Като порасна, искам да стана Дейвид Мамет

Нещо интересно се случва. Идния октомври Франкфуртският панаир на книгата, едно от най-могъщите културни събития в международен мащаб, си избра за почетен гост Каталония. В това нямаше да има нищо чудно, ако Каталония беше автономна страна (миналата година във фокус беше Индия, идната ще бъде Турция...). Но Каталония - 7 млн. жители на 32 хил. кв. км край Средиземно море - административно е част от Испания и въпросът с „признаването“ й е наболял от векове. Нещо интересно се случва, когато книжен панаир взема почти политическо решение, а малка страна постига независимост през процъфтяващата си литература.

Най-хубавото е, че нещо интересно се случва и в България - за една година излиза вече втора книга от нашумял автор от издателската столица на испаноезичния свят Барселона, който обаче пише на каталонски. Първи беше Алберт Санчес Пиньол (1965) със забележителния си „антропологически трилър“ „Хладна кожа“ („Колибри“, 2007). След него, но само по хронология, идва ред на Жорди Галсеран (1964), един от най-любопитните и без съмнение най-модният каталонски драматург.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал