С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

36 20 май 2010, 15:33, 14240 прочитания

Предай нататък

Българската звезда в Twitter Мария Попова за любопитството, креативността и медиите на бъдещето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мария Попова е най-популярната българка в световната блог сфера. Каза ни го едно пиленце, по-известно като Twitter. Twitter (от англ. бъбрене, чуруликане) е социална мрежа и микроблогинг услуга, създадена през 2006 г. в САЩ и е "най-добрият начин да споделяте и да научавате какво се случва точно сега". Туитовете са кратки текстови съобщения от максимум 140 символа, които регистрираните потребители разменят през сайта twitter.com чрез апликации за смартфон или за десктоп - TweetDeck, Seesmic, Thwirl. Така комуникацията е бърза, конкретна и независима (трябват само интернет и мобилно устройство).

Миналата година, когато властите в Иран спряха всички услуги за изпращане на SMS и блокираха достъпа до много сайтове, светът научаваше за демонстрациите срещу преизбирането на президента Махмуд Ахмадинеджад, благодарение на Twitter.

Twitter успя да детронира дори Обама и свинския грип в класацията за най-често споменаваната дума в английския език през 2009 г.

В началото на април тази година сайтът е имал 105 779 710 регистрирани потребители (сред тях безброй световноизвестни личности, та дори и български политици). По закръглени данни те качват 50 милиона кратки съобщения дневно.

За да сте известен, тоест следен в Twitter, от вас се иска само едно – да бъдете интересен. Самоцелните оригиналности и глупостите тип "вечерях, лягам си" не вървят, или поне не задълго, осовен ако не сте Парис Хилтън или Аштън Къчър.



Мария Попова е в Twitter от 3 години. Последен ъпдейт - преди 3 минути. Брой хора, на които е интересна - 18 401 (към 18 май сутринта).

"Мария е уникална и е единственият twitter stream, който отварям и чета открай докрай – по няколко пъти на ден! :)", казва Мартин, един от запалените й последователи.

Туитовете на Мария, валят денонощно и представляват линк и няколко думи коментар. Ето така: "The American Road – fascinating 1953 documentary about the development of American transportation http://is.gd/cdofu

Ако има антоним на спам, това е туит на Мария Попова. Представете си медиа, която излъчва единствено интересни и смислени новини, при това от всевъзможни области и точки на света. И то във времена, когато информацията е като въздуха, а журналистиката като цяло е отворена и демократизирана до състояние, което се нарича "ние - медиа" - участват всички.

Зад обикновеното име се крие необикновено момиче. Мария Попова е на 26 години и от няколко месеца живее в Лос Анджелис. Важни за нея са любопитството, спортът (била е бодибилдър) и впрягането на колективния интелект в творческа работа за една по-добра версия на света, в който живеем.

Нарича себе си куратор на интересното (интересността). Образно казано, тя е инфорегулировчик, екскурзовод, архитект или онази пеперуда, която с мах на крилото си в Хаваите, може да предизвика цунами на Филипините.

Има блог, с непреводимото Brain Pickings (нещо като сок от мозък). Пише за любимите си списания Wired и Good, огромен фен на TED (престижният формат конференции за вдъхновение, в които умни хора, експерти в своята област, разсъждават в 18-минутни презентации върху специфични проблеми, възможности и решения. TED се ражда през 1984 г. като абревиатура от технология, забавление и дизайн (Technology, Entertainment, Design) под мотото "Идеи, които заслужават да бъдат разпространени".)

Според Мария креативността е способност да свързваме всички съществуващи неща в главата ни – спомени, идеи, знания – в невероятни нови комбинации. Колкото повече са стимулите и източниците, с колкото по-разнообразна информация зареждаме мозъка, толкова по-богати и качествени връзки има шанс да създадем. Тя е убедена, че ако някакво ценно съдържание стигне до правилните хора, това може да създаде нови възможности за всички.
Чуйте я.




Първият ми въпрос е защо нямаш лукса на личното време?


Освен че работя на пълен работен ден в рекламната агенция TBWA\Chiat\Day, редактирам и пиша Brain Pickings, коорганизирам една голяма коференция за млади хора през 2011 г., и пиша за няколко списания и сайта, включително Wired UK, GOOD Magazine, Huffington Post и Big Think. Също така прекарвам доста време в Twitter, което може да изглежда като разтоварващо забавление на пръв поглед, но всъщност е друго. Всичките си задачи като журналист, както и офертата за работа в TBWA съм получила чрез Twitter.

Какво е важно да знаем за теб?


На 26 съм. Вярвам, че любопитството е най-ценното оръжие на човечеството и смятам културното кураторство – откриването на стойностна, интересна, интелектуално и креативно стимулираща информация и споделянето й с любознателна аудитория – за свое призвание.

Откога живееш в САЩ? Защо Лос Анджелис? Как се чувстваш там?


През 2003 г. се преместих във Филаделфия, където завърших University of Pennsylvania. В края на 2008 г. се върнах в България за известно време, където с трима приятели организирах TEDxBG, конференция по модела на ТЕD, този януари. Буквално следващата седмица се преместих в L.A. – тук съм от края на януари и въпреки, че градът не е по мой вкус (аз съм морално против колите по екологични съображения, от години се придвижвам на колело, а велосипедирането в L.A. e почти непосилно), има си и своите предимства. Като например фактът, че в момента ти пиша от шезлонг до басейна под гигантска палма. Но в крайна сметка чувствам източното крайбрежие като дом и не мисля, че ще остана тук още дълго.

Как минава един твой ден?


Винаги започва с фитнес. Не пия кафе и от години спортът е моят стимулант за пробуждане. Навикът ми е останал от времето, когато се състезавах по бодибилдинг. Като приключа тренировката и се приготвя за работа, подготвям линковете, които да споделя в Twitter в първата половина на деня и ги програмирам предварително на 15-минутни интервали. След това отивам на работа, където се занимавам с най-разнородни неща, включително кураторското подбиране на различни креативни материали за агенцията, организирането на минисеминари по новите технологии, изготвянето на стратегия за различни клиенти в социалните медии (сред клиентите на агенцията са някои от най-големите глобални марки, включително VISA, Pepsi, Apple, Nissan и доста други) и редактирането на вътрешен блог за агенцията по модела на Brain Pickings, но малко по-фокусиран върху рекламната индустрия. Междувременно пиша поста за Brain Pickings за следващия ден и го програмирам да се публикува в полунощ. (Тъй като позицията ми е доста нестандартна и бях поканена на работа от главния креативен директор на агенцията, който беше голям фен на Brain Pickings и моя фийд в Twitter, формално една трета от работното ми време е отделена за поддържането на тези мои проекти, въпреки че те не принадлежат на агенцията – това беше едното от условията, които имах, преди да приема.) Останалата част от деня преминава в редуване на Twitter и различните неща, които правя в агенцията. След като се прибера вкъщи към 7, обикновено пак отивам на фитнес за малко кардио, където чета книга или списание (харесвам само Wired, FastComapny и GOOD) на велоергометъра – това е един от малкото моменти, в които се изключвам и прекарвам малко време с аналоговите медии. След това или излизам на вечеря с приятели, или вечерям вкъщи, докато работя по някои от статиите, които пиша като журналист на свободна практика. Преди да си легна, гледам някое ново TED видео и пия чаша горещ зелен чай.

Музиката е огромна част от живота ми – всички тези занимания, от фитнеса до работа, са прекарани със слушалки на ушите и някой любим плейлист или избирателно подбран подкаст.

Откога (и защо) съществува Brain Pickings?


Започна през 2006 г., когато работех в старт-ъп рекламна агенция във Филаделфия. Започнах да забелязвам, че всичката информация, която криейтивите споделяха помежду си за вдъхновение, идваше единствено от самата рекламна индустрия – интересни реклами от други агенции, статии в разните масови списания за дизайн, линкове към блогове за реклама. И ми се стори доста абсурдно да претендираме, че сме в бизнеса на идеите, а да свеждаме всичкото си интелектуално и креативно любопитство до нещата, които вече са правени в собствената ни индустрия. Така реших всеки петък да изпращам по един кратък имейл на всички от агенцията, който съдържа 5 линка към разнородно интересни неща от сфери извън рекламата – малко известен немски филм от 50-те, творчеството на талантлив млад фотограф, последните новини от невропсихологията... И за мое голямо учудване колегите започнаха да препращат тези имейли на свои приятели от най-различни професии – адвокати, инженери, комютърджии. Това ми подсказа, че има интелектуален пазар за този вид разнородна, но кураторски подбрана интересност. Реших да развия имейла в сайт, но тъй като агенцията беше старт-ъп и не можеше да си позволи да отдели от времето на дизайнер и програмист за това, направих очевидното – навръх 100-часовата си работна седмица изкарах един вечерен курс по уебдизайн, прекарах няколкостотин часа с разни ръководства и се научих да кодирам. Качих Brain Pickings на WordPress и направих дизайна. После просто започнах да публикувам, по същата схема на интересни неща от различни дисциплини, без да имам особена стратегия за развитието на сайта. Но с времето той намери доста голяма аудитория – 4 години след low-fi старта си има десетки хиляди месечни читатели, от които редовно получавам наистина разчувстващи имейли за това как блогът ги е вдъхновил да започнат различни лични проекти. И това наистина е най-ценното "заплащане" за хилядите часове труд, които са вложени в Brain Pickings от 2006 г. насам. Блогът отнема над 200 часа на месец, плюс грубо още толкова в Twitter, който е един вид продължение на Brain Pickings.

Как успяваш да филтрираш източниците на интересна информация? Темите на линковете ти са толкова разнородни - от корпоративната страница на някой европейски телеком, през неподозирани издания и най-затънтени места в мрежата?


Аз имам един подход, който наричам метакураторство. Това означава да контролираш притока на новини и идеи, като направиш много внимателен подбор на източниците, чиято главна насока и тематика харесваш и уважаваш, но след това оставяш тяхното кураторство на конкретни теми и идеи да те водят до интересни открития. Имам списък с може би 30 внимателно избрани блога в Google Reader, доста систематично организирани по различна, разнородна тематика и от тях идват повечето открития. Прилагам метакураторство и в Twitter, където наистина вярвам, че за да извлечеш оптималната полза, трябва доста избирателно да следваш. Аз примерно имам над 18 000 followers, но следвам по-малко от 250, само линкъри – хора, които споделят интересни линкове в почти всеки туит. И от тях често намирам хубави неща.

Какво е бъдещето на медиите?


Платформено и независимо. Тоест хората ще могат да следят съдържанието на най-различни платформи – от традиционните медии до блогове и микроблогове до мобилни медии като iPad и още много други – оставяйки същността и съдържанието на информацията, която консумират да живее независимо от медиите, които я пренасят. В близко бъдеще ще можеш да започнеш статия в хартиения New York Times със сутрешното си кафе, да я подхванеш откъдето си я оставил на iPad-а си във фитнеса, по път за работа iPhon-a ти да е готов с аудио подкаст интервю по темата, а в офиса на лаптопа да те чака плейлист с видеорепортажи, свързани със статията.

Колкото до самите източници на информация, смятам, че информационните куратори ще имат все по-значима роля, тъй като количеството информация, с което сме заобиколени, експоненциално набъбва до степен, в която става непосилно и почти парализиращо да смелим и осмислим тази информация. Кураторите ще ни помагат все повече и повече да открием стойностното и интерсното, да чуем сигнала сред шума.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Йордан Дъбов 20 въпроса: Йордан Дъбов

Тази есен кафе брандът Dabov отбелязва 10-годишнината си

19 окт 2018, 1127 прочитания

Колко е важно да бъдеш самотен Колко е важно да бъдеш самотен

Британският писател Иън Макюън за спорните диагнози на настоящето

17 окт 2018, 2613 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Муха назаем

Създателят на "Либерален преглед" е свободен тук и сега

Арх. Иво Пантелеев: Част от недоволството се дължи на преекспонирани снимки в интернет

Водещият проектант на течащите от няколко месеца ремонти в центъра на София пред "Капитал"

Центърът на София – в какво се превръщат мечтите

Конкурсът за нов облик на центъра от 2015 г. беше съпроводен със скандали и преработван във времето

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Сцената не е това, което беше

Най-интересното от новото издание на фестивала за свободен театър ACT

20 въпроса: Йордан Дъбов

Тази есен кафе брандът Dabov отбелязва 10-годишнината си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Как "Джи Пи груп" стана най-големият строител

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 19.10.2018 Прочетете