Сбогом и благодаря за кафето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сбогом и благодаря за кафето

Сбогом и благодаря за кафето

Култовият софийски бар 703 затвори врати след 17 години съществуване. Неговият собственик за липсата на лоялност и подкрепа

23333 прочитания

© Цветелина Ангелова


Преди да се срещна с Атанас Атанасов – собственик и създател на бар "703", ден след затварянето му, си мисля, че по думите ни ще се стичат  плътни капки от гигантската сантиментална пипета на миналото. Ще си спомним колко хубаво е било, ще въздъхнем два-три пъти с разбиране, ще прогоним мислите, че може би сме остарели...

Тридесет и осем годишният Атанас – делови, стилен и премерен, какъвто трябва да бъде истинският професионалист, занимаващ се със строителство, инвестиционни проекти и "друг вид бизнес", ме посреща със съобщителното изречение, че "за разлика от всички останали, които преживяват драмата със затварянето от два дни, аз я преживявам от две години" и ме оставя на твърдата повърхност. Атанас има точен всекидневен график от 7.15 до 00:00 с разпределени занимания по минути и мисли, оптимално обуздани в конкретни действия и цели, били те да върши работата си с огромно желание, да продължава да почива извън България, както прави от 20 години насам, и скоро да заживее в Гърция. Той, без да губи нито за миг трезвата си преценка, е разочарованият човек у нас.

Следва разговор не просто за затварянето на един софийски бар, а за затварянето на сетивата на България. За сивите нюанси и компромисите, за липсата на фокус в общото ни лутане за самоопределяне – там, където дори не оставяме трохи по пътя, за да се върнем.

Какво се случи с бар "703"?

Ако кажа, че времето му е изтекло, не съм сигурен дали ще съм го формулирал правилно. Смятам, че обществото ни много се промени. Нашата култура, повлияна от чалга културата, на която съм върл противник, се измени и наложи едно общуване на маса – на ядене и на пиене. Преди 6-7 години в София съществуваше един твърд електорат, предана и вярна клиентела, която беше оформила навик като хората в Западна Европа след работа да се отбият в т.нар. after work барове, да пийнат едно-две питиета и след това да се приберат. Трийсет и пет - четирийсет процента от клиентите на "703" заминаха в чужбина и въпреки че до последно идваха със сакове и куфари при всяко едно свое прибиране, с изселването на тези хора се променяше и манталитетът тук. В София той вече е дотолкова различен, че барът в чистия му вид, какъвто беше моят, почти изчезна – навсякъде се вкара храна, телевизори, баровете се превърнаха в мутанти...

По чисто икономически причини ли затворихте?

Икономически минуси имаше донякъде, но в моя случай говорим за засягане на его и непризнаване – неща, към които съм чувствителен. Не може да искаш да създадеш нещо хубаво и да не срещаш някаква съпричастност у други хора. Тези хора просто ги няма. По-възрастното поколение спря да излиза. Когато аз самият съм навън в заведения, виждам хора само под 25-годишна възраст, а какво правят 28 – 40-годишните, нямам никаква представа. Предполагам, че стоят на маси и ядат, което виждаме и как се отразява на външния вид.

Да се върнем назад – как се роди идеята за "703"?

Създадохме "703" през 1992–1993 г. с Белослава, тъкмо завърнала се от САЩ. Говорихме си с нашата тогава голяма група приятели, че няма къде да се ходи и ще е страхотно, ако ние си направим нещо. Един случаен слънчев следобед се сблъскахме със собствениците на помещението на ул. "Шишман" – харесахме го и го наехме. Първото "703" беше 20 кв.м. След още две години купих голяма част от мястото, направихме сериозен ремонт с изгледа на заведението до ден днешен. Идеята не съм заимствал отникъде, следвал съм собственото си усещане. Винаги съм харесвал тъмни, задимени клубове, малки помещения, които предразполагат към релакс и интимност и в които да се чувстваш по-свободен и спокоен. Задължително да е тъмно – нещо, което непрекъснато дразнеше българина. Непрестанно съм повтарял, че на когото не му харесва, "Макдоналдс" се намира през две пресечки, там е достатъчно осветено.

Спомняте ли си какво беше времето тогава?

Времето беше сложно и много трудно в началото на 90-те, нямаше никакви правила и принципи, всеки беше сам за себе си. Аз обаче никога не съм се плашил от трудностите и съм обичал предизвикателствата. Пак казвам – бар "703" никога не е бил свързан с тежест като организация или моменти, в които не е бил рентабилен. Хубаво място – нека го има. Това, че там са се събирали интересни хора, обменяли са идеи, мен, най-общо казано, не ме храни. Може да звучи цинично, но в крайна сметка ние сме материалисти. Аз съм човек, който се занимава с бизнес, и въпреки 17-годишната история емоциите, които предизвиква у мен затварянето, не са отрицателни за разлика от тези при клиенти, които дойдоха в последния ден. Като ги попитах кога са идвали за последен път, те казаха – преди 2 години. Това е. Разбира се, изключвам ядрото от около 30 човека, което беше здраво – Жоро Тошев, Цветана Манева, Павел Червенков и други, много оператори, актьори, не искам да ги изброявам, защото може да пропусна някого. В последните две години заведението съществуваше само заради тях, не заради финансовата подкрепа, а заради моралната.

Чувствате ли се като един от пионерите в опита да развиете градската среда и култура?

Смятам се за един от пионерите в налагане на идеята за излизане на бар като част от социален феномен, не само за да пиеш минерална вода, уиски или нещо друго. Подобен тип излизане за питие е част от специален момент, който го има навсякъде, но не и тук. В България никога не се е обръщано внимание на локалната история. Четем примерно, че съществува кафе в Холандия, което е на 20 години, и всички се прехласват, но не четем, че "Арт кафе" в София е от 25. Не помним и не искаме да споменаваме историята си, а се възхищаваме на подобни чужди феномени, което ми се вижда абсурдно. Това е второто интервю, което давам за 12 години за "703".

Защо "703" се задържа толкова години?

Защото имаше собствен дух, не се правеха компромиси – не се допускаше да се ядат вътре пици, дюнери и семки или да си качваш краката на столове. Коствало ми е много, имал съм големи проблеми, особено през смутните 1995–1996 г. Когато си безкомпромисен в нещо и искаш то да бъде добре направено, става. Местата, в които започват да се правят компромиси, са еднодневки – виждаме, че съществуват година-две, докато са модерни и толкова. В момента хората, излизащи по заведенията, са маса от около две хиляди човека, изключително податлива на т.нар. явление ново заведение – когато се открива ново такова, останалите се изпразват. Преди време четох една статистика за "Старбъкс" – 80% от клиентите там са редовни, като под редовни се разбира посещение на мястото най-малко пет пъти в седмицата. Аз не мога да се похваля с такова нещо, пак казвам – с дребни изключения. Няма я лоялността. Българинът не е лоялен. Съдейки по историята ни, вероятно ни е заложено. Може би комунизмът проми мозъците и ни каза, че всички сме равни, лиши отделния индивид от личността му.

Ние сме индивидуални, но не сме личности, затова не се получава общество не от страх, а от ниска образованост, ниска култура и ниска ценностна система. Имаме един от най-високите проценти завършили висше образование в Европа граждани, но той е без наложен манталитет. Сега се сещам за едно стихотворение на Левчев "Почти", в което героят взема почти оригиналните си цигари "Боро", почти расовото си куче, почти цветния си телевизор и според мен то изключително точно описва манталитета на българина, разбира се, не в приятни краски. Отклоняваме се от темата, но всичко това е част от фунията, която се пълни и се изтича долу в "703" – промени се не само моето заведение, но и всички останали. Смятам, че когато харесваш едно място, ти трябва да го поддържаш. Аз всеки ден обядвам в Checkpoint Charly, т.е. със собствените си пари давам основание на собственика да поддържа нивото и да мисли за второ и трето заведение. По този начин лоялността ми ще води към добри събития. Ето сега, понеже е топло, а "Чек пойнт" няма тераса, трябва ли да отида да ям кебапчета в близката градинка с кучета само защото е навън? Едно-две лета заведението ще стои празно и на третото ще го затворят. Осъзнавам, че много малко хора си дават сметка за това именно покрай затварянето на "703", когато се учудиха – но това е лудост, как е възможно да не сме идвали две години! Знам, че те страдат, че им е кофти, че наистина го оценяват, но аз не съм усетил техния гръб. В последния ден, в който барът работи, оборотът беше 5 пъти по-голям от обичайното, което означава, че е възможно, но няма желание. Българите сме склонни да приемаме всичко за даденост. Да, "703" си го има, то е там, но никой не си дава сметка, че това е бизнес. Ние с още няколко собственика на заведения сме си говорили, че първото нещо, което трябва да направиш тук, е да промениш манталитета на хората. Но за толкова години аз се изморих и си казах – стига – който се е научил, научил, който не е, да е. Онези, които се опитват да направят нещо хубаво, бързо се изморяват, защото срещат стена от безразличие, и ето че виждаме как всекидневно се затварят качествени неща.

Защитавате доста крайни позиции...

В България се плашим да категоризираме и това е основен проблем на обществото ни. Не може, когато попиташ джазмен за мнението му за чалгата, той да каже – щом я слушат толкова много хора, значи не може да я отречем. Напротив, трябва да бъде отречена. За абсолютно всяко нещо трябва да се заявява позиция. Проблемът на българското общество е, че всичко е сиво, няма черно и бяло, има неформулирана маса. Бащата не казва на сина – учи, за да станеш лекар, защото лекарят взима 500 лв. заплата, той вижда някакви говеда в мерцедес и от инстинкт за самосъхранение казва – ще бъда като него, за да съм преуспял. Никой не си дава сметка, че неизказването на истината дава тежки последствия за обществото.

Вие смятате ли се за успял?

За себе си смятам, че съм успял. Аз съм много примерен гражданин, пълноценен, плащащ си данъците. Наясно съм със себе си, имам реална преценка, което според мен е изключително важно – да не се подценяваш, но и да не се надценяваш, да знаеш към какво се стремиш. Аз се стремя да живея спокойно, само че се очертава вече да не е в България. Обективен съм – тази държава не ми дава каквото искам. Тук няма никакво значение дали живееш с 800 лв. или с 18 000 лв. - улиците са едни и същи, кварталите, инфраструктурата... Да не говорим за изключително бедния на културни събития живот и за това, че  например няма нито един джаз клуб в нашата европейска столица.

Все пак няма ли някога да възродите "703"?

Не, не мисля. В момента помещението е дадено под наем, ще бъде приятно място за биозакуски.

Преди да се срещна с Атанас Атанасов – собственик и създател на бар "703", ден след затварянето му, си мисля, че по думите ни ще се стичат  плътни капки от гигантската сантиментална пипета на миналото. Ще си спомним колко хубаво е било, ще въздъхнем два-три пъти с разбиране, ще прогоним мислите, че може би сме остарели...

Тридесет и осем годишният Атанас – делови, стилен и премерен, какъвто трябва да бъде истинският професионалист, занимаващ се със строителство, инвестиционни проекти и "друг вид бизнес", ме посреща със съобщителното изречение, че "за разлика от всички останали, които преживяват драмата със затварянето от два дни, аз я преживявам от две години" и ме оставя на твърдата повърхност. Атанас има точен всекидневен график от 7.15 до 00:00 с разпределени занимания по минути и мисли, оптимално обуздани в конкретни действия и цели, били те да върши работата си с огромно желание, да продължава да почива извън България, както прави от 20 години насам, и скоро да заживее в Гърция. Той, без да губи нито за миг трезвата си преценка, е разочарованият човек у нас.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

82 коментара
  • 1
    hristo_gg avatar :-|
    Hristo Gospodinov

    Поздравления за статията и жалко за заведението, бях от феновете, но за съжаление и аз съм от тези, които са били там последно чак зимата...

    Само че ми направи неприятно впечатление, че собственикът се смята за бизнесмен и малко му куцат разбиранията за бизнес, особено примера с Чекпойнт Чарли, неговото ми наподобява въпросния "crony" капитализъм или пък чиста доза непотизъм.

    Жалкото е че затварянето на мястото може найстина да се приеме като тренд, но пък кой знае...

  • 2
    borimechka avatar :-P
    Bear Force One

    Всички собственици на заведения са еднакви :)

  • 3
    fen avatar :-P
    fen

    елтирано.... голям елит, голямо нещо, бизнесмени... хм.... журналистика... ?! хм

  • 4
    zzdravkov avatar :-(
    Zdravko Z.
    • -23
    • +109

    За съжаление, човекът е прав! И тук не става дума за това заведение а за култура! Трагедията на българина и България е чалгаризацията. Култура на потреблението и култура на това да не споделяш и да не даваш.
    В последно време и аз се замислих върху това. Преди време в Търново от където съм, имаше една голяма група от "алтернативни" заведения. Места в които се срещаха хора с малко по различно мислене от масата, хора с отношение към изкуството, музиката и бизнеса. За съжаление тези хора изчезнаха към София и другите по разумни държави.
    Днес в Търново няма нито един бар като Mosquito, Peppiy's, Tequila, Desperado и Рок клуба. Днес всички седим на маса, пием бира, ядем пица, надвикваме се с музиката, съседните маси и градският шум и в крайна сметка затластяваме, не само физически но и интелектуално!
    Липсва ми времето на надеждата и мисълта за утре. Липсва ми и надеждата за едно по добро утре!
    А на вас липсва ли ви?

  • 5
    boriaz avatar :-(
    Boriaz

    Абсолютно съм съгласен с казното в статията. Само че според мене проблемът е и в друго- липсата на стил на живот. Не на стил а ла "Дяволът носи Прада", а на точно този стил на възприемане на околния свят извън видното и модното.
    Някой въобще спомня ли си онзи тип заведения, повечето от които бяха даже на самообслужване, в които се отиваше след работа, с измачканите от висенето в офиса дрехи, с наслоения от дългото шофиране пътен прахоляк, вмирисани на път, на офис, на боя, на работа, изморени хора, сядащи да пият по едно две питиета след работа и да прекарат приятно два часа днес между служебните и семейните проблеми, с приятната джаз или рок музика, пусната не особено силно, задимени, тъмни, мрачни заведения, които се озвучаваха при почти всяко отваряне на вратата с приятелски възгласи към новодошлия, в които се водеха безумни спорове до посред нощите и в които отивахме да пием по едно а понякога вечеряхме ядки и оставахме досреднощ заради приятната компания и веселият разговор?
    Майвече наистина се превърнахме в общество на консуматори, целящо единствено и само да седнат на масата и да се нядат и напият, всеки в собствената си компания, в собственото си битие! Все по-рядко като седна в заведение след работа (като студент работих известно време в подобно заведение и ми е останал навика да наблюдавам клиантлата) виждам хора, отиващи сами на бар, без предварително оговорена среща, защото "все ще има някой познат". Засъжаление културатана кръчмата измести културата на бара.

  • 6
    chopin avatar :-|
    chopin

    Аз не съм съгласна с г-н Атанасов! Какво означава скриване на истината, чия истина? Неговата субективна, защото той говори за субективната си истина или вече гледа от очите на зрял човек с много житейски опит, който не може да приеме, че времената се променят! И какво означава ниска култура, ниска ценностна система? Културата или я има, или я няма! Тя не може да бъде ниска, висока, тясна или широка... а да служи на целите на обществото или да не служи...ако не служи...е слаба! Ценностната система също - тя не е ниска, а е просто различна от неговата!
    В консуматорско общество живеем, потребителят решава кое заведение ще оцелее и кое не, независимо кой колко го боли! И да, пазарна икономика, оцеляват гъвкавите....и приспособимите!
    По-скоро съм съгласна с предното мнение и наистина съжалявам, че заведението е затваря! Беше хубаво заведение! От друга страна не мисля, че трябва да гледам от любимия си сайт генерализации за българите, само защото някой е разочарован и на някой нещо не му е угодно!

  • 7
    nasakoto_yakata avatar :-|
    Чингиз Хан

    дааа съгласен, в интервюто има много истини, но за да си успешен трябва да се променяш с времето, София не е Лондон за да очакваме че ще се появят клубове на по 100 години... тук отговорност има и собственика - да беше потърсил къде са му клиентите

  • 8
    mrivanoff avatar :-|
    mrivanoff
    • -13
    • +112

    За всеки влак си има пътници. За този явно са били недостатъчно.
    Харесва ми статията, но не ми харесва мрънкащия тон -"пазарът не ми оценява продуктът". Да добре... аз съм гаден капиталист.

  • 9
    lazarev avatar :-(
    R.L.

    Зле. Много жалко. По-дяволите, едно от малкото нормални места в града. Верно, никога не ходех там...

    ...За сметка на това за много мои близки това бе едно от "местата". Малко ми е тъпо да гледам как пламенно се коментират думите на АА, без хората да имат представа за какво иде реч.

    В града ни наистина няма нормални барове, ок, аз ходя в Мърфис и на още едно две местенца, ама... Отчитам като огромен проблем локалният проблем на АА. Едно време в Бургас имаше заведение "Последното хубаво място", много близо по духа си на 703. Ирония на съдбата.

    Много жалко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.