С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

28 10 дек 2009, 12:04, 8182 прочитания

"До последно си мисля, че нашата кауза ще успее": Георги Тенев, водещият на новата кампания на БНТ "Българските събития на ХХ век", говори за съвсем други неща

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Виждаме се в събота, часът е 9:20 вечерта. Работил е буквално допреди минути: идва от "Драган Цанков" 4, където в едно от студиата на БНР записва радиопиеса, версия на предстоящия му роман за Георги Марков. Само преди два месеца излезе сборникът му с разкази "Свещена светлина", а преди един "Сфумато" осигури терен на друг негов проект - "Литературна сцена", който редовно ще ни среща с важни автори и книги. Изобщо - Георги Тенев е зает човек. Въпреки това по лицето му не откривам никакъв знак за умора.

Преди да нахлуя в заведението с хиляди извинения, че съм закъсняла, срещам точно трима познати, които ме потупват окуражително по рамото, след като разбират с кого имам среща, и точно нито един, който да ми завижда за нея. Вместо да се чудя защо така плаши хората, директно го питам. Той искрено се разсмива, вдига рамене и бърчи нос, за да намести очилата си - неосъзнат тик или осъзнат трик за разсейване на противника, все още не знам. Бързо разбирам обаче каква е идеята на "Българските събития на ХХ век" и съм почти убедена, че рейтингът на БНТ ще скочи за втори път след "Голямото четене". Всички детайли около кампанията са само на един клик разстояние, на vek.bnt.bg, затова решавам да си говорим за друго. За Джейсън Нюстед и "Металика", за Ясен Петров и Б.Т.Р., за Фелини и колбасите. За драмите на един осмокласник и космонавтите. За най-силния наркотик и за това от какво се бои самият Георги Тенев.


Не изглеждате уморен, но какво ви уморява все пак? Не и работата. По-скоро е шофирането. Но няма как - повече се напрягам, когато друг ме вози.
Идвате от радиото; като се приберете, ще си включите ли телевизора? Да, но не за да се забавлявам. Пак е свързано с работата ми. Липсват ми обаче онези златни години, когато по телевизията можеха да се видят и сериозни неща. Голяма част от филмите на Грийнауей например съм гледал именно там.
Какво да гледаме днес? Със сигурност канали като MTV. Няма защо да се лъжем, че голяма част от революциите през последните 20 години са станали в киното. Наредени един до друг, двайсетина музикални клипа от по 4 минути се равняват на една голяма лента. Те са нещо като малки шедьоври, някаква нова форма, вид късометражно кино.
Защо прелъстихте и изоставихте поезията тогава, тя също е кратка форма? Почти не съм публикувал кратки стихове. Имам поема, която е от над 30 части, либрето за опера и пиеси в стихове. Малката форма е за много интимните неща. Когато искаш да се обърнеш към конкретен човек. Правил съм го, но не го включвам в биографията си. Което не означава, че се отказвам от него.
Четете ли поезия? В момента – българска от 60-те, 70-те и 80-те. Тогава са излезли страшно много стихосбирки. И обременени, и необременени от различни идеологии.
Коя е "страшно голямата" поезия? Тази, която не е формална. Винаги ме вълнуват стиховете на Кирил Мерджански, който ми преподаваше в "Класическата". Той е от големите автори, които придвижват езика напред. "Нощен прилив" - едно от малкото стихотворения, които знам наизуст, е негово.
Ще ми го кажете ли? "Атака на нощта./ Ще се разпадне чашата/ под тежестта на тъмнината./ Когато палим лампата/ и после я гасим -/ какво очакваме?/ Каквото и над нас да прелети/ към обетования бряг на светлината -/ ще ни отмине.../ И няма да ни различи." Б.Т.Р., когато беше само гимназиална група с вокал Ясен Петров...
...Диджей Ясен Петров? ...да, направи хеви метъл парче по него. Даже в нашия клас, в нашата импровизирана група (абсолютно посредствена, първоначално бяхме само двама), си имахме собствена версия. Струваше ми се толкова страшно това стихотворение.
Кога е било това? През 1983. Представете си само: аз съм едва осмокласник, комсомолец, в мечтано училище, без никакви проблеми, софиянец, който най-вероятно ще влезе в университета, ще избута две години казарма и т.н., когато чувам: "Ще се разпадне чашата под тежестта на тъмнината"! Първият ми сблъсък с т.нар. екзистенциални въпроси! Това стихотворение е съвършено, можеш да го носиш като медальон.
И все още ви вълнува. Ами да. Да прочетеш нещо такова от български автор, и то твой учител, който в час по история казва, че Социалистическа федеративна република Югославия няма да просъществува дълго; да се прибереш вкъщи с тази новина и да усетиш в погледите на родителите си неща, които не ти казват; и Югославия наистина да се разпадне - тези неща стояха като някакво откровение тогава, като някакво смущение.
Бяхте ли изплашен? Не. Когато научаваш това от учител, ти не го приемаш като нещо лошо. Казваш си - значи може да се мисли и така. А тогава всичко бе устойчиво. Все едно да ти кажат, че България ще се разпадне. Как така ще се разпадне?! Няма да е народна република?! Няма да има Централен комитет?! Новините няма да започват по този начин?!
Къде бяхте, когато падна Берлинската стена? И тогава, и когато партийният дом горя, бях дежурен в едно военно поделение. Първата бурна година на демокрацията буквално я изгледах по някакви черно-бели телевизори.
Помните ли какво дете бяхте? Винаги съм бил много наивен. Дори и сега.
По отношение на какво? Ами, не ги разбирам някои неща, докато не се случат.
Може би така е по-добре? Не знам. Бих предпочел да ги усещам по-отрано. До последно си мисля, че нашата кауза ще успее. А тези, които я представляват, вече са се отказали.
В автобиографията си Фелини казва: "Наивността ни спаси." Аз друго помня. Баща му продавал колбаси, пазарял се с разни търговци да купуват от него. Когато Фелини преговарял с продуцентите на "8 1/2", си дал сметка: "Ето, правя това, което баща ми винаги е правил; разликата не е никак голяма. Той продаваше своите салами, аз - своите филми." Нещата опират до едни пари. И аз правя сравнения с моя баща. Накрая кръгът се затваря; няма такова нещо като "различното поколение".
Роден сте през 1969, нали? За голяма моя радост. Тя е по-важна от 1968, защото е ознаменувана от по-съществено за мен събитие - човекът стъпва на луната.
Ясно - "Като порасна, ще стана космонавт!". Ами, космическият хоризонт е следващият след реализацията на идеологическия проект. Всяко дете е бъдещ космонавт, покорител на планета. Не е случайно, че сред малкото неща, които сме можели да си позволим, е българската космическа програма, в която е хвърлена огромна енергия. Българският космонавт беше постамент, който крепеше системата. Чернобил я срути.
Кое е голямото българско събитие на ХХ век? Спасяването на българските евреи. Надали някой се е чувствал герой тогава. Просто са направили това, което е трябвало. Ако беше станало обратното, можеш да се оправдаеш. Не и да го изкупиш.
Кога един човек е успял? Нагонът да бъдеш успял и да стоиш с достойнство в обществото понякога се удовлетворява с много малко. Парадоксът, че е безсмислено да си богат, ако не го покажеш, е огромен. Все едно не си го постигнал.
Вие успял ли сте? Роберто Боланьо казва: "Моето семейство е единствената ми религия." За Орхан Памук това е литературата. За всеки е различно. Съзнанието, че има нещо, което е въпрос на вяра, а вероятно и на саможертва, е признато и от двете толкова различни твърдения.
Измъквате се. Така е.
Коя е вашата религия тогава? Ако не се вслушваме в християнския глас, който носим в себе си, е такова, как да го кажа... Все едно да бутнеш чашата, която току-що си поръчал.
Разхищение? Да! Не бива да разхищаваме религията си. Както и езика. Истински ме боли, че на днешните архитекти нещо не им се получават сградите, но повече - за езика.
Какво ви отвращава? Постепееееенно свиквам с мръсотията по улиците, с хората, които плюят по тях. Такова количество плюещи хора само за 2009 не съм виждал през първите 20 години от живота си. Скверна тема е това.
И защо плюят? Не ме интересува! Това е тема на сутрешните блокове. Въпросът е, че в един момент го преглъщам. Повече се ядосвам, че езикът се стеснява, опростява, оглупява.
Други лоши новини? В момента се обсъжда реформа, в която е предвидено да отпадне изписването на пълен член при съществителните имена от мъжки род. Предложението е на научни работници, който са по-грамотни от мен и от вас, а не на някакви хора, които пишат по форумите. Млада госпожа обясни по телевизията, че това е нещо, което никой не използва, кара ни да се замислим и пречи на писането.
Откога не е добре да се замисляш? Именно. Как не се борим за нещо, което ни кара да мислим, а правим обратното. Моето предложение е да премахнем и главната буква. Колко натискания на клавиша Shift ще избегнем, колко мозъчна енергия ще освободим, като не се занимаваме с този досаден проблем. Значи така ще си опростим живота - като направим езика по-функционален? Когато той е едно от малкото неща, на които си богат, при положение че си беден откъм други (къде са сградите в София от XVI до XVIII век примерно), когато езикът ти е запазил и носи историята на всичко това, как може да не се вслушваш в тази норма за пълния член, която е на 170 години! Ами, тя е по-стара от висшите учебни заведения в България, от операта, от Народния театър, от зала "България", от независимата българска държава! Ето това много ме ядосва!
На какъв език е менюто на телефона ви? На английски. Но само защото българската версия е скудоумна. Преводът е просто обиден.
Коя дума винаги ще изписвате с главна буква? В интервю за едно австрийско издание Клаудио Абадо казва: "Имате една дума на немски, която я няма на италиански - Sehnsucht. Не можете да я преведете като желание, не е и искане." Ние я имаме - копнеж. И тя не е чуждица. Пиша я веднага с главна буква.
Какво друго ви ядосва? По принцип - малко неща. Не смятам, че когато нещо отрича твоята система на мислене, отрича теб самия. Напротив, това е провокация. Независимо дали човек вярва в революцията, или в еволюцията, и в двата случая трябва да разбира, че не е сам, че времето не е изцяло негово.
В един друг смисъл свободата днес не е ли никой друг освен теб да не разполага с времето ти? Не, това, което описвате, е лудостта на всички времена. Това е мечтата на доктор Фауст. Предпочитам да имам предопределение, дори заповед къде кога да бъда. И да имам свободата да избера дали да изпълня заповедта.
На 20 е лесно да бъдеш революционер, дори е задължително. Трудно ли е на 40? На 20 целите не са особено ясни, нито средствата. На 40 е ясно, че с никакви средства не могат да бъдат постигнати точно тези цели. Понякога човек първо иска свобода, след това разбира, че е жадувал за ред.
Една добра новина все пак? Прочетох, че отглеждането на растения в стаята не е вредно за въздуха. Напротив, пречиствали жизнената среда. Особено храстите с тучно зелен цвят и месести листа. Израснал съм с втълпяването, че денем домашните растения произвеждат кислород, а нощем – въглероден двуокис, и едва ли не трябвало да се изнасят навън през нощта. Сега нещата си дойдоха на мястото.
Ако трябва да сте самоироничен, кой е Георги Тенев? Мисля, мисля и никаква самоирония не се задейства. Чак ме избива на самокритика.
От какво най-много се страхувате? От повторението на историята. Че, без да щем, може да не реагираме като хората. "Възможност за остров" на Уелбек започва с епиграфа "А кой от вас заслужава вечен живот?". Ако застанем срещу това изречение, трябва да си признаем, че се боим от смъртта. Бихме предпочели да я отложим; заложено ни е да искаме вечен живот, дори по някакъв начин ни е обещан. Заслужаваме ли го обаче? Ако се окаже, че вечният живот е вечно проклятие? Ако не знаеш какво да правиш с него?

И заслужаваме ли го? Слава богу, решението не е наше.
По-дребни страхове? Всъщност имам тревоги. Че за малките компромиси в един момент ще платим висока цена. Че и преди, и сега не можем да бъдем себе си докрай.
Ако зависеше от вас, къде и в коя година бихте се върнал? На моята улица - "Фритьоф Нансен", през 1970-и-някоя си. За да я видя отново с очите на детето, което бях. Сигурно ще е като в "До края на света" на Вендерс. Ще полудееш. Най-силният наркотик е да се връщаш в предишните си емоции. Както и да гледаш сънищата си.
Колко пъти сте започвал отначало? Много, но никога по своя воля.
Колко книги трябва да напише човек, за да се нарече с чиста съвест писател? "Писател" и "чиста съвест" не винаги вървят заедно. Литературата е вид престъпление. Когато фантазираш, прекрачваш граници, т.е. нарушаваш закони. Кой знае, може би трупането на книги е трупане на вина. Често авторът пише книга и после се срамува от нея. След всичко това – за какво му е да се нарича писател, и то да го прави с чиста съвест? Иначе, на въпроса – три е достатъчно. От три книги е ясно що за писател ще е.
Пишете само на български... Усещам, че само върху него имам пълно право. За да пише един автор, той трябва да е сигурен, че може да прави всичко с езика, но да прави само това, което естетическата му съвест позволява.
Някои ви смятат за претенциозен. Осъзнавате ли го? Всяка крайност крие зад себе си слабост, поза, претенция. На мен не са ми чужди крайностите. Много е вероятно за определен брой неща да съм претенциозен.
Винаги давате шанс на какво? На красотата.
Коя история бихте искал вие да сте написал? "Пикник край пътя".
Важно ли е да се чете? Абсолютно. Литературата (а и всяко друго изкуство) не е мъртва. Тя е реална част от живота.
Какво да не пропускаме? "Доброжелателните", Джонатан Лител. "Възможност за остров", Мишел Уелбек. "2666", Роберто Боланьо. "Писмо до Егина" на Николай Гочев е уникална; спокойно може да се появи във всяка голяма европейска литература; тя е доказателство, че няма значение на какъв език пишеш. Кирил Мерджански. Книгите на Анатолий Корольов са абсолютно грандиозни - "Главата на Гогол", "Човекът-език", "Змия в огледалото". Като прочетеш първия роман на Сорокин - "Трийстата любов на Марина", усещаш, че веднага трябва да приключиш с писането, толкова е страхотен. Но Сорокин притежава невероятна самоирония; гледа съвсем естествено и човешки на своите произведения, които аз смятам за гениални. И тогава разбираш, че ти също имаш своето дребно право да бъдеш автор, да си казваш – има смисъл да пиша. Въпреки че си чел и Достоевски, и Сорокин, и Корольов. Има смисъл да опитвам, да живея по някакъв начин в литературата. Грехота е да се пропусне и Елена Алексиева.
С кого искате да се срещнете? С Лител и Уелбек.
С какво няма да се примирите? С насилието и страданието. Случват се някакви страшни неща, а ние си оставаме същите. Добре знаем за тях, но казваме: "Ама как през Втората световна война били избили еди-колко си хиляди души в лагери, били ги изгорили, пък после им изровили костите и за да не останат следи, ги смляли с мелачка за кости?" Гледаме снимки отнякъде си там и си казваме: "Това е възстановка, наистина ли е било?" Оцеляваме въпреки непосилните факти. Често дори не блокираме при вида на ужаса. Когато питат Джейсън Нюстед защо музиката на "Металика" е толкова агресивна, той отговаря: "Като се прибера и пусна новините, и като видя какви неща си причиняват хората, ми идва да рева с глас." И си викам - ние ревем ли както трябва? Или изобщо не ревем? Сега някой ще прочете това и ще си каже: "На какъв ми се правиш ти, бе?"

Георги Тенев не се прави. Когато заговаря за нещо толкова лично като детството, го прави искрено, оживено и с известна почуда – сякаш в момента открива какво пази паметта му. Когато произнася думата език и има предвид не друг, а българския, неволно вдига ръка и разсича въздуха така, все едно се сражава за нея. Когато говори за осакатяването на същия този език, говори като за ампутиране на част от собственото му тяло. След което мълчи и чака да му мине. Поне в това отношение е правилно да сме като него. Виж, да се страхуваш от Георги Тенев, никак не е правилно. Така че нямаше нужда от онези потупвания по рамото.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Живот след живота Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 391 прочитания

Всички сме обидени 3 Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

9 ное 2018, 10099 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Невероятна история: Нели Радева от фондация "И аз мога" за детството, отговорността и желанията, които се сбъдват

В ритъма на "Райхле"

Радослав Радев, управител на "Райхле и Де-Масари България пръдакшън", пред "Капитал"

Умното разширяване на "Фесто"

Германската Festo изгражда развойно звено към българската си компания, в което до пет години ще работят над 200 души

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете