С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

13 2 мар 2007, 0:00, 12486 прочитания

действащо лице Тома Марков

творецът, който 35 години "се въргаля в полето на поезията"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Поетът Тома Марков навършва 35 години. След няколко стихосбирки, важни и значими за българската поезия днес, след множество по-дълги или по-къси парчета из няколко списания, след разкази и пиеса Тома Марков отново пише стихове. Бъдещата му поетична книга ще се казва "Твърдо, без сода".

Как се променя един поет през годините?


Ако е добър, с течение на времето става все по-добър. Забелязвам, че единственото задължение на големите освен това да пишат добре е да доживеят до дълбока старост.

Има ли нещо в писането ти, от което си се отказал?

Не се отказвам от нито един публикуван ред. Но в изкуството и в частност в писането най-важната е алчността, алчността към себе си. Писането е едно от малкото поприща, в което наистина човек не бива да се задоволява с малко. Това означава, че не всичко блестящо, което ти хрумне, трябва да бъде замразявано върху листа, напротив - трябва да се пилеят хрумвания с широка ръка, само така успяваш да опазиш запаса си от думи сух.



Влиянията?

Много са. Но над всичко У. Х. Одън. Изумителен.

Как звучи днес поезията?

Ако е добра, звучи както винаги - добре. Знаете, от 500 години, добра поезия се пише по един и същ начин - нещо, честно казано, интересно. Поезията е широко поле, в което можеш да се търкаляш, и, търкаляйки се, да знаеш, че има още и още, и още, защото има майстори преди теб, които са постигнали толкова много, че официално и дори академично е позволено да ги назовават само с малкото им име, много е яко! Имам предвид Данте.

Ако трябва да избереш друго освен поезията, ти ще си?

Много приятен и лесен въпрос, защото знам отговора: действащ композитор, диригент, офшорен финансист.

Ти как би описал днешната българска литература?

Тук има достойни колеги, разбира се. Но нямам особено високо мнение за нещата, който правят. От почти век българската литература е лоша и цапаща като прясно боядисана пейка. Но... няма неразрешими проблеми, нали? Просто четете само онова, което ви харесва: Б. Русев, Р. Парушев, М. Николов, С. Иванов, А. Попов и мен понякога, ако обичате...

Интервюто взе Катя Атанасова


 

26. 02. 1972

Когато февруари в своя стил
Бил зимните тротоари заледил
И хората по улиците падали
Поединично или на плеяди -
Тук някой би написал че
Се е родил и бил добро момче
Но аз ще кажа само как
Снегът валял по-гъст от мрак

Градът се свивал в зимата добре
Звучи като история за море
Което преди прилив се събира
И е студено и кафяво като бира -
Тук някой би нататък продължил
Все в този дух и ритъм че е бил
Живял обикновено - но не бива -
С писалка думите да се убиват

Дворовете били както сега
По-пусти от единствена звезда
Която зимата небето над града
Обгражда като черна мукава -
Тук някой би започнал да оплаква
Съдбата си на неразбран поет
Но трябва - да бъдеш в изразите гладък
И - като живота - кратък

Не знам дали дърветата били
Зашили въздуха като игли
Дали печално кучетата лаели
И нощните пазачи спели в шаловете си -
Едно е ясно - трябва да вървиш
По упорито от въртене на дервиш
По редовете - и да ги изписваш -
Не като другите - а както искаш

Не знам дали и зимата тогава
Била като сега - безславна
Но знам добре че и тогава пак
Снегът валял по-гъст от мрак -
Но в тази строфа няма да изказвам
Неизразимото - а само ви докладвам
Че и тогава в сутрешния злак
От точка А към точка Б пътувал влак

***

Пътувал влак пътувал влак пътувал
Снегът и слънцето в пространството лудували
Едно дете опряло нос в стъклото
Интуитивно се досещало за злото
И пак се раждал някой друг умирал
И очертанията на деня - рамкирани
Били съвсем обикновени - като зъби -
Преди да са научени да ръфат


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Геновева Христова-Мъри 1 20 въпроса: Геновева Христова-Мъри

Съоснователка на Missia23, място, което събира хора от творческите индустрии и тех-специалисти от различни области

17 май 2019, 1169 прочитания

Работохолици до доказване на противното Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

17 май 2019, 2057 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Ани Владимирова

Блиц отговорите на един ужасно зает психолог.

Рецесията се отлага

Опасенията за бързо влошаване на икономиката на еврозоната се разсейват, а българската икономика расте, но не достатъчно

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

In memoriam: Владимир Трендафилов (1955 - 2019)

"Не си създавай кумир" - това беше първата заповед, която следваше

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София