Бракът като институция е в криза, но семейството не е

Бракът като институция е в криза, но семейството не е

Румяна Радулова е клиничен психолог. Семеен терапевт на свободна практика и консултант в Център за рехабилитация и социална интеграция на хора със зависимости "Проект Пеперуда - София"

20833 прочитания

© Надежда Чипева


Г-жо Радулова, защо все повече двойки избират да не сключват брак?

Бракът като институция е в криза, но това е израз на кризата на доверие към институциите като цяло в България. От друга страна, не съм съгласна, че семейството е в криза, защото си мисля, че цялата тази липса на доверие в институциите, изобилието от социални мрежи и принадлежности често пъти предизвикват изживяване на криза по-скоро на личността и семейството се превръща в последен пристан, място, където човек се чувства приет, обичан и сигурен.

Това не са ли две различни дефиниции на това какво е семейството – едната клони към социално-икономическо определение, а другата е свързана с емоционалното и личното преживяване.

Това е, защото самата институция брак идва да регулира социално-икономически отношения, но се оказва тясна за изискванията и потребностите на съвременните двойки. Първоначално бракът е форма, в която партньорите функционират комплементарно – частното пространство е където жената се изявява, грижи се за дома и децата, а публичното е където мъжът се изявява, пази границите и осъществява контакта с външния свят. Тази симбиоза е подчинена на това те да могат да отгледат и възпитат децата си и семейството да оцелее, което задоволява по-колективистични цели. Докато в днешно време все по-важни стават индивидуалните ценности и интереси. Партньорите поставят на първа линия това да бъдат обичани, приети, разбрани и подкрепени. В днешно време често пъти мъжът и жената влизат в конкурентно взаимоотношение, следвайки свои собствени проекти и свои собствени версии на това какво е да си щастлив. Бракът се превръща в едно по-конфликтно пространство, което трябва да съвместява различни версии за щастие и удовлетвореност. Все по-малко двойки избират да следват стария кавър – останахме заедно заради семейството, децата, макар и нещастни.

Мисля си, че голяма част от двойките, които отказват да сключат брак, го правят като бунт срещу една подобна ограничаваща дефиниция на брака и семейството, особено когато са израснали в семейства, които са усещали като фалшиви, и са преживявали родителите си като нещастни заедно. От друга страна, хора, които имат личен опит с тежък развод – на родители, приятели или собствен, имат фантазията, че понеже няма брак, раздялата няма да е толкова тежка, което всъщност невинаги е така. Когато човек поеме риска да влезе в една връзка по честен и открит начин, когато поеме риска на интимността и свързването, на това да се нуждаеш и да си зависим от другия, тогава винаги раздялата е болезнена. Винаги има тъгуване, винаги има траур.

Мъжът в съвременното общество е като че ли детрониран от икономически и социално ръководната роля, отредена му в патриархалното битуване, много от тях са израснали в стария модел, но трябва да търсят щастие в новия. Как реагират и как се справят мъжете, какви са им вариантите да оцелеят емоционално и психически?

Мисля, че не само мъжете държат в представите си тези две версии за взаимоотношение и семейство. Патриархалната и модерната версия за партньорство е нещо, което съществува като полемика и в главите на жените. Има парадоксални явления, в които уж има равенство между половете, в смисъл че и двамата работят, имат свои лични проекти, но същевременно и съвсем необезпокоявано жената е отговорна и за домакинство, емоицонален климат и отглеждане на децата. И съответно обратният сценарий, в който, независимо че жената работи, основната тежест за финансова стабилност пада върху мъжа. Тези две версии комуникират по различен начин във всяка двойка. Различни семейни иделологии могат да изграждат и съвместяват по различен начин разпределението на йерархия, власт и ролеви модели.

Може ли да се говори, че в новите взаимоотношения отговорността е споделена, а свободата е предоговорена?

Отговорността винаги е следствие на повече свобода, която от своя страна се изживява като несигурност. Това се случва с онези двойки, които решават да не сключат брак. При тях истинският въпрос е колко несигурност могат да поемат и как е взето решението за подобна връзка. Когато дойде едно семейство при мен и каже, че са решили да не сключат брак, много често впоследствие се разбира, че това не е споделено, а е само официалната версия. В тези случаи проличава един маргинален глас, който има нужда от повече сигурност и предсказуемост във връзката, и друг, за който това е свързано с тревога от ограничения на личната му свобода и избор. Ако хората са достатъчно сигурни в себе си, могат да толерират по-голяма несигурност по отношение на тяхната връзка и да си дадат повече свобода да експериментират.

Такова решение понякога е псевдорешение– или е бунт срещу конвенцията, или срещу това, което са преживели, или е опит да докажат на родителите си, че техният избор е по-добър. Често това е бягство от интимността и отговорността, изкушени от идеята, че светът е пълен с потенциални партньори, които могат да бъдат сменени и пробвани като дрехите в един магазин, докато се намери този, който пасва най-добре.

Всъщност това е едно от големите предизвикателства на съвременния човек, който, от една страна, иска да има семейство, но в същото време има толкова възможности за нови и разнообразни срещи. Какво се случва всъщност, каква е динамиката, която води до толкова повече раздели?

Има бленуване по една романтична версия, че ще намерим половинката, която ще пасне на сърцето ни, а дотогава може да правим много проби също както в Пепеляшка, принцът пробва обувката на всички булки в царството, преди да се спре на единствената, която, забележете, е и последната. Получава се изместване в бъдеще време на срещата с перфектния партньор. Това в много случаи идва да предотврати влизането в интимна връзка, което се изживява като застрашаващо и потенциално нараняващо. Понякога мислим, че има начин да избираме и поръчваме като в супермаркет това, от което имаме нужда. Но това е едно илюзорно преживяване, неудовлетворително, в което близостта няма място да се случи. Подобен подход е много обвързан с консуматорския модел на съвременния живот, което отново успява да саботира създаването на интимност.

За да се развие истински, една връзка се нуждае от известна стабилност и предвидимост. Нуждае се от перспектива, която партньорите да могат да споделят. Дори тази перспектива да не е идеална, докато смъртта ни раздели, поне да бъде обозрима. Това важи с още по-голяма сила, когато има и деца, които най-много се нуждаят от устойчив контекст, в който да се разгърнат.

Какво се случва с все по-многобройните самотни хора. Какъв е техният избор?

Свободата е преди всичко екзистенциално и лично преживяване, което може да се преживее в двойка, но и самостоятелно. Свързано е с нагласите и вярата на хората, че децата не са достатъчно основание да останеш в една връзка. Децата са най-потърпевши, ако са свидетели на семейни отношения, наситени с конфликт, агресия и разрушителност. Рекомпозираните семейства са друго все по-често срещано явление, което се появява като отговор на много от съвременните тенденции. Не е толкова важна композицията на семейството, колкото качеството на връзките в него.

В семейства с един родител децата често пъти се товарят с отговорности и роли, които не би трябвало да са техни. Съществува изкушението детето да застане на мястото на липсващия родител, а самотният родител има изкушението да споделя и да партнира с детето. Така се завързва една доста безперспективна връзка, за която предстои тежка и неминуема раздяла. В този смисъл много по-добър работещ вариант е семейства, които успяват да се реконструират.

И все пак сам родител е все по-често срещано явление...

Нуждата от партньорство е изконна и човек неминуемо я търси. В семейства с един родител, ако родителят натовари детето си с тази потребност, изгражда или неустойчива, или обречена и конфликтна връзка. Често при мен идва един родител с детето си, което е в пубертета с цел да подобрят взаимоотношенията си. Например майка със сина си, където бащата е деангажиран, т.е. той не идва и не е поканен да дойде. В такъв случай преживяването за семейност е преди всичко между майката и сина и е много любопитно, че не идват да се разделят, а да подобряват своите взаимоотношения и да си партнират. Това е много голяма клопка и за едната, и за другата страна. В порастването важен етап е процесът на раздялата.

За родителя е важно да удържа личните си граници, да се грижи за емоционалния комфорт на детето. За тази цел може да включи разширеното семейство от баби дядовци, роднини и бавачки, което, от една страна, замества липсващия родител, а от друга, помага на детето да се идентифицира с повече и по-разнообразни ролеви модели. За самотния родител е важно да мисли как вижда живота си и дали може да бъде удовлетворен, без да е във връзка. Дори и да може да удържи границите, да се справи с отглеждането и пускането на детето, да не го натоварва със свръхочаквания и с несвойствени отговорности, идва отново темата за свободата и самотата. Какво е самотата и как човек се чувства със себе си...

Как виждате развитието на семейната институция и семейните отношения в перспектива?

Мисля, че семейството е основна структура, в която порастваме и преживяваме себе си, намираме подкрепа, разбиране, любов и оптимизъм. В този смисъл ще продължи да бъде ключов фактор в структурирането и формирането на човека. Това, което ще претърпи развитие, са идеите за качеството на връзката, за ролевите модели в семейството, идеите за партньорство, свобода и близост. И тези идеи ще бъдат предоговаряни, както вече са. Институционалната рамка също ще търпи развитие и ще предизвиква полемика. Но си мисля, че дори и в момента семейството е една важна удържаща структура за всички участници.

А не е ли факт, че от семейната институция имат нужда единствено или най-вече децата, докато стигнат до определена възраст. Нуждата от партньорство и емоционално и интелектуално задоволяване се постига с приятели и с интимен партньор, без да е необходимо да се облича в определена социална форма?

Зависи от индивидуалните нужди на хората в двойката и какво ги прави щастливи. Опитвам се да видя дали зад този въпрос не стои идеята за бягство или страх от интимност. Наистина формата, в която ще се чувстваш щастлив, е въпрос на лично преживяване и избор, но в срещата с другия има възможност да се преживее страшно много, което няма начин човек сам да генерира. Това от своя страна стимулира личното израстване и развитие. И все пак съвременният живот позволява човек да гледа сам децата си и в домакинството, и в емоцията си.

Като живееш с някого имаш винаги изкушението да изпадаш в зависимости – емоционални, психически. Истинското порастване и съзряване не е зависимост, а като че ли е игра, партниране...

Зависимостта от другия е основен страх, който стои пред интимността в двойките и пред близостта. Аз бих споменала зависимостта не само с негативен знак. Тя може да е обмяна на нещо, което ти не притежаваш, и да преживееш чувство на приемане и на благодарност. Зависимостта може да се разглежда и като капацитет да се възползваш от нещо ценно, което другият има възможност и желание да ти даде. Това е обратното на зависимостта, която ни преследва и ни прави безсилни. Това преживяване е наситено с болезненост и със страх от загуба, но пък като че ли това е единственият начин да се стигне до взимнополезна обмяна в една връзка.

We Are Family

Данни от проучвания на "Алфа рисърч", свързани със семейството (2008-2009)

Една от най-големите ценности за българите е семейството. Въпреки сериозните трансформации, които настъпиха и в тази сфера, бракът си остава доминиращата форма на съжителство в българското общество. Само 8% от пълнолетните българи живеят с партньора си без брак, въпреки че четворно повече (32%) смятат, че бракът е отживелица. Последните със сигурност не са били на това мнение, когато са сключвали брак.

Ако погледнем към символите на брака, ще видим, че мнозинството не са вманиачени в тяхното поддържане – само 36% от сключилите брак носят брачна халка, при това в любопитно съотношение по пол: 30% при мъжете и 42% при жените. Двайсет и пет процента от семейните българи са забравяли годишнина от сватбата си, като мъжете по-често не са се сещали за съответната дата (29%).

Българите остават традиционалисти и по начина, по който се разпределят задълженията в дома. Седемдесет и осем процента смятат, че след сватбата е нормално жените да приемат фамилията на мъжете си, като това мнение се споделя повече от мъжете (83% от тях, срещу 72% от жените). Жените мият прозорците в 82% от домакинствата, а само в 5% от случаите с това се заемат мъжете. Малко по-различно е съотношението при изхвърлянето на боклука. В половината домакинства жената изхвърля боклука, в 18% това прави мъжът, а в 32% - поравно.

Доста от сватбените традициите отпреди два века намират своето място и до днес. Шестнайсет процента от българите, които имат деца, приготвят чеиз за сватбата им, 20% смятат за нормално да се взима зестра от родителите на булката, 24% одобряват брак по сметка. За част от българите доста традиционни остават и взаимоотношенията между поколенията - 10% от българските мъже живеят при своята тъща, 23% от българските снахи признават, че не се разбират със свекървите си. Почти всеки втори (44%) посочва, че е сключил брак с първата си любов (40% от мъжете и 48% от жените).

Сред българите, останали в пределите на страната ни, смесените бракове са все още рядкост – при 3% от семействата двамата съпрузи са от различни етноси, 1% са сключили брак с чужденец и живеят в България.

При младите поколения се наблюдават и по-свободни и модерни отношения: 26% биха признали изневяра, 30% биха сключили брак с човек, който има вече две деца, 4% от мъжете, които имат деца, са присъствали на техните раждания.

Не са изключения и случаи, в които намеренията за брак са били осуетявани - 5% са се сгодявали и след това не са сключили брак с този партньор.

Освен качване на средната възраст за сключване на брак и раждане на първо дете промяна има и по отношение на нагласите към семейството. Все по-приемливи социално са форми на брачно съжителство без официално сключване на брак (конкубинат).Съвместното съжителство се приема като допустимо от 60% от пълнолетните българи, а в такива отношения на съжителство вече са 6% от хората на 18 и повече години (преобладаващо от по-младите поколения). Противниците са предимно от средите на по-възрастните и поради това по-консервативни групи. Обратно, сред младите конкубинатът среща изключително висока подкрепа (80%). Малко по-резервирано е общественото мнение, когато става въпрос за раждане на деца без формално сключване на брак. Тук мненията се поляризират (48% за срещу 50% против), като подкрепата сред младите достига две трети, а неприемането сред възрастните – три четвърти. През изминалата година близо половината от децата са родени без брак, но доколкото бащата е известен, НСИ смята, че това са бракове от съвместно съжителство и в доста по-малка част (19%) са деца на самотни майки.

Според българското законодателство и майката, и бащата имат право на отпуск по майчинство/бащинство. За последните десет години делът на бащите, които реално са се възползвали от това си право, е нараснал двойно, но все пак остава изключително нисък в сравнение с дела на майките, които си остават вкъщи. Само 2% от респондентите заявяват, че мъжът е ползвал отпуск, спрямо 53%, които заявяват, че жената е ползвала отпуск. Този дисбаланс обаче едва ли се дължи само и единствено на липсата на желание на бащите да прекарват време с бебетата си. Както е видно от други данни, мъжете внасят по-сериозната част от доходите в семейството и от чисто икономическа гледна точка за семейството би било по-неизгодно мъжете да излизат в отпуск и да се посветят на децата.

Г-жо Радулова, защо все повече двойки избират да не сключват брак?

Бракът като институция е в криза, но това е израз на кризата на доверие към институциите като цяло в България. От друга страна, не съм съгласна, че семейството е в криза, защото си мисля, че цялата тази липса на доверие в институциите, изобилието от социални мрежи и принадлежности често пъти предизвикват изживяване на криза по-скоро на личността и семейството се превръща в последен пристан, място, където човек се чувства приет, обичан и сигурен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


9 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    За мен няма разлика дали има сключен брак или има съвместно съжителство. Драмите и при двата модела са едни и същи - ежедневно оцеляване, проблеми с децата, финансите, кредити, сметки.
    От самото начало хората смятат, че сключването на брак обрича връзката на развод и загуба на пари по адвокати и точно с тази обреченост живеят и на финала си викат "знаех си".
    Без брак обаче разделите са още по-драматични. Виждал съм го няколко пъти около себе си. Децата родени без брак не приемат толко лесно съвместното съжителсто и се чувстват несигурни, и ако се стигне до раздяла, не развод, тогава страховете им се оправдават.
    Децата на едни мои приятели години наред се надяваха родителите им да сключат брак и да присъстват на сватбата им. Беше мъчително и за хората, които ги познават.
    От статията разбрах, че хората живеят като семейства, но ги е страх да узаконят такова. Ми то всичко си е страшно в тоя живот.

  • 2
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    За да се създаде семейство и партньорите да желаят да сключат граждански брак, е необходимо/ според мен/ да са достигнали, интелектуална, емоционална и духовна зрялост. Ако човек не знае какво иска от партньора си, нито от себе си, как ще разграничи границите между собственото си "его" и поведението, водещо до успешно партньорство?
    Сключих 1ви брак съвсем наскоро в зряла възраст.Не съжалявам за това. Мисля, че не трябва да се прибързва със сключването на граждански брак между хора, които нямат ясна визия за взаимоотношенията си и все още не са убедени, че биха приели повечето действия в поведението на партньора си. Често ставаме свидетели на семейни неблагополучия, при които съпругата казва" Още преди да сключим брак, съпруга ми пиеше и аз знаех за това, но мислех, че ще го променя след сватбата". И това е огромен капан за всяка жена.Може би всяка жена трябва да се замисли дали е готова да приеме партньора си със всички позитиви и негативи в реалния му характер, които вижда като проявление в поведението му. Ако е налице нещо , с което жената не би се съгласила в никакъв случай, то може би не е наложително тази връзка да достига до брак.

  • 4
    berbenkov avatar :-(
    berbenkov

    Бракът бил в криза.
    И какво излиза?
    В тая държава
    нищо добро не става!

  • 6
    molesan2 avatar :-|
    Васил Дакев

    Произхода на семейството,в това число и на брака е анализиран във филосовския труд на Енгелс "Прожизхода на семейството,частната собственост и държавата".Той свързва необходимоста от институциалното регламентиране на семейната връзка във формата на брак с възникването на частната собственост.И сега цялата регламентация на брака е свързана главно с придобиването на собственост,нейното управление и наследяване когато тя е семейна собственост.Вероятно част от вас ще се съгласят,че няма съвършен закон,който да регламентира емоционалната връзка при брака.Следователно всякакво теоретизиране за брака извън контекса на частната собственост е загуба на време.Струва ми се,че умни хора днес като че ли се срамуват да споменат името на такъв гениален мислител като Енгелс.

  • 7
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    До коментар [#6] от "molesan2":
    ".Следователно всякакво теоретизиране за брака извън контекса на частната собственост е загуба на време"
    Не съм съгласна с това мнение.
    Частната собственост сама по себе си не създава поколение,нито възпитава поколение, нито е предпоставка за любовта между мъж и жена.
    Ако за Вас брака се разглежда единствено в контекста на придобиване на собственост, разпореждането с нея /предвид брачен договор и СИО/, трансформацията й и наследяването й, има хора, за които ситуацията не е такава.Но както се казва "всяка коза за свой крак":)

  • 8
    molesan2 avatar :-|
    Васил Дакев

    Вероятно не съм бил разбран от Вас.В нито един момент аз не съм твърдял обратното на това,което Вие правилно казвате.Може би е неуместен израза ми относно теоретизирането върху брака,но аз изрично посочих,че няма закон,който да регламентира емоционалната връзка при брака.Вие доразвивате тази позиция,твърдейки ,че частната собственост "сама по себе си не създава поколение,нито възпитава поколение,нито е предпоставка за лобов м/у мъжа и жената.."Позволете ми да допълня,че не само "сама по себе си",а въобще частната собственост нето е предпоставка,нито пък има някаква връзка с любовта между мъжа и жената.Аз разгреждах само онази страна от брака,свързана със създаването на имущество,неговото управление,разпореждане,наследяване.Точно тази страна от съдържанието на брака е наложила неговото институционализиране-чрез държавата или религиятаТова е намерило израз в необходимоста от регистрация на брачната връзка чрез сключването на религиозен или граждански брак.Съэздаването на поколение,неговото възпитание,любовта между мъжа и жената нямат никаква връзка със сключването на брак чрез каквато и да било регистрация.Само изискването и необпходимостта от стабилност на правните отношения между мъжа и жената налагат тази намеса на държавата.

  • 9
    nushinka avatar :-P
    nushinka

    53% от браковете завършват с развод преди 3тата година! Останалите след нея :)
    Семейството е най- малката клетка на обществото. Странно защо в изречение в което присъства думата "семейство" нареждаме и думата "клетка".
    "От 30 години търпя" "Ми разведи се тогава" "кефа от развода ще ми излезе прекалено скъпо" "И аз те обичам, мили". Е как да не искаш да се ожениш след този покъртителен пример:)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал