Новият брой: Магистрален грабеж

Световна класика

Световна класика

Декораторът Борис Делчев в една история за изящно изкуство

13203 прочитания

© Цветелина Ангелова


Той е способен да нарисува цял свят, да го налепи по стените като тапети, след това да си събере четките и да ни остави дa живеем вътре. Практикува тази дейност основно в замъците и именията на заможни дами и господа от Европа, Близкия изток и САЩ. Засега не е работил в Австралия, в африканските държави (освен в една), в арабските емирства, в Дубай и в Москва, но има основания да го направи. Като внук на критика Борис Делчев е (може би генетично) критичен, художник (завършва Художествената академия в България) и професионален декоратор от 1994 г. (с образование по изящни изкуства в Париж). Да пътува и да се вдомашнява са две равни части в професионалния и личния му начин на живот. Сега прескача от пещерите "Ласко" и "Алтамира" до небостъргача Aire в Ню Йорк, за да илюстрира

съвременната декорация

Вчера каца от Франция и днес разпределя проектите си в ателието в София - част от екипа му заминава за Дюселдорф, където трябва да нарисуват джунгла в останалия мрачен салон до зимната градина. "Имаме да правим и един триетажен дървен палат на Принцовите острови в Истанбул. Казах им, че цената ще е много висока и работата ще трае година... В Америка имам една къща близо до Ню Йорк на дама, която е директор на музей, а съпругът й - банкер. Това е за есента. Нямам никакво време за губене." Лятото е посветено на къщата на швейцарския езиковед Фердинанд дьо Сосюр в Женева, която сега е на неговия внук. Скицата на единия етаж с около двайсетината му стаи е окачена на стената тук. Трапезарията там ще бъде с тапети, подобни на китайщините от енциклопедичните албуми, в които се ровим.

Хубавото в цялата работа

е, че тези епохи са възходът и класиката на Европа, и човек научава толкова много за онова, което не сме имали, поради турското робство и комунизма. Всъщност така наваксваме една европейска култура, която е фундаментът на модерната.

Фиксираме началото на декорацията в пещерите от Мадленската цивилизация, когато "човекът не иска да гледа депресиращи стени на пещери и започва да рисува, да променя света вътре и да прави нов, негов си свят".Да бъде декораторв настоящето за Борис Делчев значи да е нещо между архитект, интериорен дизайнер и мениджър "на всички корпуси и занаяти, които са представлявали и формирали вкуса в класическите епохи през вековете". Работата му е и да обединява хора, владеещи техники, които са "на изчезване дори в Европа - реставрация, рисуване в класически стил от XIX век, тапицерия, патиньорство, имитация на мрамор, огледала, бронзове, позлата, дърводелство..." В тази пазарна ниша има още няколко сериозни компании в Европа, които по думите му работят на стократно по-високи цени, но конкуренцията от наша страна е лоялна, защото "те не ни вземат съвсем на сериозно - не е логично българин да се занимава с тези занаяти, защото те като че ли са резервирани за европейци".

Тенденциите

обаче са благоприятни и се обръщат към естетиката от XVIII век, което не е изненада за специалистите, понеже "отдавна не сме му обръщали внимание, а и ориентализмът от XIX век се изчерпа. Забелязва се леко излизане от минимализма, винтиджът също отминава и остава XVIII век. По-надолу XVI, XVII век - Средновековието плаши - никой не иска да спи в нещо като иконостас". Докато говорим така, се вмъкваме

в балдахина на арх. Фингов

"Арх. Фингов е голям архитект от едно време. Къщата му е била пълна с уникални мебели и с единствения запазен интериор от епохата. Хората, които са я купили последно, правят всичко възможно да я разрушат, за да построят на нейно място... [бизнес сграда, оранжев блок, казино?]. В момента, в който се решава, че ще се руши, всичко се разпродава на антиквар и аз купих балдахин от там. (Бел. ред. -  балдахин е онази дървена конструкция над леглото, от която красиво се спускат завеси.) Това е в много рядък за България стил - в един малък промеждутък от време през двайсетте години е имало европейско увлечение по т.нар. историчен стил. Взимат се наследства от различни стилове и се претворяват по съвременен за XX век начин - получава се хибриден стил, в случая сецесионизирани византийски лилии." Цената от антикваря е 600 евро, но стойността е много по-висока - "правен е от добри дърворезбари и е движим паметник на културата", така че реставраторите вече работят, за да го спасят.

Вярно е, че различните интериори отразяват характера на собствениците си, защото според Делчев личността и декорацията са "тясно свързани - например

Мария-Антоанета

Тя е била от австроунгарската фамилия и не е имала вкуса за разкош на французите и особено на горгоните. Когато цялата власт вече била нейна, все още не можела да се чувства добре, затова й правят нещо като ферма, където има крави и се дои мляко, за да се оттегля в по-австрийски, тих, селски интериор. Там обаче имало френски декоратори, а те не могат да не направят нещо по-специално и чашите в тази постройка са с формата на женски гърди. Това е интересен интериор, защото се срещат и нейният, и френският вкус, и историята".

Всеки от клиентите на Борис Делчев е история сам по себе си, макар и анонимна, но няма как да им бъде направен профил, защото всичките са "уникални личности". Общото им е, че са много чувствителни, а когато един чувствителен човек мине през сериозно възпитание, защото всички те са от стари семейства с традиции, чувствителността му остава някак скрита... Те са и толерантни. Има великодушие в тях, проявяват разбиране. Няма как да казвам имена, но има и такива, които са суперексцентрични. Някои от тях харесват тръпката да са на не знам кое място по състояние в света, но най-неочаквано да ги видиш в метрото или в трамвая с чанта под ръка. Познавам подобни хора и в България... Тя ми разказваше как си хваща трамвая и отива на Женския пазар с една забрадка, защото й харесва да живее нормален живот, а коя е и какво е - няма никакво значение." Друг път ексцентричността може да означава изкуство върху стените на спалнята и поръчка за "еротични рисунки от един виден клиент в Турция, но с много богата френска култура и пълна колекция на литературата от XVII и XIX век в оригинали. Всъщност целият XVIII век е страшно еротичен във Франция, затова се обърнах към Лафонтен. Много хора знаят за басните на Лафонтен, но малко - за приказките му, а те са изцяло на тази тематика. Има и други интересни истории, свързани с воайоризма..." От къщата на брега на Босфора в изцяло френски дух прескачаме на

150, Амстердам авеню, Ню Йорк

Въздушност, прозрачност, отражение, лекота, ефирност - това е темата на небостъргача Aire и задачата на картината в лобито. Платното (5 на 14 метра) създава чувство за прозрачност и отразява светлината, а авторът Борис Делчев изобразява атмосферата чрез водно отражение на дърво, чиито листа са сребърни и нарисувани върху също така посребрена и отразяваща светлината повърхност. Иначе Делчев препоръчва на всеки, изкушен от гениални интериорни решения, да види къщата-музей на сър Джон Соан в Лондон на 13, Lincoln's Inn Fields или на www.soane.org. С този пример обяснява удовлетворението на декоратора: "Сигурно да си направи някакво място за себе си, което да е всичко, което клиентите му все пак нямат кураж да поръчат и той го смята за идеал... Не съм го опитвал още, но се надявам онзи балдахин да е първата част."

Той е способен да нарисува цял свят, да го налепи по стените като тапети, след това да си събере четките и да ни остави дa живеем вътре. Практикува тази дейност основно в замъците и именията на заможни дами и господа от Европа, Близкия изток и САЩ. Засега не е работил в Австралия, в африканските държави (освен в една), в арабските емирства, в Дубай и в Москва, но има основания да го направи. Като внук на критика Борис Делчев е (може би генетично) критичен, художник (завършва Художествената академия в България) и професионален декоратор от 1994 г. (с образование по изящни изкуства в Париж). Да пътува и да се вдомашнява са две равни части в професионалния и личния му начин на живот. Сега прескача от пещерите "Ласко" и "Алтамира" до небостъргача Aire в Ню Йорк, за да илюстрира


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    chefkata51 avatar :-|
    chefkata51

    Прочетох написаното с голям интерес Не съм специалист в тази област но съм горда че тук някъде между нас ,освен хора които се заниманат с бизнеси силно материализирани които да им носят високи доходи имаме и такива значими българи за които ако не се ровим из интернет няма къде да чуеш ,и да ги срещнеш няма да ги разпознаешПочувствах се незначителна на фона на тази възвишеност на някои из между нас Ние трябва да се гордеем с тях В цял свят определена група и то не случайни личности го познават и търсят а ние не сме чували за него.Ше следя всичко което се напише за изявите на този наш талант.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал