Нели Радева

Аз съм: Оптимист. Обичам хората. Мисля, че всички хора са добри, затова и първата ми реакция е да съм отворена към тях.

Бягството: Свързано винаги с желанието ми за свобода.

Вдъхновението: Произтича от успехите в социалната ми ангажираност. Макар и на първо време минимални. Най-голямото удоволствие е: да бъдеш свободен да си позволиш лукса да мислиш и за другите. Най-вече да видиш, че усилията ти не са напразни.

Грешката: 1. Съществуването на домове за изоставени деца в България - сегрегация, която е несъвместима с желанието ни да заявим, че сме европейци. Незнанието на хората за алтернативните възможни грижи към тези деца.

2. Огромна грешка, която поставя България на първо място по деца с увреждания (19 107) и изоставени деца от глава на населението, е и липсата на задължителна ранна диагностика при бременност.

Дрехата: Неконвенционалната.

Емоцията: Силно ме впечатлява достойнството, с което семейството, в което има дете с увреждане, се справя с проблема. Неговата сила.

Иначе, когато всичко ми дойде малко в повече - плача.

Жестът: Толкова хора са помогнали на каузата ми досега, в неща, които ми се е струвало немислимо, че могат да се случат. Например SIA advertising и NewMoment ни подариха съвсем безвъзмездно tv клипа (течащ по почти всички телевизионни канали), с който повечето хора свързват инициативата И АЗ МОГА. Мога да изброя редица подобни жестове и всички те са невероятни!

Заблудата: Че българинът е себичен. Мисля, че българинът е с много добро сърце. Опитът ми от една година в България постоянно ми го доказва.

Истината: Че в социален аспект сме на светлинни години от цивилизования свят. Че ще минат може би десетилетия, докато отношението на обществото към хората с увреждания се промени и докато инфраструктурата на градовете бъде пригодена за тях.

Книгата: Последните, които чета: на Paul Auster: Travels in the scriptorium, една за историята на юдаизма (Judentum), различни за история на изкуството.

Любовта: Актуалната.

Музиката: "Пинк Флойд", Еминем, Страдивариус, Мадона, Д2, Живко Петров ;-)

Надеждата: Всичко ще се оправи. България много бързо се променя към добро.

Отборът: VfB Stuttgart.

Предметът: Една икона от баба ми, която винаги нося в себе си.

Разочарованието: Банално: най-добрите ми приятели ме предадоха.

Случката: Цяла вечер седях на един метър от Робърт де Ниро и Ал Гор в Ню Йорк при филмовите награди "Еми" - преди един месец.

Тръпката: Да видиш плачещи хора от щастие.

Учителят: Май че са доста: Русков - по танци, който ни направи човеци, Енчева - по рисуване, Караколева - по немски, Ненчев - по математика - в немската гимназия в Пловдив.

Филмът (Фантазията): "Невероятната съдба на Амели Пулен", "Нотинг хил", почти всички на Куентин Тарантино. Фантазията:.... че летя.

Храната: Съзнателно пълноценната.

Целта: Един ден всички да са забравили с какво се е занимавала фондация като И АЗ МОГА, защото в социален аспект вече няма да има нужда от тях.

Часът: В който се срещам със сестрите ми Мария и Радиана.

Шегата: Когато чуя така разпространеното у нас: "Нямаш проблем!"

Щастието: Да го уловя, когато го усетя.

Явлението: Явлението Madonna!

Бог: Усмихнат, благ и неконкретен.

Колко струва кофичка кисело мляко? Мисля, че е 0.50 цента в Мюнхен и сигурно един и нещо в България.

Какво искате да забравите: Лъжата.

Коя е най-разпространената заблуда в областта, в която работите? Тази, че помагайки на домове, наистина помагаш.

Как си се представяте след 10 години: Продължаваща да търси.