С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

4 17 дек 2005, 0:00, 9312 прочитания

Ива Рудникова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Можеш да разпознаеш Ива Рудникова първо по смеха - свободен, извиращ, като на герой от комедия дел арте. Когато я чуеш да се смее, можеш да направиш единственото вярно заключение - става дума за особено ведър човек, на чието рамо споделя страданията си и приплаква цял куп народ на възраст от 10 до 60 години. Самата Ива има особено неравна житейска съдба, но това е въпрос на друго време и друг жанр. В интерес на документалистиката обаче трябва да споменем, че Ива има сестра и двама братя, за които се грижи, кажи-речи, от детска възраст и по всичко личи, че ще го прави винаги. Пак в интерес на биографичното да кажем, че Ива е възпитаник на софийската английска гимназия и СУ.
Можеш да разпознаеш Ива и по текстовете . Като дългогодишен журналист във в. „Капитал“ тя покриваше онази тънка и крехка информационна повърхност, наречена „Общество“. Репортерското око е снабдено с уникалната способност да вижда невидимите неща. И по-важното е, че тя има таланта и да ги описва по впечатляващо интересен начин. Ива е човек на рисковете, под каквато и форма да се явяват. Преди близо четири години тя беше един от създателите на най-качественото лайфстайл списание у нас - „1“, и негов пръв главен редактор. Година по-късно обаче, в един светъл ден без много обяснения и сълзи Ива просто се качи на един самолет и се озова в... ЮАР. Там коренно смени професията си, преживя грабеж и след шест месеца се обади от САЩ. Мина още година и половина и отново в един такъв светъл летен ден Ива Рудникова пусна SMS-и на всичките си приятели, че ги чака... в столичния винобар. Днес като част от екипа на в. „Дневник“ Ива Рудникова отново е в активната журналистика. И които я познаваме, знаем, че никак не е променила работните си и житейските навици да пише нощем, да се придвижва с колело и да не чува, като я извикаш на улицата, защото почти винаги е със слушалки в ушите. Ние такава си я харесваме.

Като какъв човек се определяте?

Човешки.

Какво ви зарежда?

Кафето, определени места/хора/парчета/идеи, сърдечният смях.

Какво ви радва?

Горещата линия за езикови справки на БАН, добре свършената работа, благородството, жестовете, интелигентността.

Какво ви натъжава?

Всяка проява на грубост и несправедливост, липсата на талант, разни клетници на улицата.

Какво ви разсмива?

Филмите на Уди Алън, София Петруло от Golden Girls, карикатурите в „Нюйоркър“, хората, които обичам.

Какво ви вбесява?

Простащината, таксиметровите шофьори, равнодушието, наглостта, безсилието, повторението.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

„Абсолют“.

„Спасителните“ ви места?

Вкъщи, 703, районът около Женския пазар, пътят, някоя истинска книжарница.

Нещата, които ви предизвикват в областта, в която работите?

Да разказвам истории, по възможност добре. Да си мисля, че мога да променя нещо. Да продължавам да се уча и изненадвам. Да не губя чувствителност и любопитство. Да не полудея.

Книгите, които бихте препрочели?

„Семейство Глас“, „Зеленият рицар“, „Вечеря в ресторант „Носталгия“, „По инерция“, „Бертолдо, Бертолдино и Какасено“, „Граматика на фантазиите“, „Упражнения по стил“, „Войната на таралежите“, „Отбой в полунощ“, „Сговор на глупци“, „Емил от Льонеберя“, „Ако импресионистите бяха зъболекари“...

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Aldaily.com, nyt.com, dnevnik.bg

Откъде научавате новините?

От въздуха.

Какво правихте последния уикенд?

А вие?

Море или планина? Защо?

Море през зимата и планина през лятото. Защото съм инат.

Страната, която ви е направила най-силно впечатление?

България. Тя е просто невъзможна.

Филмът, за който с удоволствие си спомняте?

Един ирански.

Най-хубавият концерт, на който сте присъствали?

Сестра ми и двамата ми братя преди 200 години, изпълнение по гащи на „Тихо се сипе...“ - хармоника, дайре и дране.

Малка лична история, която бихте разказали?

Не бих.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да откриеш звука на дървото Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

20 сеп 2019, 1452 прочитания

20 въпроса: Магдалена Малеева 2 20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

20 сеп 2019, 2389 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Младен Киселов и героите на нашето време

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев