С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

14 юли 2006, 18:02, 5605 прочитания

Васил Живков

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Известен е с честните си документални филми, направени с особено внимание към визията, въздействащи като драми. "Шешкинград", "След делото", "Там край реката", "Дни в Жеравна", "Благополучен случай". До един неудобни, цензурираха ги, не ги пращаха по чуждите фестивали.

Васил Живков беше пред прага на игралното кино още през 80-те с емблематичния сега "Вчера", но друг седна тогава на режисьорския стол. Сега е сърежисьор (с Иван Черкелов) на "Обърната елха", взел миналата седмица Специалната награда на игралния фест в Карлови Вари (виж стр. 20).


Преди 1989 г. името на Васил Живков бе мярка за безкомпромисност - и естетическа, и със собствената съвест. Ако въобще може да се говори за дисиденти в българското кино, той беше сред неоспоримите и с всички рискове за кариерата.

После бе успешен директор на Националната филмотека в най-трудните за оцеляването й години (1991 - 1998). Върна се за кратко и в студентската си Москва като ръководител на българския културен център. С влизането му в игралното кино, надеждите за отдавна чаканото възраждане там стават реални.

Аз съм...



Наблюдател, представям си как седя на перилата, улицата тече край мен, понякога радостно, друг път гадно…

Бягството?

От суетата, от лъжата, от фалшивото.

Вдъхновението?

Прекрасно е. За съжаление през цялото останало време важи изразът на Остап Бендер "да се обича съветската власт не е достатъчно, трябва и да се работи".

Грешката?

Коя ли от всичките е най-важната?

Дрехата?

Да е удобна и да ми харесва.

Емоцията?

Без нея няма да го има изкуството да живеем.

Жестът?

Разкрива човека много повече от думите му.

Заблудата?

Мислим си, че сме най-важните. Спомних си японското стихотворение: "На голата клонка врана. Есенна вечер."

Истината?

Всички сме абсолютно убедени, че я знаем.

Книгата?

Любимо занимание. Постепенно разбираш, че не е най-важното.

Любовта?

Едно време беше forever.

Музиката?

Толкова силно преживяване, че може и да те е страх да му се отдаваш.

Надеждата?

Дано да не изчезва, винаги да е с мен. Според Окуджава "дай же Ты всем по немногу и не забудь про меня".

Отборът?

Умението да живееш в колектив и да не загубваш индивидуалността си.

Предметът?

Не знам дали ме занимава. В киното може да бъде много силен, изразителен детайл.

Разочарованието?

Все си казвам, че не бива да му се поддавам.

Случката?

Животът - всеки миг трябва да е празник.

Тръпката?

Упоителен разговор с приятел.

Учителят?

Много са, включително и децата ми.

Филмът (Фантазията)?

Като млад, когато се влюбих в киното, мечтаех да съм човекът-камера, нещо като "кино-окото" на Дзига Вертов. Сега ми се струва най-привлекателна възможността за създаване на успореден свят.

Храната?

Обичам.

Целта?

Да не загубваш любовта си към всичко. И, дано да ми е дадено, да ставам поне малко по-добър.

Часът?

Който и да е. Е, може и да е "синият".

Шегата?

Страхотно е да умееш да си весел! Много уважавам и самоиронията.

Щастието?

Друго име на живота. Иначе, както се казва, е мимолетно.

Явлението?

Човекът има необходимост да се съотнася с божественото, с безкрайността.

Как си представяте Бог?

Не се опитвам. Усещам, че има по-висша от нас сила.

Колко струва кофичка кисело мляко?

Много добре знам колко струва.

Какво искате да забравите?

Ако можех, бих помнил всичко. Паметта е част от това, което сме.

Коя е най-разпространената заблуда в областта, където работите?

Че киното е най-прекрасното занимание.

Как се представяте след 10 години?

Не знам!


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Полина Лъжанска 20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

14 юни 2019, 1893 прочитания

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност" 1 Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."

14 юни 2019, 1019 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Джамалски на живо и от упор

Джамалски ще ти разкаже това-онова за гледните си точки върху света по-долу.

Случаят "Голунов": Делото е закрито, последствията остават

Обратният завой по аферата с арестувания журналист е сигнал за нарастващата нервност в Кремъл от всякакво надигане на недоволство

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век