Ивелина Кючукова in situ *

Археология с елементи на туризъм и разходка по римските пътища през Лозенец до Мулен Руж

В основите на тази среща са един градеж на късноантичен паметник и думите на страстен археолог, които заздравяват представите ни за време и пространство. Стоим върху консервирани археологически разкопки в столичния квартал "Лозенец", във високата трева между новостроящи се блокове и, колкото и абсурдно да звучи, сме на точното място с точния човек. Ивелина Кючукова е археолог със сериозна академична кариера и дългогодишен опит по терените на разкопки в Италия и Франция, учила в Париж, със специализации в Рим, Берлин и Атина, както и в библиотеката на Ватикана, работила в Лувъра, във Византийската библиотека на Колеж дьо Франс и в ЮНЕСКО, с предстояща защита на докторат в швейцарския университет във Фрибург и със собствена туристическа агенция – представител за България на шестте най-големи френски туроператора, свързани с културен туризъм. Освен това тя притежава достатъчно активистки дух, за да милее за културно-историческите паметници в България от чист граждански дълг, и е от редкия тип хора, които задават въпроси, но предлагат и отговори. Хронологически датираме заниманията й с археология от единадесетгодишната й възраст, когато са първите й посещения на разкопки с леля й. В туризма действа от пет години, през по-голямата част от времето си е между София и Париж, а сега сме заедно в античен комплекс, свързван с наследниците на Константин Велики.

"Това първо е римски мавзолей

(в дъното има невероятни саркофази), след което е част от голям раннохристиянски комплекс." Ивелина Кючукова прекосява градежа на три, разположени един до друг, анекса. Зад тях има четвърти - дупка с два саркофага, които сигурно тежат тонове, изсечени на място от каменния насип. "Само забележете в какво състояние се намира сега", внимава археологът. "Превърнало се е в боклучна яма." В саркофазите на 2 юли 2010 кротко почиват пробита тенджера, дребни боклуци и един розов юрган.

Когато в деветдесетте години на миналия век Ивелина Кючукова се сблъсква за пръв път с възможността да обяснява пред чужденци къде и каква е страната й, тя си задава въпроса

С какво наистина България трябва да се представя пред света

През годините й се налага да сведе отговора до размерите на туристическа брошура, а успоредно с това забелязва и неприятна тенденция в изказванията, свързани с образа на България: "Внимавайте, там са крадците на коли, женската плът се продава..." Тогава (и сега) тя вижда истинския проблем в това, че "ние не правим абсолютно нищо, за да се защитим", и реагира с активизъм в няколко посоки, но с една цел - да представи страната в най-добрата й светлина чрез културен туризъм. Ако трябва да избере един символ на България, това е иконата на Теодор Стратилат от Патлейна: "Уникален паметник от X век, дело на школата за рисувана керамика от Патлейна, нещо много истински автентично българско от епохата на Първото българско царство и в същото време – християнско." Следват другите, уникални за България, факти. "Тя има присъствие на всички големи епохи от историята в много широк хронологичен диапазон. Започваме с варненското злато - то е невероятен символ, който ни връща хиляди години назад. Вижда се, че тук има цивилизация, която мисли и твори изкуство с точно определени символи. Тракийски паметници има в Гърция, в Македония и в Турция, където почти не са разработени, но траките са най-автентичният образ на България. Римският период също присъства - имаме римски терми, ето го и римския мавзолей тук. Да не говорим за периода на Великото преселение на народите, който още не е добре разработен, но в България има и готски поселения." Бижутата, намерени в аула на Хан Омуртаг близо до Преслав, доказват готски погребения, а археолозите предполагат, че точно там е живял епископът на готите Вулфила, който е превел библията на своя готски език. "В България има дори и поселения на келти, затова винаги ми е много трудно да отговоря на въпроса на средностатистическия западноевропеец

Как изглежда българката

Това е кръстопът, ние сме различни и разнотипни - руси, тъмнокоси, рижави. Няма стереотип, както примерно при рускините - висока, със скули, светли очи, дълги крака, остарява зле..." Смеем се, но бързо се стягаме и продължаваме сериозно напред във времето и епохите. "Византийската култура също е повлияла много с приемането на християнството. След това, през Средновековието, отново имаме какво да покажем, защото съществуваме като буфер, който непрекъснато създава неприятности на кръстоносците. Знае се, че много от тях са останали тук, след като са били разбити от Калоян. Отоманската империя също е оставила следи и в Шумен например има един закрит пазар от XVI-XVII век, който сега е собственост на местния хотел - искали да правят дискотека и в момента паметникът се разпада, но никой нищо не може да каже... Виното ни е много хубаво и в никакъв случай не трябва да се комплексираме от вековните традиции в рекламните кампании на виното от Италия и Франция. В нито едно френско село не може да се види например възрожденската архитектура на запазените селища в Боженци, Трявна и Арбанаси..."

Врагът на археолозите

всъщност не са единствено иманярите, а незнанието и липсата на информация сред широката публика. Тук е моментът да задоволим любопитството и да разберем, че сребърните бижута на Ивелина Кючукова са реплики на монети от времето на Александър Македонски и такива с лика на Марциана - сестрата на Траян, в чиято чест е изграден Марцианополис, по-познат днес като Девня. "Наскоро чух, че местен богаташ има свински кочини в самия древен град, до едната част от античните стени, а градът е засвидетелстван в голяма част от римските документи и е част от римската урбанистична мрежа - Одесос, Марцианополис... Там сега се ширят прасенца! И ето, пак стигаме до това, че не ни трябват толкова пари, колкото гражданска съвест, защото, ако чувствителността на хората се изостри и те знаят какво имат, няма да си позволят да правят такива неща. Поне така се надявам." Понеже подобни неща я "револтират", Ивелина Кючукова се стреми да прави "възможно най-много с най-добри чувства и усилия". Бори се "примитивно - сформирали сме една групичка от хора и искаме да направим нещо като малък каталог, където са отбелязани всички тези археологически обекти, вече разкопани от археолозите, и които с малко усилия могат да се превърнат в прекрасни туристически обекти. Той трябва да е достояние както на местната управа, така и на широката публика. Стига вече празни приказки от балкански характер, време е да преминем към конструктивни действия. В този дух е идеята и за създаване на културен пътеводител на България в три части – първа, археологическа с акценти върху автентичното, втора част с етнографски пътеводител и трета, много важна, с календар на културните събития в нашата страна." Тя е координатор на този проект, осъществяван благодарение на Национален дарителски фонд "13 века България". Другият начин на Ивелина да държи личната си гражданска съвест будна е с инициативи, които тя нарича битки - следи детективски различни обекти и проявява личен интерес към развитието им, като първо се свързва с археолозите, после разбира на какво ниво са разкопките и накрая попада на предизборни борби, лобистки интереси, политически, икономически или други проекти. "Всички ме питат:

"Ти каква си?"

Ами, аз съм една гражданка с някаква степен на съзнателност, която се опитва културният облик на България да изпъкне по някакъв начин и, ако може, да е най-добрият. Започна се с ЦУМ, после с това тук, но всяко лято си определям и по един район - Странджа, Родопите, Балкана или Североизточна България, и село по село ходя, разглеждам, говоря с местни хора, с археолози, с експерти в културния туризъм. Какво пречи да се направят местни екипи?! Ама, нямаме пари. Добре де, направете го веднъж от добра воля, след това може само да имате полза от това дело." Заключенията й по повод разкопките около ЦУМ показват, че "Метрострой" вероятно ще променят първоначалния си проект заради откритата централна римска улица декуманус максимус, свързваща източната със западната порта, и ще го запазят ин ситу, вместо да показват останки в музеи. Там пред ЦУМ има още останки от две еднокорабни църкви от Късното Средновековие със запазени стенописи и некропол от периода XV - XIX век. "Уникалният шанс на София е да се превърне в столица с културно-историческо наследство. Платежоспособните туристи ще дойдат тук заради това, а не заради лъскавите хотели." Втората й битка е тук, при римския мавзолей, където трябва малко усилие - само да се почисти и да се поставят табели, но в общината нямат пари и топката е поета от общинското предприятие "Стара София". Да видим дали ще има някакво развитие в скоро време. Третата болка е свързана с района около Женския пазар и Еврейския квартал: "Невероятни къщи със забележителна архитектура са оставяни да паднат, за да построят поредния паркинг или бизнес сграда. Доколкото разбрах, сега има проект за 500 подземни паркоместа, които ще влизат от "Тодор Александров" към пазара. А отдолу е пълно - това е част от западната римска порта. И те няма да се поколебаят да изкопаят всичко там, за да направят паркинг? Какво ще стане с тези къщи, освен да паднат? И къде се е чуло и видяло в целия цивилизован европейски свят да се правят паркинги в историческия център? Напротив – той е забранен за коли и е превърнат в исторически резерват за пешеходци. Въпреки неразборията на Женския пазар там е Сохо, пълно е с дух и трябва да се направи усилие къщите да се реставрират, а не да се замърсяват умишлено. Така би могъл да се превърне в прекрасно място не само за туристи, но и за софиянци. Но и тук икономическите интереси са жестоки, свързано е и с политически предизборни движения, а аз избягвам да се свързвам с тях, защото съм аполитична."

"Мулен Руж"

е алтернативна възможност за българските туристи в Париж. Личното постижение на Ивелина Кючукова е, че всички гости на агенцията й са с необичаен прием там и няма нужда да чакат на опашката, защото влизат като ВИП гости и се настаняват на специална маса. "Така стана, че се запознах с една от сценографките на спектакъла в "Мулен Руж", която искаше да направи сцена от византийския епос – Теодора и Юстиниян, които са били известни с лукса и красотата си. Към тази част от историята има доста апетити – и кинематографски, и сценаристки. Идеята пропадна, но успяхме да станем ексклузивен представител на "Мулен Руж" за България и като говорим за културен туризъм, спектакълът е невероятен, но въпреки че го прави американка, пак има една част, която е свързана с френската градска култура - за да се наблегне и да не се забравя, че сме в Париж, а не къде да е."

* от латинското in situ - на място

Романтичен уикенд, или всичко, което не трябва да пропуснете в Париж

- Закуска с кроасан в кафе "Льо Ростанд", разположено срещу Люксембургската градина;

- Посещение на Лувъра и обяд в кафе "Марлей", намиращо се в сърцето на музея;

- Шопинг в квартала "Сен Жермен дьо Пре" и "Фобург Сан Оноре";

- Следобеден брънч в кафе "Дьо Марше", близо до "Сен Жермен дьо Пре";

- Разходка по кейовете на Сена, близо до Нотр Дам;

- Льо макарон (вид сладкиш) на ЛаДюре в близост до площад "Конкорд";

- Сладолед Бертийон на острова Ил Сан Луи;

- Пикник на моста Понт Дез'Арт с шампанско;

- Разходка на Монт Мартр и посрещане на залеза на стълбището пред Сакре Кьор;

- Чаша топло вино и порция гъши дроб в джаз клуб "Дюк де Ломбард";

- Вечеря с модерна френска кухня и чаша бургундско в ресторант "Жул Верн", разположен на първия; етаж на Айфеловата кула;

- Шоуспектакълът на "Мулен Руж".
+ Археологически тур на България

Ден 1 – София - Пловдив

Посещения в София на Археологическия музей, ротондата "Свети Георги" и прилежащия й археологически комплекс; раннохристиянския комплекс в кв. "Лозенец", близо до Южен парк

Посещения в Пловдив на античния театър и античния стадион. На път за Бачковския манастир - посещение на Асенова крепост.

Ден 2 – Пловдив – Хасково - Кърджали

На път за Хасково – посещение на Александровската тракийска гробница. Посещения на археологическите комплекси Перперикон и Татул.

Ден 3 - Кърджали - Мезек - Бургас

Посещение на тракийската гробница в село Мезек, както и на византийската крепост, разположена над селото. На път за Бургас - посещение на долмена при Хлябово.

Ден 4 – Бургас - Созопол - Несебър

Посещение на Археологическия музей в Созопол, една от най-важните гръцки колонии на Черноморието. По път - посещение на римската куполна гробница в Поморие. Посещение на Археологическия музей в Несебър, както и на средновековните черкви в града, фигуриращ вЛистата на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.

Ден 5 – Несебър - Варна - Калиакра

Посещение на Археологическия музей във Варна, както и на Римските терми в града.

Посещение на скалния манастир Аладжа, близо до курорта Златни пясъци. Път към нос Калиакра и посещение на средновековната крепост.

Ден 6 – Варна - Плиска - Преслав - Свещари

По път към Шумен - посещение на Мадарския конник. Посещение на археологическите комплекси Плиска и Преслав, първите български столици.

Посещение на Сборяново - многопластов археологически обект, който представя разнообразни културни паметници от различни епохи и свързани с различни религии.

Ден 7 – Иваново - Велико Търново - Казанлък - Хисаря

Посещение на скалните манастири в Иваново, близо до Русе;

Царевец и църквите "Св. 40 мъченици" и "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново, столицата на Второто българско царство;

Долината на тракийските царе – тракийските гробници в Казанлък и култовия храм в Старосел;

Посещение на римския град Диоклецианополис, дн. Хисаря.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    lazarev avatar :-?
    R.L.

    Много тъжно. Само в лозенец да е така. Мен пък като ме питат какво е България (макар че такива идиоти срещам рядко) с удоволствие им обяснявам, че сме страна с история на две хиляди години, и приемственост на традициите от римско време, па през траките, готи, богомили, итн. За завършек им обяснявам за градът ми Сердика (преди Освобождението така се е казвала от векове, нали), е населяван от местните пак от толкова хилядолетия, само дето турците преди 500 г са го сравнили със земята, нищо че бил античен град.

    Само чакам да попитат, и няма от какво да се срамувам. И пояснявам, че причината за всичко това да научават чак сега е че нормалните хора в страната са... - като махнем преобладаващите "малцинства", пенсионната и детска възраст - ама много малко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал