С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

1 25 ное 2010, 15:00, 10520 прочитания

Slow food: доза благотворна лудост

Десислава Димитрова, координатор на Slow Food България, за душата, селския поминък, самочувствието и други застрашени дреболии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Фотограф: Цветелина Ангелова

Десислава Димитрова (1967) е родена в София, завършила е биология в СУ и е доцент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. От шест години е координатор на доброволни начала на международното движение Slow Food1 за България – нещо, което не е търсила, но я е намерило, и което смята не за хоби, а за работа, свързана с основното й занимание като ботаник и изследовател. Любимата й тема е съчетание от официалната и неофициалната й област на действие: опазването на биоразнообразието чрез предлагане на устойчив поминък на местното население. Държи да подчертае, че въпреки неизбежната грозота на някои неща, с които се сблъсква по пътя си, й е важно да напредва, макар и с малки стъпчици, така че да увлича и други.


Какво е за вас храната?
Емоция, споделяне и чак на последно място физиологична потребност. Храната е памет, а в гозбите се отразява душата на майстора. Най обичам да готвя за приятели, с които после да седна на масата и да ми е леко на душата...


Научен работник сте, а за втори път употребявате "душа"...
Не съм научен работник по душа. Такава, каквато е в България, науката ограничава. Живеем в държава, за която науката е измервано в пари бреме...

Вие сте и "международен консул" на Slow Food за Югоизточна Европа. Къде сме спрямо другите страни в региона?
Пак не там, където трябва. Развиваме голф туризъм, с който увреждаме уникални хабитати, а нямаме дори концепция за прокарване на агротуризъм, който да подпомогне селските райони. Когато с пари от САПАРД построиш на село хотел 5 звезди, се получава тъжна работа – никога не можеш да постигнеш класа, персоналът е от местни люде, които се побъркват от притеснение...

Каква е разумната алтернатива?
Къщи за гости към фермите. Днес се върнах от такава, в село Горно Драглище, казва се "Дешка", на името на стопанката си. Жената казва: "За мен няма криза." И е щастлива, дава хляб на доста хора. При Дешка няма как човек да е недоволен, защото е като гост на семейството. И другите подобни места са същите – вкусна и проста храна, фантастична атмосфера, домакинът е неизчерпаем източник на информация.



Какво се очаква от държавата по въпроса?
Политика за проучване и съхраняване на кулинарните традиции на страната. Политика за развитие на свързан със селското стопанство туризъм... Доскоро в селски ресторант трябваше да ядеш купешко кисело мляко, защото собственикът нямаше право да ползва млякото от кравата на съседа. Сега да се надяваме, че ще има промяна – от 26 октомври е в сила т.нар. Наредба за директни доставки, да видим как ще заработи.
В България малкият човек, малкият производител, малкият собственик на фирма се мъчи сам да се оправя. Когато някой избере да живее на село, защото му харесва, защото там е неговият дом, защото не иска да се бута в големия град, той трябва да е изключително упорит, за да успее... Сещам се за Цветан Димитров, производителя на зелено сирене, интелигентен човек, щастлив със семейството си в Черни Вит. Отиде в предаването на Димитър Цонев, а той, с желание да му направи комплимент, го пита: "Как така живеете на село, а не сте се уредили другаде?" Това е масовото мислене.

Сещате ли се за някое добруващо село?
Наскоро бях в Трентино. В селата всичко е спретнато, асфалтът им е по-добър от този на софийските улици: държавата дава пари за такива неща. А вземете Смилян: живописна природа, Празник на фасула, отиваш и затъваш до колене в кал, в мизерия, в безпътицата на тези хора. Настрана отсъстващото подпомагане на отделни производители – държавата трябва да се погрижи поне за инфраструктурата. Да не говорим за здравеопазването по селата, за образованието – държавата отсъства на всички нива.

Кой проблем обединява балканските страни от вашата гледна точка?
В онези, прекарали период на социализъм, когато селското стопанство е било национализирано и не е имало частна инициатива, всички уникални храни са минали за домашна консумация. За да може подобен продукт да бъде съхранен, той трябва да излезе някак на пазара, а за тази цел – първо да се стабилизира от технолози, които да видят слабите му места и да поработят върху тях, без да го лишат от традиционните му характеристики. Пример със зеленото сирене: когато започнахме с него през 2007 г., то просто "ставаше" или "не ставаше" във всяко отделно семейство. Когато му изтече саламурата, в досег с хладния и влажен въздух бялото сирене позеленява, развива плесен. Но ако искаш да правиш дори съвсем малък бизнес с него, трябва да си сигурен, че ще имаш продукт с постоянно качество. За това помогнаха "Слоуфуд", които доведоха експерт: вместо да каже като нашите спецове "явно имате заразени съдове, изгорете ги и почвайте наново", разбра къде е проблемът, консултира известно време производителите и тази година, като отидохме на "Тера Мадре" в Торино, раздаде едно кило на 40 дегустатори и беше много доволен от резултата. Каза, че почти сме готови.

Каква роля играе СФ в съдбата на уникалните храни?
"Слоуфуд" помага за популяризирането им – главно чрез участие в изложения. Ако става въпрос за президиуми2, може да обезпечи и финансова помощ, но малка. Най-ценното, което дава СФ, е признание, безброй контакти и съпричастие към нещо голямо. От 2004 г. водя хора на изложения в Италия и ако трябва да кажа романтично защо продължавам въпреки всичките абсурдни ситуации, то е заради онази искрица, която се запалва в очите им, като видят, че те и техният труд са оценени. С нашето участие навън връщаме на хората онова, което държавата им е взела – самочувствието.

Само ентусиазъм ли ви движи?
Думата ентусиазъм е поизтъркана от едно време, когато трябваше да сме ентусиазирани. По-скоро – и това важи за всички, които работим в СФ – ни движи доза лудост. Тя ни дава стремежа и солта на деня...

1 "Слоуфуд" е самоиздържаща се неправителствена организация и международно идейно течение, създадено в Италия през 1989 г. от социолога Карло Петрини. Името е протест срещу "фастфуд" стила на живот и обобщава стремежа на СФ да загърби бързото хранене като символ на ред проблеми на съвременното човечество: индустриална безличност, количества без качество, живот без удоволствие. Мотото на СФ е "Вкусно, чисто, честно", логото – охлювче. Българското му разклонение съществува от 2004 г. и именно Десислава Димитрова е негов първопроходец, двигател, глашатай и домакин – за връзка се ползват личният й телефон и адрес (вж. www.slowfood-bg.org). Членовете на СФ - България, са стотина, членският внос – 5 евро, като желащите са призовани да ги закръглят на 10 в полза на местния клон и неговите дейности. Най-важните български СФ събития от 2010-а бяха панбалканската сбирка "Тера Мадре" ("Майка Земя" – така се наричат периодичните международни конференции на СФ за обмяна на опит и на идеи) през юли и семинарът "Чиста, честна и социално отговорна храна за българските деца" на 12 ноември.

2 "Президиум" е основно понятие от лексиката на СФ: става дума за "проект на "Слоуфуд" за защита на уникални продукти, застрашени от изчезване, около които има общност, способна да ги превърне в свой поминък". Президиумите в България са три: зеленото сирене от с. Черни Вит, фасулът от Смилян и каракачанската овца. Вероятният следващ президиум ще бъде нафпавок – колбас от натъпкан с месо и подправки пикочен мехур, стомах или дванайсетопръстник.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: хранене

Прочетете и това

20 въпроса: Тихомир Стоянов 20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход

23 май 2019, 539 прочитания

20 въпроса: Геновева Христова-Мъри 1 20 въпроса: Геновева Христова-Мъри

Съоснователка на Missia23, място, което събира хора от творческите индустрии и тех-специалисти от различни области

17 май 2019, 1487 прочитания

24 часа 7 дни

23 май 2019, 12089 прочитания

23 май 2019, 2761 прочитания

23 май 2019, 2174 прочитания

23 май 2019, 1830 прочитания

23 май 2019, 1633 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Храна за човека

Д-р Георги Гайдурков, който лекува само с промяна в начина на хранене

Подрязаните крила на Huawei

Решението на Google удря по амбициите на китайския гигант да оглави глобалния смартфон сектор

Как трамваите влязоха в Google

Разписанията на градския транспорт в София станаха достъпни в Google Maps, но без съдействието на Столичната община

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кино: "Капернаум"

Драма на бедност и надежда през очите на дете

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица