Life Begins at 40*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Life Begins at 40*

Life Begins at 40*

Как един отличен лекар се превръща в умиращ алкохолик? А как същият самоубиващ се отшелник отказва пиенето и се връща към живота, за да стане един от най-издаваните писатели у нас? Това е накратко историята на Калин Терзийски-Кайо, на 40 години, бивш поданик на суверенната държава "Алкохол".

9725 прочитания

© Цветелина Ангелова


На 12 години той прерисува всички репродукции в "Цивилизацията" на Кенет Кларк. Физкултурник на класа. Завършва Националната природо-математическа гимназия и медицина с отличие. Работи като лекар, автор в Eva и "Егоист", сценарист на Каналето. Има нормално семейство - жена и дъщеря. В следващ етап от живота си обаче, за повече от четири години, той е пропаднал и алкохолизиран маргинал - безработен, който е изхърлил личната си карта и е подарил GSM-а си на случаен клошар. Като алкохолик претърпява катастрофи, пожари, разводи. После има силата пак да се върне към "нормалния" живот – този път като писател, автор на пет книги. В последната си книга, романът "Алкохол" (в съавторство с Деяна Драгоева, изд. "Сиела", 2010), Терзийски разкрива с изумителна честност разрушителния период от живота си. Със сила и методичност обяснява какво кара човек да умира и да се ражда, докато се бори със света и с личната си зрялост. Калин Терзийски-Кайо има много за разказване. Например за периода си като лекар в психиатричната болница в Курило:

"Повечето млади психиатри тръгват с идеята да помогнат на нещастните и отхвърлените. Но лека-полека системата пречупва всичко в едно бездушие и изкарване на пари от копи-пейст експертизи. Да диагностицираш и да назначиш лекарствената терапия не е изключително трудно. Но ако пациентите нямат пари за лекарства? А аз работех наистина във време на много бедни и мизерни условия. Потресаващи условия. И тогава изпитах вселенско отвращение от цялата тая невършеща работа организация. Бях отвратен от така нареченото общество. Бях отвратен от системата на тоя свят. Бях отвратен от Джордж Буш, който водеше войни срещу деца и срещу старци и срещу Белград, даже и в България падаха някакви ракети. Просто алчността и безобразието водеха войни лично срещу мене. Аз, един 33-годишен творец, за когото изкуството беше най-важното нещо, нямах никакъв шанс, виждах го. Или трябваше напълно да се продам, или да се откажа от абсолютно всичко."

И Кайо се отказва от всичко. Освен от великия си стимул - алкохола. По време на 4-годишното си пиянство, докато пресича "Цариградско", Кайо е блъснат от кола, движеща се с 80 км/ч. Оцелява по чудо. Харчи парите си за проститутки, за да разговаря с тях, а след това жена му го пребива с... китара. Страда от агорафобия. Подпалва апартамента си, докато готви, пиейки... Или пък прави пожар пред Народното събрание в знак на бунт срещу социалистическото правителство през 96-а заедно със съратника си, журналистът Мартин Карбовски, после двамата са арестувани и осъдени за хулиганство.

"Наистина всички правеха компромиси пред очите ми с всичко. Аз не можех и не исках да ги правя. И почти умрях по тоя начин... А откакто се бях отказал от медицината, от семейството и от нормалния живот, не бях желан в средите на нормалните хора. В техните очи аз бях изневерил на идеята за подчинението на Грамадния механизъм – на месомелачката, в която влизат живи кървави тела и излизат нечовешки, картонени, рекламни усмивки и автобиографии."

Цялата книга "Алкохол" е изградена върху съревнованието на ценностно ниво между Кайо и най-добрия му приятел, Мартин Карбовски. "Карбовски умееше да притежава разни неща, аз – не. Той се чувстваше близък с винтовете на задната гума на колата си, аз - чужд с целия свят." Самият Карбовски пък казва за Кайо в предговора към стихосбирката на Терзийски "Сол": "Миг от Неговата Чистота струва вечност от вашите лъжи. Той е Вдовецът на Приятното Прекарване, той е Разведеният с Обществото. Бих искал да съм като Него."

Кайо пие огромни количества вино и водка, като ги съчетава с диазепам и ксанакс, за да е наред със себе си. "Да съм наред със себе си, означава да не се чувствам кошмарно виновен за всичко пред всички и пред целия свят. Ако Бог страдаше от депресия, сигурно щеше да се чувства като мен."

След четири години на издевателства над собственото си тяло и над близките си идва момент, в който сърцето и черният му дроб са пред банкрут, а ситуацията – на живот и смърт. И той решава да се откаже от ритуалното си самоубийство с алкохол. Волята и желанията му стават други.

"Цялата ни младост протече във време, в което шефовете на мутренските организации бяха националните герои. Всъщност не аз, а цялото ми българско поколение се беше провалило и сега остатъците от него трябваше да се изправят. Да започват от нищото. Ако могат. Аз можех. Докато болезнено спирах алкохола, мислех, че единственото, което ми остава, е да умра за свещената кауза на борец. Знаех за какво трябва да се боря. За правото на всеки човек да живее и да бъде почитан като човек винаги, въпреки всичко, без никакви условия. Знаех, че само като писател мога да направя това."

"На 40 години у човек има огромен порив да свърши на тоя свят всичко онова, което не е свършил. Имам 10 пъти повече енергия, отколкото преди 5 години, съчетана и с чувство на изтичащо време. Много мъчително чувство. В Google се сравнявам с подобните ми. Чета примерно за Т.С. Елиът - издал първата си стихосбирка на 23. Аз на 37 издадох първата си самостоятелна книга. Казвам си – ами аз съм един свършен човек. Проверявам какво е направил Ван Гог на 37-годишна възраст – общо взето, умрял е. А всичко преди това е било свършено вече и затова той е Ван Гог. Учил съм се от една рок звезда в писането. Джон Ленън. На 40 той е покорил света и е направил негово достояние своите гениални мисли. А аз на 40 години все още търпя някой да казва, че съм млад писател. И това ме вбесява някак си. А всъщност съм създал не по-малко неща от Джон Ленън, защото той е написал 300 чудесни текста за песни, а аз имам доста повече от 300 стихотворения. Аз съм неуспешен човек в тая конюнктура и е съвсем логично да съм неуспешен, след като съм бил винаги против тая конюнктура и моят девиз е бил, че в противни времена може да успее само противен човек."

Петнайсет години от живота си Кайо преживява в крайна борба между човека, който иска да отиде в лудница и да се раздаде там "на парчета" на всички страдащи и най-окаяни, и на човека, който "суетно иска да повлияе на повече хора". Той казва: "Искам наистина да стана фактор, силен глас в съвременната дискусия. По въпросите какво правим сега, кои сме, откъде идваме, накъде отиваме. Отговорите обаче са много и по-скоро са едно непрекъснато говорене по тия въпроси. Писателят всъщност с това се занимава."

Днес той е изключително активен. Рисува илюстрации към книгите си от типа "Зигмунд Фройд пуши банан". Наскоро създава Съюз на българските телевизионни сценаристи. Пише сценарии, разкази, поезия, романи. И те въвлича в своята светлина. Смее се много, шегува се още повече, има мускулесто тяло и излъчване на човек с воля за съзидание.

*Малко известна песен на Джон Ленън, видяла бял свят чак през 1998 г. в CD колекцията John Lennon Anthology

На 12 години той прерисува всички репродукции в "Цивилизацията" на Кенет Кларк. Физкултурник на класа. Завършва Националната природо-математическа гимназия и медицина с отличие. Работи като лекар, автор в Eva и "Егоист", сценарист на Каналето. Има нормално семейство - жена и дъщеря. В следващ етап от живота си обаче, за повече от четири години, той е пропаднал и алкохолизиран маргинал - безработен, който е изхърлил личната си карта и е подарил GSM-а си на случаен клошар. Като алкохолик претърпява катастрофи, пожари, разводи. После има силата пак да се върне към "нормалния" живот – този път като писател, автор на пет книги. В последната си книга, романът "Алкохол" (в съавторство с Деяна Драгоева, изд. "Сиела", 2010), Терзийски разкрива с изумителна честност разрушителния период от живота си. Със сила и методичност обяснява какво кара човек да умира и да се ражда, докато се бори със света и с личната си зрялост. Калин Терзийски-Кайо има много за разказване. Например за периода си като лекар в психиатричната болница в Курило:

"Повечето млади психиатри тръгват с идеята да помогнат на нещастните и отхвърлените. Но лека-полека системата пречупва всичко в едно бездушие и изкарване на пари от копи-пейст експертизи. Да диагностицираш и да назначиш лекарствената терапия не е изключително трудно. Но ако пациентите нямат пари за лекарства? А аз работех наистина във време на много бедни и мизерни условия. Потресаващи условия. И тогава изпитах вселенско отвращение от цялата тая невършеща работа организация. Бях отвратен от така нареченото общество. Бях отвратен от системата на тоя свят. Бях отвратен от Джордж Буш, който водеше войни срещу деца и срещу старци и срещу Белград, даже и в България падаха някакви ракети. Просто алчността и безобразието водеха войни лично срещу мене. Аз, един 33-годишен творец, за когото изкуството беше най-важното нещо, нямах никакъв шанс, виждах го. Или трябваше напълно да се продам, или да се откажа от абсолютно всичко."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    milenik avatar :-?
    milenik

    Много интересна статия, според мен проблемът на нас хората е че
    1. се взимаме прекалено насериозно
    и 2. чужди с целия свят, както той се изразява.
    Първото би трябвало да е трудно за един сценарист на Каналето, нали? Второто си е проблем на съвремнната цивилизация и причината в западните страни където живеем хората да са доста по-богати и по-депресирани от 50 години назад.
    Но по времето когато живеех в БГ веднъж се возех на 94 към студентдски град и един алкохолик в атобуса седна до мен и рецитираше Омар Хаям , Рубаят, откъса беше за това какво сме ние, хората. Аз бях втрещена... градският траспорт определено надхвърли очакванията ми тази вечер... както и представата за алкохолизма.

  • 2
    simple avatar :-|
    milen

    Ще я прочета тази книга след тази статия. Мисля че има защо.

  • 3
    anais avatar :-|
    anais

    Колко много протест! Къде да срещнем обикновена градивност?

  • 4
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    Да бе. То верно демоде и тъпо стана да си в съзнание, с изпрани дрехи, усмихнат и с ясното съзнание, че от теб зависят разни неща, които трябва да бъдат свършени веднага. Да не говорим пък да говориш членоразделно и прилично. Направо за идиот ще те вземат.

    Приятел на Карбовски - повече не ми е нужно. Още словоблудства и бури в чаши л-а. Пардон, вода. Не ме занимавайте с глупости.

  • 5
    alexandria avatar :-|
    alexandria

    Хубав текст и хубав Кайо!

  • 6
    arman avatar :-|
    arman

    До коментар [#3] от "anais":

    протеста е в основата на градивността.

  • 7
    tucker_case avatar :-|
    tucker case

    ейна... още един мераклия... :)

  • 8
    kk avatar :-|
    k

    "....Бях отвратен от Джордж Буш, който водеше войни срещу деца и срещу старци и срещу Белград, даже и в България падаха някакви ракети....."

    Сигурни ли сте, че сте изтрезнели?

    Клинтън!!!!

  • 9
    boyana avatar :-|
    boyana

    "А всъщност съм създал не по-малко неща от Джон Ленън, защото той е написал 300 чудесни текста за песни, а аз имам доста повече от 300 стихотворения"

    То е ясно, че всички психиатри стават като пациентите си, ама не всички се мислят за Ленън...
    Естествено, че не трябва "елитът" да са футболисти, манекенки, шефове на мутренски организации, но пък това да са лабилни хора, "намерили" себе си посредством алкохола....
    През страшна драма минал човекът - има си жена, дете, работи и като лекар и като писател... Да не дава господ..

  • 10
    nikolayv avatar :-|
    Nikolay

    До коментар [#8] от "k":

    Факт, мандатът на Клинтън изтече 2001-ва.
    Иначе много самовлюбеност лъха от тоз "най-издаван" писател, който се дразнел, че го наричат "млад писател", а от това, че е направил повече от Джон Ленън спор няма да стане :D


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK