Луди години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Луди години

Луди години

Психологът Анна Жукивская за края на детството и началото на зрелостта

9073 прочитания

© Добрин Кашавелов / Circle


Тийнейджърите я наричат Ани и споделят с нея неща като "вторият мъж на баба ми ме опипва", "чувствам се дебела", "той иска да правим секс, за да се върне при мен". Това се случва през рубриката й "Интимно" в сп. "Хайклуб", където Анна Жукивская отговаря на въпросите на младите читатели и ги съветва как да се справят с даден проблем.

Анна има бакалавърска степен по клинична психология от частен университет в Лондон, работила е като психолог-консултант в неправителствена организация и е магистър по диагностика и консултиране на деца и юноши към Софийския университет. В момента работи като психолог в софийско училище.

Как се насочихте към света на тийнейджърите?

Всичко започна от списание "Хай клуб". Тъкмо се бях върнала от Англия, когато по щастливо стечение на обстоятелствата ме поканиха да водя рубрика. Още по време на обучението ми, тийнеджърската възраст ми беше най-интересна - най-динамична, с най-много промени, основно защото говорим за деца, които се оформят като личности. С тях се работи лесно, тъй като попиват всичко, отворени са за нови знания, но в същото време трудно се намира контакт с тях, отблъскват всякакви авторитети. За щастие децата ме харесаха и вече пет години отговарям на техните въпроси, Inbox-ът ми е пълен с писма. Интересно е как поколенията се менят – когато започнах в списанието, онези деца, които ми пишеха, сега са на по 19-20 години. В момента новите поколения са наред с техните нови проблеми.

Какви са впечатленията ви от новото поколение?

Аз много го харесвам, защото то е изключително адекватно, по в час, отколкото ние някога сме били. То има информиран избор. От друга страна, момичетата и момчетата са залети с огромно количество информация, което им прави услуга, но и им пречи. Например сексът – от интернет, книги, филми те преяждат с информация, а всъщност не знаят и най-елементарни неща като това как жената забременява. Същевременно върху тях има голям натиск от страна на обществото, че едва ли не още на 14 години трябва да знаят всичко и да са подготвени за онова, което ги чака. Децата не знаят и не смеят да си признаят. Аз съм получавала купища писма, започващи с "мен ме е страх да говоря с друг човек и затова ти пиша", за да ми зададат суперелементарен въпрос. Така че те боравят с информация, но невинаги я оползотворяват.

Кога започва пубертетът?

Честно казано, не мога да отговоря конкретно, защото съм с усещането, че се случва все по-рано и по-рано. Имам приятели, чиито деца на 9-10-годишна възраст показват признаци на пубертет, в тийнейджърството влизат на 12 години и са там до 18-19 години. Физически тези деца узряват доста по-рано, в емоционален план започват да се проявяват бурни настроения, смяна на състояния, а в психически – задават въпроси, които би трябвало да се появяват в по-късна възраст. Това се дължи на доста фактори и от медицинска, и от социална гледна точка, но според мен най-вече на факта, че на твърде ранен етап децата имат достъп до технологии и информация – предпоставка за съзряването, за което всъщност все още не са готови. Ето как някои от тях стават потиснати, други – агресивни, реакциите са различни. Тук е изключително важна ролята на родителите, които трябва да търсят контакт с децата си и да се опитват да говорят с тях. Пубертетът е краят на детето и началото да бъдем възрастни – изключително труден преход.

Смята се, че детето задължително отхвърля родителя, за да порасне, но психологът Йеспер Юл казва, че твърдението "остави го, той е пубер" е всъщност масовото оправдание и успокоение на възрастните за това, че нямат добър контакт с децата си.

Със сигурност съществува процесът на отхвърляне, защото вече съзряващият тийнейджър търси своята самостоятелност и независимост и за да съумее да направи други важни връзки в живота си, той трябва донякъде да прекъсне връзката с родителите. Да, наистина трябва да го направи. Това е трудно и за родителя, и за него. Деца са ми разказвали, че майката чете дневника на момичето, защото то е спряло да споделя с нея. Майката не знае как да се справи със ситуацията и единственият й вариант е да навлезе дълбоко и агресивно в личното пространство на детето. По този начин тотално го губи. Родителите трябва да свикнат с позицията си за следващите няколко години, да не се чувстват изоставени от детето си, а да уважат неговия избор, леко да се отделят. Детето има такава потребност, което не означава, че не ги обича. След като преминат бурните години, връзката родител – дете отново става силна и здрава.

Какво друго трябва да направят родителите?

Колкото и елементарно да звучи – просто да приемат позицията си. Разбира се, аз не казвам да вдигнат ръце от децата си, напротив – поставянето на правила е едно от най-важните неща и се надявам, че правила са поставени още преди да дойдат тийнейджърските години. Нека да продължат да правят това, което са правили и досега, да не се обиждат, да не приемат лично, че детето им се държи по малко по-груб начин. То не го прави от лоши чувства, просто е единственият начин да покаже, че става личност и че се утвърждава като такава.

Най-неприятното, което може да се случи през тези години?

Спирането на всякаква комуникация. Затова казвам, че родителите трябва да преглътнат някоя груба реплика и да слушат това, което всъщност иска да им каже детето, защото в противен случай започват скандали, след които то все повече се затваря, а родителят се чувства абсолютно безпомощен.

Какво се случва в главата на тийнейджъра?

О, много неща и това е тема на медицината. Хормоналният дисбаланс предизвиква чести промени в настроението – тийнейджърът може да се разкъсва от рев и в следващият момент да се смее до безпаметност. Разбира се, половото съзряване е изключително важна част в периода. Един от най-честите въпроси, които получавам в списанието, е от момичетата на 13-14 години – "кога ще ми дойде цикълът, всички мои приятелки имат, аз още нямам". Това е един белег на съзряване, който те искат и търсят. Със съзряването идват и сексуалните импулси, желанието за секс. Аз не съм сигурна дали повечето от момичетата и момчетата, които казват, че са правили секс, наистина са го правили. Те по-скоро демонстрират желание да изглеждат по-възрастни – нещо, което в тази възраст е особено важно. Затова и пушат, пият алкохол – просто търсят одобрение от по-големите и групи, в които това е приемливо.

Много често се появява въпросът за развода на родителите. Децата ми пишат за съвет как да спасят брака на родителите си, което е напълно непосилно за тях и не би трябвало те да се нагърбват с тази тежест и роля. В голяма част от случаите антисоциално поведение на детето,  като например бягства от училище, е сигнал, че то се притеснява за ситуация вкъщи и по някакъв начин се опитва да обедини родителите си, като ги накара да се притесняват за него, но заедно. Семейството е изключително важно за децата, но често родителите липсват, има смесени семейства или след развода единият родител тотално се оттегля, което затваря омагьосания кръг.

Днешните тийнейджъри често търпят обвинения, че са сексуално разюздани, агресивни и не признават авторитети...

Аз не виждам защо трябва да бъдат обвинявани. Тях отвсякъде ги заливат директни послания, например, че ако не си правил секс досега, си лузър. Да не говорим за филмите и клиповете, попфолк културата... Как да ги обвиняваме? Те искат да се чувстват нормални и аз винаги ще заставам зад тях, защото те са готини деца и не са изгубили разсъдъка си, просто живеят в по-друго време, в което сексът е на почит. Тийнейджърите не са хора, извадени от самотен остров, те са част от нашето общество и е важно как ние общуваме с тях – дали ги осъждаме и обвиняваме. Слагаме им етикет "лошото поколение", което съвсем не им помага. Те са същите като нас, просто растат в по-различно време и ние трябва да приемем, че е така. Търсят себе си, експериментират, нормално е. Всеки от нас е минал през това и всеки един от нас го е изживял. Важното е, че днешните тийнейджъри наистина си задават въпроси и не винаги правят някоя крачка рано.

Откъде обаче идва силната им агресия?

Първо, прагът на поносимост в днешно време е много по-висок от преди. Второ, да не забравяме, че расте поколение, раждано през 90-те години – в момента на най-голям хаос, без правила, с тотално размити граници. И трето, доста от родителите на тези деца не се интересуват от тях – или ги няма, или са в чужбина, или работят... Децата са отглеждани от бабите и дядовците, които естествено не могат да се справят с тях, и растат в атмосфера на емоционален дефицит, избиваща в агресия. Тийнейджърът намира група, в която агресията е издигната на пиедестал, и се чувства добре в нея, защото търси група, за да принадлежи. Аз не съм сигурна дали това дете, поставено в друга среда, ще се държи по същия лош начин.

Към какво е насочен тийнейджърският стремеж?

Към различни неща – любов, самоусъвършенстване, себеутвърждаване, към това да има много приятели, да се чувства приет, да се чувства обичан.

Тийнейджърите я наричат Ани и споделят с нея неща като "вторият мъж на баба ми ме опипва", "чувствам се дебела", "той иска да правим секс, за да се върне при мен". Това се случва през рубриката й "Интимно" в сп. "Хайклуб", където Анна Жукивская отговаря на въпросите на младите читатели и ги съветва как да се справят с даден проблем.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    pixtura avatar :-P
    oIo

    чудесно интервю!

  • 2
    jovanna70 avatar :-?
    jovanna70

    Да, наистина актуално и обективно представено.

  • 3
    borislavb avatar :-|
    Борислав Борисов

    Браво! Подобни текстове би трябвало да са всекидневие, но явно умни и компетентни събеседници по темата у нас има малко.
    Младите хора в тази крехка и рискова възраст имат нужда от обич и разбиране, а обществото ни им предлага само натиск за консумация, безпардонна сексуализация и влудяващи представи за нормалност. Училището, в което тази дама работи като психолог, би трябвало много да се гордее.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.