Петър Кърджилов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петър Кърджилов

Петър Кърджилов

5699 прочитания

Той е сладкодумен, около него винаги е интересно. И като му четеш написаното, и на приятелската маса в добрата стара квартална кръчма. Петър Кърджилов обича играта - и с думите, и житейската (не случайно така се казва една от най-добрите му новели).

Освен фантастика ("Орбитата на Сизиф“, "Призрачен цикъл“, "Звездни детективи“, наскоро излезе избраният му сборник "Основание за смърт“) той пише исторически книги за българското кино, а всеки петък в "Дневник“ е колонката му с филма на седмицата.

Аз съм… Кой съм аз? Това е въпросът, пред който се възправя не само отделният индивид, но и целокупното човечество. Въпросът на въпросите. Кой съм, откъде идвам, накъде отивам, какво е моето предопределение, моята задача, моята мисия, ако щете, колкото и претенциозно да звучи последното... Аз лично нямам отговор на това питане. Бягството? В самотата. Там единственият досадник съм си аз. Вдъхновението? Животът... Грешката? Толкова много глупотевини съм натворил през живота си, че не бих могъл да отделя една от тях, за да я развея като своеобразно знаме на покаянието. Хайде, грешките мога да преглътна, но проблемът е, че греховете ми са множко... Дрехата? Признавам, че съм комплексиран на тема мода. Навремето бях дълъг и слаб, сега съм висок и пълен - все не ми пасва това, което харесвам. Затова предпочитам простото удобно облекло - дънки, памучна фланелка (лятото), вълнен и раздърпан пуловер (зимата)... Мразя костюмите, балтоните, шлиферите, шапките, но най-вече трезвениците. Емоцията? За мен любовта е най-голямата, най-великата, най-възвишената емоция. Всичко друго е заместител, сурогат. Дори и творчеството. Жестът? Като всеки егоистичен тип рядко правя жестове към другите. Затова пък си падам по жестовете, които другите правят за мен. Радват ме, ласкаят ме, галят себелюбието ми. Навярно защото съм глупак. А когато си такъв, то е завинаги. Заблудата? Че хората са равни помежду си (в социален смисъл). Истината? Че хората са равни помежду си (в духовен смисъл), ако действително са създадени по образ и подобие божие. Книгата? Библията. Макар че не съм религиозен фанатик, всяка сутрин прочитам поне по няколко реда от вечната книга и те ми дават сили да преживея деня. Любовта? За любовта комай е казано всичко. Ще бъде прекалено лекомислено, а и себелюбиво, ако и аз да притуря нещо отгоре. Благодаря на бога, че ми даде да я срещна в лицето на жената, с която съжителствам законно вече повече от тридесет години! Музиката? Бах и "Ролинг стоунс“ - дотам успях да стигна, но и това ми стига. Мястото? Кръчмата - обиталището, храмът на истински свободния човек! Надеждата? Тя винаги умира последна! Отборът? Само "Локо“ (София)! Но онзи романтичен тим на Берков, Котков и Дебърски, който носеше радост на окото и утеха за изпосталялата железничарска душа. Жалката карикатура, в която търгашите го превърнаха днес, не е моят отбор... Предметът? Книгите. Съзнавам, че ги обиждам, наричайки ги предмети, но те са и такива. Разбира се, обичам книгите не като вещи, а като носители на информация, памет, мисли, чувства, емоции, илюзии... Но най-вече на познание и мъдрост. Разочарованието? Обикновено разочаровани остават онези, които очакват едно, а то става съвсем друго. Затова и съм повече от пестелив в очакванията си на "по-добри дни“. Но дойдат ли, прегръщам ги с две ръце. Случката? Благодаря на бога, че с негова помощ се озовах сред онази "група граждани“, които на 3 ноември 1989 осъществиха първия от десетилетия открит протест срещу комунистическия режим у нас, че станах свидетел на грандиозното рухване на така наречения социализъм (най-омразната обществена система в цялата история на людската цивилизация), че видях отечеството си озарено от свободата и демокрацията! А тези две думички, колкото и да ги хулят, са наистина святи. Благодаря на съдбата, че ми позволи да стъпя в Азия и Африка, да зърна Троя (или поне онова, което е останало от нея), да посетя Лондон, Берлин, Виена, Венеция, Атина, Париж (на 17 ноември 1993 дори бях на стадион "Парк де пренс“, където победихме французите)... Все случки - простички, ала фантастични до вчера. За един човешки живот и това стига! Тръпката? Животът, работата, творчеството, усещането, че днес си направил нещо и тези двадесет и четири часа не са минали напразно. Макар че знае ли човек... Учителят? Учих дълго и мъчително. Много хора се трудиха върху израстването ми като "хармонична личност“. Без ни най-малко да подценявам техните усилия, ще подчертая името на Тодор Андрейков - моя преподавател по история на световното кино (във ВИТИЗ), моя пръв началник (в Българската национална филмотека), моя пръв наставник по гражданска доблест, по свободно и демократично мислене (в Южния парк). Филмът? Обичам киното, обичам фантастиката - все територии на волния людски дух. Затова и до днес продължавам да работя в тези две области - без особени успехи, но пък с много любов. Храната? Последното нещо, което ме вълнува. Но ако става дума за предпочитано ястие, ще спомена любимите ми станимашки (асеновградски) сармички, които само мама може да сготви. Целта? Амбициите ми винаги са били чудовищни - да съм нормален, честен, принципен, работоспособен... Обикновен, но човек! Часът? Не обичам да ставам рано, затова се впечатлявам от разсъмването, изгрева, появата на светлината, началото на деня... Краят на последния ми е до болка познат. Шегата? Ценя добрата, добронамерената шега, защото съзнавам, че чувството за хумор е една от индикациите за интелигентност. Години наред минавах за шегаджия, ала напоследък (какво ми става?) се изявявам бая неуспешно в този "жанр“. Почти никой не се смее на "остроумните“ ми вицове!? Щастието? Обикновено то е там, където нас ни няма. Затова и не го търся. Защото е близо до мен - семейството, приятелите, работата. Явлението? Интернет. Ако приемем, че тази глобална информационна мрежа е явление. Възползвам се от възможността да благодаря на бога, че ме дари с възможността да работя с компютър, че доживях да ползвам интернет... Простички, ала фантастични до вчера неща. Как си представяте бог? Не си го представям - той е както в мен (онова, което лекомислено наричаме морал), така и извън мен (онова, което навярно от невежество наричаме просто Вселена)... Колко струва кофичка кисело мляко? Честно, не зная. Но затова пък редовно следя цената на водка "Търговище“. Какво искате да забравите? Нещата, за които се срамувам, че някога съм извършил. А и проточилото се колкото век безвремие на "тройната коалиция“. Коя е най-разпространената заблуда в областта, където работите? Че киното е колективно изкуство. Няма колективни изкуства. Творческият акт е субективен, индивидуален, ако щете - егоистичен, егоцентричен... Как си се представяте след 10 години?

Той е сладкодумен, около него винаги е интересно. И като му четеш написаното, и на приятелската маса в добрата стара квартална кръчма. Петър Кърджилов обича играта - и с думите, и житейската (не случайно така се казва една от най-добрите му новели).

Освен фантастика ("Орбитата на Сизиф“, "Призрачен цикъл“, "Звездни детективи“, наскоро излезе избраният му сборник "Основание за смърт“) той пише исторически книги за българското кино, а всеки петък в "Дневник“ е колонката му с филма на седмицата.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK