Летете с Джеки Стоев
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Летете с Джеки Стоев

Летете с Джеки Стоев

Режисьорът за новия си филм и за кощунствата, на които само той е способен

4969 прочитания

© Цветелина Николаева


"Смятам да обявя конкурс за най-смешен филм, правен в последните години по света. И ще го спечеля! Готов съм да хвана бас с всеки, който се съмнява. Нека ми намери филм, по-смешен от моя. Сигурен съм, че няма да може", казва ми Джеки Стоев. Той по принцип е майтапчия, но сега говори сериозно. Наистина мисли, че "Летете с Росинант", "музикален филм с елементи от операта и нямото кино", е най-смешният. В него режисьорът е събрал актьори - народни любимци: Кръстю Лафазанов, Ицко Финци, Стефания Колева, Мая Новоселска, Деян Мачев, Татяна Лолова, Георги Мамалев... На екран са и музиканти виртуози: Ибряма, Венци Такев, Симеон Щерев-Банана. Всички те са българска оперна трупа, тръгнала на турне из Европа с таратайка от ерата на колективизацията, поетично кръстена "Росинант". Таратайката уж едва крета, но е способна да полети. Защото този филм не се интересува от преходността на материята, а от духа. Прави го ведро и непретенциозно (поне в първата си половина) под ритми, композирани от самия Горан Брегович. С това сходствата с киното на Кустурица не свършват. Но Джеки за разлика от други негови колеги, които крадат безогледно, действа почтено и директно заявява кореспонденцията си с автора, задал основната естетическа тенденция на Балканите през последния четвърт век. Кръстьо Лафазанов вика на едно прасе, което яде мукавения калник на трабанта му: "Бягай оттук! Това да не ти е филм на Кустурица!". Разбира се, че не е. Това е филм на Джеки Стоев - с всичките му кусури, но и прекрасни хрумвания, в изобретения от него жанр "синема-вариете". По-весел филм не е правен в България от времето на "Патилата на Спас и Нели" (1987) и "Разводът преди" (1989). Които също са на Джеки Стоев. На кого друг!?

Джеки, ти си един от много малкото български режисьори, които умеят да съчетаят смешното и сериозното.

Ааа, не! Мен можеш да питаш само за смешното, щото аз никога не съм бил сериозен. Надявам се и да не стана - ама то няма и за кога. (Смее се.) Аз се водя известен човек, но за съжаление не защото съм правил хубави филми, а щото съм дрънкал много глупости по телевизията и радиото. Джони (Пенков - б.а.) например е дрънкал много повече глупости по медиите и затова е много по-известен от мен. Някой беше казал, че няма нищо по-интересно от глупостите на умните хора. А Джони допълни, че няма нищо по-досадно от умните приказки на глупавите хора. Аз пък смятам, че същото се отнася и за киното.

А за сериозното - има достатъчно колеги, към които можеш да се обърнеш. Аз не мисля, че е работа на киното да дава акъл на хората. Сигурен съм, че в България има най-малко 10 000 души по-умни от мен. Е, редно ли е аз да им давам акъл!? Моята работа е - и мисля, че се справям - ако мога да ги разсмея. Или, по-рядко, да ги разплача.

Известен си с любовта си към животните и великолепната работа с тях във филмите ти. В "Летете с Росинант" героят на Кръстю Лафазанов казва: "Спокойно, бе, питон - благородно животно. Хората знаеш ли с какви животни живеят!"

Тази реплика не е наша със Светльо Овчаров (съсценарист на филма - б.а.). Кръстю си я измисли, докато снимахме. А иначе аз започнах да пиша поредица статии за аналогията в поведението на животните и хората. Не съм ги публикувал още, но мога да спомена някои от заглавията: "За морала при животните и човека", "Ще могат ли кокошките да заместят компютрите", "За приликите и разликите между Фройд и Маркс", "За разликата между това да гледаш един филм в киносалон и вкъщи на телевизора". Това, последното, понеже в момента е особено актуално и за мен самия, веднага ще го обясня научно: За животните, които живеят в обща среда, е страшно важно по едно и също време да изпадат в едно и също настроение. Защото я си представи, ако на една маймуна й се шиба, на друга й се яде, а на трета й се спи. Ами средата ще се разпадне. Затова майката природа е измислила няколко механизма, които да осигуряват единство на настроението. Един от тях са мимиките на заразителност - една маймуна като се прозине, започват да се прозяват и другите. Та същото е и с хората, когато гледат филм в киносалон. Когато един се разсмее, разсмиват се и другите, създава се общо емоционално поле. Което вкъщи, пред телевизора, няма как да стане.

Ти си от авторите, които вярват, че хубавото кино се прави с приятели, нали?

Приятелството е много важно за мен както в живота, така и киното. А моят живот е киното - така, де... Няма филм, в който да не участват кокошка, куче и котка, а също така Чарли (Христо Илиев, сценарист на повечето филми на Джеки Стоев - б.а.) и Джони. Да не забравя и Банана (Симеон Щерев). Той играе централна роля в първия ми игрален филм "Нашият Шошканини" (1982). В "Патилата на Спас и Нели" е катаджия, който свири на милиционерска палка. В "Летете с Росинант" свири на флейта и играе мъртвец, който възкръсва.

Ако Христо Димитров не се беше включил със своя ансамбъл "Българе", не знам как щяхме да се оправим. Във филма той е поп и изиграва един блестящ ръченик във финалния епизод на сцената на Народния театър. Изпълнението беше толкова блестящо, че статистите, които седяха като публика, без да ги караме заръкопляскаха френетично. И тогава аз излязох на авансцената и се поклоних. Публиката се разсмя..., защото всички знаят как режисьорът е готов веднага да обсеби заслугите на всеки от екипа. (Смее се.)

Ами Татяна Лолова, която аз искрено обичам и като актриса, и като човек - тя, от своя страна, (сама си го каза) е готова да изиграе в мой филм и кокошка. А тя наистина може да изиграе кокошка. Може да изиграе и гъска, магаре, лъв, Елизабет II, Хенри VIII. Може да изиграе Жулиета. Може да изиграе и Ромео.

Ами Мая Новоселска? Първоначално в сценария нямах образ, който да й пасва. Два дни преди снимките пътувах с такси и я мернах периферно. Обадих й се: "Мая, как мога да правя филм без теб! Я си измисли една роля." Вярно, че ролята й не е централна, но тя я прави блестящо.

Ицко Финци. Имам един филм без кокошка, но без Ицко нямам. Джони например не фигурира в надписите на всичките ми филми, но винаги е бил до мен и е измислял по някоя дивотия. И винаги ми е бил коректив - да не взема да се увлека и да се превърна в сериозен човек. Въпреки че, ако трябва да си кажа честно - никога не е имало голяма опасност. А Чарли в "Летете с Росинант", без да е основен сценарист, измисли толкова щуротии, че осезателно повдигна нивото на филма.

"Летете с Росинант" е посветен на Александър Керков, който е непознат за широката публика.

Моят приятел Оскар Кристанов, заедно с Чарли и Джони, навремето направи много хубав филм за него - "Вечният музикант" (1979). А аз го снимах във водеща роля в "Нашият Шошканини" (1982). Той беше чудесен човек. Музикант по душа и от класа. Учеше децата в Габрово на духова музика. Освен това продаваше лотарийни билети и балони, за да има пари да купува закуски на децата. Свои деца нямаше, но обичаше всички други. Иначе през лятото си режеше ръкавите на сакото, за да не му е горещо, а през зимата ги пришиваше отново... Той е много близък по дух, по щуротия до моите герои, които са тръгнали по Европа. Основната музикална фраза във филма е негова. Горан Брегович, като чу мелодията каза: "Оооо, по-хубава от тази аз не мога да измисля! Ще я направим лайтмотив."

Идеята във филма е за пречистващата сила на изкуството, което може да помири и най-непримиримите врагове. Толкова ли си наивен, че вярваш в това?

Естествено, че съм наивен - иначе защо ще правя кино. Бях в Полша преди години. Влязох в една католическа катедрала. В същия момент ме обгърна звукът на органа. Кюрето запя, запяха и всички хора. Седях отстрани и гледах лицата им. Имаше лица на интелигенти, на простаци, на истински добри хора, на откровени мошеници и на бандити. Всички лица обаче в момента бяха озарени от вяра в доброто. Сигурно след час или два мошеникът щеше да измами някого, а бандитът да пребие този-онзи. Но в този момент всички те - сигурен съм - бяха добри и почтени хора. Е, берекет версин. Същото се отнася и за киното.

Ето, че стана сериозен! Аз обаче искам да изразя възмущението си като футболен фен. В "Летете с Росинант" се опитваш да помириш фенове на "Левски" и ЦСКА, като ги караш да се прегръщат, прехласнати от магията на изкуството. Ей това никога, ама никога не може да се случи, пък и не би трябвало. А ти си позволяваш да подменяш философията на едно съперничество. Това е кощунство!

Че да не би за първи път да правя кощунство! (Джеки избухва в смях).

"Смятам да обявя конкурс за най-смешен филм, правен в последните години по света. И ще го спечеля! Готов съм да хвана бас с всеки, който се съмнява. Нека ми намери филм, по-смешен от моя. Сигурен съм, че няма да може", казва ми Джеки Стоев. Той по принцип е майтапчия, но сега говори сериозно. Наистина мисли, че "Летете с Росинант", "музикален филм с елементи от операта и нямото кино", е най-смешният. В него режисьорът е събрал актьори - народни любимци: Кръстю Лафазанов, Ицко Финци, Стефания Колева, Мая Новоселска, Деян Мачев, Татяна Лолова, Георги Мамалев... На екран са и музиканти виртуози: Ибряма, Венци Такев, Симеон Щерев-Банана. Всички те са българска оперна трупа, тръгнала на турне из Европа с таратайка от ерата на колективизацията, поетично кръстена "Росинант". Таратайката уж едва крета, но е способна да полети. Защото този филм не се интересува от преходността на материята, а от духа. Прави го ведро и непретенциозно (поне в първата си половина) под ритми, композирани от самия Горан Брегович. С това сходствата с киното на Кустурица не свършват. Но Джеки за разлика от други негови колеги, които крадат безогледно, действа почтено и директно заявява кореспонденцията си с автора, задал основната естетическа тенденция на Балканите през последния четвърт век. Кръстьо Лафазанов вика на едно прасе, което яде мукавения калник на трабанта му: "Бягай оттук! Това да не ти е филм на Кустурица!". Разбира се, че не е. Това е филм на Джеки Стоев - с всичките му кусури, но и прекрасни хрумвания, в изобретения от него жанр "синема-вариете". По-весел филм не е правен в България от времето на "Патилата на Спас и Нели" (1987) и "Разводът преди" (1989). Които също са на Джеки Стоев. На кого друг!?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    НК - чудесно интервю

    Повдига настроението поне за един ден. Може би два;-)

  • 2
    Avatar :-|
    Зайо Зайов

    Хайде, Джеки, хвани се с мене. Веднага ти давам по-смешен филм от твоя - зверски тъпият „Позабременяла” има повече свежи моменти от недоносчето ти. От час и половина филм, да има пет минути диалог. Останалото са скучни и изсмукани от пръстите скечове и лоши спецефекти. В този филм не се случва нищо, освен че Георги Мамалев се напива. Ама нищо. Дори треторазредните филми по кабеларките има повече действие и смисъл. Жалко за парите, времето и актьорите.

  • 4
    Avatar :-|
    ivaila_alex 5105046558

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.