Емилия Дворянова

Тя пише първия си роман 16-годишна. Той все още стои в чекмеджето й, непубликуван, само скъп спомен за времето, когато е осъзнала, че всъщност е писателка. Следва философия, защото решава, че това е най-подходящото занимание за един белетрист, и въпреки че защитава дисертация, се отказва от философската кариера и си остава лаик философ и лаик музикант (завършила е пиано в Музикалната гимназия). Музикалното й образование личи най-вече в конструкцията на романа фуга „Passion, или смъртта на Алиса“ (1995), публикуван и във Франция (Federop, 2006). Тя определя първия си роман „Къщата“ (1993) като цветен, в който словото рисува, може би заради близкия й досег с изобразителното изкуство. За новелата си La Velata казва, че е по-скоро форма, издялана от един къс мрамор, скулптура, докато Passion е изпята, „измузицирана“ книга. „Госпожа Г.“ (2001) пък е роман за и в самото слово.

Във всичките й романи обаче ще усетите нейните първи седем години, белязали я за цял живот. Тогава - през 60-те, тя се докосва до последните останки на буржоазния свят, различен, предизвикващ благоговение. Дядо й (бивш офицер и съдия на конни надбягвания, където постоянно я води) и баба й са част от бивш „хайлайф“ на една отмряла епоха, където говорят различно, целуват ръцете на жените и се наричат едни други госпожо и господине, а на хиподрума дамите си веят с ветрила.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Хан Крум
    • - 4

    мноо яко и еко...

    Нередност?
Нов коментар