Сърдита млада жена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сърдита млада жена

Сърдита млада жена

Животът според дизайнерката Йозге Киримлиоглу, или как се отварят бутилки без отварачка

Ива Рудникова
11234 прочитания

Когато животът ти поднесе лимони, направи лимонада, казват американците. В случая на Йозге Киримлиоглу рецептата е по-друга: когато животът ти поднесе боза, направи изкуство.

Когато е само на пет, Йозге рисува подробна скица на космическа ракета. "Израз вероятно на желанието ми да се измъкна от моя малък скучен роден град Анталия. Така и никога не построих ракетата."

Днес Йозге е на 27 години, току-що отпразнувани в Ню Йорк. "Сърцето ми е в Истанбул, умът – в Ню Йорк."

Не сме се срещали на живо, но споделената й биография, и най-вече зарядът на електронните й писма говори, че тя е героиня категорично на Фатих Акин, а не на Орхан Памук. Неспокойна млада жена, която превръща социалните си бунтове в дизайнерски проекти.

Забелязахме я преди два месеца, когато нейният Pepper Mouth обиколи внушително количество блогове и новинарски сайтове.

Pepper Mouth е USB устройство, което се свързва с компютъра и изпуска неприятна миризма при напечатването на неприлична дума. Създаденият от Йозге софтуер действа така: "лошите" думи се пазят в текстов файл; при изписването на дума от списъка чувствителният контрольор в Pepper Mouth се задейства и предизвиква освобождаването на доза зловоние.

"Може би така ще започнем да се замисляме за невидимите последствия от нашите думи."

Pepper Mouth е най-популярната от многобройните интересни концепции на Йозге.

Търсете я там, където има предразсъдъци, стигма и табута за коментиране.

"Веднъж някой тук ме попита дали в Турция се придвижваме с камили. И дали, като съм жена, ми е позволено да ходя на училище. Това са предразсъдъци, но и непознаване на света, което е често срещано при американците. Моят отговор на неприятните явления и несправедливостите е да ги превърна в дизайнерски продукт, да привлека вниманието върху съответните теми със средствата на креативността."

Йозге дава пример с авторската серия Camouflage Hooide, появила се като реакция на склонността на хората да лепват етикета "престъпник" на тийнейджърите с качулки.

Отзад на нейните качулки с контур са отбелязани местата, където биха застанали дланите при команда "ръцете на тила". "След като всички смятат, че щом носиш качулка, си потенциален престъпник, моля, нека да направим нещата ясни и ареста лесен."

Другите теми, които занимават Йозге, са разводът, пушенето, видеонаблюдението, социалните мрежи.

Ето и нашият разговор, в който става дума за страстта й към телевизията, анархистичната й жилка, цигарите и дори за семейство Текин от "Листопад".

Как да те наричаме? Артист или дизайнер?

Не съм артист. Дизайнът е ориентиран повече към другите хора. По-полезен, реален и несуетен е от чистото изкуство, затова предпочитам да ме наричат дизайнер.

Кога се появи интересът ти към дизайна?

Когато забелязах колко съм фрустрирана от предметите наоколо. Появи се с желанието да променям и доусъвършенствам дори най-простите неща, и то в тотално недоумение как някой вече не го е свършил преди мен.

Кои са качествата на добрия дизайнер?

За мен това е способността да правиш дръзки и смислени неща, не просто красиви и функционални. Трябва да имаш позиция, да търсиш промяна в умовете на хората с посланията на твоите предмети.

Какво е креативност?

Креативността е, когато чуеш хората да възкликнат: "Господи, как съм живял без това досега." Креативността е да разрешиш проблем, да кажеш нещо ценно. Креативността е да можеш да отваряш бутилки без отварачка.

Как изглеждаше детството ти в Анталия?

Беше чудно, весело. Игра навън, плуване през по-голямата част от деня, бране на плодове от дърветата. Но колкото по-голяма ставах, толкова по-отегчителен, обикновен и непоносимо малък усещах града. Естествено това не беше реалната ситуация – Анталия се разрастваше, но за беда това беше за сметка на природата и красотата й. Никакъв културен живот, нищо интересно, само безогледни начини да направиш повече пари. Това ме вбесяваше, затова просто се махнах оттам.

И къде отиде?

В Истанбул. Веднага след Анталия Истанбул беше рай за мен в много отношения (съжалявам, ако влияя лошо на младите). Първото, което ме впечатли, беше искрящият, невероятен нощен живот. Бях щастлива при вида на толкова страстни, готини, шумни хора. Историята, усещането за метрополис, невидимата смесица на много култури бяха напълно нови за мен. И все пак най-ценното от истанбулския ми период си остават хората, които срещнах в и извън училище, които ме предизвикваха, като ми казваха, че не съм достатъчно добра, и ми помогнаха да се развия като дизайнер.

Кой беше първият ти учител?

Учителката ми Айла Артун. Не съм сигурна защо, но тя винаги ми казваше, че ще стана някой. Аз бях на седем и нямах никаква представа за какво говори, исках само да изтичам навън и да скачам на ластик.

Коя беше първата ти работа, показана пред публика?

Мисля, че беше Anarchic Design в рамките на лондонската Design Week. Беше извънредно полезно – за пръв път непознати идваха при мен и споделяха открито мнението си за моята работа.

Каква е концепцията зад твоя анархичен дизайн?

Продуктов дизайн за субгрупите в обществото. Тийнейджърите, които са смятани за потенциални престъпници. Пушачите. Хората, които се самонараняват. Несъгласните да бъдат под непрекъснато видеонаблюдение. Всички те са малцинства, в неравностойно положение в Америка, затова реших да застана на тяхна страна и да правя неща от тяхно име. Тогава баба ми ме нарече анархист и проектът получи име.

Пушиш ли?

Да, но не съм чак тежък пушач. В Америка става все по-трудно. Пушенето вече е забранено дори на улицата, край сградите и входовете. През зимата е направо ужасно. А хората ти хвърлят отвратени погледи все едно правиш кой знае какво. Което ми харесва, забавлява ме.

Трябва да дойдеш в България, където пушачите си живеят добре, а нещастно малцинство са хората, които не пушат.

За мен личната свобода е много важна – ако някой иска да пуши и да си живее живота по самоубийствен начин, нека. Но това никога не може да е за сметка на другите. Пуши си цигарите, но без да задушаваш околните.

Бях удивена, че в Турция, където пушенето е част от културата, забраната за пушене на обществени места се спазва стриктно.

Да, и аз се изненадах. Аз и моите приятели бяхме сигурни, че такова нещо никога няма да проработи, но ето на, фактите ни опровергаха. Е, сега, разбира се, се създава нова култура – все повече барове и ресторанти се борят да имат двор, открита част, където клиентите да могат да пушат.

Кое е новото пушене? Какво смяташ заменя днес цигарите като символ/демонстрация на разкрепостеност, артистизъм, свободен дух?

Днешната цигара е да пуснеш туит какво готвиш. Шегувам се, мразя това. Нямам отговор, но бих поразсъждавала върху въпроса. В дивото пренасищане с инструменти за себеизразяване, особено онлайн, не съм убедена, че все още съществува някакъв общ символ на истински свободния дух.

Как ти идват идеите?

Идеите идват точно в момента, когато не се опитваш да измислиш нещо. Когато се разхождам, докато пазарувам, чета вестник. Тогава нещо ме осенява изневиделица и трябва да изтичам вкъщи, за да го нарисувам. Много странно чувство – все едно получаваш удар или имаш видение от бъдещето.

Какво е по-важното в твоята работа – социалното послание или функционалността на предметите?

Посланието е най-важното. Но понеже не смятам работата си за изкуство, за мен е ключово да се придържам към истинските нужди на хората, които бих ползвали моите неща, така че гледам продуктите ми да са умни и практични.

Как се чувстваш в Ню Йорк?

Харесвам Ню Йорк, по някакъв начин ми напомня за Истанбул. Можеш да видиш по улиците толкова различни хора, които са това, което искат да бъдат. В същото време Ню Йорк е труден за живеене град – скъп, пренаселен, хаотичен. Засега ми харесва, но понякога ми се иска да живея в по-малка лудница, където ще мога да се концентрирам върху работата си, а няма да мисля за това как да хвана следващия влак.

Къде се виждаш след 10 години?

Искам да имам своя собствена дизайнерска компания, надявам се в Истанбул. Искам да не съм се предала. Виждам се все още опитваща се да променя нещата, все така ядосана и тревожна, както съм днес. Гневът и чувството на безсилие са най-ценните ми двигатели. Ако съм твърде щастлива и в живота ми цари прекален ред, тогава няма да имам толкова страст и енергия в себе си, просто ще се прибирам вечер и ще заспивам спокойна.

Как минава един твой типичен ден?

Хм, животът ми съвсем не е толкова вълнуващ, колкото може би се очаква за един млад дизайнер в Ню Йорк. Ставам, закусвам, работя цял ден, понякога пия бира с приятели, но обикновено се прибирам вкъщи, работя още и заспивам. А! Гледам много телевизия също така.

Много интересно е, че не само гледаш телевизия, ами си го признаваш. Нали знаеш, че в момента е модерно да нямаш телевизор. Няма ли противоречие тук – ти с твоята бунтарска, творческа природа да се отдадеш на ниско, масово забавление като гледането на тв?

Точно това е идеята – да наблюдавам истинския живот, общите нагласи и проблеми. Повечето ми идеи се раждат именно от реалния живот, масовката, разговорите ми с обикновените хора, които виждам в метрото. Телевизията е рай за мен. Подигравам се на всеки, който ми каже, че гледането на телевизия е загуба на време – да отидеш на едно плиткоумно, претенциозно артшоу за мен е по-голямо разхищение на време.

Какво ти дава телевизията? Кои са любимите ти предавания, водещи?

Дава ми представа за това, което иначе не виждам. Показва ми как разсъждават хората. Най-вече ме ориентира за проблеми, които чакат решение.

Гледам предимно риалити шоута. Не мога да не спомена шоуто, в което 15-годишно момиче се опитваше да намери бащата на своето дете. За целта осем момчета трябваше да се подложат на тестове, защото тя не беше сигурна кой от тях е. Е, това не е ли добра телевизия? На мен цялото нещо ми говори, че тези деца имат огромен проблем с начина, по който възприемат и практикуват интимността. Искам да знам повече за това, да изследвам поведението им и може би да се опитам да им помогна да разберат, че нещо не е както трябва.

Знаеш ли, че турските сериали, особено "Листопад", са голям хит в България? Националистическата партия дори се опита да прави кампания срещу тях.

Сериозно? Знаех, че арабските тв канали са луди по някои турски шоупрограми, но нямах представа за България. Като се замислиш, това е най-нормалното нещо, ние сме съседни държави и имаме обща история. Двата народа би трябвало да си приличат много.

И въобще не мога да си представя какво имат националистите срещу несретното семейство Текин.

Кои са трите адреса в интернет, които посещаваш най-често?

nytimes.com, boingboing.net, hulu.com. Първите два, за да видя какво се случва по света и в областите, които ме интересуват. Третият – за да гледам тв програми. Няма да издам къде кисна най-дълго обаче.

Фейсбук или туитър?

Нито едното, нито другото. Имам профил и на двете места, но не съм достатъчно общителна и търпелива, за да следя какво моите приятели и купища непознати имат да споделят всяка минута онлайн. С две думи, не съм достатъчно социална за ерата на социалните медии.

Медията на бъдещето?

Интернет. И летящият скейтборд.

Mac или PC?

Харесвам Mac повече само защото имам дизайнерска слабост към Джонатан Айви.

Youtube или vimeo?

Виж, това е интересно нещо. Youtube е забранен в Турция, затова да гледам Youtube за мен е лукс и дори акт на неподчинение. Качвам моите филмчета във vimeo, чийто интерфейс е толкова симпатичен и прост, но Youtube остава номер едно заради бунта.

Готова ли си да превърнеш твоя талант в занимание, с което си изкарваш хляба?

Точно това се опитвам да направя. Вече започнах да продавам онлайн и в няколко магазина в Ню Йорк CCTV стикерите, които предупреждават за скритото видеонаблюдение, на което сме подложени непрестанно и навсякъде. Предстои ми да продам и някои от другите идеи. Надявам се, че ще успея да се наложа като дизайнер, който майстори не само някакви чудати работи, но може да създава неща за реалния свят.

Pepper MouthСъздаденият от Йозге софтуер действатака: "лошите" думи се пазят в текстовфайл; при изписването на дума от списъка чувствителният контрольор в PepperMouth се задейства и предизвиква освобождаването на доза зловоние.
Фотограф: ozgekirimlioglu.com
Shadow PeopleХората сенки са лазерно изрязани фигурки от плексиглас, които се прикрепят към различни светлинни източници, за да хвърлят сянка, създавайки илюзията, че сме заобиколени от "приятели". Целта е да се помогне на хората да се справят с новите приятелства, които социалните мрежи им носят. Ако нормата е да имаш 1000 приятели всоциалните мрежи, това означава, че ти си постоянно заобиколен от "приятели", кои-то са онлайн. Тогава, след като в живота ни има излишество от приятели, защо да седим сами вкъщи в събота вечер. Shadow People са винаги подръка и никога няма да виизоставят.
Фотограф: ozgekirimlioglu.com
Фотограф: ozgekirimlioglu.com
Camouflage HooideДа лепваш етикета престъпник на някого,най-вече на тийнейджърите, заради елемент от облеклото им е тъпо
Фотограф: ozgekirimlioglu.com
CCTV CapТова е буквално шапка невидимка,чувствителна към камерите за наблюдение, които са навсякъде. Когато улови камера, козирката сезавърта и скрива лицето
Фотограф: ozgekirimlioglu.com
Coffee & CigarettesЧаша за кафе с отвор за цигара – продукт,който ви позволява да се наслаждаватесъвсем едновременно на тези вредни и забранени удоволствия
Фотограф: ozgekirimlioglu.com
Rapid Divorce"Да направим един от най-болезнените моменти в живота, раздялата, лесен и бърз,като да смениш relationship статуса си във фейсбук." Предметите от тази серия сас пунктир, който ги разделя на две абсолютно симетрични, равностойни полови-ни. Подаряват се в началото на връзката или като сватбен подарък. При разводвсеки запазва една почти функционална половина.
Фотограф: ozgekirimlioglu.com

Когато животът ти поднесе лимони, направи лимонада, казват американците. В случая на Йозге Киримлиоглу рецептата е по-друга: когато животът ти поднесе боза, направи изкуство.

Когато е само на пет, Йозге рисува подробна скица на космическа ракета. "Израз вероятно на желанието ми да се измъкна от моя малък скучен роден град Анталия. Така и никога не построих ракетата."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    trendoffice avatar :-|
    Trendoffice

    "Дизайнът е ориентиран повече към другите хора. По-полезен, реален и несуетен е от чистото изкуство" - едно много интересно и точно определение за дизайна. Самото използване на суетността като показател вече говори в нейна полза.
    Поздравления за интервюто!

  • 2
    gargamel09 avatar :-|
    gergana09

    Харесвам анархизма на младите турци - емоционални, ангажирани, стигащи до крайности в защитаването на идеите си (което ме плаши), не са като нас - опортюнисти. В Истанбул наистина можеш да видиш много, много различни млади хора. И Йозге ми напомня за всички тях ...
    Имам само една техническа бележка - фамилното й име е Къръмлъоглу, а не Киримлиоглу. Има смисъл - някой от предците й е дошъл от Крим ("Къръм" на турски). Много често се случва турските имена да се пишат с грешки, което ме дразни. Първо - особеностите в латиницата им не са толкова много, има 5-6 "особени" букви (малкото i без точка означава Ъ). Второ - има толкова носители на езика в България, защо журналистите не се съветват с някой от тях, толкова е лесно!

  • 3
    kakawida avatar :-|
    kakawida

    До коментар [#2] от "gergana09":

    Ужасно дразнещо е журналистите от "Капитал" да не знаят турски - напълно сте права. И как само си позволяват да изговарят чужди имена без преди това да са провели анкета поне с роднините (близки, далечни, живи и покойници... Има врачки - да се допитат. Ама ха!) за да могат правдиво да нарекат описвания персонаж. Липса на професионализъм е също така да не публикуват илюстрации към статията си - къде е рисунката на ракетата, която девойката с Крим-иналното минало е създала на 5 годинки??? А?!
    Колкото до младите турци - други като тях просто няма. Холандците се опитват да ги наподобяват, ама не е същото... Усеща се, че са загниваща и застаряваща нация. Младите им едни брадати, рахитични, дрогиранонеориентирани и без капка творческа енергия в душите. А турците - машалла! Кат' същи перпетум мобиле са.

  • 4
    nigmand avatar :-P
    Елена Ангелова

    Много мислеща жена. Дал Бог повече такива. Хубаво интервю, абе всичко му е наред.

  • 5
    juliank avatar :-P
    Julian Kuntorov

    Много се радвам, когато чета за хора, които са различни от останалите и имат интересни виждания за живота. Тази дизайнерка е една от тях, а интервюто наистина е хубаво. :)

  • 6
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    До коментар [#3] от "kakawida":

    Естествено, че журналистите не са длъжни да знаят всички възможни езици. Но за онези, които не могат да разчетат (особено ако става въпрос за име и то на главния герой на статията), трябва да се консултират с познавач. Основи на професията.

    Както гледам, навсякъде Йозге се е писала с и с точка, което би трябвало действително да се чете като и (и-то без точка е Ъ). Само дето над г има ченгелче, значи г-то не се чете :) Или е Къръмлъолу или Киримлиолу.

  • 7
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    Иначе - еваларка, Ива, както обикновено. Имаш чуден нюх за теми.

  • 8
    seemore avatar :-?
    i'm sick and tired

    До коментар [#3] от "kakawida":

    Какавидке, ама откъде толкоз злоба събра в крехкото си мекотелие?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK