Христо Живков
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Христо Живков

Капитал

Христо Живков

между Ада и Рая в киното

7684 прочитания

Капитал

© Цветелина Николаева


С великолепно подбрания актьорски състав, воден от Христо Живков, със спиращата дъха кинематография и сложната тема за духовния избор на човека филмът "В моя памет" е един от най-добрите в тазгодишното издание на Берлинале. Като Андрея Христо Живков потвърждава това, което вече беше очевидно в "Страстите Христови" - неговия сдържан и плътен подход към духовните теми, който позволява на публиката да разбере героя му, без той да загуби своето енигматично очарование", пише авторитетният сайт EUROPEAN FILMS за участието на българския актьор в предизвикалия вече полемика нов италиански филм.

Фестивалът в Берлин приключи, наградите са раздадени.

Освен Христо Живков още двама българи успяха да приковат вниманието на зрители и критици. Ралица Петрова, която спечели наградата на UIP за най-добър европейски късометражен филм - с 15-минутния "Гнила ябълка", и Иван Бърнев в новия филм на Иржи Менцел "Обслужвах английския крал" (наградата на ФИПРЕССИ).

С участието си в "В моя памет" обаче Христо Живков се превърна в най-успешния български актьор, снимащ се в чужди продукции.

След "Занаятът на оръжията" на Олми, включен преди години в програмата на фестивала в Кан, и "Страстите Христови" на Мел Гиб­сън българинът отново е в центъра на световното кино.

Сп. SCREEN отбелязва, че Христо Живков, който изигра свети Йоан в "Страстите Христови", върши своята работа отлично, като предава терзанията на героя повече чрез лицето му, отколкото в думите, които казва: зад неговата болезнена, контролирана маска ние четем потиснат гняв, несигурност и амбиция към духовното.

Христо, който е завършил кинорежисура в НАТФИЗ, отказва да се установи в Италия или Съединените щати въпреки примамливите оферти. Той продължава да прави документални филми. Последните два – за Дънов и Симеон Велики, бяха включени в поредицата "Великите българи" на БНТ.

През тази година предстои премиерата на новия филм на братя Тавиани, в който той участва.

Как решаваш, че един сценарий те интересува и ще се снимаш във филма?

Спрях да се ориентирам само по добре написаната история, понякога думите стоят изправени като параван между режисьора и актьора и имат силата да прикрият немощта на първия. Затова предпочитам да видя бъдещия автор на филма в очите, те не прикриват за разлика от добре подредените думи.

С какво те спечели сценарият на "В моя памет"?

Не бе на първо място сценарият, а именно това, за което вече стана дума - млад и проникновен режисьор с интересна тема в ръка.

Случвало ли ти се е интуицията да те подведе?

Не. Грешки съм правил, недоверявайки й се.

Филмът, с който се представи в Берлин, е камерен и обърнат навътре към човека, доста личен проект.

Това бе един общ път, извървян и свързан с нашето битие и подсъзнание. Всеки от нас преживява ада и рая, съпътстващи ни в познато и непознато. Като начало се сблъскахме с ежедневието на йезуитския живот. Това се случи в един от малкото останали манастири на този орден в Болоня, където започна нашата подготовка, свързана с молитвени и духовни практики и естествен катарзис за всеки новопристигнал. Тема, останала и в историята на филма и оставаща трайни усещания у нас самите, които преминахме през изкушенията на нашите герои. Но най-важното е, че филмът остава и личен проект за всеки зрител, разбира се, ако не изпитва страх да отговори на въпросите, които животът му задава.

Как премина прожекцията в Берлин, какви сравнения би направил с фестивала в Кан, където също си представял филм?

Берлинската публика е може би най-откровеното мерило за такъв сложен и общочовешки филм, провокиращ толкова много въпроси и даващ отговор на малко от тях. Това, разбира се, не е самоцел и Берлин го оцени с вниманието на 1700 гости на прожекцията и последвалите я критики. Мисля, че този фестивал си остава най-адекватният европейски пример за отражението и духа на световното кино. Не знам или знам защо, от фестивала в Кан спомените ми са свързани само с една дума и тя е суета.

Как се готвиш за дадена роля?

Във въпроса се съдържа и отговорът, но, иначе казано, зависи от провокацията в героя и в мен самия. А последният път бе един от много мъчните или не е минало достатъчно време да се отърся.

Как един българин успява така трайно да се настани в европейското кино?

Отговорът е свързан със съвпадения на ситуации и качества.

Какъв е рискът режисьорите да те ползват еднопланово – едно красиво и загадъчно лице, което стои добре на екран?

Да, не е малък, но съм намирал и все още намирам за по-смислени и истински персонажите с дълбоки душевни терзания и работа върху надживяването им. Нима това не е и смисълът на нашия живот в общочовешки план? Но, ето, ти ми даваш една възможност да кажа, че имам нужда понякога да извадя навън от себе си и злодея, да искам някой лош герой да разрежда светците.

Разкажи за новия си филм с братя Тавиани?

По-скоро бих изказал задоволството си да работя с още двама големи от близкото минало на италианското кино. А филмът разказва за една реална история от началото ХХ век, заради която светът може наистина да се срамува: изтреблението на 1 500 000 арменци в Турция в рамките на 3 дни.

Как работи с Мел Гибсън?

Както с никой друг режисьор до момента. Той е най-енергичният и жив Човек, когото съм срещал.

Кога си тръгваш от един проект?

Когато преговаря по елементарен начин вече познатото, когато ме връща във вече надживяното и осъзнатото, нещо без провокация в мен. Проект, който изисква, но няма да даде.

С великолепно подбрания актьорски състав, воден от Христо Живков, със спиращата дъха кинематография и сложната тема за духовния избор на човека филмът "В моя памет" е един от най-добрите в тазгодишното издание на Берлинале. Като Андрея Христо Живков потвърждава това, което вече беше очевидно в "Страстите Христови" - неговия сдържан и плътен подход към духовните теми, който позволява на публиката да разбере героя му, без той да загуби своето енигматично очарование", пише авторитетният сайт EUROPEAN FILMS за участието на българския актьор в предизвикалия вече полемика нов италиански филм.

Фестивалът в Берлин приключи, наградите са раздадени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    Todd

    Hristo, ne se napavai da badesh dalbokomislen, zashtoto misalta ti savsem ne e dalboka. a e neiasna.
    Prosto, spri da se napavash skapi i govori estestveno.
    Nesamneno si inteligenten i viarvam shte opitash.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK