Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 2 дек 2010, 13:58, 8647 прочитания

The Kids Are All Right

Венета, Венета и Ина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Срещу себе си Венета вижда Венета всеки ден. И това не е огледален образ, а човекът, с когото тя споделя живота си вече десет години. От една година отглеждат заедно и своето дете Ина (носи фамилиите и на двете си майки).
Имам една любима история с Венета: вървим и случайно виждаме човек, който "почиства" ресторанта си от лястовичи гнезда. Реакцията й е мигновена – обажда се, за да съобщи за нарушението. По-късно се връща на място да провери имало ли e ефект от сигнала й. Със същата готовност Венета отделя от времето си, за да алармира за нагло паркирала кола или да спори с чиновници, за да да ги убеди, че в живота съществуват и други графи освен "баща – неизвестен".

Как минава един ден във вашето семейство? Имате ли разпределени роли и задачи?
Предполагам, че е подобен на деня на всяко друго семейство, естествено със спецификите да се различаваш по нещо. Аз гледам Ина през деня, а Венета ходи на работа, вечер се прибира, вечеряме, играем си с детето. Звучи класически, но всъщност нямаме строго разпределение на задължения. Всяка си има силни и слаби страни и според това разпределяме задачите. Аз карам обикновено колата, но и готвя повече сега, тя обаче е по-голямата чистница.
Когато решихме да имаме дете, не бяхме избрали коя точно ще ражда. Имахме нагласата, че може да е всяка от нас. Правихме си изследвания и двете. После преценихме, че детето ще изисква повече време и отдаване, а Венета е по-големия работохолик в семейството. Но това не значи, че следващото дете няма да го роди тя. Имаме две възможности, не пречи да ги използваме.

Имате ли някакви притеснения за това, че сте нестандартно семейство?
Може би сме се притеснявали, за това и се забавихме с решението. Животът ми с бебето обаче ме кара да имам все по-малко притеснения. Аз всъщност забравям, че имам такива, защото ежедневието предполага грижи. Ина приема много добре и двете си майки. А вече има и научни изследвания на първото поколение тинейджъри от гей семейства с извода, че всичко е нормално в развитието на психиката им и че тези децата дори са по-адаптивни.


Момиче или момче искахте?
Аз лично си представях как играя футбол с някой, винаги ми се е искало. Предполагам, че детето ни ще си играе с кукли, но се надявам да си играе и с топка. Когато забременях, бяхме настороени положително и към двата пола. Изненада беше нагласата на приятелите ни, които мислеха, че искаме момиче. Странно ми беше, че хората предполагат, че две жени не искат мъж в къщата си. Ние не сме мъжемразки, бихме се радвали също толкова и на момченце.

Липсата на мъжки модел в семейството проблем ли е според вас?
Ако съществува такова чисто разделение на модели поведение – грижа и състрадание от една страна и поглед към света от друга – мисля, че ние двете сме достатъчни да ги покажем на детето си, дори предостатъчни. Иначе в чисто полово отношение, ние имаме много приятели и от двата пола, баби и дядовци и детето ще има възможност да ги опознае добре и отблизо.

Какво ще обясните на Ина, когато поотрасне малко и започнат въпросите?
Не мислим да крием от детето кое е и как е създадено. Ще й обясняваме постепенно и по-малко, според възрастта и това доколко тя може да поеме. Възможно най-рано и когато тя има интерес. Първо ще й кажем как от едно семенце, поставено в яйцеклетка, се ражда детенце, после – как сме отишли в клиника, за да се случи това...ще кажем, че това е нашата история и че има и други истории. Надявам се и другите родители така да обясняват, защото няма само една история.



В детската градина и училище как ще подходите?
Ина би се чувствала странно само, ако някой й обърне внимание на това, че е различна и то по груб начин. Аз в своето ежедниевие съм забравила този факт и живея живота си. В градината и училище ще подходим с информиране и образоване – събираме преподаватели, родителите на децата от групата и обясняваме ситуацията. Ако родителите и учителите не са агресивни, няма да има и агресия у децата, които повтарят родителите си. Доколкото хората са отворени, образоват се и не стесняват кубчето живот на своето дете, дотолкова и аз не се притеснявам.

Как ви възприемат хората в България?
Тук сме невидими, хората просто не смятат, че Венета е майка на детето си, предполагат, че е моя майка, братовчедка, леля, сестра...но като цяло трудно правят връзката между нея и нейното дете. Във всяка ситуация трябва да избираш дали да обясняваш.

Как решаваш как да се държиш?
 Според ситуацията – хората, с които прекарваш ежедневието си, трябва да са наясно кой кой е. На хората от опашката за хляб не им обясняваш, защото не си струва усилието. Случи ни се в един увеселителен парк да не искат да ни дадат намаление за семейство. Говорихме си с управителката на тема какво е семейство и тя заяви, че две жени не могат да имат дете. Аз й показах Ина с въпроса: "А това на какво ви прилича?" и в крайна сметка тя ни продаде семейния пакет. В този случай беше важно да обясним и да се преборим за едно право на семейство. Не заради намалението, а за това, че живеем своя живот и ако ние не влизаме в рамката, може би трябва да се разшири малко, а не да ни изключва.

Детето предполага по-чести срещи с администрация и закон. На това ниво как стоят нещата и вие как действате?
И на институционално ниво сме невидими и нямаме основни права на партньори. Това е и разликата с много други съвременни държави - не са уредени правата ни на наследяване, на застраховки, да получаваме информация един за друг в болница, правомощия на втория родител, ако се наложи, да извеждаме детето в чужбина и т.н. В момента аз де юре съм самотна майка с едно дете, а не част от хетеросексуално или гей семейство. Детето ни не може да наследи майка си, освен ако това не се уреди по специален ред със завещание и ние не положим допълнителни усилия. Това усложнява всекидневието ни, защото трябва да мислим за всичко.
Хората казват, гей семействата да си жевеят живота, но да не правят деца. Обществото не било готово да приеме, че някой съществува и затова – да не се променя закона. Но ние сме тук и съществуваме, въпреки че някой не би искал това да е така. Ние все пак раждаме и заради това, че нещата са неуредени, децата страдат, защото вместо да отдаваш времето и вниманието си на тях, трябва да се бориш с неуредиците.

Има ли начини да бориш системата и да си търсиш правата?
Когато искаш да имаш дете, да живееш своя живот, а не нечий друг, излизаш на светло в добрия смисъл да думата и има голямо значение, че и ти си тук, че дишаш същия въздух, че плащаш същите данъци, че ходиш и ти на работа, вечер се прибираш и ти си гледаш детето и правиш вероятно същите работи, които правят и другите родители. Разликата е, че се случва с повече финансови средства, време и здрава психика . Това пак е още едно минаване през себе си. Опитваме се да си търсим правата. Чрез пълномощно, партньорът ми може да извежда детето извън страната. Ако я спре полиция, има пълномощно, че може да бъде с дъщеря си навсякъде из страната. Има направено завещание в нейна полза, за всеки случай, ако аз умра, защото не знаем в такъв случай моите близки дали ще позволят на другата й майка да се грижи за нея.

Родихте в Англия, защо направихте такъв избор?
Както всички големи неща, и това стана случайно. Аз бях вече доста бременна. Отидохме на гей парада 2009 г. и там се запознахме с Клер Димийон – английска гражданка, която същата година обиколи гей парадите във всички източноевропейски страни с цел институционална и психологическа подкрепа. Тя посети страни, в които беше физически страшно да излезеш и да се обявиш открито. За този значим принос в социалната сфера, Клер получи награда от английската кралица. Тя ни подкрепи и убеди, че си струва да родим в Англия и че не изисква толкова голям престой, колкото ние предполагахме, за да може Ина да получи гражданство и родителските ни права.
Така детето взе име, каквото ние искахме - фамилиите и на двете си майки. Това е много важно за нас. Надяваме се, че по този начин ще си общуваме по-лесно с институциите. Там с Венета сключихме т.нар. "civil partnership" (гражданско партньорство), аналогично на българското "съжителство", и с така имаме права на партньори. Венета има признати права на родител спрямо Ина, но само за Англия. При евентуално дело в съда тези неща ще имат тежест, но няма да решат спора.

Как записаха Ина у нас?
В момента българският закон не е адекватен на времето и реалната ситуация. В акта за раждане са записани само опции "майка" и "баща". Във време, когато има всякакви форми на семейство – хетеросексуални заедно или разделени, самотни майки и бащи, има и гей двойки, които си гледат децата. За мен, днес "баща-неизвестен" да запишеш е оксиморон, особено в нашия случай – направили сме осъзнат избор на донор, проучвали сме предварително, чели сме много профили. Аз много държах в акта на детето ми да не е записано "баща – неизвестен", получих отказ от чиновниците: "Не може, такъв е законът!" и след час и половина спор, успях да стигна до шефката на ЕСГРАОН, за да установим заедно, че това не е закона, а остаряла практика. Накрая записаха на празното място за име на бащата знак "точка" и сега бащата на детето ми е Точка. Трябваше да бъде записано нещо, за да мине през системата.
В болицата в Англия аз пишех Венета като втори родител и всички го приемаха за нормално, никой дори не се замисляше, че това е нещо необикновено.

Тези случки отчавайват ли ви, или ви еманципират?
Колкото повече различно вижда човек, толкова повече се образова и по-толерантен става. Българинът не е такъв, но има шанс. За щастие за младите у нас това, че някой е гей и има дете е по-скоро клюка, отколкото нещо неморално и осъдително. А и ние успяхме да сключим брак в Англия само с десетдневен престой и това се дължи единствено на факта, че България е част от ЕС. Това ни дава голяма надежда, че нещата ще се променят и увереността да вземем това решение.

Събирате ли се с други семейства като вашето?
Събираме се неформално, защото сме приятели. Мисля че е важно да има такава група за подкрепа, да си обменяме опит за различни житейски ситуации, в които попадат хора като нас. И за нашите деца ще е много важно да се познават.

Ще я запишете ли на балет?
Мисля, че да. За да разберем какво наистина иска и й е приятно да прави, ще я записваме на много неща.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева 20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

29 май 2020, 2167 прочитания

Опит за летене Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

29 май 2020, 1001 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Приемно време

Милена, Ивайло, Христо, Габриел, Карлос и кучето Гергана

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10