Портрет на една неподстригана мравка

Стояна, Стоянка Мутафова

Портрет на една неподстригана мравка

Дори 80-те й години не могат да обуздаят Стоянка Мутафова

Мария КАСИМОВА
15029 прочитания

Стояна, Стоянка Мутафова

© Цветелина Белутова


"Здравей, урунгел такъв!" Така я поздравяваше покойният ми баща Хиндо Касимов при всяка среща в театъра. "Ох, викай ми още така, викай ми!", подхващаше тя и преминаващите покрай служебния вход на Сатирата кротки хорица ставаха свидетели на словесна престрелка с умопомрачителен арсенал от епитети и определения. В координатната система на минувачите това си беше махленска караница, но с пиперливата подробност, че скандалджиите са известни артисти. И те с кеф потъваха в измислената ситуация, докато някой от двамата не издържи и се разкикоти.

"Урунгела" беше Стоянка Мутафова. Една жена, която присъства в детските ми спомени като пъзел от кожени палта и шапки; стилни цветни гердани и ярки червила; чанти, които като английска кралска особа гушка под мишница; загадъчен парфюм, идващ някъде от вносни светове; шумен смях и походка на засегната лейди, която търси най-точния ответен удар. Леля Стояна.

Убийте ме, сега не мога да се обърна така към нея! Имам чувството, че през всичките 80 години, които навършва на 2 февруари, е вървяла в обратна на старостта посока. Затова сега, когато минах трийсетте, май по-голямата съм аз. Както и да преобръщам живота си, както и да смятам лудориите, за които имам авторско право, дори в най-бунтарската си възраст изглеждах като отряден председател в сравнение с непорасналата гаменка, търсачката на приключения, първообраза на Индиана Джоунс - Стояна.

В портрети като този някак от само себе си изпод думите избуява захаросан патос, придаващ на текста ореол на похвално слово. От това много ме е страх. Особено когато става дума за Стоянка Мутафова. Как и какво да опиша за живота на една актриса, която разказва за себе си, че била най-грозното дете на света. Черно, със сключени вежди и коса като четина! Къде го тук мержелеещият се в поетична омара образ на подрастващата творкиня? Животът й, скициран в автобиографични монолози, събрани и записани от Юрий Дачев в "Когато се подстригват мравките", прилича повече на Марк Твеновия "Том Сойер", отколкото на равносметка. Да те заведат на изискано гости у Славейкови и в тишината на лукса да се изцепиш с цяло гърло: "Лайно!" Да умопомрачиш баща си и майка си, като се престориш на току-що обесена! Да завържеш баба си като суджук около плетения й стол по време на най-сладката следобедна дрямка! Чета и у мен се борят две човечета. Едното, малкото, което никога не се осмели да прави такива щуротии, лудо й завижда! Другото - порасналото и родило две деца, направо го засърбяват ръцете да плесне един през врата на такава калпазанка! И тайно да се разхили!

Ако многобройните маршрути на Стоянка Мутафова по света и из страната плетяха нишки, над земното кълбо щеше да висне опаковка от непробиваема мрежа! Ако любовта, която е изпитвала, можеше да пее, оттук до Америка нямаше да има миг тишина! Ако хората, които е разсмяла, можеха да дарят смеха си на един-единствен човек, пет живота на столетник щеше да прекара в хилене!

Като повечето комедийни актьори Стоянка не е безсмислено весел човек. Децата на актьорите от Сатирата добре знаем това, защото истинският живот не е този, който знае публиката.

Преди три-четири години отидох в театъра по работа, седнах при портиерката и се заприказвахме за минали неща. Старите портиерки на Сатирата са като талисмани на трупата. Те са там от десетилетия и неведнъж са дундуркали хлапетата на актьорите, сред които естествено и мене. По едно време влезе Стоянка. Делнична, с някакъв пакет, не ме позна зад мътните прозорчета, поздрави и тръгна към гримьорните. "Виж я Стояна! - каза ми портиерката. - Може едвам да ходи на улицата, но качи ли се на сцената, хуква като подплашено яре!"

Като подплашен хукнал да бяга и капитанът на турски катер преди много години. Станало, докато снимали филма "Нако, Вако и Дако". Целия разказ за това митично пътуване с кораб до Тунис така и не можах да чуя. Баща ми винаги изпадаше в неконтролируем кикот, щом захващаше да си спомня. Заради Стояна турският военен, дошъл да провери документите, едва не паднал зад борда. Точно в този момент снимали епизод, в който тя играела... Отело. Човекът вдигнал поглед и я видял почернена като негър, с поклащаща се халка на едното ухо. А до нея възпълният Саркис Мухибян в балетна пачка го посрещнал с: "Хош гелдиниз!" (добре дошли на турски).

Такава шеметна си я спомням и от вечерта на моя абитуриентски бал. Баща ми си беше отишъл преди по-малко от година. Колегите му от Сатирата решили да ме зарадват като свое дете, събрали пари и ми купили златно синджирче. Много ме развълнуваха, но истинското чувство, че принадлежа към тяхното семейство, ми даде Стоянка. Случи се така, че в забавната програма на абитуриентската ми вечер участваха двамата с Георги Калоянчев. Съучениците ми цвилеха от смях на всичко, което правеха Калата и Стояна. Аз бях досами сцената, гледах ги и направо ми се плачеше. Стоянка ме видя, дойде и ме прегърна с думите: "На добър час, моето момиче!" Мисля си понякога, че тоя неин на добър час е причина да ми върви в много неща, с които съм се захващала.

В един филм нарекоха Стоянка стихийно бедствие. Едва ли има по-точно определение за актрисата, която прави снежни човеци на виличката си в Драгалевци, спира влакове, разбива мъжки сърца и винаги говори това, което мисли. Неподстригана рошава мравка, готова да изпълзи в утъпкания път на всеки от нас и да го засърби под опашката.

"Здравей, урунгел такъв!" Така я поздравяваше покойният ми баща Хиндо Касимов при всяка среща в театъра. "Ох, викай ми още така, викай ми!", подхващаше тя и преминаващите покрай служебния вход на Сатирата кротки хорица ставаха свидетели на словесна престрелка с умопомрачителен арсенал от епитети и определения. В координатната система на минувачите това си беше махленска караница, но с пиперливата подробност, че скандалджиите са известни артисти. И те с кеф потъваха в измислената ситуация, докато някой от двамата не издържи и се разкикоти.

"Урунгела" беше Стоянка Мутафова. Една жена, която присъства в детските ми спомени като пъзел от кожени палта и шапки; стилни цветни гердани и ярки червила; чанти, които като английска кралска особа гушка под мишница; загадъчен парфюм, идващ някъде от вносни светове; шумен смях и походка на засегната лейди, която търси най-точния ответен удар. Леля Стояна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал