Алис в огледалния свят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Алис в огледалния свят

Алис в огледалния свят

Британската соул богиня Алис Ръсел в едно интервю с много храна за душата

3165 прочитания

Много често сравняват Алис Ръсел с имена от класическата и съвременната соул сцена. Критиката я поставя до Ейми Уайнхаус, Шарън Джоунс, Джос Стоун, Дъфи и дори Арета Франклин. Достатъчно е обаче да чуете само едно нейно изпълнение, за да разберете, че тези паралели, колкото и логично да звучат на първо слушане, не дават вярна представа за Ръсел. Истината за нея можете да откриете само ако обърнете повече внимание на музикантите и продуцентите, с които е работила: Уил Холанд от Quantic и Quantic Soul Orchestra, Бен Ламдин от Nostalgia 77, Алекс Коуан от TM Juke, Ланс Фъргюсън от Lanu и The Bamboos, Андрю Карти от Mr. Scruff, Fat Freddy's Drop, The Nextmen и Dublex Inc. В момента си е направо престижно нейното име да присъства в кредитите на всеки албум. Гласът й не е просто соул, а съчетание от традицията на британската соул, джаз, поп, реге, дъб и дори хип-хоп сцена от последните 20 години. Собственият й почерк може да бъде открит и в кавърите на парчетата Seven Nation Army и Crazy, които в момента се радват на не по-малък успех от оригиналите.

Кариерата на Алис Ръсел стартира в края на 90-те с участието й в няколко проекта, зад които като продуцент работи авангардното британско дуо Plaid. Първият й удар обаче е през 2002 с участието в Apricot Morning, албума на Quantic. Именно благодарение на Уил Холанд певицата подписва договор с независимия британски лейбъл Tru Thoughts, който се превръща във втория й дом през следващите седем години. За този лейбъл тя издава първия си самостоятелен албум My Favourite Letters (2005) и две компилации - Under The Munka Moon (2004) и Under The Munka Moon II (2006) с нейни сингли, ремикси и съвместни проекти с някои от най-големите продуценти, диджеи и музиканти на съвременната британска сцена. Паралелно с авторските си проекти, певицата продължава да взема участие в много чужди албуми, а през 2008 излиза и дългоочакваният втори самостоятелен албум на Алис Ръсел, Pot of Gold, който вече е издаден за собствения й лейбъл - Little Poppet. Буквално преди дни на пазара се появи и двойната компилация Pot of Gold – Remixes, събрала 22 преработки - отново дело на големи имена от клубната сцена като Llorca, DJ Vadim, The Heavy, DJ Day, Dusty, Mr. Scruff и Ohmega Watts. В един телефонен разговор в понеделник сутринта Досю Амуджев от Groovy Sessions Radio Show се опита да научи нещо повече за историята и бъдещите проекти на една от най-интересните съвременни британски изпълнителки.

Здравейте. На 24 октомври за пръв път ще пеете на българска сцена, затова нека започнем с въпроса коя е Алис Ръсел. Ха-ха. Коя съм аз? Ами, аз съм просто едно момиче от Брайтън, което е влюбено в музиката, и по-специално в соул и фънк.

Често ви сравняват с имена от съвременната соул сцена като Ейми Уайнхаус, Шарън Джоунс и Дъфи, но когато чух ваши записи за пръв път, се сетих за една поп певица от началото на 80-те – Алисън Мойет [половината от дуетаYazoo,заедно с Винс Кларк - един от създателите на Depeche Mode и Erasure]. Как възприемате подобни сравнения? Да, познавам тази певица. Ами, нямам нищо против да ме сравняват с тях. Аз просто обичам да пея. Но обичам и разнообразието. Харесвам класическите стари соул парчета, но харесвам и новите. Искам да покажа онова, което се случва в момента. Смятам, че е важно артистът да е отворен към различните музикални стилове, както е хубаво да се опитва различна храна. Когато пристигнем в България, бих искала да опитам вашата традиционна кухня. Не искам постоянно да ям едно и също. Мисля, че същото важи и за музиката. Любопитна сте, така ли? Да, много. Смятам, че това е много важно за един артист. А и не само за артиста - ние сме човешки същества и мисля, че това е залегнало в природата ни – да вкусваме различни неща, които ни правят щастливи точно в този момент. Което ме подсеща, че точно в момента издавате двоен диск с ремикси на парчета от последния ви студиен албум. Как избрахте ремиксите, които да влязат в компилацията? Разпратихме студийния албум на много музиканти и продуценти. Те сами избраха кой трак искат да ремиксират и ни го пратиха обратно. В същото време направихме и конкурс онлайн, в който пуснахме тези ремикси и оставихме феновете ни да преценят и да гласуват за любимите си преработки. Този диск е резултат както от нашия избор, така и от този на слушателите, което е чудесно.
Сега имате свой собствен лейбъл. Как се чувствате като шеф на компания? Лейбълът е съвсем млад и е още трудно да отговоря конкретно на въпроса, но е интересно изживяване да участваш във всички етапи от създаването на един музикален продукт. Сега се занимавам с много повече организационна работа, което на моменти е доста стресиращо, но е важно да познаваш процеса. Музикалната индустрия много се променя в наши дни и трябва да можеш да контролираш всичко, свързано с изкуството, което създаваш. Благодарение на съвременните комуникации музиката много по-лесно достига до слушателите, без да преминава през някой голям лейбъл. Затова и все повече музиканти тръгват по този път. Разкажете за Crazy на Гнарлс Баркли. Как решихте да направитекавър на това парче? Когато парчето се появи, аз се влюбих в него – както и много други музиканти по това време. Започнах да го изпълнявам на моите концерти само с акомпанимент на пиано. Беше много отпускащо - както за мен, така и за публиката. Един ден пианистът не можа да дойде на концерта и трябваше да го изпълним с китариста и с ефекти - сякаш има много бекграунд вокали. Получи се много добре – в по-бавно темпо от оригинала, с по-голям акцент върху текста, защото текстът в тази песен е особено важен. Много ни хареса и решихме, че трябва да го запишем по този начин. Къде се забавлявате повече - в студиото или на концерт? Трудно е да се отговори на подобен въпрос. Моментът на създаването на една песен е много личен, но и много вдъхновяващ. От друга страна, енергията, която получаваш от публиката, не може да се сравни с нищо друго. Едното не може да съществува без другото. В момента концертирам, но от време на време изпитвам желание да се върна в студиото, да си почина, да намеря баланса.
Работите с много големи музиканти и продуценти, но я си представете, че трябва да изберете само едно име, с което да работите в бъдеще. O, боже, само едно ли? Това е доста трудно. Онези, за които се сещам в момента, са Принс и Стиви Уондър. Би било хубаво да участвам в джем сешън с някой от тях. Бих работила също с Danger Mouse и Cee-Lo. Има ли песен, на която искате да направите кавър? Бих направила кавър на парче на Metallica. Видях в сайта ви, че следващият месец е почти изцяло запълнен с концертни изяви. Ако имате малко свободно време, какво бихте правили? В момента съм много заета с подготовката за концертите, но ако трябва да съм честна, не бих се отказала от няколко приятни вечери с приятели - в ресторант с интересна храна и хубаво вино в голямо количество. Обаче ще се наложи и да записвам в студио, така че… Знам ли.
Значи няма почивен ден за Алис Ръсел? Не мога да си го позволя в момента, но не се оплаквам.

Имате ли планове за следващ студиен албум? Да. Всъщност по време на сесиите за Pot of Gold записахме доста материал, който не влезе в албума, но три-четири от тези песни изпълняваме на концертите, така че ще ги чуете в София. Надявам се в началото на следващата година, след като си почина малко, да вляза в студио и скоро след това да имам нещо ново за вас.

Много често сравняват Алис Ръсел с имена от класическата и съвременната соул сцена. Критиката я поставя до Ейми Уайнхаус, Шарън Джоунс, Джос Стоун, Дъфи и дори Арета Франклин. Достатъчно е обаче да чуете само едно нейно изпълнение, за да разберете, че тези паралели, колкото и логично да звучат на първо слушане, не дават вярна представа за Ръсел. Истината за нея можете да откриете само ако обърнете повече внимание на музикантите и продуцентите, с които е работила: Уил Холанд от Quantic и Quantic Soul Orchestra, Бен Ламдин от Nostalgia 77, Алекс Коуан от TM Juke, Ланс Фъргюсън от Lanu и The Bamboos, Андрю Карти от Mr. Scruff, Fat Freddy's Drop, The Nextmen и Dublex Inc. В момента си е направо престижно нейното име да присъства в кредитите на всеки албум. Гласът й не е просто соул, а съчетание от традицията на британската соул, джаз, поп, реге, дъб и дори хип-хоп сцена от последните 20 години. Собственият й почерк може да бъде открит и в кавърите на парчетата Seven Nation Army и Crazy, които в момента се радват на не по-малък успех от оригиналите.

Кариерата на Алис Ръсел стартира в края на 90-те с участието й в няколко проекта, зад които като продуцент работи авангардното британско дуо Plaid. Първият й удар обаче е през 2002 с участието в Apricot Morning, албума на Quantic. Именно благодарение на Уил Холанд певицата подписва договор с независимия британски лейбъл Tru Thoughts, който се превръща във втория й дом през следващите седем години. За този лейбъл тя издава първия си самостоятелен албум My Favourite Letters (2005) и две компилации - Under The Munka Moon (2004) и Under The Munka Moon II (2006) с нейни сингли, ремикси и съвместни проекти с някои от най-големите продуценти, диджеи и музиканти на съвременната британска сцена. Паралелно с авторските си проекти, певицата продължава да взема участие в много чужди албуми, а през 2008 излиза и дългоочакваният втори самостоятелен албум на Алис Ръсел, Pot of Gold, който вече е издаден за собствения й лейбъл - Little Poppet. Буквално преди дни на пазара се появи и двойната компилация Pot of Gold – Remixes, събрала 22 преработки - отново дело на големи имена от клубната сцена като Llorca, DJ Vadim, The Heavy, DJ Day, Dusty, Mr. Scruff и Ohmega Watts. В един телефонен разговор в понеделник сутринта Досю Амуджев от Groovy Sessions Radio Show се опита да научи нещо повече за историята и бъдещите проекти на една от най-интересните съвременни британски изпълнителки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    katt avatar :-|
    Katt

    Не знам как пее, но бих отишъл на концерт само заради външния вид.

  • 2
    evilo avatar :-|
    ивайло

    май пее доста по-добре, отколкото изглежда http://nyc.duttyartz.com/images/alice1.jpg

  • 3
    Avatar :-|
    цитат

    от "Добри поличби": Кроули имаше внимателно събирана колекция* с музика за душата от последните столетия.

    *Джеймс Браун не присъстваше в нея.

    --
    така де, да наричаш музиката си "soul music" и да очакваш пеенето ти да докосва до душата на слушателите може да важи за определен кръг от англоговорящи в Америка, предимно от африкански произход; на останалите, ако може, ни го спестете поне този термин

  • 4
    Avatar :-|
    in

    безкрайна хранителна верига - дъфи подражава на ейми, алис на дъфи, но и интервюто не става, хич


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.