Златни момчета

Kiss me, I'm a gΣnius. Такъв е надписът на тениската, с която виждате златния медалист Любослав Панчев. Той е с шина, но не се е борил с трудни задачи, а е играл футбол като за световно с топ математици на неговата възраст. В отборa му са още петима от най-добрите в решаването на задачи млади българи на Земята, които се състезават за 40 златни, 100 сребърни и 110 бронзови медала със стотина държави на 51-вата международна олимпиада в Казахстан. Йоан Делчев е вторият - с бронзов медал и също от 12 клас на Софийска математическа гимназия (СМГ). Третият е Виктор Вълов (по средата) - от 11 клас, със сребърен медал и прякор от шести клас, който си остава само за приятели. Останалите трима от избраните не са тук, както и един от ръководителите на отбора - ст.н.с. Петър Бойваленков. Екипът обаче е завършен с другия ръководител ст.н.с. Николай Николов, който е отдаден на точната наука, повече реалист, отколкото оптимист и прави научни изследвания в България и други Европейски страни, а през останалото време преподава единствено за хоби и подготвя националния отбор. Той обяснява какво всъщност значи да си от избраните и да представяш математическото лице на страната на състезание от ранга на международната олимпиада.

±
"Дванадесетте най-добре представили се на националната олимпиада по математика се явяват на контролно и от това контролно се излъчват шестимата. Това е единственото, най-престижното състезание, което е с традиции, обяснява ръководителят.Разликата с другите състезания по математика е като между награда "Пулицър" и награда от Съюза на българските писатели, като да спечелите Шампионската лига или купата на курорта Анталия, или ако искате вземете наградата на Нюйоркската театрална академия, или вземете "Аскеер". Международната олимпиада по математика е най-сериозното утвърдено състезание по математика, останалите са частни инициативи." От другата страна на престижното участие тежи убеждението му, че "математическите гимназии правят хиляди състезания, печелят се някакви награди, когато човек участва, ръкопляскат му разни хора на закриването... Голяма част от тези неща са свързани с естественото желание за изява на всеки човек и голяма част от тези ученици остават на това ниво – изява." Другите възможни, но оптимистични варианти, които старши научният сътрудник цитира за младите хора тук, са свързани с имената на д-р Григорий Перелман [руският учен, който печели дори Нобеловата награда за математика "Медала на Фийлдс", но, както винаги, отказва да получи и нея, и финансовото й измерение] и на Дико Михов [един от двамата основатели на Американската фондация за България и спонсор на нашия математически отбор].

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив.

−∞ ÷ +∞

Математиката е навсякъде, напомня Любослав Панчев, въпреки че отличените тук не се мислят точно за велики. Виктор Вълов например е най-мълчалив от тримата и скромно продължава да подлага на съмнение, че има талант в решаването на задачи. Казва, че харесва математиката: "Човек се задълбочава, става ти интересно, зарибяват те... Аз лично имам по-големи братя, братовчеди и те всички бяха в СМГ. В пети клас влязох и аз, тръгнах по някакви състезания, хареса ми, печелех първи, втори места и си викам, ааа, ето с какво ще се занимавам."Подготовката им за състезанието включва ходене на лекции и решаване на задачи в Института по математика в събота и неделя за по два-три часа, слушане на интересни идеи за решаване на задачи и триседмичен лагер, който най-често се провежда на Пампорово непосредствено преди олимпиадата. В свободното си време тримата се забавляват не съвсем "като всички млади хора" - четат книги (примерно от Робин Шарма), гледат филми (последно "Полет над кукувиче гнездо"), разсъждават върху свободата, "частичното чувство за беззаконие в България" и дали възможността четиринадестгодишните тук да пият алкохол е минус за обществото или плюс за четиринадесетгодишните, мислят какви предмети да запишат в университета, за Щатите, за Англия, където двама от тях ще учат от есента, срещат се с приятели, обичат да спортуват, да ритат футбол, да плуват, да слушат музика...

=>



Тримата са единодушни и допълват списъка последователно: Pink Floyd, Led Zeppelin, Deep Purple, Queen, The Beatles, Vangelis.Йоан е с категорична позиция по музикалните въпроси: "Аз съм изключително против чалгата, защото тя популяризира такава култура, която ненавиждам. Чалга няма да слушам никога. Никога не казвай никога, но просто няма да слушам чалга, защото няма да съм аз. Трябва ли да обяснявам?! Пропагандират се леките жени, глупавите и богати хора, единствените цели, които чалгата проповядва, са да си богат, да имаш хубава кола, жена, пари, апартамент и всякакви такива... Само трябва да си направя големи гърди и това е достатъчно. Кръщавам се с някакво име като Жоазиня и си измислям песен с две думи, които се римуват, и едната от тях не съществува, примерно пари-мари..." Любо отговаря за ценностите отвъд масовата напоследък попкултура в България. "За доброто на всички, казва той, всеки човек - от чистача на улицата до учения в лабораторията, работи за хората."

"Аз не искам да съм чистач", апострофира бързата мисъл на Йоан с чувство за хумор и артистично. Виктор го издава, че се е снимал в два филма, и сме по следите му в киното - "Духът на баща ми" и "Големите игри".

х ≈ 20

Математиците може да са всичко друго, но не и скучни. Когато споделяме за противоположния пол, можем да се позовем на статията от американски професор, която Любослав е преглеждал скоро: "Беше за момичетата в математиката и беше описано, че българският национален отбор има много момичета през годините, от което аз доста се изненадах." "Е, колко са?", пита Йоан. Двадесет и няколко. Правим невъзстановимо уравнение за изчисляване броя на състезателите и състезателките от България 51 години назад до 2010. Преди двадесетина година отборите са били с по осем вместо с по шест участника, а сега отношението момичета-момчета на последната олимпиада е 50:600. Традицията азиатските отбори да са най-силни стои непокътната. Най-добрите математици на света отново са от Китай, Русия и САЩ. Ние не сме най-добрите, но на фона на големите страни пак се нареждаме в челните позиции, което, разбира се, не трябва да ни кара да се отпускаме. Северна Корея отново са наказани. "Преди двадесет години Северна Корея пак беше изхвърлена от международната олимпиада. Не заради преписване, допълва ст.н.с. Николай Николов, а заради подсказване от ръководителя на ученика. Селекцията на задачи се извършва от жури, а журито се състои от всички ръководители на отбори – сто човека, които избират задачите, получават ги три дни по-рано, за да ги преведат, и могат да ги предоставят на отбора си, макар че са разделени от него и едно от правилата е всичко да бъде конфиденциално." За да има равновесие, предложението на господин Николов за смяна в системата вече се обсъжда одобрително от колегите му. Треперете, Северна Корея, защото е въпрос на време то да се приложи, така че несправедливото изтичане на информация да спре.

***

"Известно е, че математиката е сред най-мразените предмети в училище", отговаря Йоан, когато се питаме дали има творчество в математиката и как науката да стане по-модерна за прилагане в националния ни естетически идеал. Любослав се намесва: "Специално това, което правим ние, е почти изцяло творчество." Междувременно Йоан вече е готов да доказва изкуството в математиката с плюсове и минуси от едната до другата безкрайност, докато стигнем до адекватен пример, който според него "може да даде добра идея, въпреки че такава задача не може да се падне, защото не е добре формулирана. Ето така ви казвам сега: "Докажете, че всички числа са интересни." Задачата не е добре формулирана, но ви давам пример. 1 е интересно, защото е първото число, 2 е интересно, защото е първото просто число, което се дели само на себе и на едно, 3 е интересно и т.н. Сега как ще докажем, че всички са интересни? Ето, една идея, която се ползва широко - тя се казва избор на минимален елемент. Звучи сложно, но всъщност е много просто. Казвате си, нека не всички числа са интересни, нека има безинтересни числа, нали? Ако няма, значи сме си доказали задачата и всички числа са интересни. Гледаме случая, в който има безинтересни числа. Вземаме ги, те са някакво множество и от множеството разглеждаме най-малкото. Обаче това е най-малкото безинтересно число и това го прави интересно, нали? В един момент се получава така, че най-малкото измежду безинтересните числа в множеството на безинтересните числа е интересно. Значи то не трябва да присъства вътре. Значи, ако наистина има безинтересни числа, ще трябва да изберем такова, но това ще ни доведе до логическо противоречие. Следователно безинтересни числа няма." А математиката трябва да се развива не защото е модерна, а защото е устойчива гледна точка към света.

Всяко х е решение

Математиците имат стратегия. Знаят да се концентрират, че трябва да решават задачите последователно, и казват, че нямат най-трудна задача в живота им просто защото "всяка задача престава да е трудна, когато я решиш".

"Преди се опитвахме да ги надъхваме с шеги и майтапи, но в последните години не го правим, казва ст.н.с. Николай Николов за съветите преди състезанията. Поколенията се смениха, станаха по-оперени относно чувството за хумор. Състезанието е индивидуално и им казваме преди всичко, че те представляват себе си, училището, държавата или в обратен ред, както искате."

Бъдещето в мечтите на тези математици изглежда предвидимо във възходяща прогресия. По собствените им думи за Йоан: "Има един сценарий, който не е толкова отрицателен, но е все пак негативен за мен - да завърша бакалавърската си степен, някаква фирма да ми предложи работа и аз да приема заради хубавата заплата и защото ще ми е по-леко, докато правя магистратура. Там да се поиздигна, защото ще съм по-мотивиран от разни по-стари служители, да се увлека по кариера и да ми тръгне животът по-монотонно. Не искам така да се случат нещата и от това се опасявам. Вместо това бих искал да се занимавам с нещо сам, евентуално като Сорос [Джордж Сорос, финансист и милиардер]. Аз лично не искам да ставам много богат, но, ако може, да се занимавам с нещо, в което да влагам това, което мога, да мога да пътувам и да обръщам внимание на хората около себе си и въобще на хората..."

Любослав харесва да се задълбочава в теоретичните знания, но добавя едно "мога всичко да направя" и още: "искам работата ми да включва някакъв момент на креативност, някакъв момент на риск." Виктор се намесва с идея за покер, но после е сериозен: "Аз имам да завърша тази година и да видя къде ще ме приемат. Трябва да си издържа изпитите, дълъг процес си е."

И отново Любослав: "Мисля да взема някой курс по философия в университета. Всеки човек трябва да има възглед за живота. Мисля, че през всеки един проблем, който човек може някога да има, преди него са минали и други хора. В този смисъл всяко нещо, което човек ще преживее някога, може би е записано в книгите." Йоан: "Ето едно нещо, с което бих се занимавал. Бих станал писател, честно казано... - и добавя към Любо - Може да има и друг [проблем] например, че рутерът ти се бъгва... Ха, ха, при Нострадамус можеш да го търсиш това..."