Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

1 4 фев 2006, 0:00, 16489 прочитания

Димитър Павлов

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

това е митко павлов, роден на 30 декември в София. Като малък си чупи краката 4 пъти - и двата по два пъти. Пак в този период стъпва на котлон и скача в натрошени стъкла при игра на стражари и апаши.
В по-зряла възраст води 3 години емисии „Новини“ на „Евроком“ и намира първата си школа в попрището за много поучителна. Работи като сервитьор и барман. Не може да плува. Гризе си ноктите, когато е нервен. Засега само тези на ръцете. Вече не пуши. Обича бира. Светла. Улица „Шишман“ в София също. Не харесва завистливи и дребнави хора. Усмихва се често.
Гастрономичните му предпочитания са баница с праз и таратор, кюфтета, лютеница, шопска салата и ракия. Не яде агнешко, всякакви дреболии и фрикасе. Мрази реване.
Забавлява се. Всяка сутрин от 7 до 11. По „Ретро радио“. И в петък от 20 часа по Би Ти Ви. Останалото е Light. „Капитал Light“.

Като какъв човек се определяте?

като позитивен, който донякъде знае какво иска, донякъде не знае и е донякъде мързелив. Докъде - засега и аз не знам. Иначе се опитвам да се усмихвам повече. Това е важно. И за теб дори.

Какво ви зарежда?

електрическата мрежа… не, шегувам се. Зареждат ме абсолютно тривиални неща като музиката на Рахманинов и руската класическа литература в оригинал. Отново се шегувам... може би прекалих... зареждат ме приятелите ми, усмихнатите хора по улиците и понякога клошарите, които имат велик поглед върху заобикалящите ги неща. Обикновено минават и си говорят сами на някакъв отдавна изчезнал език, който група антрополози в момента се опитва да установи. Зареждам се най-много, когато се шляя безцелно по улиците и след това унищожа една-две бири. И ходя пеш из безлюдна София. Хубаво е, когато в София останат софиянци. Обикновено такова любимо мъртвило ми е неделя около 15 часа.

Какво ви радва?

много неща. Най-много се радвам, когато всички около мен са щастливи. Не обичам тъжни хора и плачещи майки.

Какво ви натъжава?

смъртта на близък човек.

Какво ви разсмива?

„Фолти тауърс“. Приятелите ми. Хората по улиците. Ако мъж си бърка в носа на светофар и мисли, че е сам във Вселената. Жена, докато си слага грим отново на светофар... май карам твърде много из София напоследък :)))

Какво ви вбесява?

простотията на хората. Пълната им неадекватност и безхаберие. Това даже ме докарва до бяс от безсилие. Нищо не мога да направя, нищо и най-гадното е, че мислиш себе си за човек, който нещо може да промени, но на практика не е така. Аз работя за няколко медии, но не мога да изразя свободно себе си, когато имам личен проблем. Защото просто се подчинявам на други закони, на пазарен механизъм. Не мога да кажа, че „Мтел“ ме прецакват, защото „Мтел“ са един от най-големите рекламодатели. И излиза, че нямам свободата, която има някой неработещ в медии човек. Смешно е, ама е така.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

в късмета си.

Спасителните ви места?

Родопите, морето и няколко заведения в София.

Нещата, които ви предизвикват, в областта, в която работите?

желанието да накараш хората да гледат малко по-весело на нещата около себе си. И да си вярват, по-дяволите. Да си вярват.

Книгите, които бихте препрочели?

разни детски... не се сещам конкретни заглавия в момента.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

mail.retroradio.bg , www.abv.bg, www.google.com.

Откъде научавате новините?

най-често от сайтове на новинарски агенции или от „Новините“ на телевизиите.

Какво правихте последния уикенд?

карах се с приятелката си, чистих, писах разни неща по работа, тръгнах на фитнес, но ме домързя и накрая пих бира.

Море или планина? Защо?

и двете... защото ги обичам поравно.

Страната, която ви е направила най-силно впечатление?

нямам много впечатления от други страни, така че не мога да бъда обективен.

Филмът, за който с удоволствие си спомняте?

„Четири сватби и едно погребение“.

Най-хубавият концерт, на който сте присъствали?

предстои на 21.06… живот и здраве… „Депеш мод“ в жк „Надежда“. Очаквам и Роби Уилямс в „Люлин“ :)

Малка лична история, която бихте разказали?

скоро бях на погребение и църковното опело много ми заприлича на ритуала за църковен брак. И на двете места се появяват роднини, които невинаги могат да те познаят. И на двете места има хора, които със сигурност ти не познаваш, но трябва да им стиснеш ръцете, щот' са роднини. И на двете места в крайна сметка близките плачат, а останалите ядат. И пият. При едното се пие всичко (на вместимост), при второто предимно вино и безалкохолни.

Почти същото нещо си мислех преди 5-6 месеца, когато бях на Централни гробища в Дома на покойника и една жена четеше някаква „ода“ за мъртвеца, която, ако я заместиш с „младото семейство“, си става реч от ритуална зала. Просто има някаква ужасяваща прилика в двата държавни ритуала. И на двете места чиновничките четат с равен тон почти едни и същи неща, които разбирам, че трябва да са еднакви. Но, по-дяволите. Този, който одобрява текстовете, луд ли е?! Както и да е. Да не ви занимавам с глупости.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Много преди фалшивите новини Много преди фалшивите новини

Писателят Милош Урбан, когото наричат чешкия Умберто Еко, за мистификацията, порно хоръра и бежанците

19 яну 2018, 394 прочитания

Портрет на художника като номад Портрет на художника като номад

Борис Праматаров за това как различните градове променят артиста

18 яну 2018, 1072 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Асен Инджиев

Прозрачност с граници

Било по регулаторни причини или по желание на компаниите, не винаги се може да знаем в какво се инвестират парите ни

Бавни Държавни Железници

До началото на март 80 жп гари, или 1/3 от всички, трябва да продават билети в реално време. Системата обаче напредва изключително бавно

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Две седмици в Мароко

С кола от северната до южната част на страната

Истории от двете Америки

Досега неизлизали на български разкази на Труман Капоти и Кларис Лиспектор

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Сделката за Общинска банка и още от по-важните теми в седмичния "Капитал"

Емисия

DAILY @7PM // 19.01.2018 Прочетете