Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
В миналия брой ви представихме с разказ Етгар Керет. Той ще гостува в България на 20-23 септември 2010 г. по покана на издателство "Жанет 45". Авторът ще представи в София, Пловдив и Стара Загора за първи път на български "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог". С тази книга издателството започва не само цялостното запознаване с Керет, но и нова поредица "Кратки разкази завинаги". До края на 2010 в нея ще излязат "Черната овца и още басни" (Аугусто Монтеросо, Гватемала) и "Всичко разрушено, всичко изгорено (Уелс Тауър, САЩ). В томчето "Автобусният шофьор..." са събрани дебютният и третият сборник с разкази на Керет – "Тръби" (1992) и "Щастливите лагерници на Кнелер" (1998).
Етгар Керет (1967, Рамат Ган) пише разкази както никой друг – пет сборника за последните 18 години, преведени на 30 езика и превърнати в над 40 късометражни екранизации. Преподава в университета "Бен Гурион", събира интернационални награди и критики, живее в Тел Авив със сина си Лев ("като Толстой, пък и на иврит думата значи сърце") и жена си Шира Гефен (с нея през 2007 г. спечелиха в Кан "Златна камера" за дебютен пълнометражен филм с техния "Медуза"). И както в прозата си е шеметен, саркастичен и често безпардонен, така на живо е отзивчив и щедър.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
3 коментара
Обикновен човек. Натоварен доста с миналото/войната. Живеещ в несигурността на родината си/войната . Шизофренеидният Израел :) Останал в рамкираната действителност/пак войната. Пишещ за нея. Не за войната. И извън нея. За всичкото. Без някаква помпозност и показност. Пустинен хумор с вода от мъртво море. Предполагам. Простичко направено. Затова е и харесван. Балаган :)
"В едно ревю на най-големия израелски уебсайт например се казваше, че издателите ми трябва да бъдат съдени, защото експлоатират нещастието на малоумник като мен, вместо да ме оставят да се лекувам на спокойствие. В друго – че ако имало галактически музей на несъстоятелността, моята душа щяла да бъде централният експонат в него." - не е истина скъсах от смях. Браво!
Звучи приятно и обещаващо, дочете ми се нещо такова.:)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.