Речникът на Амели Нотомб

Който я бърка с Амели Пулен, да не се притеснява - и двете са винаги учудени и не съвсем от този свят. Иначе Нотомб много повече си заслужава собственото име ("трудолюбива" и "усърдна", от стар германски корен): пише по няколко романа на година, отгоре на всичкото в най-бавните часове на денонощието. Това, че след А като Амели (родена през 1967) личната й азбука върви от Б като Белгия (баща и майка белгийски франкофони) до Я като Япония (място на рождението и въжделенията), отдавна го бяхме разбрали от "Изумление и трепет", "Хигиена на убиеца" и останалите многочислени, тънички и стряскащи книжлета. Но ни липсваше просветление по някои натрапчиво повтарящи се, ключови понятия от литературните безчинства на тази странна филоложка. И, докато нейният "Речник на собствените имена" (на стр. 13) е още топъл-топъл на български, решихме да я помолим да ни отговори в речникови дефиниции. Защо все разказва за хора, които не желаят да порастват? Защо търси мотивация за писане във вината? Защо в "Козметика на врага" казва: "Странно е как хората говорят за вярата като за хемофилия..." Защо ругае посредствеността, изкривява красотата и унижава тялото? Какво е общото между Сервантес, Стендал и Ницше, за които твърди, че са я повлияли? Държи ли като своя герой Претекстат от "Хигиена на убиеца" да я четат "без защитни дрехи, без речник, неваксинирани и без възклицания"? Ако затвори очи, кое място вижда първо? Ето какво ни отговори в една ръкописна страница по факса. Белгия

Белгия, това е една изключително мистериозна страна, нищо чудно, че сюрреализмът се е родил там. Това е най-странната страна на света.