Баща ми е върхът

Виктор и Колдър

Виктор – единственият баща сред моите познати, който гледа детето си сам, е обаятелен мъж, зад чиято сдържаност прозира болка, особено когато разказва фактите около това как се е композирало малкото му сплотено двучленно семейство.

Виктор Пенев, 42 г. е баща на Колдър, 7 г. Той спокойно би спрял дотук с представянето си, тъй като единствената константа в живота му е неговият син. Останалите биографични подробности имат смисъл за един друг живот – магистърска степен от "Станфорд", инвестиционен банкер в JPMorgan, Лондон, предприемач и съосновател на "Нетинфо".

Успелите и привлекателните също плачат - Виктор преживява буквален житейски катаклизъм, когато майката на Колдър - американка (моден дизайнер), внезапно иска развод и оставя едногодишния им син де факто под попечителството на баща му.

За Виктор това не е избор - раздялата и поемането на грижите за детето му идват "като стоварване на тон тухли върху главата", докато живее със семейството си в Ню Йорк, директор е в "Плейбой" и пътува често, дълго и надалече. "Бащинството е немалко предизвикателство", казва Виктор, но въпреки тежестта на соловото родителство не наема кохорта детегледачки, а решава да се посвети на новата си роля.

Напуска работата си в Ню Йорк, връща се в България, захваща се с управлението на "Нетинфо". Прибира се от работа всеки ден в пет и поема пътя, който го превръща от самотен баща в щастлив родител.

"Човек, като поеме отговорността си, не мисли за предизвикателствата. Просто посреща ежедневните проблеми и ги разрешава", казва Виктор. "Никога не съм си мислил колко ще ми е трудно. Например, когато трябваше да го науча да си мие зъбите или да ходи до тоалетна – идва моментът, аз започвам да чета книжки, разпитвам, съветвам се и го правя."

Най-трудните моменти са, когато Колдър го предизвика и Виктор не успява да сдържи гнева си, повишава тон и всичко свършва със сълзи. Тогава на повърхността изплуват емоции на безсилие и страхове дали е адекватен за родител, тревога дали дава на сина си каквото е нужно, самосъжаление и самообвинение, които тежат. "Не бих казал, че плача в такива случаи, но се саморазкъсвам на парчета и си обещавам да пробвам да бъда по-добър, да не губя търпение и да пазя достойнството му."

Приел е за себе си, че в едно семейство най-важното е качеството на връзките, а не съставът. "В крайна сметка какво е най-добре за детето може много трудно да се прецени", смята Виктор.

Когато идва в България с Колдър, умишлено не наема детегледачка, само майка му гледа детето два пъти седмично. Всеки ден, независимо какво се случва, от пет до девет е тяхното неприкосновено време заедно –играят на площадката, ходят някъде с приятели, готвят, карат колело. "И съм ужасно доволен, че направих така."

"Компромиси? – Да , разбира се", усмихва се Виктор. В момента, в който решава, че детето е неговият приоритет, всичко останало става компромис между тази отговорност и собствените му нужди и желания. "Най-големият компромис и най-труден за мен всъщност беше свързан с това да приема, че Колдър има нужда от майка си  такава, каквато е. А за да е тя в живота му, аз трябваше да се преместя обратно в САЩ." Разбират се, че Колдър може да живее в България с Виктор само докато е малък и преди да стане ученик. След това тримата трябва да живеят в един и същи град и Виктор се премества обратно в Ню Йорк, където е и майката на Колдър.

Откакто двамата са обратно в САЩ, Виктор оценява колко благотворно му се отразява общуването с нея. "Всеки път като се връща от уикенд в нейния дом, е с цял букет нови и различни впечатления, мисли и идеи, които аз не бих могъл да разнообразя до такава степен."

В САЩ Виктор се чувства облекчен, защото възможностите и обществената подкрепа за гледане на дете са много по-големи – от детски площадки, музеи и забавления до готовността на всички наоколо да помагат. Да си сам баща се счита за нещо съвсем нормално, особено в Ню Йорк, и от тази гледна точка няма скрити въпроси в очите на хората и дразнещо любопитство. "Чувствам се великолепно. Животът е такъв, какъвто си го направиш, и в момента се чувствам на правилното място. Имам притеснения за бъдещето и страхове, не е съвсем безметежно, но като цяло... "казано честно, всичко ми е наред".

Символ на щастието за Виктор е една минитрадиция през уикендите, които прекарват заедно с Колдър: след като се събудят и поизлежават, организират си бой с възглавници. Това е резервираното време, когато Виктор се превръща в дете и всеотдайно играе с детето си. Обикновено Виктор се уморява пръв, боят приключва и баща и син си почиват прегърнати. Други любими занимания са футбол и фризби в парка, кино, театър, изложби, пътуват по света и откриват нови места, четат си книжки един на друг, играят шах, правят проекти (щанд пред блока, на който продават домашно приготвена от Колдър лимонада) и много други. Най-важното, на което иска да научи сина си, е честност, скромност и кураж.

Защо е сам Виктор? Не споменава думите самота, тежест, тъга, гняв, но споделя, че дълго време е бил толкова натоварен емоционално от това, което му се е случило, че не е имал капацитет да мисли за нова връзка. От първостепенно значение е личността, която влиза в живота му, да не компрометира отношенията със сина му, да не се конкурира с него, а да се впише. "Започвал съм връзки, но не съм ги задълбочавал, въпреки че теоретично съм отворен за всякакви опции и определено искам да имам още деца. В следваща връзка бих бил далеч по-мъдър или консервативен в избора си и не мисля, че бих сключил брак. По-скоро търся човек, с когото можем да споделяме и доброто, и лошото."

Още от Капитал