С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

12 13 май 2010, 14:33, 9347 прочитания

Бойко Борисов - човекът с прякор ГЕРБ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Театърът и киното са ми заложени в образованието, завършил съм ВИТИЗ. Дълго време след това се занимавах със съвършено други неща, с радикални идеологии, конспиративни движения, политическа философия", казва за себе си Владислав Тодоров (роден 1956 в София, от 1991 г. живее в САЩ). Той е доктор по философия на Пенсилванския университет, където понастоящем преподава литература и кино. Основател е на кръга "Синтез" заедно с Александър Кьосев, Иван Кръстев и Ивайло Дичев. Един от учредителите на "Демократи за силна България" (ДСБ).

Владислав Тодоров, известен още като Вовата, харесва черните романи и черните кожени якета. Първият му роман "Дзифт" излезе през 2006 г., и веднага се прероди в сценарий на един от най-успешните български филми. Преди броени дни беше представянето на "Цинкограф" - неговият нов роман. Въпрос на време е да видим на екран и едноименния филм ("черна комедия с елементи на политически психотрилър"), режисиран отново от Явор Гърдев.
Разговорът не беше планиран като политически. И не е. По-скоро става дума за ревю на филма, в който живеем, поднесено като изразно гурме.



Какво става тук, в България, според човек по-скоро външен на тази действителност?

Моите представи какво се случва тук в голяма степен се определят от това, което говорят хората около мен. Интересно е как средата формира отношението. Тази среда се състои от преподаватели, журналисти, режисьори, писатели, все хора, които определят себе си като елит. По изборите се изненадах от доста лесната подкрепа, която този елит даде на спасителния пояс на Костов, наречен "Синя коалиция", която след изборите даде рамо на ГЕРБ с надеждата да се инсталира във властта. Аз не бих дал така чистосърдечно доверието си на въпросните сини сили. За тях властта е самоцел. Сега виждам текат преоценки и хората започват да се разделят в отношението си към случващото се. Те все повече си дават сметка, че всичко, което става тук, носи печат с лика на Бойко Борисов. Не знам дали в последните 20 години, от Тодор Живков насам, е имало такова управление, което изцяло да почива или да произхожда, или да оглежда в себе си едно лице...

Чисто имиджово - царят



Така е. Но Борисов е твърде стихиен и непредвидим, твърде волнодумен и анекдотичен, за да бъде имиджово контролиран, укротен подобно на Симеон. В общественото съзнание Бойко Борисов изплува като легендарен юнак, а до него суетливо се навърта ковчежникът "глупак" Дянков. Наричам го така не защото сам той е такъв, а защото медийният му образ е такъв. Това, което направи прeзидентът Първанов с Дянков (тайно записа разговора си с него и пусна стенограмата бел. ред.), е скандално, то е чиста проба гавра с българската държавност. Самият факт, че Първанов си позволява да го направи, и то с министъра на финансите, и то по време на криза, говори, че образът на Дянков е напълно катастрофирал и всеки е свободен да се възползва от това.

Безпътица и безхаберие владее дясното пространство. "Синята коалиция" изобщо не би могла да излезе с оферта за каквато и да било смислена промяна, така както е включена в управленския панаир на Бойко Борисов. Трудно се опонира политически на безпринципното лицедейство на премиера. Политиката е разделение, режим на враждуване с мирни средства. Когато изчезнат основните разделители, по които хората се различават на базата на техните интереси или светоглед, на тяхно място идват атракционите на цирковото изкуство. Борисов - ще използвам театрален термин, е синкретична маса човек. Той съвместява в себе си по зрелищен начин иначе несъвместими политически парчета.

Какви са рисковете, капаните, придружаващи този феномен?


Говорим за монарх народно издание. Монарсите представляват неполитически тела, те са символи на тоталното обединение, а парламентът е мястото, където хората са разделени и на базата на тия разделения правят политика. Монархът олицетворява абсолютния и неделим сбор на нацията. Бойко Борисов е някаква такава работа, но не защото той се е самопровъзгласил за такъв, а защото политическият процес в България е опрял до неговото легендарно тяло. Той не представлява реално поети отговорности към едни граждани, изправили се срещу други граждани по конкретни политики. За да прави политика, Бойко Борисов трябва да заема позиция в интерес на едни срещу интереса на други – другото е демагогия и лицедейство. Той е наложил принципите на една игра, която му дава правото да се измята в действията си и думите си както и когато му дойде. Той е в нелепа степен афористичен, фолклорно анекдотичен, карнавално неудържим или, с други думи, политически невъзможен. Всичко в него опровергава възможността той да бъде мислен в термините на политическото. Като се каже Бойко Борисов, човек се сеща за един голям и неподправен пенкилер, който дава на народа палиативната утеха, че той в себе си съдържа по нещо от всеки един и всички нас заедно, безрезервно и безконфликтно и така напълно безпринципно. Но това е до време.

Докога?

Докогато в един момент хората не се разделят в оценката си по отношение на някакъв въпрос, който той ще трябва да реши в полза на едни и за сметка на други. Например ерата "Буш" срещу ерата "Обама" - това са ери, в които едни граждани съставят мнозинство в противоположност на други. Това прави възможна и съпротивата – ако не си съгласен, несъгласието се организира с идеята то в един момент да добие мнозинство и да наложи своята воля. Това е режимът на политиката. Така дойде Обама и би шута на Буш. Тук обаче не виждам кой ще бие шута на Бойко Борисов с политически средства.

Забелязвате ли тази всенародна размекнатост и фамилиарност, бат Бойко, вицове, календарчета, тениски...

Мърчандайзингът на Бойко Борисов потвърждава неговия статус на народоугоден феномен, а не на политик. Народът си угажда, занимавайки се с него. Искат да го пипнат, за да си угодят напълно, жените и децата, особено като някаква топлокръвна играчка.

Какъв исторически аналог правите с друг подобен герой?

Тодор Живков. Същият такъв народен продукт, който лесно и ефективно превръща недоволството към себе си в доволство, преработва лесно опозицията, замита различията. Може би българският културен и политически живот е така устроен, че лесно изпада в гражданско безхаберие, елитите лесно се прелъстяват с едно намигване, някое физкултурно телодвижение или махленско шегаджийство.

А вашият "народ", визирам средата ви, хора, свръхкритични, обратното на всеядни, те?

На последните избори значителни части от свръхкритичните елити подкрепиха с подписка "исторически сложилото се лице на десницата" или, с други думи, Костов под формата на многозначителна инсинуация. "Синята коалиция" съхне на корена си. Тя е носталгично вехнеща алтернатива на сочния бурен Борисов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всички сме обидени 3 Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

9 ное 2018, 8757 прочитания

20 въпросa: Стефан А. Щерев 8 20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

9 ное 2018, 6485 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
До рая на света

Една история за песен с автора й Петко Славов

Следващото поколение блокчейн

Платформата с българско участие Aeternity разработва блокчейн инфраструктура, която да надгради bitcoin и ethereum

Брюкселският заложник

Германецът Манфред Вебер изглежда като най-вероятния бъдещ председател на ЕК, но вече има съмнения дали ще бъде силен лидер

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кино: "Бохемска рапсодия"

Силата на музиката в спектакъл за сърцето

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Икономиките на ЕС и България се забавят, Brexit пред финал

Емисия

DAILY @7PM // 14.11.2018 Прочетете