Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 2 дек 2010, 12:59, 5285 прочитания

Баща ми е върхът

Виктор и Колдър

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Виктор – единственият баща сред моите познати, който гледа детето си сам, е обаятелен мъж, зад чиято сдържаност прозира болка, особено когато разказва фактите около това как се е композирало малкото му сплотено двучленно семейство.

Виктор Пенев, 42 г. е баща на Колдър, 7 г. Той спокойно би спрял дотук с представянето си, тъй като единствената константа в живота му е неговият син. Останалите биографични подробности имат смисъл за един друг живот – магистърска степен от "Станфорд", инвестиционен банкер в JPMorgan, Лондон, предприемач и съосновател на "Нетинфо".


Успелите и привлекателните също плачат - Виктор преживява буквален житейски катаклизъм, когато майката на Колдър - американка (моден дизайнер), внезапно иска развод и оставя едногодишния им син де факто под попечителството на баща му.

За Виктор това не е избор - раздялата и поемането на грижите за детето му идват "като стоварване на тон тухли върху главата", докато живее със семейството си в Ню Йорк, директор е в "Плейбой" и пътува често, дълго и надалече. "Бащинството е немалко предизвикателство", казва Виктор, но въпреки тежестта на соловото родителство не наема кохорта детегледачки, а решава да се посвети на новата си роля.

Напуска работата си в Ню Йорк, връща се в България, захваща се с управлението на "Нетинфо". Прибира се от работа всеки ден в пет и поема пътя, който го превръща от самотен баща в щастлив родител.



"Човек, като поеме отговорността си, не мисли за предизвикателствата. Просто посреща ежедневните проблеми и ги разрешава", казва Виктор. "Никога не съм си мислил колко ще ми е трудно. Например, когато трябваше да го науча да си мие зъбите или да ходи до тоалетна – идва моментът, аз започвам да чета книжки, разпитвам, съветвам се и го правя."

Най-трудните моменти са, когато Колдър го предизвика и Виктор не успява да сдържи гнева си, повишава тон и всичко свършва със сълзи. Тогава на повърхността изплуват емоции на безсилие и страхове дали е адекватен за родител, тревога дали дава на сина си каквото е нужно, самосъжаление и самообвинение, които тежат. "Не бих казал, че плача в такива случаи, но се саморазкъсвам на парчета и си обещавам да пробвам да бъда по-добър, да не губя търпение и да пазя достойнството му."

Приел е за себе си, че в едно семейство най-важното е качеството на връзките, а не съставът. "В крайна сметка какво е най-добре за детето може много трудно да се прецени", смята Виктор.

Когато идва в България с Колдър, умишлено не наема детегледачка, само майка му гледа детето два пъти седмично. Всеки ден, независимо какво се случва, от пет до девет е тяхното неприкосновено време заедно –играят на площадката, ходят някъде с приятели, готвят, карат колело. "И съм ужасно доволен, че направих така."

"Компромиси? – Да , разбира се", усмихва се Виктор. В момента, в който решава, че детето е неговият приоритет, всичко останало става компромис между тази отговорност и собствените му нужди и желания. "Най-големият компромис и най-труден за мен всъщност беше свързан с това да приема, че Колдър има нужда от майка си  такава, каквато е. А за да е тя в живота му, аз трябваше да се преместя обратно в САЩ." Разбират се, че Колдър може да живее в България с Виктор само докато е малък и преди да стане ученик. След това тримата трябва да живеят в един и същи град и Виктор се премества обратно в Ню Йорк, където е и майката на Колдър.

Откакто двамата са обратно в САЩ, Виктор оценява колко благотворно му се отразява общуването с нея. "Всеки път като се връща от уикенд в нейния дом, е с цял букет нови и различни впечатления, мисли и идеи, които аз не бих могъл да разнообразя до такава степен."

В САЩ Виктор се чувства облекчен, защото възможностите и обществената подкрепа за гледане на дете са много по-големи – от детски площадки, музеи и забавления до готовността на всички наоколо да помагат. Да си сам баща се счита за нещо съвсем нормално, особено в Ню Йорк, и от тази гледна точка няма скрити въпроси в очите на хората и дразнещо любопитство. "Чувствам се великолепно. Животът е такъв, какъвто си го направиш, и в момента се чувствам на правилното място. Имам притеснения за бъдещето и страхове, не е съвсем безметежно, но като цяло... "казано честно, всичко ми е наред".

Символ на щастието за Виктор е една минитрадиция през уикендите, които прекарват заедно с Колдър: след като се събудят и поизлежават, организират си бой с възглавници. Това е резервираното време, когато Виктор се превръща в дете и всеотдайно играе с детето си. Обикновено Виктор се уморява пръв, боят приключва и баща и син си почиват прегърнати. Други любими занимания са футбол и фризби в парка, кино, театър, изложби, пътуват по света и откриват нови места, четат си книжки един на друг, играят шах, правят проекти (щанд пред блока, на който продават домашно приготвена от Колдър лимонада) и много други. Най-важното, на което иска да научи сина си, е честност, скромност и кураж.

Защо е сам Виктор? Не споменава думите самота, тежест, тъга, гняв, но споделя, че дълго време е бил толкова натоварен емоционално от това, което му се е случило, че не е имал капацитет да мисли за нова връзка. От първостепенно значение е личността, която влиза в живота му, да не компрометира отношенията със сина му, да не се конкурира с него, а да се впише. "Започвал съм връзки, но не съм ги задълбочавал, въпреки че теоретично съм отворен за всякакви опции и определено искам да имам още деца. В следваща връзка бих бил далеч по-мъдър или консервативен в избора си и не мисля, че бих сключил брак. По-скоро търся човек, с когото можем да споделяме и доброто, и лошото."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева 20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

29 май 2020, 2202 прочитания

Опит за летене Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

29 май 2020, 1013 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Портретът на режисьора като млад

Още от Капитал
Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10