С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

2 14 юли 2006, 18:02, 4772 прочитания

Любомир Канов между два свята

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Любомир Канов е психиатър, писател и производител на вина. Живее на два континента - в Америка заради своята професия, в България заради всичко, което един човек обича. Книгите му "Между двете хемисфери" и "Човекът кукувица" са литературата, която разбира сложната душа, търси я, пита я. Намира я. Прави хубавото си вино в ломското село Комощица. "Канов винярд" носи емоциите на завръщането и амбицията, че и в България може да се прави нещо много добро.

Как се живее в два толкова различни свята - единият толкова подреден, другият толкова разбъркан?


По-скоро е илюзия това, че онзи свят е подреден. Демокрация не означава подреден свят. Подреден е тоталитарният свят. Демокрацията, както се казва, "меси", не е много добре геометрично подредена система.

Питам не толкова заради буквалната подреденост, а за това, че има правила.

Общо взето, не може да се сравнява степента на безобразие и хаос в България със състоянието на нещата в Америка, макар че и там стават скандали - политически, корупционни скандали също. Човешката природа е подобна навсякъде, регулира се от правила. В България, от една страна, правилата не се спазват, а отделно има негодни правила, негодна конституция и кадесарски елит. Това е заченато по погрешен начин след началото на прехода общество - с погрешни хора, с негодни изпълнители.



Тогава всичко изглежда напълно безнадеждно...

Нищо не е безнадеждно, защото животът има собствена логика. Ако говоря като лозар, примерно моето лозе пострада от измръзване, а след това и от градушка. Общо взето, ужасни бедствия, на пръв поглед фатални, но животът отново изби и сега то е в прекрасно състояние и пак ще роди. Така става периодично и с обществата. Ако обществата и човекът бъдат оставени на мира, животът по своите природни принципи ще им позволи да продължат напред. В този смисъл аз съм оптимист, че животът не свършва с тези хора сега, тук. България няма да приключи заради тях. Може би ние, понеже сме временни, няма да станем свидетели на това, но животът, оставен сам на себе си, винаги намира форми да продължи.

Много неща пречат обаче. Ако поливате лозето с газ вместо с вода няма как да оживее.

Грижата за човека и за обществото изобщо е основа на надеждата за неговото просъществуване. Такава грижа в момента никой не полага, но тези беззаконни времена сякаш отиват към своя логичен край. България в Европа не може да бъде "Мултигруп България", нито "Димитър Иванов България", нито "Цвятко Цветков България".

Тук стана демоде да се говори за ценности, за морал, за патриотизъм. Това сигурно е и девалвация на думите. Но по света тези теми са важни. В Холивуд се играе много успешно с това, прави се страхотна пропаганда. Да, те правят пропаганда, лява пропаганда всъщност. Но моралът на едно общество не се повишава рязко с говорене за морала. Истинската тема за морала е в създаването на устои за всеки човек, създаването на правила, които са прости. Законите на Мойсей всъщност не са нищо друго освен началото на еврейската нация чрез система от морални и юридически правила за поведение. Има правило, има и санкция, когато то не се спазва. Има разлика между престъпник и не-престъпник. Тук е много размита. Съществува система от храсталаци, защитаващи престъпника, и съвсем слабо - поне да беше еквивалентно, защитаване на жертвата на престъплението. В България това придобива абсолютно уродливи форми. Практически почти никой не може да бъде осъден освен невинен човек. Като студента, хванат с две цигари марихуана, а всички останали са на свобода с висящи присъди.

Виното за вас е вид завръщане към корените, бизнес, който продължавате, или е дълг към удоволствието?

Всичко това и още нещо. Виното е сакрална напитка. Поначало виното бих го сравнил - може би не съвсем уместно, с нещата от живота, които са от друг клас. Такава, да речем, е истинската музика - била тя оперна, класическа или джаз. Чаша добро вино е преживяване, а не просто пиене на алкохол. В една бутилка добро вино са заключени минали отдавна залези, някакъв далечен октомври, когато е брано гроздето. Тя е капсула на времето. За човек с по-добър от моя слух виното говори много. Аз съм още в основата на познанието за виното, но съм ентусиазиран любител. Мисля, че е достойно занимание, че България се нуждае от добри вина, от хора, които разбират и знаят, хора, които говорят добре за вина. Това е цивилизационен процес. Има вече хубави вина, хората започват да ги ценят, има на какво да се стъпи. Аз се считам за един от пионерите - похарчих много от своите спестявания, сили, срещнах много трудности и продължавам. Както казват, всеки трябва да засади едно дърво. В моя случай ще бъдат едни лозя.

А кое е вашето вино, което трябва да опитаме?

"Каберне совиньон" от 2002 г. От него останаха сравнително малки количества, но още може да се намери в по-добрите ресторанти в София, в "Елемаг". Мисля, че е много добро вино от "Канов винярд", навлязло в своята зрялост. През 2003 г. го продавахме в Америка с много голям успех. Спечелихме пет бронзови и един сребърен медал.

От 2004 г. за първи път имаме "Пино ноар", което според мен е фантастично, и "Каберне совиньон", което ще излезе през септември. Имаме и "Камермеро", което много ми харесва, защото може да се пие и зиме, и лете, поливалентно е и става за много храни.

Кажете, че през лятото може да се пие червено вино!

Абсолютно. Само трябва да е с 2 градуса по-студено. Предразсъдъците, че за риба трябва непременно бяло вино, са абсолютно неверни. Вината, които правим, специално в този район са поливалентни и много лесно се пият заради много добрата си киселинност. Чак не ти се иска да спреш с една чаша. Имаме и "Мерло", което е фантастично и ще излезе скоро на пазара. 2006-а се оформя като много интересна година.

Как си купувате вино? Имате ли си винена карта с реколтите?

Не съм до такава степен систематичен. Но в Америка имам определени вина, които си купувам. През последните години много исках да разбера новия свят и купувах предимно калифорнийски, австралийски, новозеландски, понякога чилийски и южноафрикански. По-малко европейски, макар че съм много впечатлен от някои испански вина и, разбира се - тоскански, италиански. И най-малко френските, макар че те си остават световен стандарт. Бургундското "Пино ноар" е просто ненадминато.

През писането или през виното животът се осмисля по-добре?

Това са малко различни занимания. Виното е по-скоро беседа, разговор с група приятели, не толкова съсредоточен, колкото артистично разпилян, изследващ далечните хоризонти, неочакваното. Докато книгата е трезвен разговор, по-скоро слушане на един човек, който може и отдавна да не е жив, но е с теб тук и сега. Но все пак между тези две неща има и връзка. В крайна сметка става дума за разговор. И религията не е нищо друго освен разговор между човек и Бог, който за разлика от нас, грешните, никога няма да те предаде.

Много са различни днес и четенето, и писането, не само заради интернет. Защо замлъкнаха най-добрите ни, най-големите поети - Борис Христов например?

Всъщност Борис Христов току-що издаде "Каменната книга" със свои текстове и снимки. Препоръчвам я горещо. Без да претендирам, че мога да говоря от името на най-добрите поети, но те разбират, че човек не може да пише безкрайно и да занимава хората със себе си. Ако един истински поет намира, че е написал това, което е важно, то спокойно може и да спре. Само някой държавен чиновник - поет от антуража на Людмила Живкова, може да настоява да се нарича поет цял живот и да бълва любовни стихове на 77 години. Истинският поет е свенлив да нарече себе си поет, други трябва да го нарекат така. Отново се получава така, че се замърсява поетичната територия с някакви динозаври, които продължават да сантименталничат. Имам една стихосбирка на моя следовател от Държавна сигурност Любомир Коцев - едно чудовище, мъчител от подземията на онзи репресивен апарат и по съвместителство масон от най-висока степен, богаташ и поет. Само това е достатъчно - едно чудовище пише стихове, Хитлер рисува картини, Сталин обича песента "Сулико". Нежни хора.

На вас пише ли ви се понякога?

Понякога ми се пише, но времето ми е малко за съжаление. Все пак мисля да продължа и да публикувам една книга следващата година. Ще говоря с мои приятели дали тя има смисъл и дали намират нещо в нея.

А къде го дявате всичко това, което се трупа от разговори с хората, с вашите пациенти? Товарът е огромен - къде отива, в какво се превръща?

Понякога се превръща в тъга, понякога в сънища, понякога може би в това, което се нарича творчество.

А как спирате? Работим като луди, не можем да се спрем, а като спрем, не знаем какво да направим.

Много малко хора имат време да спрат, да се замислят, да осъзнаят в каква посока отиват, накъде върви животът им. Свободното време, времето за размисъл е много рядък лукс. Още по-голям лукс са истинските приятели, истинската чаша вино, истинският опит да осмислиш къде си. В този смисъл аз съм малко повече благословен от мнозина, защото намирам време за това.

Ще се върнете ли в България някога?

Аз съм се върнал в доста значителен смисъл - отделно от лозето, вината и книгите, които се опитвам да пиша. Не бих могъл да се върна професионално обаче, защото условията за професионално съществуване в България са нулеви, каквито бяха и навремето. Объркана е медицинската професия и много други професии. Така че, доколкото мога да работя, по-добре е да бъда в Америка, защото не само помагам на хората, но имам и статуса, който според мен заслужава нашата професия.

Има и нещо друго, което се корени в българската безотговорност към собственото здраве и живот. Никой тук не се интересува да е здрав, да живее по-дълго.

Защото не живее добре...

Защото хората не смятат, че животът е ценност, защото не са религиозни, тоест не знаят, че представляват космическа ценност, и поради това са абсолютно безразлични към нуждите си, към себе си. Така човек става зъл, безрадостен и бездарен.

Песимистичен или оптимистичен финал?

В началото споделих своя оптимизъм, но наистина има нещо, което пречи в България - мисленето, че държавата ще реши моя живот. Предоверяване. Държавата е враг. От нея се иска да установи няколко прости правила, които да се спазват. Иначе човекът, оставен сам на себе си, може да бъде и щастлив.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

След Хавел и потоп След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа

19 апр 2019, 1971 прочитания

20 въпроса: Иван Шопов 20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

19 апр 2019, 1504 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Джамалски на живо и от упор

Джамалски ще ти разкаже това-онова за гледните си точки върху света по-долу.

Как Facebook ни управлява

Алгоритмите в интернет отговарят за това какво виждат и дори говорят милиарди души в целия свят

Комиците в политиката: Без майтап

Украйна е на път да си избере комедиен артист за президент. И съвсем не е единствената, която удря смешен шамар на статуквото

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

Кино: "Джебчии"

Семейството срещу света с простота и нежност