Бойко Борисов - човекът с прякор ГЕРБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бойко Борисов - човекът с прякор ГЕРБ

Бойко Борисов - човекът с прякор ГЕРБ

Ива Рудникова
10221 прочитания

© Красимир Юскеселиев


"Театърът и киното са ми заложени в образованието, завършил съм ВИТИЗ. Дълго време след това се занимавах със съвършено други неща, с радикални идеологии, конспиративни движения, политическа философия", казва за себе си Владислав Тодоров (роден 1956 в София, от 1991 г. живее в САЩ). Той е доктор по философия на Пенсилванския университет, където понастоящем преподава литература и кино. Основател е на кръга "Синтез" заедно с Александър Кьосев, Иван Кръстев и Ивайло Дичев. Един от учредителите на "Демократи за силна България" (ДСБ).

Владислав Тодоров, известен още като Вовата, харесва черните романи и черните кожени якета. Първият му роман "Дзифт" излезе през 2006 г., и веднага се прероди в сценарий на един от най-успешните български филми. Преди броени дни беше представянето на "Цинкограф" - неговият нов роман. Въпрос на време е да видим на екран и едноименния филм ("черна комедия с елементи на политически психотрилър"), режисиран отново от Явор Гърдев.

Разговорът не беше планиран като политически. И не е. По-скоро става дума за ревю на филма, в който живеем, поднесено като изразно гурме.

Какво става тук, в България, според човек по-скоро външен на тази действителност?

Моите представи какво се случва тук в голяма степен се определят от това, което говорят хората около мен. Интересно е как средата формира отношението. Тази среда се състои от преподаватели, журналисти, режисьори, писатели, все хора, които определят себе си като елит. По изборите се изненадах от доста лесната подкрепа, която този елит даде на спасителния пояс на Костов, наречен "Синя коалиция", която след изборите даде рамо на ГЕРБ с надеждата да се инсталира във властта. Аз не бих дал така чистосърдечно доверието си на въпросните сини сили. За тях властта е самоцел. Сега виждам текат преоценки и хората започват да се разделят в отношението си към случващото се. Те все повече си дават сметка, че всичко, което става тук, носи печат с лика на Бойко Борисов. Не знам дали в последните 20 години, от Тодор Живков насам, е имало такова управление, което изцяло да почива или да произхожда, или да оглежда в себе си едно лице...

Чисто имиджово - царят

Така е. Но Борисов е твърде стихиен и непредвидим, твърде волнодумен и анекдотичен, за да бъде имиджово контролиран, укротен подобно на Симеон. В общественото съзнание Бойко Борисов изплува като легендарен юнак, а до него суетливо се навърта ковчежникът "глупак" Дянков. Наричам го така не защото сам той е такъв, а защото медийният му образ е такъв. Това, което направи прeзидентът Първанов с Дянков (тайно записа разговора си с него и пусна стенограмата бел. ред.), е скандално, то е чиста проба гавра с българската държавност. Самият факт, че Първанов си позволява да го направи, и то с министъра на финансите, и то по време на криза, говори, че образът на Дянков е напълно катастрофирал и всеки е свободен да се възползва от това.

Безпътица и безхаберие владее дясното пространство. "Синята коалиция" изобщо не би могла да излезе с оферта за каквато и да било смислена промяна, така както е включена в управленския панаир на Бойко Борисов. Трудно се опонира политически на безпринципното лицедейство на премиера. Политиката е разделение, режим на враждуване с мирни средства. Когато изчезнат основните разделители, по които хората се различават на базата на техните интереси или светоглед, на тяхно място идват атракционите на цирковото изкуство. Борисов - ще използвам театрален термин, е синкретична маса човек. Той съвместява в себе си по зрелищен начин иначе несъвместими политически парчета.

Какви са рисковете, капаните, придружаващи този феномен?

Говорим за монарх народно издание. Монарсите представляват неполитически тела, те са символи на тоталното обединение, а парламентът е мястото, където хората са разделени и на базата на тия разделения правят политика. Монархът олицетворява абсолютния и неделим сбор на нацията. Бойко Борисов е някаква такава работа, но не защото той се е самопровъзгласил за такъв, а защото политическият процес в България е опрял до неговото легендарно тяло. Той не представлява реално поети отговорности към едни граждани, изправили се срещу други граждани по конкретни политики. За да прави политика, Бойко Борисов трябва да заема позиция в интерес на едни срещу интереса на други – другото е демагогия и лицедейство. Той е наложил принципите на една игра, която му дава правото да се измята в действията си и думите си както и когато му дойде. Той е в нелепа степен афористичен, фолклорно анекдотичен, карнавално неудържим или, с други думи, политически невъзможен. Всичко в него опровергава възможността той да бъде мислен в термините на политическото. Като се каже Бойко Борисов, човек се сеща за един голям и неподправен пенкилер, който дава на народа палиативната утеха, че той в себе си съдържа по нещо от всеки един и всички нас заедно, безрезервно и безконфликтно и така напълно безпринципно. Но това е до време.

Докога?

Докогато в един момент хората не се разделят в оценката си по отношение на някакъв въпрос, който той ще трябва да реши в полза на едни и за сметка на други. Например ерата "Буш" срещу ерата "Обама" - това са ери, в които едни граждани съставят мнозинство в противоположност на други. Това прави възможна и съпротивата – ако не си съгласен, несъгласието се организира с идеята то в един момент да добие мнозинство и да наложи своята воля. Това е режимът на политиката. Така дойде Обама и би шута на Буш. Тук обаче не виждам кой ще бие шута на Бойко Борисов с политически средства.

Забелязвате ли тази всенародна размекнатост и фамилиарност, бат Бойко, вицове, календарчета, тениски...

Мърчандайзингът на Бойко Борисов потвърждава неговия статус на народоугоден феномен, а не на политик. Народът си угажда, занимавайки се с него. Искат да го пипнат, за да си угодят напълно, жените и децата, особено като някаква топлокръвна играчка.

Какъв исторически аналог правите с друг подобен герой?

Тодор Живков. Същият такъв народен продукт, който лесно и ефективно превръща недоволството към себе си в доволство, преработва лесно опозицията, замита различията. Може би българският културен и политически живот е така устроен, че лесно изпада в гражданско безхаберие, елитите лесно се прелъстяват с едно намигване, някое физкултурно телодвижение или махленско шегаджийство.

А вашият "народ", визирам средата ви, хора, свръхкритични, обратното на всеядни, те?

На последните избори значителни части от свръхкритичните елити подкрепиха с подписка "исторически сложилото се лице на десницата" или, с други думи, Костов под формата на многозначителна инсинуация. "Синята коалиция" съхне на корена си. Тя е носталгично вехнеща алтернатива на сочния бурен Борисов.

Вие гласувахте ли?

Не. Това ми се случва за първи път от 20 години насам - първите избори без мен.

Защо?

Защото отказах да последвам обичайната логика, с която ни прибират гласа, за да не го приберял друг при преразпределението. За пръв път реших, че няма да се водя от тактически съображения. Какво правиш с гласа си е въпрос на съвест, не на статистическо съображение. Политическият формат, наречен "Синята коалиция", е демагогски. Костов се събра с Надежда Михайлова, измени на учредителната воля на ДСБ, извиха ръцете на електората и оцеляха, той в парламента, тя в Брюксел, перфидно лъстиви и оневинени. Другата невъзможност беше Бойко Борисов, човекът телодвижение с прякор ГЕРБ. В тоя смисъл аз нямах избор. Нито Борисов сам по себе си, нито Костов сам по себе си представляват каузи за мен.

С ДСБ какво се обърка?

Проблемът с ДСБ се състои в това, че там убиха учредителния дух. След преизбирането на Костов стана ясно, че той е свръхзадачата на ДСБ. Бих участвал в избори, ако те са политически, а не избори на един или друг свръхчовек...

Кастинг?

Именно, кастинг на вождове е правилната дума. В ДСБ бързо се изясни за какво иде реч и слава богу. Те затова се свиха и електорално. Защото очевидно колкото повече става дума за кожата на един водач, толкова повече електоратът се свива в секта с говорещ тотем.

Има ли политик, фигура, позната на нас, по-широката публика, в която да виждате потенциал? Смислен, морален човек. Накъде да гледаме?

Не може да има политик, ако няма политика, някакви ясни послания и идеи да се следват, и то не заради един човек, а заради други хора със сходни интереси и ценностни нагласи. Вероятно има хора, които при функциониращи политически условия биха били действителни политици, но такива условия отсъстват. В ситуация на еднолична безпринципност на хора като Костов и Борисов други са тези, дето виреят.

А не е ли важна разлика между Костов и Борисов, че при Костов все пак има субстанция. Неговите привърженици ще ви говорят за консервативна политика, ще изброят управленските му опорни точки и резултати, ще твърдят, че е бил последователен в действията си...

Не мисля. От създаването на ДСБ насам те са публично непоследователни, особено по отношение на Борисов. Него го вкарваха в съда, изкарваха го от съда, обявиха го за узурпатор вдясно, за самозванец, за какво ли не, после, като се разбра, че той е тук, за да остане, Костов клекна, яви му се на крака да го припознае с кутия бонбони. По отношение на основния "враг" имаме напълно безпринципно поведение. Целта на Костов е една - в удобен момент да се възкачи върху политическия труп на Борисов и да играе национален спасител. Костов обаче не е в схватка с Борисов, той паразитира върху него с надеждата да го надживее. Костов има изострен инстинкт на оцеляване, той е сървайвър и знае къде да се впие и откъде да се пусне, кого да захапе за врата и кого да целуне в устата, често това е едно и също лице. Това е своеволно и безпринципно. А това, което Костов говори (това, което вие споменавате), са заучени фрази от документи. Костов е политик по документи, не по дела. Един предъвкан документ в режим дълго и тежко оцеляване.

Можете ли да разберете хората, които се съгласиха да станат министри на Бойко Борисов? Какъв човек трябва да си и с каква мотивация, за да се съгласиш Бойко Борисов да ти бъде началник? Как въобще гледате на петимните да скочат в мътилката?

Това е малко по-сложен въпрос. Не бих отхвърлил автоматически разглеждането някой да стане или да не стане министър на Бойко Борисов. Ако човек си даде сметка, че българската политика е това и че става дума за смяна на едни тела с други, а не на една политика с друга, и ако човек иска да участва в този процес и намира смисъл в това си участие, защо да не разгледа възможността да бъде министър на Бойко Борисов. Въпросът е дали ще решиш да останеш министър на Бойко Борисов, което е въпрос на Дянков. Не виждам проблем в това, че Дянков е дошъл тук, за да работи и легитимира правителството на Борисов със своя експертен капацитет, ако той си е дал сметка, че България е такова място, където политиката се прави по особено нелеп начин.

В тази непосредствена сегашност, в която пребиваваме, има ли сюжет, който да ви е драматургично интересен?

Занимава ме идеята да напиша балканска антиутопия. Искам да се опитвам да видя бъдещето на България като художествено представима крайна възможност на настоящето й. Подобно нещо е направил Замятин в "Ние", романа му от 1920 г., където той е видял тази крайна историческа възможност на руската революцията, възможност, състояла се много след като романът е бил написан. Мисля си, че би било полезно да се изгражда такава гледна точка, която да прогнозира крайните възможности на настоящето и по този начин критически да го оглежда. В някакъв смисъл Бойко Борисов е крайна възможност на промените след падането на Живков. Вероятно преди 20 години, когато Живков падна, е бил представим фактът, че той ще се превъплъти в своя телохранител. Това е работата на писателите, да си въобразяват подобни крайни възможности, защото историята често ги реализира.

"Театърът и киното са ми заложени в образованието, завършил съм ВИТИЗ. Дълго време след това се занимавах със съвършено други неща, с радикални идеологии, конспиративни движения, политическа философия", казва за себе си Владислав Тодоров (роден 1956 в София, от 1991 г. живее в САЩ). Той е доктор по философия на Пенсилванския университет, където понастоящем преподава литература и кино. Основател е на кръга "Синтез" заедно с Александър Кьосев, Иван Кръстев и Ивайло Дичев. Един от учредителите на "Демократи за силна България" (ДСБ).

Владислав Тодоров, известен още като Вовата, харесва черните романи и черните кожени якета. Първият му роман "Дзифт" излезе през 2006 г., и веднага се прероди в сценарий на един от най-успешните български филми. Преди броени дни беше представянето на "Цинкограф" - неговият нов роман. Въпрос на време е да видим на екран и едноименния филм ("черна комедия с елементи на политически психотрилър"), режисиран отново от Явор Гърдев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Всъщност ужасно е прав Тодоров. Българската политика от 1991-а насам може да се характезира с "един Живков бори друг". Няма борба на идеи, няма ценности. Само голите лични амбиции на един вожд противопоставени на тези друг.

  • 2
    mora avatar :-|
    mora

    "Капитал" сякаш забрави как агитираше за бат Бойко преди изборите... Жалко, че цялата ни преса е така късопаметна

  • 3
    krasik avatar :-|
    krasik

    За съжаление да живееш в град не те прави гражданин.

  • 4
    phooey avatar :-|
    Phooey

    Има останали умни хора, макар и надалеч. Големият погром на прехода е не, че се окраде държавата и се лумпенизира масата, а че мислещите хора бяха обезкървавени.

  • 5
    45iv avatar :-|
    45iv

    ББ е ,,the one man show ,,за съжаление.

  • 6
    martina avatar :-|
    Марта

    А вие гласувахте ли за "перфидно лъстивия и оневинен " Иван Костов -"безпринципния политик по документи-оцеляващият паразит, който знае къде да се впие и откъде да се пусне, кого да захапе по врата и кого да целуне в устата , очакващ удобен момен да се възкачи върху политическия труп на Борисов и да изиграе ролята на национален спасител"?

  • 7
    inn avatar :-|
    inn

    С помощта на Уикипедия:

    "Ивайло е български цар в периода 1277-1279 година.

    Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата Лахана произлиза от гръцкото „λαχανον“, което означава „зеле“, в някои случаи „кисело зеле“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг "бърдоква" - маруля, зеле.
    ...
    Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII-ти в. довеждат българското население до отчаяние. Ивайло успява да оглави народното недоволство и да стане водач...
    ...
    Царица Мария взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в Търново и през пролетта на 1278 г. става български цар.
    ...
    Ивайло оставя дълбоки следи в народното съзнание, името му се превръща в легенда.".

    Така митът, че селският цар ще оправи държавата е отпреди близо 800 години /800 дни са друга тема/. Но не би.

  • 8
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    До коментар [#7] от "inn":

    Имаш "+" от мен! Още нещо на вниманието на читателите: ИВАЙЛО Е БИЛ ЦАР 2/ДВЕ/ ГОДИНИ. И това му е много... Дай боже историята да се повтори!

    Автора, ей! Та значи левите са кофти, десните не стават, а център нема! Всъщност, ББ е плод точно на такъв тип мислене...

  • 9
    bdavidkov avatar :-|
    Борислав

    До коментар [#6] от "Марта":

    Драга Марта,
    Интервют е прекрасно, приемам тезите на автора. Само към тази имам резерви, защото Костов вече изгуби харизмата и има поведение на корабокрушенец. Уви, няма да има "политически труп на ББ". Хамелеонщината на Костов този път му изигра номер - да се върже за нещо, което допусна, че е временно. За съжаление (четете пак интервюто) ББ има шансове да бие Живков по дълговечност. Ако не си внесем друг народ отнякъде...

  • 10
    alexander97 avatar :-(
    Alexander97

    Ето, включи се още един мъдър глас на "интелектуалец":

    -"Костов клекна, яви му се на крака ..."
    -"Целта на Костов е една - в удобен момент да се възкачи върху политическия труп на Борисов и да играе национален спасител."
    И т.н.
    Или както един бивш приятел също умуваше - "Не е възможно да няма нещо! Сигурно има нещо, което ние не знаем!!!"

    Чимиджими..... - прекрасен синтез на интервюто:
    "Автора, ей! Та значи левите са кофти, десните не стават, а център нема! Всъщност, ББ е плод точно на такъв тип мислене... "

    Иван Костов знаеше, че ще плати за горчивите реформи, които направи.
    Едно не допускаше - колко е наивен и лесен за манипулиране българина.
    Манипулатори - колкото щеш.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK