Милена Николова - Миленита
©
Ася Колева
©
Ася Колева
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Прибирам се вкъщи към 23:30. Двегодишната ми дъщеря Калина вече спи, но синът ми на 4 още е буден и ме чака. Не сме се виждали от два дни. Прегръщаме се, целуваме се и се заговаряме:
Ясен: Мамооооо!!
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
9 коментара
Прекрасен текст!
Рядко талантливо четиво. Диалогът с Ясен е уникален
Авторката Миленита с "Черните котараци" ли е? Това парче и "Чешмеджийо" много ме кефят, надявам се да направи още подобни. Ако не е тя, извинявайте. Хубаво разказче :)
До коментар [#3] от "moreni":
Тя е. Не знаех, че и пише:)
Чудесен текст!
Поздравления!
Страшно готина статия. :)
Не само, че го изчетох на един дъх, но и го изпратих по мейл на майка си.
Прекраснен текст, оптимистичен и леко неудобен с откровеността си за онези, които разбират дома и семейството като тв реклама на маргарин или прах за пране.
"....ако трябва да се качиш до петия етаж с 10-литрова бутилка минерална вода в едната ръка, детско колело в другата и заспало дете на рамо...."
нямам думи.....
за това трябва да си много-много здрава майка :)
Много добър текст! Браво!
Такива истински истории ми се иска да има повече.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход