С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

49 5 мар 2010, 10:59, 10990 прочитания

Васил Георгиев в страната на чудесата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Той върви по улицата. Бърза. Изглежда сериозен. Облечен е в костюм, гладко избръснат, светъл поглед. През рамото му е преметнат лаптоп. Така ловко минава през паркиралите коли по тротоарите, че явно наистина изпуска някакви срокове.
Няколко часа по-късно - познато лице в Blaze. Същият светъл поглед, но този път без костюм, не бърза. Пие жадно водка с тоник, разказва и се смее шумно. Започва да танцува, движенията му са смешни, неритмични и ужасно искрени. Сякаш е тренирал по-рано днес, докато е криволичел сред колите.

Това е Васил Георгиев – адвокат, доктор по право, писател, експерт в Народното събрание, скиор, сноубордист и собственик на бяла персийска котка. Той обитава чуден свят, в който всеки момент може да изскочи Лудия шапкар или Алиса, или някой друг герой, който Васил е доизмислил. Чудесата стават както в главата му, така и с нея.
Може да получите sms от него в 4 часа сутринта, в който да пише za posleben put dnes vi obicham, kazvam kolko, или да ви се обади в полунощ, за да ви съобщи за най-новото си откритие ("Симеон Дянков е гениален, защото 80 стотинки от есемесите, които пращам за Хаити, отиват в джоба на финансовия министър."). С него можете да се смеете много, да спорите за ГМО-та или да гледате предаването "Бразди", докато е в болницата.


Преди всичко обаче Васил е човечен, запазил способността да се грижи и да обича (дори понякога да не му се иска да го прави), да е коректен и да се съобразява с другите. Допуска ви лесно в света си, а понякога направо ви кани в него. Заповядайте.

Историята на един уличник

"Смокс, харесва ли ти името  Уличник? Всъщност има няколко варианта, но май това е най-добрият." "Уличник. Истории на софийските улици" е новата книга на Васил Георгиев, в която са събрани 168 разказа за улиците в София от рубриката в безплатното списание "Една седмица в София", която Васил води от четири години. Смокс (идва от къмпинг "Смокиня") сме аз и той едновременно (така се наричаме, познаваме се от година и половина). А Васил се опитва да говори сериозно за книгата си: "Ако може нищо да не се знае за нея, но да си я купят повече хора. Това е книга, която е добре да си купи всеки, който има някакво отношение към историята и любов към фактите. Защото в текстовете за улиците, които пиша, се отразява моята идея за българската история и за най-различни истории. Реших, че тази гледна точка си заслужава да бъде споделена." Васил е бил стимулиран и от хората, "които ми казваха, че историите са хубави, и не съм ли аз кретенът, който ги пише". После се впуска в размисли за историята, която е отровена от " шовинистичните нагласи, които се преподават в училище". Според него българското училище е един голям длъжник в това отношение, защото се опитва да покаже един вид история, която абсолютно изключва всички възможни двойни гледни точки.



(За сметка на това текстовете в "Уличник" често са упражнение по фантастично различни гледни точки: "В Копривщица, близо до бившата механа "Бяло сладко", по-рано от предвиденото гръмнала първата пушка на въстанието. Каблешков доложил този важен факт на шефовете си в Четвърти революционен окръг Волов и Бенковски с "Кървавото писмо". За написването му използвал болд, италик и кръвта на едно от убитите заптиета, за да привлече вниманието на Бенковски, на когото четенето било, меко казано, омразно.")

Васил Георгиев е роден през 1975 в София. Израства тук и като малък е искал да стане футболист. "Едно време кандидатствах в една спортна школа, но не ме приеха. Мислех, че ще съм много добър вратар, но всъщност това е много скучно. А и трудно щях да си намеря работа, защото вратарят е един, а винаги има нужда от няколко нападатели, защитници. Всъщност ме мързеше да тичам."
По-късно единственото, което иска, е да завърши висше образование, защото е бил много лош ученик. "Майка ми даваше пример с един Гошко и казваше: Някой ден Гошко ще минава покрай теб, а ти ще метеш с метлата и ще казваш "Извинявайте, другарю министър" вместо "Здрасти, Гошко", защото от теб няма да е станало нищо."
Васил се смее почти след всяка история, която разказва, включително и след тази. Обикновено, когато го прави, потупва с едната си ръка нещо наблизо – масата или крака си. После казва, че вероятно това е било най-голямото изпитание в живота му – да завърши средното си образование. "Последните две години почти не ходех на училище, само пишех кръгчета в дневника. После ходех при един приятел да гледаме филми и да пием от меласовия спирт на баща му, разреден с вода. Така се получаваше доста добра водка."

"Не бяха буйни толкова много тези години, но не бяха и много кротки. Случи се това, което се случи на повечето объркани хора. Като почнеш от всякакви простотии, които ти предлага началото на 90-те – да седна да ги изреждам, ще е малко компрометиращо спрямо мен, но почти няма тайна, в която да не съм бръкнал в посткомунистическото гнусно битие", разказва Васил. В крайна сметка завършва с 5.60 право в Софийския университет.
"Много често ми се иска да не съм адвокат. Понеже работя в Народното събрание като експерт и виждам какви ужасии се случват на хората в провинцията – откровени издевателства на съдебната власт, на арендатори, олигарси и феодали", казва Васил. Когато получава жалби, се ужасява от това, което представлява държавата. "Хора, които идват смазани и побъркани от мъката си, не могат да направят нищо срещу произвола, който е бил упражнен върху тях от престъпност, бизнес, държава, от симбиозата между тях. Тогава ми иде да заплюя тази работа и да се занимавам само с приятни неща."

Будистки плаж

Къмпинг "Смокиня", лятото на 2008. Плажът е пуст, вали дъжд. Приютени сме в един от баровете. Васил Георгиев жадно пие от водката си. "Аз съм Васил Георгиев, адвокат и доктор по право, приятно ми е." Облечен е разкопчана риза, къси панталони и сламена шапка - още тогава разбирам, че къмпингът е мястото на Васото. Той ходи всяка година за по две седмици, оборудван с палатка.
"Съзнанието ми се разтваря, когато съм там. Правя пълен рестарт на системата. Все едно всъщност живея там, а идвам в София за 11 месеца на гурбет", ми казва Смокс година и половина по-късно в дъждовна София. "През първите три дни се запознавам с 40 нови хора и спя по 3-4 часа. Суперяко е да се запознаеш с някоя мацка и да се целувате, а по-късно да не можеш да я намериш между всички хора, защото не можеш да си я спомниш."
Васил признава, че обича да говори глупости, защото по този начин изкарва някакво напрежение от себе си. Особено обича да го прави пред непознати: "Винаги мога да легна на пода [както и го е правил, многократно], обичам непринуденото отношение."

Започва да пише стихотворения, когато е на 15. "Бяха ужасяващи, но аз си мислех, че са страхотни. В един момент, не знам какво се случи – бях на морето на един бар, бях изпил към 6-7 мастики и ми се обади вътрешният глас и каза: "Абе, тия неща, дето ги правиш, май не струват много-много." А аз се бях омотал тогава и му казах да си гледа работата. "Ето ти още една мастика", така му казах. Но после се замислих и наистина се оказа, че тези стихове е по-добре да останат в двора на неосъществената българската литература."
Първият му разказ е "Езерото" - за един човек, който си тръгва от някакъв купон, озовава се по средата на едно езеро и решава, че е Исус Христос. "Не беше лошо начало като за първи опит", смята Васил. После написва "още един-два-три-четири", по няколко на година, така че в един момент се събират достатъчно за книга.

"Будистки плаж" излезе през февруари 2009 и стигна до второ място в класацията на наградите "Хеликон" ("Не съм доволен от класирането, но е естествено да обичам книгата си повече от всички неща, написани на хартия. Смятам я за най-добра, но не мога да съм обективен"). Според Васил "Будистки плаж" е успяла да се справи с "истеблишмънта" в българската литература. Казва, че му е ужасно приятно да разпространява нещо, за което е убеден, че е хубаво и че ако не е бил толкова сигурен, нямало да си дава толкова зор.
(Никога не сме крили, че харесваме "Будистки плаж". Как да не харесваш книга, в която авторът публикува отворено писмо до Келвин Клайн, в което между другото се казва: "От друга страна, справедливостта изисква да отбележа, че Джъстин Тимбърлейк, поне доколкото имам представа от няколко постера и от мълчанието на печатната периодика в смисъл на обратното твърдение, също като мен има само един г*з и един к*р.")

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 5232 прочитания

Живот след живота Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 8197 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
"Имам една такава случка...": Милен Антиохов, човекът с историите от papermovie

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Марик Стринг: Европейците трябва да модернизират армиите си

Зам. помощник държавният секретар на САЩ пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Канадци купиха златен проект до Ивайловград, търси се сепаратор на софийския боклук, арест за най-богатия македонец

Емисия

DAILY @7AM // 19.11.2018 Прочетете