С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

5 1 ное 2007, 18:18, 10204 прочитания

от А до Я Яна Борисова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Колко дълго да чака младият драматург славата? Както дойде..." (Оля Мухина, руски драматург).

При Яна Борисова славата дойде още с дебютния текст "Малка пиеса за детска стая", поставена от Галин Стоев в Театър 199 в началото на този сезон. Щастлива случайност? Едва ли. Макар да изглежда като излята на един дъх, тази пиеса е дълго мислена и всяка дума в нея има код, който отваря нови врати, нови измерения. Говори топло и приятелски за неща, които и ние сме преживели, зарежда с ведрост и те кара да се усмихваш без причина дълго след като си излязъл от салона. Поводът да се превърне от един вид личен дневник за своя автор в прекрасна среща между актьори и публика е конкурсът на Театър 199 за камерна пиеса. Но не избързвайте със заключенията - в текста няма да откриете автобиографични подробности за Яна Борисова, макар да ви се прииска да научите нещо повече за нея, след като сте гледали представлението.


Яна Борисова се появи като изневиделица, но всъщност може да е седяла до нас на някой спектакъл, в концертната зала, или пък да сме я виждали в галерия "Катини", където е работила 15 години като куратор. Животът й винаги е бил свързан с изкуството - заради хората от нейното семейство, заради образованието й (история на изкуството), заради личната й необходимост да общува с музика, картини, театър. Сега е на 35 и не крие възрастта си като човек, който се чувства удобно на тези години и на това място. Щастлива е - личи по светналите й очи, когато говори за общуването с Галин Стоев и актьорите в нейната пиеса. След премиерата все повече хора искат да се докоснат до нея, за да й върнат по някакъв начин добрата енергия, с която ги е заредила пиесата й. Или пък, както казва Оля Мухина, защото успехът е заразителен. И ти също можеш да предадеш част от успеха на още някого.

Аз съм...

...Колекционер на спомени, ловец на мигове и пазител на тайни. С други думи - разказвач.

Бягството?

Един от героите ми казва: " ...Изпаднах в абсурдната ситуация да бягам като луд от мястото, от което не трябваше да мърдам." - патент на едно цяло поколение, към което принадлежа и аз.

Вдъхновението?

Радена Вълканова, Снежина Петрова, Вежен Велчовски, Стефан Вълдобрев и Стилян Стоянов, защото превърнаха текста ми в музика.



Грешката?

Да разбереш как нещо не бива да се прави също е начин да се придвижваш, стига от това да не страдат невинни.

Дрехата?

Комбинация от черно и бяло. Харесвам черно-бялата фотография. Там всички изглеждат одухотворени и добре облечени.

Емоцията?

Състояние на духа и безкрайна тема за изследване. Понякога много ми пречи. Когато е в голямо количество, не мога да я контролирам.

Жестът?

Мои приятели, които пристигнаха от другия край на света само за една вечер, за да бъдат с мен на премиерата. Така го направиха, като да беше нещо съвсем естествено.

Заблудата?

Нямало вълшебства и магии! Има! Как да няма?!

Истината?

Театърът се оказа уникално място, където може да се случи диалог, който никъде другаде не се получава. Възможност, която не трябва да се пропуска.

Книгата?

"Да убиеш присмехулник" от Харпър Лии. Единственият й роман, но пък какъв!

Любовта?

Стихия, която, ако не превърнеш в гориво, може да те унищожи.

Музиката?

Започва оттам, където свършват думите. В този смисъл тя е по-съвършеното изразно средство.

Надеждата?

Че някой ден ще успеем да върнем книгите в ръцете на децата.

Отборът?

През 2002 г. имаше концерт на група Incognito в София. Всички хора, които бяха в залата... те са моят отбор. Само ние си знаем какво се случи там.

Предметът?

"Български тълковен речник" издаден 1976 г. от издателство "Наука и изкуство", разсмива ме до сълзи.

Разочарованието?

В една от легендите за крал Артур Мерлин успява да победи злата фея, като кара всички да я забравят. Чудесен начин да се отнасяш към това, което те натъжава. Аз също правя така.

Случката?

Преди няколко седмици късно през нощта получих sms: Gledai 21 grama. Някой някъде беше гледал този филм и се беше сетил за мен. Не можах да заспя повече.

Тръпката?

Първата репетиция на "Малка пиеса за детска стая", когато чух друг да изрича текст, който аз съм написала. Сърцето ми се превърна в барабан.

Учителят?

Няма да пиша за учители, но ще изброя имената на няколко души, които много харесвам: Труман Капоти, Том Стопард, Крикор Азарян, Галин Стоев, София Копола и Нора Джоунс. Странна група стана!

Филмът?

Двоумя се между "Изгубени в превода" и "Венецианският търговец", но и двата филма бяха лек за изтерзаната ми (от ориенталска музика) душа.

Храната?

Ароматът на храната ми е по-интересен, защото разказва истории.

Целта?

Да не спирам да пиша. Това повтарят хората, които ме обичат. Явно така трябва.

Часът?

Откакто започнах "Малка пиеса...", сутрините станаха по-важни от нощите, така че избирам 9:00 сутринта.

Шегата?

Част от кода на общуване, чрез който разпознаваме тези, с които имаме какво да си кажем.

Щастието?

Джими.

Явлението?

Галин Стоев е явление. Особено за мен.

Как си представяте Бог?

С този въпрос навлизаме в територия, в която не съм сигурна, че искам да допусна някого.

Колко струва кофичка кисело мляко?

Знам колко струва кофичка кисело мляко, но по-интересното е, че някъде в България има музей на киселото мляко с богата библиотека към него... на тази тема. :)

Какво искате да забравите?

Едно концертно изпълнение на Филип Киркоров, където освен всичко друго той беше облечен като птица, с пера и опашка. Искам да го забравя, но не мога!

Коя е най-разпространената заблуда в областта, в която работите?

Че е лесна работа.

Как си се представяте след 10 години?

Тогава ще напиша в дневника си: преди десет години написах първата си пиеса и бях много щастлива!
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 6240 прочитания

Живот след живота 1 Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 12544 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Комерсиалната фотография като изкуство

Фотографът Финли Маккей за новия арт календар на Lavazza, кафето, бирата и изневерите към високото изкуство

Съдът на ЕС: Платеният отпуск не може да се губи автоматично

Работникът не може да бъде лишен от отпуск само защото не го е поискал за годината, за която се полага

Ще удържи ли Борисов властта

ГЕРБ няма да се откажат лесно от управлението - през 2019г. се разпределят проекти за над 10 млрд. лв. и се избира следващият главен прокурор

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Арест за мениджъра на Rеnаult-Nіѕѕаn, чуждите инвестиции изненадващо пораснаха, "Мекалит" ще си партнира с китайската VEM

Емисия

DAILY @7AM // 20.11.2018 Прочетете