С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

// Light / Лица

2 9 фев 2007, 0:00, 6391 прочитания

светла личност Светлана Янчева в приключението живот

Доволствата и недоволствата на една многолика актриса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Не мога да забравя усещането си за актьорското присъствие на Светлана Янчева във филма "Разследване" на Иглика Трифонова. Такава енергия, толкова адекватна и мощна, с безпощадна воля в търсенето на истината и едновременно толкова уязвима и крехка. А когато засичаха погледите си с Красимир Доков, всеки се оглеждаше в очите на другия, търсейки себе си. Не мога да се отърва и от мисълта, че ако киното ни беше от други географски ширини, нейната роля можеше да участва в номинации за всякакви златни и сребърни награди. Може би... след време. От нашите си филмови награди й бе присъдена такава за ролята във филма на Костадин Бонев "Подгряване на вчерашния обед" преди няколко години.

В доста задъхано темпо, на пресекулки се случи срещата с нея - през деня Светлана Янчева репетираше "Мъртвешки танц" на Стриндберг с режисьор Маргарита Младенова, а почти всяка вечер имаше представление или в "Сфумато", или в МГТ "Зад канала", или в Театър 199. Не знам дали е само въпрос на професионализъм, физическа издръжливост, характер, талант, амбиция или просто можене. Навярно е настъпило времето, в което с максимална плътност, самовзискателност и овладяност може да бъде толкова различна, в толкова различни образи. Идете да я видите в "Спи с мен" в МГТ - най-малкото защото е номинирана за "Икар", театралните награди на САБ, в категорията за поддържаща женска роля: едно кълбо от емоции на привидно примирената, истерична, страдаща, търсеща и самоуспокояваща се жена. Жената с пропуснати шансове, погрешни стъпки, признати грехове, неосъществени или по-скоро дремещи заложби; жената, в чиято власт винаги има един мъж, който простичко може да й каже "Спи с мен". Всички тези нюанси Светлана Янчева може да ги покаже, дори преди да е изговорила текста.

Каква е предисторията, как станахте актриса и продължихте по този нелек път?

Свързано е с необходимостта ми още като дете да имам необикновен и пълен с приключения живот. Предполагам, че съм била доста неприятно и трудно дете, защото измислените истории и фантазиите, в които живеех, понякога бяха толкова крайни, че родителите ми се чудеха как да се справят с мен. Записах се в една театрална студия в Бургас и така започна всичко. Попаднах на мястото си - всичко беше възможно и страшно интересно. Човекът, който ме зарази с театър, е Митко Еленов - актьор, а по-късно и режисьор. Той се занимаваше с децата в студията сериозно и с много страст. Представленията на Иван Станев и срещата ми с Иван Добчев и Маргарита Младенова бяха изключително важни за мен, защото разбрах предназначението на тази професия. Изповедта.

Първата голяма кинороля е в "Аз, графинята". Какво преживяване и изпитание беше тя?



Много ми хареса тази история, толкова много, че си загубих съня. Изобщо не вярвах, че ще ме изберат за ролята. Нямах никакъв опит и самочувствие. Дори след като започнах снимки, бях сигурна, че ще ме сменят, защото не мога да се справя... В началото ми беше трудно, трябваше да преодолявам много неща, но постепенно се потопих и влязох в този разказ. И започнах да дишам по-спокойно. Ролята беше сложна - историята е истинска. А Сибила (прототипът на героинята - бел. авт.) ми беше непрекъснато пред очите. Имах няколко срещи с нея. Тя беше много различна от мен. Атрактивна, вулгарна и страшно чаровна. Трябваше да я забравя, защото имаше опасност да започна да я имитирам, и то лошо, да започна да играя, а това нямаше да бъде вярно спрямо мен. И така сменихме посоката на търсене. Имах прекрасни партньори - Ицко Финци, Катя Паскалева, Санчо Финци, Чочо Попйорданов... какво по-добро от това! И режисьор с много добър вкус, който се отнасяше с внимание и търпение - Петър Попзлатев.

Какво е различното като подход към текста, автора, ролята при Младенова и Добчев?

С Маргарита се познавам още от театралната академия, тя беше асистент в нашия курс, а иначе през 1989 г., когато се създаде "Сфумато", се срещнах и с Иван Добчев. Те ми дадоха възможност да се докосна до автори като Чехов, Достоевски, а сега и Стриндберг. Текстове, които за актьора са истинско изпитание. В репетициите винаги сме се занимавали с темата и същината на образа, който трябва да изградиш, а не с това колко е той характерен - дали фъфли, дали куца, дали е с избит зъб и всякакви такива прийоми на психологическия, в най-лошия смисъл на думата го казвам, и битов театър. Да стигнеш до себепознание, да откриеш в себе си неподозирани светове, ето, с това сме се занимавали. И, разбира се, неведнъж сме се проваляли. Така или иначе театърът изразява същността на онова, което не бихме могли да имаме, на това, което не бихме могли да бъдем. Мечта, бленуване по нещо друго. И за да му се отдадеш, е необходима известна доза безразсъдство. Иван и Маргарита го имат.

Какви персонажи усещате като близки до нагласата ви на човек и обратното - кои трябва да приближите към себе си или просто да изиграете друг, коренно различен човек?

Директно усещам може би тези, чиито мотиви за действие в конкретна ситуация бързо разгадавам, припознавам ги като свои и тогава много лесно влизам в този свят. А за другите трябва доста по-голямо въображение и те са най-голямото изпитание.
Припознавам като свои по-скоро текстове. Или някаква история, която възбужда въображението ми. А героини имах като малка. Дали са за сцена или лента, знам, че те са трудно изпълними. Това засега си остава само в моите вътрешни фантазии и не знам дали някога бих ги реализирала.

Твърди се, че театралната сцена е истинската школа за актьора, за да бъде добър и в киното. При вас как е?

Театърът е на живо, влиза в пряк контакт с публиката, диша или не диша заедно с нея. Всяко представление по някакъв начин е различно. Един път може да се случи, друг път да се провали. Киното е един запечатан в действие миг и толкова. В театъра след репетициите всичко вече е в ръцете на актьора, докато в киното е обратното - след снимките всичко е в ръцете на режисьора. Разлика в актьорските средства има, разбира се, въпреки че и в киното може да си театрален, ако го изисква жанрът или естетиката на филма. Общото е: безусловна истина на актьорското присъствие, независимо от стилистиката.

Как се допълвате в житейския и творчески дует с режисьора Петър Попзлатев?

От гледна точка на актрисата непрекъснато се провокираме и вкъщи, и по време на работа. Харесвам филмите на Петър и се надявам да направи още такива. Независимо дали ще участвам в тях. Въобразяваме си, че се познаваме много добре, но винаги има изненади, което е хубаво.

Какво извади от вас режисурата на Иглика Трифонова в "Разследване"?

Преодолявахме страховете си заедно с Иглика, а това е интимно преживяване. Не е просто режисура. Може би състоянието на духа, в което се намира следователката, това е общото между мен и тази героиня. Краси е страхотен партньор и много истински актьор. И двамата открихме колко много си приличат убиецът и следователката, опитахме се да търсим тези допирни точки, за да ги свържем, измислихме заедно нови неща. Имахме една много трудна сцена, която просто се разпадаше, докато работихме. Беше ужас, не става и не става! Тогава Краси ми каза само една дума и нещата тръгнаха. Не знам доколко сме успели да направим филма, за който си мечтаехме, но тези три месеца ще ги помня цял живот.

Този въпрос е като в детските лексикони, но все пак... Кои актьори бихте споменали като модел за творчески постижения?

- Жорета Николова, Снежина Петрова, Мария Каварджикова, Катя Паскалева, Наум Шопов, Ицко Финци, Владо Пенев, Вальо Ганев, Деян Донков, Санчо Финци, Жанет Спасова (Жанет и Санчо работят и са звезди в Берлин) и други, но не мога да ги изредя всичките... Истински им се възхищавам. И обожавам Михаил Мутафов. Харесвам много Шон Пен, Марлон Брандо, Кейт Бланшет, Мерил Стрийп.

Собствените ви доволства и недоволства от себе си?

Не искам да съм опитна и сръчна актриса, а точно това започва да се случва много често. Страхувам се от рутината в себе си, от собствените си щампи. Преди бях много по-безотговорна и щастлива, докато работех, а сега съм изпълнена със съмнения и страхове и гледам как таванът се приближава до главата ми. Трябва да имаш характер и достойнство за тази работа, това трябва най-вече да гоня и усъвършенствам. А иначе съм доволна и се поздравявам, че обичам със същата страст тази професия.

Какво ви зарежда извън работата?

Обичам да съм сред природата. Обичам да ходя много. Хобита нямам освен готвенето, пък и да имам, те ме държат кратко време - хващам се за нещо, после ми писва и така. Искам да пътувам, а нямам засега тази възможност. Ужасява ме мисълта, че ей така ще си отида, без да съм видяла толкова много прекрасни места по света.

Как разтълкувахте героинята си в "Спи с мен" - жена, която все още е влюбена в един самовлюбен егоист (героят на Владо Пенев), а е устроила живота си с друг? Каква е София?

Мисля, че никой не й е попречил да изяви себе си. Тя е точно толкова егоист, колкото и героят на Владо Пенев. Човек, който винаги иска да бъде някъде другаде и нищо не му е достатъчно.

В пиесата се задават твърде съществени въпроси и един от тях е колко трае любовта. Какъв е вашият отговор?

Пиесата започва с най-съществения въпрос и отговор: " Защо винаги си толкова уморен? - Този век се оказа прекалено дълъг." А що се отнася до "колко трае любовта", моят отговор е: колкото трябва.

Как ще довършите изречението "Аз искам да..."?

Искам да продължавам да се изумявам.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уроци по оцеляване Уроци по оцеляване

Как Катерина Стойкова намери смелост и сили да опише травмата от домашното насилие в книгата "Втора кожа"

21 юни 2018, 791 прочитания

In memoriam: Антъни Бурдейн (1956 - 2018) 2 In memoriam: Антъни Бурдейн (1956 - 2018)

15 юни 2018, 22489 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Зелената Маги

Магдалена Малеева е лицето на българското еко движение

Кой ще спечели от световното първенство по футбол

Спортът отново осигури на президента Путин международна легитимност в период на изолация

Как да търгуваш с такива приятели

Доналд Тръмп отказва да разбере, че протекционизмът е не само лоша политика, но лоша икономика

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Убийството на свещения елен"

Колин Фарел и Никол Кидман в гръцки арт филм, сниман в Синсинати

Докато YouTube ни раздели

Какво ни казва най-гледаното напоследък видео в света

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 24

Капитал

Брой 24 // 16.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Европейците остават в Лондон след Brexit, Италия се скара с Германия за бежанците

Емисия

DAILY @7PM // 21.06.2018 Прочетете