Кредото на Нина и Зуека
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кредото на Нина и Зуека

Кредото на Нина и Зуека

Актьорите за битките и победите в 15-годишната история на техния театър

6059 прочитания

© Надежда Чипева


"Светът лесно се предаде пред "Шинел", дори не сме полагали особени усилия за капитулацията му. Спектакълът получи бързо няколко международни награди и започна да марширува победоносно по света, а ние просто го следвахме", казва Васил Василев-Зуека. Двамата с Нина Димитрова вече 15 години продължават да вървят подир своя "Шинел", който ги отведе от ул. "Раковски" до Япония, от Сибир до Калифорния.

"Шинел" се появи на 6 ноември 1992 г. и е сред малкото дълголетници на наша сцена. Той е връстник и на Театър "Кредо" - малкият театър с голям духовен обем, както го нарича режисьорът Юлия Огнянова. Този театър се състои само от двама души - Нина и Зуека. Има само две постановки досега - "Шинел" от Гогол и "Каквото направи дядо..." по Андерсен. Затова пък на публиката и наградите му могат да завидят доста сцени.

Според Нина Димитрова едно от най-важните неща, което са доказали пред себе си и на зрителите през тези години, е, че и малкото може да бъде голямо.

Кое е първо - Театър "Кредо" или знаменитата му постановка "Шинел"?

Васил Василев-Зуека: В началото на 90-те се срещнахме с Нина, открихме, че имаме общо кредо и създадохме театър с това име. После повярвахме в Гогол и в неговия "Шинел". Премиерата му беше в Младежкия театър. Там ни покани тогавашният директор Недялко Делчев, като промени соцстереотипа и пусна независима формация на сцената на държавен театър.

Нина Димитрова: На следващата година един друг човек и неговият екип определиха бъдещето ни - Валентин Стойчев беше човек с талант и усет към новаторското, към стойностното, с великолепно чувство за хумор и за правене на истински театър. Той си отиде от тоя свят, но остави дълбока следа както в театъра, така и у нас двамата. През 1993 г. Вальо отвори за нас вратите на Театър 199. Привилегия и чест е да сме в афиша му вече 15-и сезон. Обичаме хората, с които работим от години, и сме им признателни за всичко, което правят за нас. Нашето "Кредо" стана и тяхно, а Театър 199 се превърна в наш дом. Играли сме на много лъскави места по света, в супермодерни театри, но онова, което витае във въздуха на Театър 199, не може да се сравнява с никакви екстри.

Кои са най-важните битки от 15-годишния ви опит на независим театър?

Той: Нашата професия е вечна битка за доказване, която винаги сме се старали да водим честно. В началото беше битка за издръжливост на волята и инат да бъдеш различен, да се задържиш на позиция, която никак не беше привлекателна - сам юнак на коня. Ние и до днес сме двама самотни ездачи по широкия свят. Това ни съхранява и ни пести силите за препускането, а не за чистене на конюшнята.

Тя: Най-трудното беше разбиването на единствения познат у нас модел за правене на театър. Нашата крачка към независимостта се оказа скок в бъдещето. И до днес се радваме и на жилото, и на меда на свободата си.

Друга битка, която спечелихме, беше битката за малкото и голямото, за това, че и двама души могат да правят театър, стига да имат свое кредо. Дори американците, за които принципът е "По-голямото е по-добро", си променят мнението, след като гледат "Шинел". Много са трогателни, като идват след спектакъла и гледат самотно стърчащата клетка и няколкото парцала по сцената, заекват и не знаят какво да кажат, но видимо са много развълнувани и шокирани, не на последно място от минимализма на декора и скромния брой артисти по сцената.

Той: Навремето у нас водихме битка да доказваме, че Гогол не е мрачен автор. Днес няма нужда да убеждаваме публиката си, че Андерсен може да бъде и за възрастни. Зависи как ще го направиш. Който не вярва, да дойде и да ни види в Театър 199.

Кои бяха най-важните битки на Театър "Кредо" по света?

Тя: Стратегическата битка се проведе на Единбургският фестивал през 1996 и 1997 г. Да отбележиш в биографията си, че си бил в Топ 20 на най-доброто от този гигантски фестивал, да си отличен с петте решаващи за бъдещата ти кариера звезди на критиците на фестивала, да си поканен да участваш две поредни години на фестивала с един и същ спектакъл, да си селекциониран за участие в Единбург от христоматийна личност като Ричард Демарко - един от основателите на този фестивал и откривател на едни от най-известните имена в световния театър, да си поставен от него в 10-те най-добри, което е открил през годините - всичко беше прекалено хубаво, за да е истинско. Понякога ми се струва, че това никога не се е случвало, че е било само мечтание. Отидох на този фестивал с усещането, че ще се случи нещо, което ще ни извади от анонимността на 1600-те заглавия в програмата. И с неистовото желание да докажа, че притежаваме уникален спектакъл.

Той: Друга важна битка се оказа лондонският Уестенд. През 2000 г. "Шинел" влезе в програмата на "Барбикан център". И отново едно желание се сбъдна - да играем на сцената на Кралския Шекспиров театър. Не мога да пропусна и другата Мека на театъра - Москва. Нашият "Шинел" бе първият международен гост на най-големия днес руски фестивал - "Златната маска", когато фестивалът започваше през 1997 г. Имаме пионерска съдба. Все слагаме някъде някакво начало. Така беше в Япония, Корея, Америка и на много други места по света, където ние се оказваме първият контакт с българската култура.

"Каквото направи дядо..." по Андерсен пък тръгна по света, преди да се е появил в България. Премиерата му беше в Дания през 2005 г. и до днес пропътува от Копенхаген до Япония. Създаден е по идея и с подкрепата на Ларс Сийберг - директор на фондация "Ханс К. Андересен 2005", който ни предложи да направим тази история за световното честване на Андерсен през 2005 г. Пръст в нея има и нашият приятел Юрий Дачев - драматург и критик. Благодарение на критика Дачев приехме датското предложение, благодарение на драматурга Дачев го направихме много хубаво.

Защо винаги играете на езика на страната, в която гостувате?

Тя: Премахваме една бариера, която не е проблем за разбирането на спектаклите ни, но ни отнема удоволствие от стопроцентовото общуване с публиката. "Шинел" се играе на девет езика. "Каквото направи дядо..." по Андерсен - на два. Благодарни сме на всички преводачи, които измъчихме през годините и на които дължим успеха си на тези 10 езика.

Той: След първите няколко минути от представлението зрителите вече ни приемат като техни сънародници, включват се с реплики в действието. Тогава става весело, особено ако езикът е японски. Слава богу, японците са деликатна публика. Трябваше ми цял ден да проумея защо на един въпрос към публиката, на който зрителите досега все отговарят с "да", японците мълчаха, а след третото питане изръкопляскаха в знак на съгласие. Те знаеха, че не разбираме японски и за да не ни объркат, дадоха един универсален отговор, който се разбира на всички езици.

Защо двамата сами правите всичко в едно представление?

Той: Така сме учени, така сме свикнали, така ни харесва. И за да сме сигурни, че държим нещата под контрол. Пък и да се сърдим после само на себе си, ако се провалим. Давам си сметка, че сме прекалено отговорни към това, което вършим, дори повече от нужното.

Тя: Нашият проф. Атанас Илков непрекъснато ни повтаряше думите на Бешков: "Рисувай, рисувай, рисувай, докато самият се превърнеш в рисунка." И ние все това правим, рисуваме и търкаме с гумата, докато нарисуваме образа, който ни удовлетворява. Професорът все казваше, че враг на доброто е по-доброто. Това също ни кара винаги да търсим по-добро от намереното.

Според вас какво е адекватното съвременно театрално поведение?

Тя: Да създаваш неща, които не се срамуваш да покажеш. Да прескачаш дребното и незначителното, което може да те съсипе като човек и творец.

Той: Да не правиш малки компромиси със съвестта си, защото след време те се превръщат в лоша сделка с нея. Да устоиш на моментните изкушения в името на избраното верую и да не съжаляваш, че не си като другите и си обърнал гръб на неща, които си могъл да имаш, но на доста висока цена.

Тя: Да имаш съзнание и самочувствие, че театърът също е бизнес и да не се срамуваш да си знаеш цената, особено на фона на съмнителни поп факти.

Театър "Кредо" ще сложи под №3 в афиша си… ?

Той: ..."Дневникът на един луд", отново по Гогол. Една моя стара мечта и една наша стара идея.

Тя: Това е нашият поклон пред Гогол по повод неговата 200-годишнина.

"Светът лесно се предаде пред "Шинел", дори не сме полагали особени усилия за капитулацията му. Спектакълът получи бързо няколко международни награди и започна да марширува победоносно по света, а ние просто го следвахме", казва Васил Василев-Зуека. Двамата с Нина Димитрова вече 15 години продължават да вървят подир своя "Шинел", който ги отведе от ул. "Раковски" до Япония, от Сибир до Калифорния.

"Шинел" се появи на 6 ноември 1992 г. и е сред малкото дълголетници на наша сцена. Той е връстник и на Театър "Кредо" - малкият театър с голям духовен обем, както го нарича режисьорът Юлия Огнянова. Този театър се състои само от двама души - Нина и Зуека. Има само две постановки досега - "Шинел" от Гогол и "Каквото направи дядо..." по Андерсен. Затова пък на публиката и наградите му могат да завидят доста сцени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.