С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

12 5 авг 2010, 12:41, 16095 прочитания

Влюбени в превода

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Hast du bulgarische Literatur

Млади издателства проправят път на българската литература в немскоезичния свят

15 дек 2017

Стандарт "Добър преводач"

Идеята на външното министерство да сертифицира фирмите за преводи цели да повиши качеството, но може да предизвика вълна от фалити

6 юли 2012
В "Книга на илюзиите" от Пол Остър (преведена впрочем от един от хората, с които ще се запознаете малко по-късно) главният герой е писател и преводач, който в ключов момент от сюжета приема доброволно заточение в една вила в провинцията, за да се пребори с особено дълъг и труден превод на Шатобриан. Остър отбелязва, че за разлика от писането преводът е по-скоро физическа работа, като разтоварване на въглища с лопата; ако имаш здрави рамене, можеш да го правиш по цял ден.

Разговаряхме с четирима млади преводачи от английски език и открихме, че горе-долу последното прилагателно, с което могат да бъдат описани, е "широкоплещести". По-близо до тях са прилагателните "тихи", "спокойни" и "ексцентрични". Тихи, защото за разлика от писателите те приемат ролята да разказват чуждите истории като свои, и обикновено застават извън минималното количество суета и блясък, които изобщо са останали на литературата. Спокойни, защото работят вкъщи, сами организират деня си и заникъде не бързат (преводът няма да избяга), така че уговарянето на среща за разговор с тях е най-лесното нещо на света. Ексцентрични, защото през голяма част от живота си всъщност живеят в някакъв друг живот. Говорим си на малки имена, защото в миниатюрния свят на българското книгоиздаване се познаваме отдавна. Поводът за разговора е престижната награда "Кръстан Дянков", която ще бъде връчена в края на ноември за четвърти път от фондация "Елизабет Костова" за превод на съвременен роман (издаден след 1980). Досегашните й носители са Любомир Николов (2007, за "Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни), Иглика Василева (2008, за "Морето" от Джон Банвил) и Йордан Костурков (2008, за "Месията от Стокхолм"), Милен Русков (2009, за "Играта на Де Ниро" на Рауи Хадж и "Пари" на Мартин Еймис) и Надежда Радулова (2009, за "Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх" на Сам Савидж и "Човешкото петно" на Филип Рот).



Фотограф: Надежда Чипева

Надежда Радулова

Магистър по българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и по философия в Централновропейския университет (Будапеща) и The Open University (Лондон). Доктор по теория на литературата, редактор и автор на поезия. Занимава се активно с литературен превод от 2003, превеждала е Андрю Шон Гриър, Дж. М. Кутси, Марина Левицка, Сам Савидж, Филип Рот, Джаки Кей.


Тайната на превода?
Много по-успешно и лесно се превеждат добрите писатели. Ето например Кутси – колкото и да е сложен, е великолепен за работа.  Голямата мъка за преводача е средният или посредственият текст. Тогава  автоматично се включва редакторската функция, а това не е честно спрямо оригинала, независимо какъв е той.
Какво не знаем за света на преводачите?
Много важен за мен е политическият въпрос – голяма част от българските издателства, които правят някаква по-качествена селекция, разчитат на субсидии. Най-често тези субсидии са "целеви" - предвидени да покрият разходите по превода. Публична тайна е, че не се използват по предназначение. Ако преводачът трябва да получи например 12.60 евро на страница (това доскоро беше плоската тарифа на преводаческата програма към Европейската комисия), много от издателствата задържат между 6 и 9 евро за покриване на други разходи, свързани с производството на даденото издание. За целта преводачите са принудени да подписват два договора  – единият за Брюксел, за да може да мине кандидатурата, другият за издателството. Но това дори не е краят, защото често пъти цялата субсидия идва в банковата сметка на преводачите и те са принудени да я "върнат" на издателството. Впоследствие или трябва да платят данък върху цялата сума (от която реално са получили малка част), или да "скрият" доходите си и да се превърнат едновременно в жертви и агенти на сивата икономика. Повечето преводачи се страхуват да противодействат на този вид корупционна практика, защото са твърде зависими от издателствата, а и поради ниския пазарен и социален статус на тази професия. От друга страна, издателите се перчат с "възрожденското" си мисионерство да предлагат сериозна и трудно продаваема литература, а де факто порочната схема на опериране със субсидиите им позволява да издават книги без какъвто и да било риск. Засега не виждам изход от тази ситуация, тъй като освен всичко друго в България няма мощен преводачески синдикат, който да парира подобни практики.
Повечето преводачи сякаш изпитват нужда да се занимават и с нещо друго освен с преводи. Защо е така според теб?

Преводът е много провокиращо нещо, но ако го превърнеш в основната си професия и по цял ден се занимаваш с това, рискуваш да се откъснеш от реалността и да изгубиш част от жизнеността на сетивата си. А това е опасно, защото в екстремния си вариант може да ти забави мисълта, да ти обезличи езика...


Фотограф: Надежда Чипева

Весела Еленкова

Магистър по английска филология от СУ "Св. Климент Охридски", преди това е завършила Първа английска гимназия. С пренебрежими изключения, никога не е работила нищо друго освен като преводач на художествена литература. Превеждала е Стивън Кинг, Джон Фаулс, Тенеси Уилямс, Хенри Джеймс, Шарлот Бронте, Джордж Оруел.



Помниш ли първата книга, която си превела?
Бяха няколко книги-игри, през 1994 г. След това "Сблъсък" на Стивън Кинг – тази беше първата, в която пишеше "превод Весела Еленкова".
Четеш ли книгите, преди да започнеш да ги превеждаш?

Задължително, как?! Трябва да си изградиш концепция за книгата – какъв е авторът, за какво ми говори, какви са героите, какви други книги трябва да прочета, какъв език трябва се използва… Това е все едно да се съглася да играя роля, без да съм прочела сценария – абсурд. Понякога прекарвам по месец и повече в подготовка, преди да започна да работя по самия превод. Ролята ми е да предам текста максимално плътно, точно и изразително със средствата на българския език.
Някакъв друг професионален трик?

От Иглика Василева освен всичко друго съм се научила всяка вечер да чета страниците, които предстои да превеждам на следващия ден. И на сутринта се събуждам и ги започвам.
Веднага?

Е, не, естествено. Много държа на личните ритуали. Сутрин ставам, правя йога, изпращам сина си на детска градина, пия кафе – и тогава сядам да работя. От - до, това е задължително. Преди работех през нощта, до пет сутринта, а сега през деня – от девет до пет, обикновено с два часа обедна почивка. Но за да мога изобщо да работя през деня, трябва да започна да го правя от сутринта. Веднъж да подхвана текста, вече мога да си позволя да прекъсвам и да го подхващам отново.
Веднага ли проверяваш нещо, което не ти е ясно в текста?

Опитът показва, че ако не го правиш веднага, става страшен батак. Разбира се, ако са справки за Народната библиотека, което напоследък ми се случва все по-често, ги събирам по няколко наведнъж. Но много от тези непознати неща се оказват много подли – понякога се налага да търсиш всевъзможни консултанти, така че колкото по-бързо ги провериш, толкова по-добре.
Най-трудният текст, който си превеждала?

Все още не е излязъл – есетата на Джон Фаулз, Wormholes. Превеждах ги три години.
Случва ли ти се да се пренасяш в текста до такава степен, че да не забелязваш как е минало времето и кога си направила няколко страници?

О, по цял ден. Ако не се пренасяш, нищо не става. Преводът е моята машина на времето – качвам се и заминавам.
Какво мислиш за новите преводи на класически произведения, които вече са превеждани на български?

Изключително много зависи от автора и от текста. Има преводи, които са непоклатими – може да се говори например за "Хамлет" преди превода на професор Александър Шурбанов и след него. Случвало ми се е да правя и това – "Още въздух" на Джордж Оруел беше превеждана, когато я започнах, но тя е от по-публицистичния му период, така че не беше чак такова предизвикателство. Но има текстове, които са толкова добри за нови интерпретации, че при тях преводът е като изпълнение на класическо музикално произведение – може да се направи по много различни и все добри начини.


Фотограф: Надежда Чипева

Ангел Игов

Бакалавър по английска филология и магистър по теория на литературата от СУ "Св. Климент Охридски", работи по докторската си дисертация по западноевропейска литература. Преди това е завършил Първа английска гимназия. Журналист и писател, главен редактор на електронното списание "Искам". Превеждал е Пол Остър, Мартин Еймис, Дъглас Кенеди, Йън Макюън ("Изкупление", за която има номинация за наградата "Кръстан Дянко"), Анджела Картър и "Лирически балади" от Уилям Уърдзуърт и Самюъл Тейлър Колридж (!).

Спомняш ли си първото нещо, което си превеждал?
Когато бях на 13-14, нещо полудях на тема поезия и започнах да превеждам стихотворения… от руски. При това ме беше обзел такъв систематизъм, че хванах една антология на световната поезия на руски език и започнах да превеждам по азбучен ред. Бързо се отказах от това, но все пак имам две преведени от руски стихотворения, публикувани в "Родна реч". След това се преориентирах към английския, но отново започнах с поезия.
А първата книга, която си превел професионално?

Бях в първи курс, а романът по мое мнение е ужасен – "Бойно поле Земя" на Л. Рон Хабърд…
О, знам го, гледал съм филма. Джон Траволта беше едно триметрово извънземно, което иска да завладее Земята, нали така?

Да, издателството нещо се беше объркало с тази книга и дори не знаеха, че вече е преведена, когато ми я възложиха, така че в крайна сметка всички искахме всичко да свърши по-бързо. После обаче прочетох «Книга на илюзиите» на Пол Остър и толкова ми хареса, че поисках да го преведа. Потърсих кой му държи правата и се оказа Иглика Василева, която тогава имаше издателство. И така се започна с преводите ми.
Винаги ли си избираш сам какво да превеждаш?
Аз всъщност не съм превел чак толкова много книги, защото правя и сто други неща. В началото по-скоро аз си избирах, но в последно време започнаха и да ме търсят – понякога се съгласявам, а понякога не.
Подготвяш ли се по някакъв специален начин? Да четеш допълнителни книги от или за времето, когато е написана тази, която превеждаш?

Ами то се получава автоматично, защото, докато чета или дори когато вече превеждам, виждам някакви непознати неща, за които трябва да сложа бележка под линия, или пък исторически контекст – тогава спирам да превеждам и се заравям в интернет, а там едно нещо винаги води към друго. Много потънах в «Изкупление» на Юън Макюън например, защото там има много история…
Да, спомням си, че дори имаше твои бележки под линия, в които поправяше автора…

А, значи си го забелязал. Не знам дали това не беше малко прекалено от моя страна, но човекът просто беше объркал посоката, в която се движеха героите в един момент. Освен това и дисертацията ми в известна степен е за Макюън, така че може би затова имам по-собственическо отношение към неговите текстове.
А имаш ли някакви любими автори, които превеждаш с особено удоволствие?

Всъщност аз нямам нито един автор, на когото да съм превел повече от една книга…
А има ли такъв, на който би?

О, да. Мисля, че на повечето. "Другите" на Мартин Еймис беше доста голям гърч, така че бих се позамислил, преди да се захвана отново с него, но пък от друга страна, беше и забавно. Остър се превежда страшно леко, след като веднъж влезеш в езика му. Освен това в «Книга на илюзиите» главният герой е преводач и имаше много дълги цитати от книгата, която превежда в момента, написана от Шатобриан – а тя не е преведена на български, така че аз превеждах откъсите от английски и това ми дойде като много приятно разнообразие, защото изведнъж влизаш в съвсем друг стил…


Фотограф: Надежда Чипева

Зорница Христова

Магистър по английска филология от СУ "Св. Климент Охридски". Иска да бъде преводач от девети клас. ("Преди това исках да стана писател, но разбрах, че там трябва да буташ егото си много напред, а не можеш да го правиш всеки ден.") Преподава художествен превод на трети курс английска филология, а новият й проект е детското издателство "Точица", което е направила заедно с Марин Бодаков и Валя Бояджиева. Превеждала е Джулиан Барнс, Джон Ланчестър, Джумпа Лахири, Дон ДеЛило, Том Улф, Трейси Шевалие, Йосиф Бродски, Тони Джуд
.

Първата книга, която си превеждала?
"Полунощни деца" на Салман Рушди. Бях в пети курс, на специализация в Лийдс, когато открих тази книга, и просто се влюбих в нея. Започнах да я превеждам, но не намерих издател – тогава никой не искаше да се захваща с този автор заради фатвата срещу него. Излязоха само няколко глави – първо в "Литературен вестник", а после в списание "Сезон". А иначе първият ми официален превод беше "Дългът към удоволствието" на Джон Ланчестър.
Как се подготвяш за превода на една книга?
Чета внимателно, за да усетя какво движи книгата, каква е вътрешната й логика, да вляза в кожата на автора. Като изпълнение на музикално произведение – трябва да се чувстваш така, все едно го създаваш в момента. Или като в разказа "Пиер Менар, авторът на "Дон Кихот" на Борхес – хвърляш огромен труд, за да измислиш дума по дума един вече написан роман, при това - по възможност - съвсем същия.
А как проверяваш непознатите неща в текста?

Досаждам на хората. Обикновено по телефона, но ми се е случвало и да ходя в болница, за да разбера как се казва конкретна болест на български. Когато превеждах "Дамата и еднорогът" на Трейси Шевалие, разпитвах в Търново една тъкачка на Самоводската чаршия, за да ми обясни как се тъче на стан и коя част как се казва. Хората реагират много сърдечно.
Имаш ли някаква специална техника за съсредоточаване, някакви ритуали или нещо подобно?

Как да кажа… според мен преводачите са блажено лишени от необходимостта да обгрижват егото си по този начин. В ситуация, в която работиш вкъщи, и детето ти тича от стая в стая, достатъчен ритуал е да успееш да се скриеш някъде, за да започнеш да превеждаш изобщо. Много често се случва да работя и нощем, защото по друго време се оказва невъзможно.
Има ли смисъл от новите преводи на класически произведения?

Преводът е интерпретация. Това е все едно да попиташ защо продължават да се изпълнява класическа музика, след като има толкова добри записи. При поезията, където често трябва да избереш дали да пазиш смисъла или да търсиш същата музика, могат да се получат коренно различни неща – като "Есенен плач" на Верлен, който в единия си превод започва «цигулков плач сред синкав здрач», а в другия «виола със стон под гол небосклон". Подобен пример е преводът на "Хамлет" на Александър Шурбанов, който е съвсем различен от превода на Валери Петров – суров, болезнен, отчетлив. А и самият език остарява, променя се. Колкото повече има претенцията за новост, толкова по-бързо старее.
Най-трудната книга, която си превеждала?

Трудно е, когато се разминаваш с автора не на стилистично ниво, а в това, което казва – когато изпитваш вътрешно несъгласие. В известна степен това ми се случи с Мартин Еймис, когато превеждах «Дом за свиждане» - стори ми се, че този роман излиза от критиката към сталинизма и преминава в някакво излишно русофобство. Но иначе трудният стил носи по-скоро удоволствие – както, предполагам, по-сръчните физически хора биха изпитали наслада от един труден слалом.
А не се ли изкушаваш да поправяш някакви неща, които не ти харесват?

Не. Имам достатъчно други възможности да се изразявам свободно. Но ако искаш анекдотичен случай, в студентските години имах един познат, който се издържаше с преводи на розови романи и разказваше, че при крайна досада от текста добавял от себе си 2-3 страници еротична сцена – и никой не забелязвал. Иначе са ми идвали наум всякакви безчинства - какво ще стане например, ако напиша свой текст и го подпиша като превод. Но не съм го правила... засега.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всички сме обидени 1 Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

9 ное 2018, 4982 прочитания

20 въпросa: Стефан А. Щерев 8 20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

9 ное 2018, 3275 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Дядо вади ряпа

За "ранчото" на една възрастна двойка в Стара планина, състоящо се от фургон, вятърна перка и много човещина

Кой е "лейтенантът на Пеевски" и как той ще контролира подслушванията

ДПС издигна Илко Желязков за член на Бюрото за контрол на СРС

Как НБА поиска да е спорт №1

Баскетболната лига е по-динамична отвсякога, навлиза в нови територии, разширява влиянието си в световен мащаб и експериментира с всичко

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Властта опита да тушира протестите; "Антикорупция" притиска шефа на касационния съд

Емисия

DAILY @7PM // 12.11.2018 Прочетете