Slow food: доза благотворна лудост

Десислава Димитрова, координатор на Slow Food България, за душата, селския поминък, самочувствието и други застрашени дреболии

   ©  Цветелина Ангелова

Десислава Димитрова (1967) е родена в София, завършила е биология в СУ и е доцент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. От шест години е координатор на доброволни начала на международното движение Slow Food1 за България – нещо, което не е търсила, но я е намерило, и което смята не за хоби, а за работа, свързана с основното й занимание като ботаник и изследовател. Любимата й тема е съчетание от официалната и неофициалната й област на действие: опазването на биоразнообразието чрез предлагане на устойчив поминък на местното население. Държи да подчертае, че въпреки неизбежната грозота на някои неща, с които се сблъсква по пътя си, й е важно да напредва, макар и с малки стъпчици, така че да увлича и други.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • augusta_aura
    • - 1
    • + 6

    "С нашето участие навън връщаме на хората онова, което държавата им е взела – самочувствието." - цитат от интервюто.
    ЕС е признал на Гърция над 80 продукта като защитени марки за произход. Но ги е признал след техните упорити действия в тази насока. Няма да се впускам в спор дали салатата "хориатики" или "шопската салата" е меродавна, защото имаме достатъчно продукти и храни, към които да насочим усилията си.
    Това, което се случва е убийството на националната ни кухня от собствения ни нихилизъм или нейното профанизиране - "кавърма", моля ви е, това е представата на ресторантьорските профани за национално блюдо, и толкоз! Никъде по морето не можеш да получиш една прясна салата от домашно печени чушки или например лютика. Всичко е заготовки, постната храна не се приготвя, защото се смята за евтина.
    Аз не разбирам защо зад усилията на една такава организация като слоу фуд не застават българските институции, които всъщност трябва да се преборят в Брюксел за признаването на наши храни като марки със защитен произход. Толкова ли няма пари да се отделят да се поощрят малките производители, да се образоват на семинари, да им се даде възможност да се срещат с подобни на тях хора от други страни, да им се създаде един сайт, който хем да ги представляа пред България и света, хем да им бъде полезен с актуална информация. Четох някъде как гърците представяли в Брюксел дебели папки с документи и свидетелства, че тази или онази храна или напитка са традиционно гръцки. Къде са българските етнографи, които да докажат старите български корени на една или друга храна? И търси ли ги някой изобщо? Уникалните кулинарни традиции на един народ в днешно време са въпрос на маркетинг, на икономика.
    Какво става с ракията? Еленския бут? И т.н., и т.н.
    Прочетете форумите на тема 'има ли бг национална кухня". Един през друг се надпреварват да пишат кое откъде е взето, а някои по-начетени се връщат чак до Древен Египет, за да докажат, че няма, няма, няма национална кухня. Аз не знам в подобни гръцки форуми дали се разгарят подобни дискусии. Ами едва ли. За западната ни малка героична съседка не смея и дума да обеля.
    Въпрос на национално самочувствие, както каза Д. Димитрова.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал