Човекът, който имаше целия късмет на света

Артър Милър си отиде, преживял близо век, признат за един от стълбовете на американската култура, световноизвестен и след петгодишен брак с Мерилин Монро

Не жалете за Артър, защото той живя дълго и имаше забележителна съдба, каза една от неговите актриси. Наистина, много преди да напусне този свят на 11 февруари, Артър Милър се приемаше като въплъщение на американската мечта. Преживял като момче Голямата депресия (роден е на 17 октомври 1915 в Ню Йорк), той успява да се превърне в един от стълбовете на американската култура през ХХ в.; пиесите му имат успех от САЩ до Русия и Китай; „Смъртта на търговския пътник“, поставена за първи път на Бродуей от Елия Казан (1949), получава едновременно „Пулицър“, „Тони“ - най-престижната американска награда за драматургия, и наградата на гилдията на нюйоркските критици, което е безпрецедентен случай в историята на тези награди. Бракът му с Мерилин Монро (1956 - 1961), приеман от американците като класическа среща на красотата с ума, също прибавя към неговата слава. При това 60-годишната му кариера е еднакво успешна от началото до самия край. През последните години Бродуей преоткри творчеството му и „Смъртта на търговския пътник“ взе поредната награда „Тони“ - този път за най-успешна възстановка. Първата му пиеса - „Човекът, който имаше целия късмет на света“, претърпяла пълно фиаско на Бродуей през 1944 и паднала след четвъртото представление, сега получи реабилитация с Крис О’Донъл в главната роля. Милър до последно работи и върху поредната постановка на „Смъртта на търговския пътник“ в Лондон, която трябва да има премиера през май.

Смъртта осуети още едно негово намерение - да мине под венчило с 34-годишната актриса Агнес Барли, както обявиха двамата през декември. Това щеше да е четвъртият брак в живота му, най-шумният от които е този с Мерилин Монро, а най-продължителният - с австрийската фотографка Инге Морат, починала през 2002 след 20-годишен съвместен живот и две деца. Всъщност за едното от тях Милър не споменава никъде, дори в автобиографичната си книга. Тъкмо това не успя да прости американската преса на своето галено момче - че след раждането на сина му Дейвид през 1962 г. той го дава в дом за хора с увреждания заради вродения синдром на Даун и никога повече не отива да го види, нито пък споменава изобщо за него.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове