С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 17 дек 2005, 0:00, 9348 прочитания

Ива Рудникова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Можеш да разпознаеш Ива Рудникова първо по смеха - свободен, извиращ, като на герой от комедия дел арте. Когато я чуеш да се смее, можеш да направиш единственото вярно заключение - става дума за особено ведър човек, на чието рамо споделя страданията си и приплаква цял куп народ на възраст от 10 до 60 години. Самата Ива има особено неравна житейска съдба, но това е въпрос на друго време и друг жанр. В интерес на документалистиката обаче трябва да споменем, че Ива има сестра и двама братя, за които се грижи, кажи-речи, от детска възраст и по всичко личи, че ще го прави винаги. Пак в интерес на биографичното да кажем, че Ива е възпитаник на софийската английска гимназия и СУ.
Можеш да разпознаеш Ива и по текстовете . Като дългогодишен журналист във в. „Капитал“ тя покриваше онази тънка и крехка информационна повърхност, наречена „Общество“. Репортерското око е снабдено с уникалната способност да вижда невидимите неща. И по-важното е, че тя има таланта и да ги описва по впечатляващо интересен начин. Ива е човек на рисковете, под каквато и форма да се явяват. Преди близо четири години тя беше един от създателите на най-качественото лайфстайл списание у нас - „1“, и негов пръв главен редактор. Година по-късно обаче, в един светъл ден без много обяснения и сълзи Ива просто се качи на един самолет и се озова в... ЮАР. Там коренно смени професията си, преживя грабеж и след шест месеца се обади от САЩ. Мина още година и половина и отново в един такъв светъл летен ден Ива Рудникова пусна SMS-и на всичките си приятели, че ги чака... в столичния винобар. Днес като част от екипа на в. „Дневник“ Ива Рудникова отново е в активната журналистика. И които я познаваме, знаем, че никак не е променила работните си и житейските навици да пише нощем, да се придвижва с колело и да не чува, като я извикаш на улицата, защото почти винаги е със слушалки в ушите. Ние такава си я харесваме.

Като какъв човек се определяте?

Човешки.

Какво ви зарежда?

Кафето, определени места/хора/парчета/идеи, сърдечният смях.

Какво ви радва?

Горещата линия за езикови справки на БАН, добре свършената работа, благородството, жестовете, интелигентността.

Какво ви натъжава?

Всяка проява на грубост и несправедливост, липсата на талант, разни клетници на улицата.

Какво ви разсмива?

Филмите на Уди Алън, София Петруло от Golden Girls, карикатурите в „Нюйоркър“, хората, които обичам.

Какво ви вбесява?

Простащината, таксиметровите шофьори, равнодушието, наглостта, безсилието, повторението.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

„Абсолют“.

„Спасителните“ ви места?

Вкъщи, 703, районът около Женския пазар, пътят, някоя истинска книжарница.

Нещата, които ви предизвикват в областта, в която работите?

Да разказвам истории, по възможност добре. Да си мисля, че мога да променя нещо. Да продължавам да се уча и изненадвам. Да не губя чувствителност и любопитство. Да не полудея.

Книгите, които бихте препрочели?

„Семейство Глас“, „Зеленият рицар“, „Вечеря в ресторант „Носталгия“, „По инерция“, „Бертолдо, Бертолдино и Какасено“, „Граматика на фантазиите“, „Упражнения по стил“, „Войната на таралежите“, „Отбой в полунощ“, „Сговор на глупци“, „Емил от Льонеберя“, „Ако импресионистите бяха зъболекари“...

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Aldaily.com, nyt.com, dnevnik.bg

Откъде научавате новините?

От въздуха.

Какво правихте последния уикенд?

А вие?

Море или планина? Защо?

Море през зимата и планина през лятото. Защото съм инат.

Страната, която ви е направила най-силно впечатление?

България. Тя е просто невъзможна.

Филмът, за който с удоволствие си спомняте?

Един ирански.

Най-хубавият концерт, на който сте присъствали?

Сестра ми и двамата ми братя преди 200 години, изпълнение по гащи на „Тихо се сипе...“ - хармоника, дайре и дране.

Малка лична история, която бихте разказали?

Не бих.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джазменът като блусар Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

18 окт 2019, 642 прочитания

20 въпроса: Даниела Костова 20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

18 окт 2019, 729 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Младен Киселов и героите на нашето време

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10