С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 14 апр 2010, 13:00, 6935 прочитания

Мисия Лондон: сценаристите

Алек Попов и Деляна Манева за дисциплината в киното, английските актьори и лафчетата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Фотограф: Цветелина Ангелова


Първият роман на Алек Попов "Мисия Лондон" излезе през 2001 и е една от най-популярните и успешни нови български книги през последното десетилетие. Идеята за филм по романа се ражда почти веднага след излизането на книгата, но в крайна сметка са необходими осем години и "двайсет или трийсет варианта на сценария, не знам, у дома са едно цяло чекмедже", преди режисьорът да каже "Екшън!" за пръв път. Алек Попов и Деляна Манева (театрален режисьор и драматург) първоначално написват заедно пиеса по книгата, а заедно с Димитър Митовски са сценаристи на филма.




Как се стигна до идеята за филмиране на "Мисия Лондон"?
Алек Попов: Имаше интерес веднага след като книгата излезе. Първо имах договор с една френска компания, която взе правата и започна да търси финансиране и режисьор, но там в крайна сметка нищо не стана. Митака [режисьорът Димитър Митовски], който е много търпелив човек, изчака да им изтекат правата и да фалират, което в този бизнес се оказа много лесно, и след три години започнахме да работим с него.
Три години прави 2004. Какво правихте междувременно?
Алек Попов:
Ами, бачкахме.
Деляна Манева: Нека аз да ти кажа. Когато се включих, те вече имаха три варианта на сценарий, но аз предложих на Алек да започнем съвсем наново, по съвсем различен начин...
Алек Попов: То иначе нямаше да стане.
Деляна Манева: Трудното беше да се адаптира книгата. От една страна, трябваше да я направим да звучи съвременно към момента, в който се снима филма. От друга страна, в България се правят толкова малко филми, че ако проектът не е максимално изчистен още на идейно ниво, не си заслужава усилията. Ако историята не е стегната, ако няма добър диалог, ако всички подробности не са уточнени, просто не трябва да се започва да се снима. Писането на сценарий е много... в американската школа казват, че ако от една страница от първоначалния вариант в крайна сметка остане едно изречение, това е добър резултат.
Променя ли се нещо от сценария в самия процес на снимките?
Алек Попов: Много малко. Точно това е основната идея, да не трябва да се променя и доизмисля нищо в движение, така че режисьорът да може да се съсредоточи върху своята работа – да е спокоен и да знае, че има нещо определено, по което снима. Това е свързано и с финансирането, и с организацията на снимките. Просто матрицата трябва да е ясна, иначе става... дявол на магаре.
Деляна Манева: Това беше особено важно за този филм, защото имаше и смесен екип. Когато англичаните дойдоха, си бяха научили сценария дума по дума, бяха го направили свой. Страшно съм възхитена от тях, страхотен професионализъм.
А какво променихте от книгата в сценария?
Алек Попов: В книгата има един много важен момент – този концерт на финала, който правят в българското посолство. Сега във филма концертът е направен така, че пародира много по-ясно националистическите изцепки, с които се опитват да представят България по света – ако трябва да говорим директно, матрицата за този концерт са представленията на ансамбъл "Българе". Това по-ясно поставен проблем в... да го кажем, идеологията на филма.
Деляна Попова:
Е, чак пък сега, идеологията. Просто искахме да покажем по-ясно този проблем, който имаме тук. Например всички сме чували израза "непреходните ценности на българския гений", но "непреходните ценности на английския гений" хората няма да го кажат, нали... Но има и нещо друго. Ти можеш да се чувстваш на периферията в национално, в регионално, в социално отношение, във всеки аспект от живота - и всъщност едва в момента, в който престане да ти пука от това, вече може да се смята, че си влязъл в Европа. В момента, в който спреш да искаш да влизаш. Но в никакъв случай не сме се опитвали да морализаторстваме или да даваме рецепти, разбира се...
Е, все пак този филм си е комедия, нали така?
Алек Попов: Да, абсолютно. Не се опитваме да даваме големите отговори за живота. Всеки човек си има своите малки отговори, които не важат за другия, това е особено характерно за съвременното общество. Но, да – мечтата ни в този контекст беше да изправим фалшивата английска кралица срещу фалшивия хан Крум и това е много важен момент от филма.
Прави ми впечатление и в трейлъра, и в рекламната кампания на филма, че се акцентира на определени къси фрази – на лафчета, ако щете. Това ваша идея ли е или решение на режисьора?
Алек Попов: Рекламната кампания на филма е на Митовски – за пръв път се представя по такъв начин артистичен продукт. Но да, със сигурност се стараехме да има лафчета в сценария, примерно тази фраза "От всичко на света най-много мразим българите" си знаехме, че ще влезе във филма.
Участвахте ли по някакъв начин в кастинга?
Алек Попов:
...
Защото аз бих, честно казано. Ако съм написал книга, а след това съм написал и сценарий по нея, ще ми бъде интересно да избирам хората, които да изиграят моите герои...
Алек Попов:
Ами да, много сме разговаряли за всеки образ, разбира се. Митовски ни показваше всички проби и така нататък... Аз лично много се радвам за Георги Стайков, който се нави да участва и така, да изиграе себе си, защото за това се иска голямо надмогване.
Обикновено ви питат дали някой от героите във филма има реален прототип в живота...
Деляна Манева: По-скоро трябва да ни питат дали някой няма.
Алек Попов: Да, може да се каже, че много малко от тях нямат.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1098 прочитания

20 въпроса: Бистра Кирова 20 въпроса: Бистра Кирова

Директор на първия детски научен център на Балканите - "Музейко"

14 фев 2020, 1608 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
"Адреналин!": Илинда Евтимова, състезател по планинско колоездене

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10