Eрик-еманюел Шмит

е сред петнадесетте най-четени автори в света, наричат го Дидро на ХХI век, затова е съвсем естествено ние също да се поддадем на способността му да прелъстява чрез думите.

За да има успех един артист, той трябва да бъде мразен“, казва един от неговите герои. Възходът на самия Ерик-Еманюел Шмит обаче показва точно обратното. На 45 години (ще ги навърши на 28 март) той е един от петнадесетте най-четени автори в света според американско проучване за Publishing Trends; пиесите му се играят в 35 страни; в Токио го превъзнасят; в Мадрид са омагьосани от него; за берлинчани той е просто гений, на Бродуей едва дочакаха да напише „Посетителят“, за да я поставят; в България е най-играният френски автор през последните години... Ален Делон склони да се появи за трети път в живота си на сцената, за да участва в пиесата му „Енигматични вариации“ (същата роля в Народния театър изигра Стефан Данаилов), Омар Шариф е старият арабин във филма по книгата му „Г-н Ибрахим и цветята на Корана“, а Венсан Перес и Фани Ардан са наистина ненадминат дует в киноекранизацията по неговата пиеса „Развратникът“. Романите и новелите му се разпродават в половинмилионен тираж само в родината му Франция. При това - забележете - той не е автор на криминалета или трилъри. Книгите и пиесите му са философски притчи, в които се говори за религия, за любов и смърт, за любимия му философ Дидро, за Фройд и Бог. И което е още по-невероятно - Ерик-Еманюел Шмит е фаворит както на публиката, така и на критиците. Е, само едно нещо помрачава тази идилия - откакто участва в „Енигматични вариации“, писана специално за него, Ален Делон повече не му говори и не желае да го вижда. Оказало се, че двамата имат непреодолими разногласия по текста. Като например това: „Делон отказваше да произнесе фразата „В царството на животните има само два вида, които са наистина тъпи и безчувствени - хората и кучетата!“ Той настояваше да заменя кучетата с котки, но тогава Леонард, моят котарак, никога не би ми простил. Накрая стигнахме до компромис и вместо кучета той казваше риби.“

Подобна случка обаче в никакъв случай не би могла да натежи на везните. А с каква ли алхимия постига всеобщото обожание? Толкова е просто, че чак е чудно как и други не са го открили.

Формулата на философския камък

„Убеден съм, че ще спечелиш много по-лесно публиката, ако я разсмееш, отколкото ако я депресираш, макар че второто често предизвиква по-голямо уважение.“ Почувствал го е още 17-годишен, когато в драматичния кръжок на колежа играят „Антигона“ на Жан Ануи и с изпълнението си той успява да изтръгне смях сред зрителите.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал