Езикът е функция

Из "Пабло във филиала на плюс" oт Рене Полеш

Как присъства езикът в театъра и какво е значението му там?

Мисля, че ако един автор напише в началото на първа сцена "Една жена излиза на сцената" и твърди, че това е неговият собствен език, това не е така. Всъщност той използва език, който е господстващ в момента, този на "белия хетеросексуален мъж". Това е език, който има отношение към нормата и властващата нормалност. Тя винаги е предварително зададена. А театърът не трябва да се осланя на този език и не трябва да го използва. Напротив, той трябва да го променя или да развива друг собствен език.

Какъв е начинът да се развива този собствен театрален език? В крайна сметка всеки от нас е натоварен от предварително знание за нещата, което се крие в езика, с който се раждаме?

Вчера ти дойде на уъркшопа и си говорихме, че и за двама ни това е проблем. Аз се опитвам да развия език, който да бъде за всеки отделен човек от публиката. За специалните хора в нея, а в театъра да говориш за специалното е неразбрана практика. В работата си се опитвам да развия този друг език, като нашата практика е не да разказваме история, а теория.

Това ли е причината твоят уъркшоп да се случва под формата на четене? В него се отделяше голямо внимание на думи като пари, ценности и капитал.

В моя театър не работим с подтекст, а с мнение. Мнение на теория, която има отношение към нашето всекидневие и разглежда проблеми, които са свързани с нас. Това са политическите проблеми на мъжете, жените и конкретното им социално ежедневие. Когато актьорите в традиционния театър се качат на сцената, на тях обикновено им се налага някакъв подтекст. Ние не се занимаваме с подтекст, а с разбиране на теорията и с нейното предаване. Тоест актьорите са на сцената, за да кажат нещо. Те имат да кажат нещо конкретно. Не са медиатори, които трябва да изпълнят някакъв текст, а използват текст.

Как избираш тези теории?

Това е литературата, която по принцип чета и познавам. Не ги избирам специално за театралната си практика. Например чета Дона Харуей, за да разбера своето ежедневие. И използвам теорията, за да имам един по-остър поглед върху него. Текстът, който е възникнал въз основа на моето наблюдение и теорията, аз занасям на репетициите. Тоест той е преминал през мен и моето изследване на ежедневието. След това актьорите преповтарят действието, като четат текста и започват да гледат с изострен поглед върху собственото си ежедневие. По същия начин, изпълнявайки текста, казваме на публиката, че си заслужава да се използва теорията и благодарение на нея ние сме по-отворени за всекидневния си живот. При нас езикът има единствено функцията на инструмент.

Не се ли опасяваш, че отричайки демагогията на езика, принадлежащ на, както казваш ти, "белия хетеросексуален мъж", автоматично изпадаш в друга демагогия - тази на вечно търсената различност?

Всеки, който успява да разпознае нормалността като схема, който успява да каже, че тя е просто поглед на "белия хетеросексуален мъж", а не нормалност от само себе си, аз намирам за смислена. В този смисъл тя по никакъв начин не е демагогия.

Разкажи малко за проекта, който ще поставяш тук? И за концепцията на Роленде роуд шоу.

Това е опит, чрез който в Берлин се опитваме да изнесем театъра от центъра към периферията на града. С тази конструкция сме ходили на много гастроли, където също играем в периферията. Тук това ще се случи до езерото в квартал "Дружба". Винаги когато сме играли "Пабло във филиала на плюс" в рамките на Роленде роуд шоу е било много особено.

Значи езикът в театъра е политически инструмент?

Трудно е да се каже. В Германия има политически театър, но той вечно се опитва да поучава хората. Но аз не му вярвам, защото този политически театър винаги прави това от позицията на левицата. А всъщност хората, които правят този политически театър, не са от левицата, а просто автоматично са разпознати като театрали от нея. В Германия има такова схващане, че всички, които се занимават с театър, са леви, а аз не вярвам в това.

Тоест ти не би определил своята естетика като политически театър?

В Германия винаги съм третиран като политически театрал и аз бих признал това твърдение за вярно единствено ако не ме слагат редом с останалите. Разликата е в това, че в театралната си практика използвам езика не просто за да изкажа някакви леви критики към системата, а за да успея да огледам критично и своето собствено съществуване и сценична практика. Докато ние не започнахме да работим, политическият театър в Германия беше просто музей.

Мобилната конструкция на Роленде роуд шоу 2007 "Евроремонт" ще бъде построена в София, жк "Дружба" 1, до езерото - бул. "Кръстьо Пастухов" 142. Там ще се играе три пъти, на 21, 22, 23 юни, от 18.30 до 23.00 ч. и в Русе, на площад "Свобода", пред общината. Представленията там са на 28 и 29 юни от 19.00 до 23.00 часа.