С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

1 6 юли 2007, 0:00, 8833 прочитания

Емилия Дворянова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Тя пише първия си роман 16-годишна. Той все още стои в чекмеджето й, непубликуван, само скъп спомен за времето, когато е осъзнала, че всъщност е писателка. Следва философия, защото решава, че това е най-подходящото занимание за един белетрист, и въпреки че защитава дисертация, се отказва от философската кариера и си остава лаик философ и лаик музикант (завършила е пиано в Музикалната гимназия). Музикалното й образование личи най-вече в конструкцията на романа фуга „Passion, или смъртта на Алиса“ (1995), публикуван и във Франция (Federop, 2006). Тя определя първия си роман „Къщата“ (1993) като цветен, в който словото рисува, може би заради близкия й досег с изобразителното изкуство. За новелата си La Velata казва, че е по-скоро форма, издялана от един къс мрамор, скулптура, докато Passion е изпята, „измузицирана“ книга. „Госпожа Г.“ (2001) пък е роман за и в самото слово.
Във всичките й романи обаче ще усетите нейните първи седем години, белязали я за цял живот. Тогава - през 60-те, тя се докосва до последните останки на буржоазния свят, различен, предизвикващ благоговение. Дядо й (бивш офицер и съдия на конни надбягвания, където постоянно я води) и баба й са част от бивш „хайлайф“ на една отмряла епоха, където говорят различно, целуват ръцете на жените и се наричат едни други госпожо и господине, а на хиподрума дамите си веят с ветрила.
Днес Емилия Дворянова е един от най-издаваните и четени български писатели в последните 10 години. Най-новият й роман - „Земните градини на Богородица“ (ИК „Обсидиан“), й донесе националната награда за литература „Христо Г. Данов“.

Аз съм… Скоро на една кръгла маса, видях табелка, на която пишеше: Емилия Дворянова. Трябва да съм аз, помислих и си седнах на мястото.

Бягството? Самоотлъчен от света, който ти се натрапва, попадаш в центъра му.

Вдъхновението? Любовна мъка по думите.

Грешката? Винаги отминали избори, кръстопътни решения, които в настоящето са вече съдба.

Дрехата? Задължително трябва лесно да се съблича. Да бъде удобна и човек да не се пристрастява към нея, т.е. да не приема външното навътре.

Емоцията? Приятна, но прекалено ежедневна и бързооборотна. Предпочитам страстта, която е рядка и в себе си истинска.

Жестът? Понякога се случва: неочаквана усмивка, целувка на ръка, дори и безпричинно отстъпване на място в трамвая… смирено сведени очи… а срещали ли сте се с жест на отчаяние?

Заблудата? Непоносимото, онова, което ми е трудно да простя, да си простя - да блудстваш с истина.

Истината? Ако е Една и изписана с главна буква, я приемам само ако е Бог. Човешките истини са много, лабиринт от смисли, кръвоносна система, затова, където боднеш, става рана и бликва кръв.

Книгата? Някакъв опит да си събереш парченцата живот и мисли и от тях да си направиш дом… Само че тя винаги остава ненаписана, винаги идваща насреща, лавина от думи, които трябва да организираш, за да не те погълнат. Постоянно удържане…

Любовта? Единственият безспорен смисъл в живота - крехък, трудно удържим, изпитващ ни до дъно дар. А може би и не само в живота, ако, както казват, и Бог е любов.

Музиката? Тайнственият разговор, който води човекът с Вселената или с Бог, най-истинският език, който проговаря светът и го просветлява.

Надеждата? Затаената вяра, че има нещо, което не е напразно.

Отборът? Предпочитам индивидуалните спортове. Най-колективният, в който съм участвала, е бридж. А той все пак се играе по двойки.

Предметът? Толкова много предмети… всеядност и място на отчуждените ни желания.

Разочарованието? Неизбежности, помиряваш се със себе си, казваш си, че ще издържиш, понякога издържаш… с натрупването все по-трудно… започваш често-често да се оглеждаш за онова, „което не е напразно“. Ако го откриваш - добре, ако не, просто преминаваш в празното.

Случката? Слънцето изгрява над синьо море, после изгрява луната, така светът започва да се случва ден след ден и нощ след нощ…

Тръпката? Желанията, които ни изпълват с тръпчива сладост.

Учителят? Наставническа е тази дума, фалическа, боязливо предпочитам да я заобикалям, не ми е потребна.

Фантазията? Безуспешен опит да накараме реалността да се смили над нас.

Храната? Колкото е възможно по-малко.

Целта? Точката, която ме блокира и трябва напълно да забравя, за да стигна по обиколни пътища, разхождайки се бавно до нея.

Часът? Онзи, в който връхлита нощта и започваш да разчиташ шепота на думите.

Шегата? Възможността всичко, което съм казала досега, да го обърна наопаки. Харесва ми тази възможност.

Щастието? Винаги, когато си помисля, че съм щастлива, си спомням онази древна мъдрост, според която, докато човек не е умрял, не трябва да си казва, че е щастлив. И все пак… има щастия…

Явлението? Очаквам го...

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 5258 прочитания

Живот след живота Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 8303 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Джордж Бенсън, или историята на един забележителен успех

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Канадци купиха златен проект до Ивайловград, търси се сепаратор на софийския боклук, арест за най-богатия македонец

Емисия

DAILY @7AM // 19.11.2018 Прочетете