Иван Юруков
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иван Юруков

Иван Юруков

9159 прочитания

© Цветелина Николаева


В театъра го считат за изгряваща звезда. Две години подред Иван Юруков получава номинации „Аскеер“ в категорията, ролите са Сганарел в „Лекар по неволя“ на Молиер, реж. Мариус Куркински и Дмитрий в „Бягащи странници“ на Казанцев, реж. Николай Ламбрев. Междувременно признанието идва от киното, филмът му „Лора“, на който е режисьор и оператор, спечели феста „Синемаспорт“ през февруари, участваха 50 заглавия, заснети за един ден. С „Луизет“ Юруков взе две награди на фестивала „В главните роли: Детето“ в началото на юни (с жури Рада Москова, Мая Новоселска, Димитър Гочев, Олег Ковачев). Предизвикателството беше, че екипите (повече от 20) разполагаха само със 168 часа, за да покажат готов филм.

Иначе Иван Юруков (28) е възпитаник на спортния интернат в Сандански, завършил е училище за приложни изкуства в София и НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Сега е щатен актьор в трупата на Народния театър. В киното има главна роля в комедийната антиутопия „Леден сън“ (2005) на реж. Иван Георгиев, снимал се е в италианския Exodus за RAI Uno, също и в телевизионния „Самотни сърца“ на дебютанта Валентин Гошев, който ще бъде излъчен съвсем скоро по БНТ.

Аз съм?

Обичам песните, поливам си цветята, пътувам често, понякога съм щастлив, а друг път влюбен и доста често загубен. Познавам доста хора, не обичам интригите. Като бях малък имах куче, подарих си телевизора на комшията, харесвам жените…виж това е нещо, което си заслужава… Музиката ме разтапя, преследвам себе си, каквото и да правя - за себе си го правя. Ужасна поговорка. Страхувам се да не загубя мечтите си, обичам водата, гледам много филми, рядко се подстригвам, а постепенното губене на косите ме кара да се питам на кой дядо приличам. Обичам виното (и това е нещо, което си заслужава – единственото незакопано злато от траките). Понякога се усамотявам, но бързо ми минава (това е от характера ми), не съдя хората, мутрите ме изнервят. Бегло следя тежкото и продължително миене на фасадата на съдебната палата и се питам колко ли сапун ще им трябва, за да я измият и отвътре. Но да се върнем на „аз съм“… С една дума – объркан… Преследвам вдъхновението…

Бягството?

Препоръчвам го.

Вдъхновението?

Интуицията е най-високо състояние на ума. Когато човек държи своя ум в постоянна будност, той получава вдъхновение. А човек може да държи нащрек своя ум само като се оприличи на дете, което постоянно задава въпроси. Вдъхновението дебне и ни връхлита изненадващо. Трябва да сме винаги нащрек, за да го уловим.

Грешката?

Осъзната, грешката изключва глупостта!

Дрехата?

Харесвам сака.

Емоцията?

Неизбежна е за търсещите в неизвестното.

Жестът?

Ласка.

Заблудата?

Че правият път е верният.

Истината?

Трябва да се приема.

Книгата?

Недописаната книга на живота.

Любовта?

Експлозия за 5 минути, а пожарът тлее цял живот.

Музиката?

Храна за любовта.

Надеждата?

Да не ми спре тока.

Отборът?

Вагабонти.

Предметът?

От нова къща на стара къща не се връща!

Разочарованието?

Ужасно е да те предаде приятел.

Случката?

Коя от всички?

Тръпката?

Липсва, когато претръпнеш.

Учителят?

Неволята!

Целта?

Попадне ли на мушка е обречена.

Часът?

Понеделник, 7 часа сутринта.

Шегата?

С брат ми отидохме за вода в гората. Преди да се спуснем в дерето, брат ми каза: „ Долу или има вода или няма!“ Слязохме и вярно!

Щастието?

Силата е в редкостта му.

Явлението?

Е навсякъде.

Как си представяте бог?

Бог е много страшен, не омеква от жертви, не се трогва с молитви, иска докрай да прекърши, като стръкче трева, като клонка човека да строши, да извади сърцето от черупката му.

Колко струва кофичка кисело мляко?

Колкото ни се струва, че струва!

Какво искате да забравите?

Всички първи пъти – за да се случат отново!

Коя е най-разпространената заблуда в областта, където работите?

Че сме незаменими.

Как се представяте след 10 години?

„Чертожник“!

В театъра го считат за изгряваща звезда. Две години подред Иван Юруков получава номинации „Аскеер“ в категорията, ролите са Сганарел в „Лекар по неволя“ на Молиер, реж. Мариус Куркински и Дмитрий в „Бягащи странници“ на Казанцев, реж. Николай Ламбрев. Междувременно признанието идва от киното, филмът му „Лора“, на който е режисьор и оператор, спечели феста „Синемаспорт“ през февруари, участваха 50 заглавия, заснети за един ден. С „Луизет“ Юруков взе две награди на фестивала „В главните роли: Детето“ в началото на юни (с жури Рада Москова, Мая Новоселска, Димитър Гочев, Олег Ковачев). Предизвикателството беше, че екипите (повече от 20) разполагаха само със 168 часа, за да покажат готов филм.

Иначе Иван Юруков (28) е възпитаник на спортния интернат в Сандански, завършил е училище за приложни изкуства в София и НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Сега е щатен актьор в трупата на Народния театър. В киното има главна роля в комедийната антиутопия „Леден сън“ (2005) на реж. Иван Георгиев, снимал се е в италианския Exodus за RAI Uno, също и в телевизионния „Самотни сърца“ на дебютанта Валентин Гошев, който ще бъде излъчен съвсем скоро по БНТ.

Аз съм?

Обичам песните, поливам си цветята, пътувам често, понякога съм щастлив, а друг път влюбен и доста често загубен. Познавам доста хора, не обичам интригите. Като бях малък имах куче, подарих си телевизора на комшията, харесвам жените…виж това е нещо, което си заслужава… Музиката ме разтапя, преследвам себе си, каквото и да правя - за себе си го правя. Ужасна поговорка. Страхувам се да не загубя мечтите си, обичам водата, гледам много филми, рядко се подстригвам, а постепенното губене на косите ме кара да се питам на кой дядо приличам. Обичам виното (и това е нещо, което си заслужава – единственото незакопано злато от траките). Понякога се усамотявам, но бързо ми минава (това е от характера ми), не съдя хората, мутрите ме изнервят. Бегло следя тежкото и продължително миене на фасадата на съдебната палата и се питам колко ли сапун ще им трябва, за да я измият и отвътре. Но да се върнем на „аз съм“… С една дума – объркан… Преследвам вдъхновението…

Бягството?

Препоръчвам го.

Вдъхновението?

Интуицията е най-високо състояние на ума. Когато човек държи своя ум в постоянна будност, той получава вдъхновение. А човек може да държи нащрек своя ум само като се оприличи на дете, което постоянно задава въпроси. Вдъхновението дебне и ни връхлита изненадващо. Трябва да сме винаги нащрек, за да го уловим.

Грешката?

Осъзната, грешката изключва глупостта!

Дрехата?

Харесвам сака.

Емоцията?

Неизбежна е за търсещите в неизвестното.

Жестът?

Ласка.

Заблудата?

Че правият път е верният.

Истината?

Трябва да се приема.

Книгата?

Недописаната книга на живота.

Любовта?

Експлозия за 5 минути, а пожарът тлее цял живот.

Музиката?

Храна за любовта.

Надеждата?

Да не ми спре тока.

Отборът?

Вагабонти.

Предметът?

От нова къща на стара къща не се връща!

Разочарованието?

Ужасно е да те предаде приятел.

Случката?

Коя от всички?

Тръпката?

Липсва, когато претръпнеш.

Учителят?

Неволята!

Целта?

Попадне ли на мушка е обречена.

Часът?

Понеделник, 7 часа сутринта.

Шегата?

С брат ми отидохме за вода в гората. Преди да се спуснем в дерето, брат ми каза: „ Долу или има вода или няма!“ Слязохме и вярно!

Щастието?

Силата е в редкостта му.

Явлението?

Е навсякъде.

Как си представяте бог?

Бог е много страшен, не омеква от жертви, не се трогва с молитви, иска докрай да прекърши, като стръкче трева, като клонка човека да строши, да извади сърцето от черупката му.

Колко струва кофичка кисело мляко?

Колкото ни се струва, че струва!

Какво искате да забравите?

Всички първи пъти – за да се случат отново!

Коя е най-разпространената заблуда в областта, където работите?

Че сме незаменими.

Как се представяте след 10 години?

„Чертожник“!


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    Avatar :-?
    hit

    най-накрая нещо свежо в "лица". от младите актьори, представени в капитал лайт, този ми се струва най-интелигентен. и целите за нищо ги няма - обречени са, както пише.с доста самоирония е наситено интервюто. а и явно освен театъра има и други интереси. четох някъде за филмчето, дали може да се гледа, представлява интерес. прекрасно е да прочетеш нещо толкова откровено.

  • 2
    Avatar :-|
    kakin

    ей това ме изненада. не съм чувал този човек, а е интересен. все някакви имена на карамазов, вергов срещам по списания и все едно и също. като бербатов са станали - манекени. юруков направо ми хареса, и е готин, не е зализан като медиините звезди.

  • 3
    Avatar :-P
    mmm

    приятно съм изненаданар че има такива хора и още повече, че им се обръща внимание, а не само на позьорите

  • 4
    Avatar :-P
    н.л.-м

    Иван е страхотен.Познавам го от една обща идея и работа по пътя -в ТеатъраИзненадваше ме.Обикнах го като приятел.повярвах му.Сега отново съзирам умника и чувствителния човек в него.Искам да успее в онова , което върши.Актьорът е странно , рядко животно.Малко са истинските, по душа.Иван е надникнал през открехнатата врата на изкуството.Нека я отвори до край.

    Н.Л.-М.

  • 5
    Avatar :-P
    dani

    Поздравления и от мен! Много готин пич! Желая му много успехи и да запази любопитството си към света :)

  • 6
    Avatar :-?
    тети пан

    ще дават ли луизет на кинопанорамата и нога

  • 7
    Avatar :-P
    InFeRnA

    Я, колко малко интервю, а толкова много истини :)
    И идеи, идеи, идеи...
    Креативен е, наистина.
    Предлага много по-различен начин на игра и светоглед от това, което ни залива по телевизията. А и играе очарователно. Сега като го четох, ми напомни толкова много прости неща, които знам, но по неволя съм забравила. Да е жив и здрав и с тази изострена чувствителност дано продължава да съживява забравеното у хората. Защото това наистина е прекрасно ! ;)

  • 8
    Avatar :-P
    en4oki

    Neveroqtno!!!
    Ne samo, 4e Ivan Iurukov e neveroqten aktior, no i 4ovek s qsna predstava za "ne6tata ot jivota"( kolko i klishirano da zvuchi), koeto naistina mnogo me radva, za6toto po edno vreme bqh zapochnala da se otchaivam ot bydesheto pokolenie na bylgarskiq teatyr- horata , koito imat pogled nad nego biha me razbrali ...

    Prodyljavai vse taka!!!
    POZDRAVI !!!

  • 9
    Avatar :-|
    anonim

    Иван е човек с много таланти.Винаги всеотдаен и вглъбен в ролята,която изпълнява.Много успехи по пътя

  • 10
    Avatar :-|
    anonim

    Страхотен актьор голям сладур, а ролята му в Забранен любов е супер :))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.