Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 3 юли 2009, 11:18, 4319 прочитания

Другото лице Рауи Хадж

който написа антивоенния роман "Играта на Де Ниро"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На 18 години Рауи Хадж напуска родния си Ливан заради израелската военна окупация от 1982 и заминава за Ню Йорк, където учи фотография и се издържа с черна работа. През 1991 отива в Монреал, където изучава визуални изкуства в колежа "Доусън". Негови фотографии са показвани в канадския Музей на цивилизацията, както и в галерии във Франция, Ливан и Колумбия.
Пише "Играта на Де Ниро" на английски, който за него е трети език след арабския и френския. В първоначалната селекция за наградата ИМПАК (литературната награда с най-голям паричен фонд в света, 160 000 щатски долара) книгата се състезава със 136 заглавия от 54 държави, а сред номинираните са автори като Томас Пинчън, Филип Рот и Маргарет Атууд. Рауи Хадж печели наградата през 2008, а скоро беше в България за премиерата на романа си.


Девет години от живота ви са минали под знака на гражданската война. Как се оцелява в ситуация на война? Какви белези остават след това?
Тези девет години от моя живот прекарах с ужасното усещане, че войната няма край, че ми е отредено да живея по този и никой друг начин. Аз и моите сънародници нямахме избор и се приспособихме за живот в абсурдните условия на постоянни военни сблъсъци, на кръвопролития и жертви. Въпреки това до известна степен имах нормално детство, заобиколен от приятелите и семейството ми, моята общност, която се научи да оцелява сред пушечен изстрел и вой на сирени. След като емигрирах обаче, си дадох сметка, че заради миналото си, заради преживяното съм различен от всички нормални хора около мен. Отне ми повече от 20 години, за да се изправя лице в лице с факта, че съм преживял сериозна душевна травма, която е променила в голяма степен разбиранията ми за света. И досега настръхвам, когато слушам в новините за различни военни конфликти. Никога няма да мога да приема тази информация с онази форма на неангажиращо съчувствие, характерна за всички, живели винаги в мирно време.
Завършил сте фотография, сега пишете книги. Как се случи този преход?
Когато започнах да се уча на фотография, исках да разказвам истории. Скоро обаче разбрах, че съм навлязъл в една много мълчалива сфера, в която липсва пространство за дълъг разказ, за повествование. Когато започнах да пиша, намерих начин да се разгръщам сюжетно. Фотографията и досега има много силно присъствие в начина ми за изразяване, в техниката ми на описание. Смятам, че се развих като визуален автор, затова ми е много по-лесно да отправям послание от първо лице, без да изпускам от ръка фотографската камера.
Кое е най-важното за вас?
Най-важното нещо е късметът. Късметът е основен елемент в сюжета на "Играта на Де Ниро". Заглавието отпраща към фаталната игра на руска рулетка, която героят на Робърт де Ниро играе в филма "Ловецът на елени". Моите герои са заложници на една различна, но също толкова крайна ситуация - гражданската война, която опустошава Бейрут през 80-те. Тогава можеше да ти помогне само късметът и нищо друго.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Мартин Михайлов 20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

22 май 2020, 1968 прочитания

Скокът на Бълхата 1 Скокът на Бълхата

Пътят на Фийби Уолър-Бридж от импровизираната сцена до подиума на "Златен глобус", наградите "Еми", Saturday Night Live и след това

15 май 2020, 2224 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Жаклин Вагенщайн

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10