Life Begins at 40*

Как един отличен лекар се превръща в умиращ алкохолик? А как същият самоубиващ се отшелник отказва пиенето и се връща към живота, за да стане един от най-издаваните писатели у нас? Това е накратко историята на Калин Терзийски-Кайо, на 40 години, бивш поданик на суверенната държава "Алкохол".

   ©  Цветелина Ангелова

На 12 години той прерисува всички репродукции в "Цивилизацията" на Кенет Кларк. Физкултурник на класа. Завършва Националната природо-математическа гимназия и медицина с отличие. Работи като лекар, автор в Eva и "Егоист", сценарист на Каналето. Има нормално семейство - жена и дъщеря. В следващ етап от живота си обаче, за повече от четири години, той е пропаднал и алкохолизиран маргинал - безработен, който е изхърлил личната си карта и е подарил GSM-а си на случаен клошар. Като алкохолик претърпява катастрофи, пожари, разводи. После има силата пак да се върне към "нормалния" живот – този път като писател, автор на пет книги. В последната си книга, романът "Алкохол" (в съавторство с Деяна Драгоева, изд. "Сиела", 2010), Терзийски разкрива с изумителна честност разрушителния период от живота си. Със сила и методичност обяснява какво кара човек да умира и да се ражда, докато се бори със света и с личната си зрялост. Калин Терзийски-Кайо има много за разказване. Например за периода си като лекар в психиатричната болница в Курило:

"Повечето млади психиатри тръгват с идеята да помогнат на нещастните и отхвърлените. Но лека-полека системата пречупва всичко в едно бездушие и изкарване на пари от копи-пейст експертизи. Да диагностицираш и да назначиш лекарствената терапия не е изключително трудно. Но ако пациентите нямат пари за лекарства? А аз работех наистина във време на много бедни и мизерни условия. Потресаващи условия. И тогава изпитах вселенско отвращение от цялата тая невършеща работа организация. Бях отвратен от така нареченото общество. Бях отвратен от системата на тоя свят. Бях отвратен от Джордж Буш, който водеше войни срещу деца и срещу старци и срещу Белград, даже и в България падаха някакви ракети. Просто алчността и безобразието водеха войни лично срещу мене. Аз, един 33-годишен творец, за когото изкуството беше най-важното нещо, нямах никакъв шанс, виждах го. Или трябваше напълно да се продам, или да се откажа от абсолютно всичко."


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
22 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    milenik avatar :-?
    milenik
    • - 1
    • + 29

    Много интересна статия, според мен проблемът на нас хората е че
    1. се взимаме прекалено насериозно
    и 2. чужди с целия свят, както той се изразява.
    Първото би трябвало да е трудно за един сценарист на Каналето, нали? Второто си е проблем на съвремнната цивилизация и причината в западните страни където живеем хората да са доста по-богати и по-депресирани от 50 години назад.
    Но по времето когато живеех в БГ веднъж се возех на 94 към студентдски град и един алкохолик в атобуса седна до мен и рецитираше Омар Хаям , Рубаят, откъса беше за това какво сме ние, хората. Аз бях втрещена... градският траспорт определено надхвърли очакванията ми тази вечер... както и представата за алкохолизма.

    Нередност?
  • 2
    simple avatar :-|
    milen
    • - 1
    • + 24

    Ще я прочета тази книга след тази статия. Мисля че има защо.

    Нередност?
  • 3
    anais avatar :-|
    anais
    • - 10
    • + 15

    Колко много протест! Къде да срещнем обикновена градивност?

    Нередност?
  • 4
    ayay avatar :-|
    Шшшт
    • - 21
    • + 17

    Да бе. То верно демоде и тъпо стана да си в съзнание, с изпрани дрехи, усмихнат и с ясното съзнание, че от теб зависят разни неща, които трябва да бъдат свършени веднага. Да не говорим пък да говориш членоразделно и прилично. Направо за идиот ще те вземат.

    Приятел на Карбовски - повече не ми е нужно. Още словоблудства и бури в чаши л-а. Пардон, вода. Не ме занимавайте с глупости.

    Нередност?
  • 5
    alexandria avatar :-|
    alexandria
    • - 3
    • + 17

    Хубав текст и хубав Кайо!

    Нередност?
  • 6
    arman avatar :-|
    arman
    • - 5
    • + 11

    До коментар [#3] от "anais":

    протеста е в основата на градивността.

    Нередност?
  • 7
    tucker_case avatar :-|
    tucker case
    • - 6
    • + 5

    ейна... още един мераклия... :)

    Нередност?
  • 8
    kk avatar :-|
    k
    • - 7
    • + 20

    "....Бях отвратен от Джордж Буш, който водеше войни срещу деца и срещу старци и срещу Белград, даже и в България падаха някакви ракети....."

    Сигурни ли сте, че сте изтрезнели?

    Клинтън!!!!

    Нередност?
  • 9
    boyana avatar :-|
    boyana
    • - 6
    • + 14

    "А всъщност съм създал не по-малко неща от Джон Ленън, защото той е написал 300 чудесни текста за песни, а аз имам доста повече от 300 стихотворения"

    То е ясно, че всички психиатри стават като пациентите си, ама не всички се мислят за Ленън...
    Естествено, че не трябва "елитът" да са футболисти, манекенки, шефове на мутренски организации, но пък това да са лабилни хора, "намерили" себе си посредством алкохола....
    През страшна драма минал човекът - има си жена, дете, работи и като лекар и като писател... Да не дава господ..

    Нередност?
  • 10
    nikolayv avatar :-|
    Nikolay
    • - 5
    • + 10

    До коментар [#8] от "k":

    Факт, мандатът на Клинтън изтече 2001-ва.
    Иначе много самовлюбеност лъха от тоз "най-издаван" писател, който се дразнел, че го наричат "млад писател", а от това, че е направил повече от Джон Ленън спор няма да стане :D

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал