Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 23 окт 2010, 13:55, 4711 прочитания

Minority report

Всички сме представители на някакво малцинство, казва един от най-известните съвременни хърватски писатели, Миленко Йергович

Младен Петров | Варшава
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Фотограф: Ясен Христов


Считат го поравно и за босненски писател, защото е роден в Сараево. Напуска го в късното лято на 1993-а, взема със себе си малко неща, но не се разделя с пънкарското яке с множество джобове. В един от тях пази важен спомен - прелетял само на 20 сантиметра от главата му куршум. Започва да пише стихове, но бързо намира прозата. И остава в нея. Днес над името му можем да прочетем "разкошен разказвач на съвременни приказки". "Рута Таненбаум", излезлият през 2006 г. роман, разказващ за актрисата-дете, "хърватската Шърли Темпъл", е една по-различна приказка. Истинската Рута Таненбаум се казва Леа Дайч. През 1943, на 16 години, става поредната жертва на холокоста, така съвестно проведен в Хърватия. Днес в страната няма нито една улица с нейното име. Интернет също мълчи по въпроса коя е Леа Дайч. "Хората искат да забравят, но дори това е по-хубаво от самооправданието", казва Йергович. "Рута живее на улицата на Леа, но няма нито една от нейните черти. Тази книга е като камък на прага на дома на Леа. Камък на прага (по старата еврейската традиция за почит към починалите) - защото гроб няма."



Миленко Йергович живее в Загреб, автор е на повече от 20 книги, преведени на 19 езика, в България е известен със "Сараевско Марлборо". На представянето му във Варшава са дошли и хърватският, и босненският посланик. "Темата за самоличността е изключително важна за мен. Хората на Балканите са хора на границата. Границата минава през средата на нашите къщи, границата създава нашата самоличност", казва Йергович.

Как беше посрещната "Рута Таненбаум"в Хърватия?
Не написах книгата с мисълта за набеждаване на хърватите. По-важно за мен бе да не представя героинята си като мила и симпатична девойка. В цялата литература, посветена на холокоста, водещият момент е лоши хора убиват добри хора. Има нещо фалшиво и погрешно в представянето на жертвите на холокоста само като ангели.

Не разбирам.
Евреите не са били убивани, защото са били добри хора, а защото са евреи, и в това е ужасът на войната. Според мен това, че са убивани всички, и добри и лоши, е по-ужасно от това, ако бяха убивани само ангели. Това исках да покажа с тази книга. Какво се случва, когато един ден се събудиш представител на нисша раса. Тогава ставаш невидим така, както Рута и семейството й стават прозрачни за всички съседи, които само преди няколко месеца са се гордели с така известната си съседка. Колко абсурдно е всичко това. Ето днес аз съм със синя риза. И именно днес някой решава, че всички носещи сини ризи трябва да бъдат убити. Както аз не съм планирал да си облека синя риза днес, така и никой не е планирал да се роди евреин. "Рута Таненбаум" е история за холокоста и алегория на историята на ХХ век. Тази бързина на погрома, в рамките на една нощ, превръща холокоста в най-голямото престъпление в човешката история.



Изчистена ли е съвестта на хърватите?
В никакъв случай. През 45-те години югославски социализъм ни се струваше, че сме си изяснили всичко. След това Югославия се разпадна, а властта взеха хора, които показаха, че сметките с миналото далеч не са разчистени. Хора, симпатизиращи на управляващите Хърватия по време на войната, на тези, които "разрешиха" еврейския въпрос. Оказа се, че трябва да започнем всичко отначало. В Хърватия унищожаването на евреите е извършено като по учебник. Днес в страната живеят 1200 евреи. В същата тази малка Хърватска преди войната са живели 100 000 евреи.

Как еврейска общност в страната прие книгата?
Някои видяха в мен и антисемит. Израз на моята ненавист било, че показвам Рута като разглезена, влюбена в себе си малка мърла. Леа не е такава, но, припомням, за тази книга нямах нужда от ангелче. Това разделение в малката еврейска общност показва най-добре в какво състояние се намира цялото общество днес.

Каква държава е Хърватия днес - балканска, източноевропейска, западноевропейска, кандидат за член на ЕС?

Много труден въпрос. Отговорите са много. Да си припомним историята. Хърватия беше част от Югославия, страна с висок стандарт на живот, сравним с този Италия, със свобода на словото до 70-те години на ХХ век. Погледната от Чехия или Полша тогава, Югославия е една богата и свободна държава. Драматичните промени започват след 1990 г. Днес Хърватия е една по-скоро бедна и тъжна католическа държава. Хърватските националисти обожават Полша. Защо? Да изброим: католическа страна, противопоставяща се на Запада, забранени аборти. Днешната Хърватия е страна, живееща в далечното минало.

Описвате се като хърватин, без допълнението католик, как ви приемат читателите?
Просто като писател. Има и друга група от хора, за които съм може би най-омразният човек, живеещ днес в Хърватия. Какво не ми харесва тук? Хубаво е, че няма безразлични. Смятам, че няма смисъл да пиша, ако книгите ми не предизвикват дискусии и не изваждат страхове наяве. Стойностната литература прави именно това, притеснява читателя по някакъв начин.

Готови ли са хърват
ите да четат такава литература, да бръкнат по-дълбоко в раната?
Много хора са готови да го направят, но групата на крещящите е много по-агресивна. В Хърватия няма закони, които да наказват агресивните пропагандатори на ненавист. Германия определено не ми е любима държава, но много ми харесва това, че за публично хвалене на Хитлер наказанието е затвор. Може и да не звучи много либерално, но така трябва. Виждайки полицията да бие неонацисти, моето уважение към правата на човека не е накърнено по никакъв начин. Проблемът на Хърватия е, че полицията не само че не иска да бие неонацистите, но и не прави нищо, когато неонацистите бият обикновени граждани.

Четейки "Рута Тененбаум", усетих симпатия към Загреб, въпреки всичко. Кое е любимото ви място там?
Наистина ли? За мен това е голям комплимент. Като начало повече харесвам миналото от настоящето. В Сараево, моят роден град, съм веднъж на всеки четири-пет месеца. Мъчно ми е. Сараево днес не е градът, който беше и би могъл да бъде. Сараево има история на град -  пазител на духа на толерантността. През ХVІІ-ХVІІІ век в Сараево е имало толкова джамии, колкото има дни в годината. В моето детство това беше град, в който на равноправни начала живееха сърби, хървати и мюсюлмани. Мнозинството от мюсюлмани се стараеше останалите да не се чувстват ощетени. Днешното Сараево е различно, еднонационално и по-скоро нетолерантно. Еднонационално в смисъл, че правата на малцинствата са забравени. А ние всички сме представители на някакво малцинство - религиозно, етническо, сексуално, това на синеоките, и т.н. Не знаем в кой момент мнозинството ще се обърне срещу някое от тези малцинства.

Преводи на македонски и словенски, награди в Хърватия и Босна и Херцеговина. И нито един превод на сръбски...
О, да, мен никога никой няма да ме преведе на сръбски. Аз няма да позволя. Защо? Много е просто. С няколко малки нюанса сръбският, босненският, хърватският и черногорският са всъщност един и същ език. Имам издател в Белград и дори някои книги издавам само в Сърбия, но в оригинал, на хърватски.

Как изглеждат отношенията между сърби и хървати днес?
Отношенията на политическо ниво и отношенията долу, между обикновените хора, са две различни неща. За щастие отношенията между хората се възстановяват много по-бързо от тези по политическите върхове и днес са много по-добри, отколкото очаквах преди десет години. Това изключително ме радва. Още повече се радвам като виждам колко много хърватски младежи избират Белград, за да посрещнат новата година там. Не помнят Югославия, а в училище са ги учили лоши неща за Сърбия и сърбите, но въпреки това усещат нуждата да отидат и в крайна сметка откриват нещо свое там. Това показва, че войната е свършила. Разбира се, всички имаме някаква травма за спомен от миналото, но нямаме право да я преувеличаваме, като говорим непрекъснато за нея. Постоянното повтаряне на травмата служи за извинение, а след това се предава от поколение на поколение. За травмите от войната трябва да се говори с уважение, но в индивидуален контекст. Масовизацията на травмите трябва да се избягва.

Този брой на Light е посветен на мъжете. Защо един от синонимите за балканския мъж е мачо?
Фолклористично преувеличаване. Знаем, балканското общество е патриархално общество. Но по някакъв странен начин е също и матриархално общество. Мъжете отиват на война, не се връщат и така най-възрастната жена в голямото семейство се оказва неговата опора. От няколко века насам в Черна гора именно тази жена управлява целия род, а в същото време черногорците минават за най-големите поддръжници на балканския патриархат. Това е въпрос без еднозначен отговор. Да погледнем и историята на югославския феминизъм. Та американските и югославските феминистки са еднакво активни през 70-те години на ХХ век. През социализма подялбата на мъже и жени не е представлявала проблем. За разлика от по-късните години на национализма. Има примери за жени-националистки, но така или иначе национализмът остава мъжка територия. Мъжка територия, която започва да отхвърля някои от правата на жените. Малко просветената католическа църква в Хърватия също допринася за мачизма.

Какви Балкани иска да види Западът - екзотични или по-подредени, по техен маниер?
Западът не иска нито едното, нито другото. Всеки обикновен читател просто харесва добре разказаните истории. Дори в един момент това, за което се говори, минава на втори план. Важна е формата. Западът не харесва Емир Кустурица за това, че потвърждава стереотипите за Балканите. Той е харесван просто защото е добър разказвач. И това е всичко.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Енчо Керязов 20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

3 апр 2020, 2151 прочитания

20 въпроса: Надежда Цекулова 1 20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

27 мар 2020, 2413 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
RocknRolla

На 23 години с бакалавърска степен по финанси от Лондонския университет, Мелина Крумова направи собствено рок-училище

Още от Капитал
Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10