С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 авг 2006, 21:18, 8029 прочитания

Мъжкото момиче Ваня Николова

За пръв път в историята на списание "Макс" то ще бъде оглавявано от жена.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Това лято ваня николова навърши тридесет и горе-долу по същото време беше избрана за главен редактор на българското издание на списание "Макс“. Впечатляващото в случая е, че е първата и засега единствена жена, оглавила този пост сред мъжкия отбор шефове в останалите европейски страни, в които излиза реномираната италианска лайфстайл медиа, предназначена предимно за мъжката аудитория. Изборът на издателство QM пада върху Ваня съвсем предизвестено - много харесват предаването, на което е продуцент - "Тройка по никое време“ по tv 7, което преживя колкото една бременност, т.е. на деветия месец беше спряно. Затова пък през това време спечели доста почитатели, защото главните действащи лица са познатите гласове от радио "Витоша“ ("Тройка на разсъмване“), които говорят онова, което мислят, без съображения и намеци. Ваня избира точно тези хора, защото има вкус към директни послания, поднесени интелигентно и с доза самоирония. Няма как да е иначе, след като един от любимите й автори е Кърт Вонегът. В интерес на истината друга нейна професионална школа е ролята на сценарист в предаването "Сблъсък“ по btv, където пледира за теми с по-високо житейско-философско съдържание. Ако върнем лентата още по-назад, тя е завършила история в СУ, а не журналистика, и в нейния случай това е предимство. Познанието за това, че нищо ново няма под слънцето, плюс проникновената й интуиция за собствен път и реализация я извеждат до неспокойните пътища на журналистиката.

Как се случи "Макс“?

"Макс“ се случи в период от живота ми, когато си мислех, че съм се провалила напълно. Момент, в който оставаш без работа, а по закона на гадостите винаги ще се намери някой, който да те пита с какво се занимаваш сега. С две думи - на никого не му пука дали си жив или умрял. Въпреки това човек трябва да уважава провалите повече от успехите си, защото те са истинската мярка затова дали можеш да се изправиш бързо. Не го казвам случайно.
Преди това бях изпълнителен продуцент на "Тройка по никое време“ - едно предаване, което стартира с големи амбиции, на които за съжаление ТВ 7 не успя да отговори. Получи се разминаване по трасетата - ръководството се държеше така, все едно не знаеше кого е поканило в къщата си. Беше като да уговориш Джена Джеймисън за снимки, обаче като стигнете до тях, да й кажеш: "Джена, скъпа, снимаме порно, но ще те помолим да не си сваляш бикините и сутиена.“ Няма значение. Продукцията беше свалена, защото дойдохме на шефовете в повече, а аз се обвинявах, че не съм предвидила нещата. Два месеца по-късно обаче ми се обадиха собствениците на издателството QM, които са били фенове на Тройката като предаване. Имахме серия от разговори, в които говорихме за профила на изданието, начина, по който то може да бъде наложено на българския пазар, нишата, която трябва да заеме. Установихме, че мислим в една посока, и си стиснахме ръцете. Аз имам интуиция за невъзможните неща, която този път не се обади, и си казах, че това мога да го скоча. Така приех да поема българското издание на "Макс“, което е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в последно време.

Какви бяха изискванията, конкуренцията ти?

Знам, че издателите са имали разговори и с други хора за тази позиция, но никога не съм се интересувала кои са били те. Оценявам обаче доверието, което ми оказаха от QM, както и парадокса, че за пръв път в историята на "Макс“ то ще се управлява от жена. Това, последното, не ми се вижда странно. Животът често пъти обича да си прави шегички. Вижте например чернокожия Тайгър Уудс, който е номер едно в играта на богатите бели момчета - голфа.

Какво все пак наклони везните в твоя полза?

За разлика от Мадона нямам никакъв повод да кажа, че загубата на девствеността е важен момент за напредъка в кариерата ми. Вярно е, че никога в живота си не съм писала CV, но винаги са ме канили някъде, понеже са познавали работата ми. Мисля, че ако си добър и имаш идеи, хората рано или късно те забелязват. Не е вярно, че всичко става с връзки или че вечно трябва да спиш с някого. По-скоро е въпрос на шанс и на правилните хора, които да те срещнат в точния момент. Лошото е, че правилните хора у нас се случват рядко. Аз лично взех със себе си в "Макс“ колеги от Тройката, които са страхотни професионалисти, но винаги се радвам, когато открия някой, в когото има хляб.
В случая с мен и издателите на "Макс“ наклони везната факта, че мислим еднакво.

Какво ще представлява "Макс“ в България?

"Макс“ е първото мъжко лайфстайл издание, което се появява на италианския пазар още през 1985. С времето се променя многократно, става революционер в графичния дизайн сред списанията там, календарите му са не по-малко известни от тези на "Пирели“ и хората наистина го обичат. Давам си сметка, че много българи познават "Макс“, тъй като в Италия живеят цели нашенски колонии. Те например ще очакват от нас това, което им дават италианските ни колеги, и смятам да не ги разочароваме. Освен това италианците са добре облечени българи. Ние си приличаме в много отношения, затова вярвам в успеха на изданието и в България. А иначе какво ще има в "Макс“ е като въпроса от какво се интересува един мъж. Според повечето мъже всичко опира до жени, коли и бизнес. Или до спорт, високи скорости и пътувания. Или до нови марки на пазара, филми и музика. Освен това мъжете се интересуват от успешните кариери на събратята си, от нови технологии и секс, както и какво се случва по света или как точно им се получава играта на Абрамович или Пол Алън, но не непременно в този ред. От друга страна, често пъти читателят се пита какво да прави със собствения си пенис, а не какво прави този на Брат Пит, защото зад втория стоят милиони долари, а пред него самата Анджелина Джоли. В този смисъл ми се иска хората да четат "Макс“ и да си казват - това се е случвало и с мен, както и да бъдат адекватни с тенденциите отвъд Калотина и Свиленград. Такава беше формулата на най-успешния градски сериал - "Сексът и градът“, който донесе на продуцентите си милиони. Ще има и други неща, за които не ми се иска да говоря сега, защото, както казват старите покерджии, не е важна физиономията на лицето ти, а картите в ръката ти. Предпочитам да ги сваля напълно с първия брой на "Макс“ в края на октомври.

Какви читатели ще търсите?

Ще се целим в мъжете около 25 и 45 години. Читателите на "Макс“ по света са успешни и креативни, с професии, личен бизнес, които могат да си позволят да пътуват, да се обличат добре, които могат да отидат на концерта на U2 в Амстердам в петък вечерта и в неделя да се върнат. Хора, които имат възможности и на които ще подсказваме как да се възползват от тях. В България вече има такава публика и е хубаво някой да работи за нея. Ще се радвам много обаче, ако ни четат и останалите.

С какво е по-различно "Макс“ от "Максим“ и "Плейбой“?

Това са различен тип издания и нямам никакви притеснения, че ще се застъпваме. Всички знаем историята на "Егоист“, който в най-силния си период се напълни с негови лоши копия, но хората не са глупави. Те искат да четат различни теми, от различни автори и никой няма интерес да влиза в трасето на другия. В противен случай в света щеше да има само един "Сън“, един "Тайм“, един "Вог“ и един "Плейбой“. Дори жените в българските издания, които цитирате, включително и в "Макс“, се представят по различен начин. Впрочем в България е много трудно всеки месец да намериш известни, красиви или поне добре изглеждащи жени, които на всичкото отгоре да се съблекат голи. Но ние имаме решение и на този въпрос. Хубаво е обаче читателите сами да открият "десетте разлики“ между "Макс“ и останалите мъжки издания, за да преценят за какво ще дават парите си.

В каква посока имаше влечения като малка?

При такъв въпрос винаги се сещам за родителите си, които възпитаха у мен отношение към четенето и писането. Жалко, че това не им се удаде и с математиката. Били са ме с учебниците по главата заради онези задачи за басейните и тръбите или тъпите катери по реката, което твърдо и завинаги ме ориентира към нещата, с които се занимавам днес. Между другото баща ми е ужасно талантлив, когато пише, но цял живот му се е налагало да се грижи за семейството си, занимавайки се със съвсем други неща. Под негово влияние като ученичка исках да завърша журналистика. Кандидатствах, но за щастие не ме приеха там и завърших история в СУ. Науката за хората с трите К - кон, куче и камина. С две думи, наука за аристократи. В общи линии безполезна като вариант за оцеляване по тия географски ширини, но пък даваща една приятна обща култура, с която да впечатлиш няколко любознателни нюйоркчани в кръчмата. Не крия, че понякога ми помага и в писането.

Какъв тип журналистика те привлича?

Аз съм малко радикална и не обичам спокойната журналистика. Харесвам британския стил, защото англичаните са добри както в правенето на списания, така и в правенето на телевизия. Там се създават журналистически библии. Веднага давам елементарен пример с "Топ Гиър“ на Джеръми Кларксън - легенда в автомобилната журналистика. Той прави шоу от радиатора на последния модел "Ауди“ така, че даже и аз като жена да го изгледам. Само че на Джеръми не му пука от рекламодателите и когато каже, че задницата на Пагани Зонда е скапана, никой от Зонда не заплашва телевизията, че ще си изтегли бюджета за реклама оттам. Напротив - от Зонда се извиняват, че са причинили на Джеръми неудобство по време на тестовете на пистата и след няколко предавания му изпращат подобрен модел. Там всички се съобразяват с медиите, а тук медиите трябва да се съобразяват с всички. Отвратително. Иначе изключително много се радвам на разследващи удари, когато виждаш как един човек се внедрява за една година в отбор от футболни хулигани и прави нечовешки филм за техния живот. Това в България още го няма, защото няма кой да ти плаща цяла година за това. Тук началниците искат да си на работа от десет до шест, защото ако не си, за какво ти плащат тогава? Както няма и Хауърд Стърн, защото винаги ще има по един чичо или леля с мустак от СЕМ, който да ти каже, че така не може. В България пазарът е толкова сбъркан, монополизиран и оплетен в интереси, че направо ти се отщява да работиш. Вярвам обаче, че проблемът ще се реши биологично и след години тези неща ще се променят.




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Силвия Великова 20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

15 ное 2019, 2549 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов 2 Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 3647 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Петър Кърджилов

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10