"Имам една такава случка...": Милен Антиохов, човекът с историите от papermovie
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Имам една такава случка...": Милен Антиохов, човекът с историите от papermovie

"Имам една такава случка...": Милен Антиохов, човекът с историите от papermovie

9400 прочитания

© Тихомир Рачев


Добре дошли в един свят, където кризата е пиперова, смехът е спасение, а съседите наистина са от Космоса. За Милен Антиохов papermovie може и да е хоби, но за нас е проект, с който не сме спрели да се забавляваме от февруари 2002. В момента се развличаме с последната му история - "Вход Б", час по час надничаме в един сайт (www.papermovie.com - с повече от достатъчно подробности около проекта, но без лотария за цветен телевизор) и очакваме нов епизод. Иначе, когато гледаме телевизия, често и съвсем целенасочено предпочитаме рекламите - област, в която Милен Антиохов е с подчертано професионална визия, заради опита си в няколко чужди рекламни агенции и заради критериите си в собствената му такава - "5 минути". В останалото време, честно, търсим интервютата му в мъжки списания и сега можем да му простим дори 40 минути закъснение, защото преди това много пъти сме се радвали с часове на текстовете му. Веднага щом Милен Антиохов се появява с една кутия истории обаче (пълната колекция "Котки", която обича да подарява на по-специални хора), нещата се променят. Разбираме, че той предпочита да задава въпросите, особено внимателен е с думите и постоянно уточнява смисъла. В името на взаимното ни разбиране илюстрира с примери и разклонява сюжетите до безобразие, но историите му като цяло се получават доста смешни, макар и поучителни.

Как започна всичко с разказването на истории? През 1987, през деня. Бил съм на единадесет години. Всъщност дори по-рано започнах да пиша някакви истории в едни тетрадки. Мисля, че не пазя нищо от тях, освен приказката за "Говорящото куче". Иначе по-късно започнах да рисувам комикси, защото исках да има анимационно, което да е в повече епизоди, а по Канал 1 и Ефир 2 нямаше такова. Реших, че ще си го направя и нарисувах "Историята на кучетата" в девет тетрадки, но ме мързеше да оцветявам и някакси бързах да нахвърлям случките. Мога да вмъкна нещо интересно - понеже много се занимавах с това, майка ми ги показа [комиксите] на един приятел – художник, който впоследствие се снима в papermovie – като наркобос в "Трикраки кучета" и като министър на енергетиката в "Котки". Тя се надявала да получи някакво мнение и разказът й е, че отишла при него и му казала: "Ето, ти си художник, като те срещне сина ми, кажи му да не се занимава с такива работи." Той й казал: "А, чакай, чакай, ще го заведа в София." Аз съм от Видин, а той ме заведе в Бояна при аниматорите. Даже направих една патица и ми я пуснаха на компютъра, за да видя как ходи, разглеждахме, запознах се с още хора и... Не ми беше интересно.

Не? Беше ми интересно да видя всичките тези неща, но аз мислех, че аниматорът е този, който измисля какво да си рисува. Оказа се, че някакви други хора казват на аниматорите и това не ми хареса. Дотогава още не бях осъзнал, че ми е интересно да измислям истории, и малко след това спрях с комиксите. Всъщност за мен най-интересни са историята и избирането на персонажите, защото си ги представям да изглеждат по някакъв определен начин. Това е суперважно, за да им повярва някой. Иначе как ще повярва човек, ако няма съвпадение на характер с герой?
Това ли е основният критерий при кастинга? Това е един много важен критерий. Работил съм с хора, които са били неубедителни по някаква причина или просто им е било много смешно от това, което трябва да кажат. Случвало ми се е някой да трябва да изиграе раздразнителност и да не може. Тогава си казвам: "Сега ще го накарам да се изнерви". След като го направи, се извинявам и ако фотографът успее да хване момента, може да се получи. Ние не правим филми, но все пак е редно да се работи с усърдие, защото това не са само моменти на забавление.

Помните ли кадъра, който се наложи да снимате най-много пъти? Не, но много пъти е трябвало да действаме набързо. Примерно се е случвало да пусна нещо и след това някаква граматическа грешка ми избожда очите. В "Апартаментът" има няколко такива, но за съжаление за текста ми остава най-малко време, иначе имам идеята много ясно. За "Апартаментът" работих доста сериозно по историята. Правех всякакви скици и схеми, защото снимахме на доста различни места. Това е, ако някой гледа под лупа, но... Като да ходиш на цирк и да гледаш акробатите – окей, висят, подскачат там, хващат се, хубаво. Обаче, ако видиш някой недобър акробат, веднага разбираш колко им е сложно на тези от цирка. Ако някой пее добре, ти го приемаш – пее, но ако аз сега запея, ще разбереш колко хубаво пеят другите хора. Просто някои неща не могат да бъдат оценени достатъчно, когато се правят добре.

Вход Б

Вход Б трудно ли се прави? По-добре е хората да не се замислят за такива неща. Майсторството е в това да не се усеща колко? За всичко е така - на нещата, които работят добре, не им обръщаш внимание, защото работят добре. Забелязваш ги в момента, в който спрат да работят. Така е и със забавлението. Защо го нарекохте "Вход Б"? Те са съседи в блока, живеят във вход Б, където паркира дядо Тошо. Той говори само с поговорки, но в някакъв друг епизод може да му се наложи да го питат нещо и той не може да отговори: "Да, тази сутрин го видях, избяга с едно пиле под ръка". Трябва да го обясни с поговорка, а това може и да е смешно.
В колко епизода ще бъде? Много е вероятно да има една пауза. Имаме да наснимаме и да се поизмислят следващите епизоди. Мога да кажа какви ще са част от следващите епизоди, а може и да не са такива... Може и да може. В един от следващите епизоди може би ще пристиге майката на Желязко от провинцията, която не знае, че той пуши и той трябва да се крие. А той много пуши. Може би в последния епизод на първи сезон Ево все пак ще се види с Лили. Тук-там съм се опитал да хвана някакви актуални неща и може би сега е подходящо да излезе нещо, свързано с ГМО, все пак Жорето е "грийн". Следващият епизод се казва "Съсед от Космоса" и може във входа да се окаже, че живее космонавт. Георги пък най-вероятно ще има самостоятелен епизод, както сега Доктора, макар че Доктора става ясен още с първите две реплики и с "То пък един офис..." Всъщност този офис, ще се види по-късно, е "Офис 2 Гига Шоп". Това е склад, където той подрежда рафтове с материали и почиства, но казва "в офиса". Може би ми липсва още нещо за този герой, но засега е окей и така. В момента пишете ли нови епизоди? Не. Аз правя ремонт в момента, който започна от октомври и ще приключи в края на този месец. Правя разни дребни неща като смяна на контакти. За първи път в живота се занимавам с апартамента си за такъв дълъг период и виждам колко е ценна тази работа - десет минути, сменяш един контакт и там има ток - веднага виждаш ползата. Рекламата, в която работя в последните години, не е... Каква е ползата от рекламата? Ако беше просто информираща, окей, нали? Примерно един електротехник е изключително полезен. И не само – водопроводчикът, шпакловчикът, тапетаджията...
Коя реклама гледахте и ви хареса напоследък? Тази за грипа и настинката - супергерои, анимирани... Сега ще кажа коя. По българска телевизия, нали? Ако предпочитате, чужда... [20 секунди размисъл] Показателно? Не, не, чакай малко. [още 15 секунди] Зааа... Whiskas! Няма толкова говорене в рекламния блок – приятна музика, динамично, някаква котка скача така... Говоря като човек, който не може да гледа една реклама така, както човек, който не работи в рекламата и си гледа. Всъщност с тази реклама си почивам и отношението ми към нея е доста позитивно. Оценяваме високо и интервютата ви с красиви момичета в мъжки списания. Много по-интересни според мен са интервютата с мъжете в тези списания. Там става дума за това, с което те се занимават, и има доста повече информация. В смисъл, че интервютата обикновено се базират на факти и хумор. Фактите, които идват от мъжете, са доста по-интересни, докато фактите от моделките имат по-ограничена полза. Надявам се това да не е проличало в интервютата, но за мен фактите са по-интересни от хумора, а в интервютата с моделките хуморът е повече от фактите.
Как се подготвяте за интервю? Има толкова много информация, която може да бъде събрана и е добре да я използваш. Някакви тайни източници? Караш ме да отговоря "сателитни чинии". Не, нямам такива. Зависи от човека. Опитвам се, ако той е известен с това, което прави, да събера информация. Ако е моделка, която не познавам, гледам поне да разбера къде е родена или нещо такова. Когато разбереш, че човекът е бил състезател по шахмат, не го питаш: "Като малък бил ли си състезател по нещо?" Гледам да използвам срещата, за да извлека още повече информация и, ако това е забавно, още по-добре. Като малък първата ви история е за куче... Тази е първата, която помня. Може да е имало и друга.
Първата ваша история, която си спомняте, е за куче. Първият papermovie е "Трикраки кучета"... Така ли? И какво да направя? Имате ли някакъв сантимент към кучетата? И хора има много. Когато излезеш навън, виждаш хора, предмети, коли, кучета и котки. На улицата има много кучета и всеки има история с бездомни кучета, с домашни кучета, с лично куче... Тъй като в papermovie повечето неща са от града, има и кучета. Не съм търсил умишлено кучето, но бездомното за мен е символ на градския живот. Аз не ги харесвам бездомните кучета, но не искам да ги убиват и да ги ритат. Никога не съм проявявал жестокост към куче, хапали са ме кучета, дълго време ме беше страх от куче, но ситуация, в която някой родител се страхува да пусне детето си до магазина, защото, примерно в нашия квартал, пред магазина лежат няколко болни, което не ги прави по-мили... Мен ми е тъжно за кучетата, но е безумно да не можем да си определим приоритетите. Детето или кучето? Днес за първи път видях куче, което настига бавнодвижеща се кола, за да я хапе и наистина да захапва колата... С всеки следващ papermovie историите, дори и чисто графично, изсветляват. Това какво значи? Всъщност аз много се опитвам да бъда оптимист, макар че имам свойството да се възмущавам, да критикувам и да забелязвам лесно нещата, които не ми харесват. Много се старая да съм оптимист и да не забелязвам някакви неща. По едно време умишлено си поставих за цел, докато шофирам, да не се натоварвам и ако имам нужда да напсувам, да казвам: "Еее, пр*дльо, такъв!" Имам една такава случка - и двамата излязохме до отворените врати, аз започнах нещо, тръгна и той, и му казах: "Какво бе, п*кльо?" Той: "Е, що ми викаш п*кльо?!" Някакси се укротиха нещата, на мен ми стана смешно и си влязох в колата. Въобще не казвам, че съм над нещата, но има моменти... А, да се върна, действително - дори в "Апартаментът" имаше Боко, който развеселяваше нещата. "Трикраки кучета" най не съм го мислил като схема и структура. "Котки" се появиха, защото се бяха натрупали много малки идейки, но има и такива, които могат да се развият, както е "Момиче от летището". Визията в "Котки" се промени. В първите три проекта тя дава много атмосфера, но затруднява разбирането на кадрите, а "Котки" трябваше да разчита да бъде разказана в между два и десет кадъра. Там заложихме малко повече на детайли - и визията да даде на историята.
Във "Вход Б" вече има и видео. Дали това е посоката, в която ще се развивате? Това е, защото някои от нещата не могат да се предадат в кадър. За "Даа-даааа. Хе-хо-хаааа!" е много важен ритъмът. Или за "Емии, чуудяя сеее!" Имам една история, която е много по-голяма, по нея може да се направи телевизионен сериал. Искате да направите сериал? Бих. Не знам дали ще се реализира, но под някаква форма бих се опитал с една история, по която не съм работил може би от две години. Не съм забравил нищо важно от нея, но ми е трудно да кажа за какво се разказва. Твърде много кадри ще бъдат, за да е papermovie, и може би ще я напиша като сценарий за филм. Личната ви мотивация? Реализация на историите. Това ме движи много - да видя нещо готово. Бих правил и сценарий за филм. Това, което не ме влече толкова, е да напиша книга. Там е по-различно, а на мен ми е по-инересна самата история.
Там също има истории. Но там има и един определен обем текст - сто страници или нещо такова. Бихте ли влезли в някой от филмите си? Нямам такова желание. Аз съм се включвал в някакви. Снимал съм се, но само като статист, когато е нямало човек или съм преценявал, че е добре. В "Котки" съм минувач, в "Апартаментът" съм един от полицаите в последния кадър. В сектантите [от "Вход Б"] съм единия и освен това съм ръката и рамото на полицая в "Трикраки кучета", на съдията ръката също... Това, което няма как да знаете, е че съм и Венци от "Вход Б". Кой е Венци? Епизодик е, два пъти се появява. Той е този, който само си лежи под колата. Беше много гадно да се завра, не очаквах, че е толкова неприятно. За пет минути бях, но не ми хареса. Тя е на крик, той беше стар...

Склонен ли сте да поемате професионални рискове? Не съм го търсил този. Във "Вход Б", когато имаме време, се събираме и се забавляваме. Ако и хората след това се забавляват, е чудесно.

Фотограф: Тихомир Рачев

Добре дошли в един свят, където кризата е пиперова, смехът е спасение, а съседите наистина са от Космоса. За Милен Антиохов papermovie може и да е хоби, но за нас е проект, с който не сме спрели да се забавляваме от февруари 2002. В момента се развличаме с последната му история - "Вход Б", час по час надничаме в един сайт (www.papermovie.com - с повече от достатъчно подробности около проекта, но без лотария за цветен телевизор) и очакваме нов епизод. Иначе, когато гледаме телевизия, често и съвсем целенасочено предпочитаме рекламите - област, в която Милен Антиохов е с подчертано професионална визия, заради опита си в няколко чужди рекламни агенции и заради критериите си в собствената му такава - "5 минути". В останалото време, честно, търсим интервютата му в мъжки списания и сега можем да му простим дори 40 минути закъснение, защото преди това много пъти сме се радвали с часове на текстовете му. Веднага щом Милен Антиохов се появява с една кутия истории обаче (пълната колекция "Котки", която обича да подарява на по-специални хора), нещата се променят. Разбираме, че той предпочита да задава въпросите, особено внимателен е с думите и постоянно уточнява смисъла. В името на взаимното ни разбиране илюстрира с примери и разклонява сюжетите до безобразие, но историите му като цяло се получават доста смешни, макар и поучителни.

Как започна всичко с разказването на истории? През 1987, през деня. Бил съм на единадесет години. Всъщност дори по-рано започнах да пиша някакви истории в едни тетрадки. Мисля, че не пазя нищо от тях, освен приказката за "Говорящото куче". Иначе по-късно започнах да рисувам комикси, защото исках да има анимационно, което да е в повече епизоди, а по Канал 1 и Ефир 2 нямаше такова. Реших, че ще си го направя и нарисувах "Историята на кучетата" в девет тетрадки, но ме мързеше да оцветявам и някакси бързах да нахвърлям случките. Мога да вмъкна нещо интересно - понеже много се занимавах с това, майка ми ги показа [комиксите] на един приятел – художник, който впоследствие се снима в papermovie – като наркобос в "Трикраки кучета" и като министър на енергетиката в "Котки". Тя се надявала да получи някакво мнение и разказът й е, че отишла при него и му казала: "Ето, ти си художник, като те срещне сина ми, кажи му да не се занимава с такива работи." Той й казал: "А, чакай, чакай, ще го заведа в София." Аз съм от Видин, а той ме заведе в Бояна при аниматорите. Даже направих една патица и ми я пуснаха на компютъра, за да видя как ходи, разглеждахме, запознах се с още хора и... Не ми беше интересно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK