С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 20 авг 2010, 10:14, 10747 прочитания

Сърдита млада жена

Животът според дизайнерката Йозге Киримлиоглу, или как се отварят бутилки без отварачка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Когато животът ти поднесе лимони, направи лимонада, казват американците. В случая на Йозге Киримлиоглу рецептата е по-друга: когато животът ти поднесе боза, направи изкуство.

Когато е само на пет, Йозге рисува подробна скица на космическа ракета. "Израз вероятно на желанието ми да се измъкна от моя малък скучен роден град Анталия. Така и никога не построих ракетата."


Днес Йозге е на 27 години, току-що отпразнувани в Ню Йорк. "Сърцето ми е в Истанбул, умът – в Ню Йорк."

Не сме се срещали на живо, но споделената й биография, и най-вече зарядът на електронните й писма говори, че тя е героиня категорично на Фатих Акин, а не на Орхан Памук. Неспокойна млада жена, която превръща социалните си бунтове в дизайнерски проекти.

Забелязахме я преди два месеца, когато нейният Pepper Mouth обиколи внушително количество блогове и новинарски сайтове.



Pepper Mouth е USB устройство, което се свързва с компютъра и изпуска неприятна миризма при напечатването на неприлична дума. Създаденият от Йозге софтуер действа така: "лошите" думи се пазят в текстов файл; при изписването на дума от списъка чувствителният контрольор в Pepper Mouth се задейства и предизвиква освобождаването на доза зловоние.

"Може би така ще започнем да се замисляме за невидимите последствия от нашите думи."

Pepper Mouth е най-популярната от многобройните интересни концепции на Йозге.

Търсете я там, където има предразсъдъци, стигма и табута за коментиране.

"Веднъж някой тук ме попита дали в Турция се придвижваме с камили. И дали, като съм жена, ми е позволено да ходя на училище. Това са предразсъдъци, но и непознаване на света, което е често срещано при американците. Моят отговор на неприятните явления и несправедливостите е да ги превърна в дизайнерски продукт, да привлека вниманието върху съответните теми със средствата на креативността."

Йозге дава пример с авторската серия Camouflage Hooide, появила се като реакция на склонността на хората да лепват етикета "престъпник" на тийнейджърите с качулки.

Отзад на нейните качулки с контур са отбелязани местата, където биха застанали дланите при команда "ръцете на тила". "След като всички смятат, че щом носиш качулка, си потенциален престъпник, моля, нека да направим нещата ясни и ареста лесен."

Другите теми, които занимават Йозге, са разводът, пушенето, видеонаблюдението, социалните мрежи.

Ето и нашият разговор, в който става дума за страстта й към телевизията, анархистичната й жилка, цигарите и дори за семейство Текин от "Листопад".

Как да те наричаме? Артист или дизайнер?

Не съм артист. Дизайнът е ориентиран повече към другите хора. По-полезен, реален и несуетен е от чистото изкуство, затова предпочитам да ме наричат дизайнер.

Кога се появи интересът ти към дизайна?

Когато забелязах колко съм фрустрирана от предметите наоколо. Появи се с желанието да променям и доусъвършенствам дори най-простите неща, и то в тотално недоумение как някой вече не го е свършил преди мен.

Кои са качествата на добрия дизайнер?

За мен това е способността да правиш дръзки и смислени неща, не просто красиви и функционални. Трябва да имаш позиция, да търсиш промяна в умовете на хората с посланията на твоите предмети.

Какво е креативност?

Креативността е, когато чуеш хората да възкликнат: "Господи, как съм живял без това досега." Креативността е да разрешиш проблем, да кажеш нещо ценно. Креативността е да можеш да отваряш бутилки без отварачка.

Как изглеждаше детството ти в Анталия?

Беше чудно, весело. Игра навън, плуване през по-голямата част от деня, бране на плодове от дърветата. Но колкото по-голяма ставах, толкова по-отегчителен, обикновен и непоносимо малък усещах града. Естествено това не беше реалната ситуация – Анталия се разрастваше, но за беда това беше за сметка на природата и красотата й. Никакъв културен живот, нищо интересно, само безогледни начини да направиш повече пари. Това ме вбесяваше, затова просто се махнах оттам.

И къде отиде?

В Истанбул. Веднага след Анталия Истанбул беше рай за мен в много отношения (съжалявам, ако влияя лошо на младите). Първото, което ме впечатли, беше искрящият, невероятен нощен живот. Бях щастлива при вида на толкова страстни, готини, шумни хора. Историята, усещането за метрополис, невидимата смесица на много култури бяха напълно нови за мен. И все пак най-ценното от истанбулския ми период си остават хората, които срещнах в и извън училище, които ме предизвикваха, като ми казваха, че не съм достатъчно добра, и ми помогнаха да се развия като дизайнер.

Кой беше първият ти учител?

Учителката ми Айла Артун. Не съм сигурна защо, но тя винаги ми казваше, че ще стана някой. Аз бях на седем и нямах никаква представа за какво говори, исках само да изтичам навън и да скачам на ластик.

Коя беше първата ти работа, показана пред публика?

Мисля, че беше Anarchic Design в рамките на лондонската Design Week. Беше извънредно полезно – за пръв път непознати идваха при мен и споделяха открито мнението си за моята работа.

Каква е концепцията зад твоя анархичен дизайн?

Продуктов дизайн за субгрупите в обществото. Тийнейджърите, които са смятани за потенциални престъпници. Пушачите. Хората, които се самонараняват. Несъгласните да бъдат под непрекъснато видеонаблюдение. Всички те са малцинства, в неравностойно положение в Америка, затова реших да застана на тяхна страна и да правя неща от тяхно име. Тогава баба ми ме нарече анархист и проектът получи име.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Не без сестра ми Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

13 дек 2019, 726 прочитания

20 въпроса: Даниел Ненчев 20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

13 дек 2019, 681 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Modus vivendi

Бизнесменът Венцислав Танчев за бягането на дълги разстояния

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10