Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 3 дек 2010, 13:57, 18634 прочитания

Бракът като институция е в криза, но семейството не е

Румяна Радулова е клиничен психолог. Семеен терапевт на свободна практика и консултант в Център за рехабилитация и социална интеграция на хора със зависимости "Проект Пеперуда - София"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Г-жо Радулова, защо все повече двойки избират да не сключват брак?
Бракът като институция е в криза, но това е израз на кризата на доверие към институциите като цяло в България. От друга страна, не съм съгласна, че семейството е в криза, защото си мисля, че цялата тази липса на доверие в институциите, изобилието от социални мрежи и принадлежности често пъти предизвикват изживяване на криза по-скоро на личността и семейството се превръща в последен пристан, място, където човек се чувства приет, обичан и сигурен.

Това не са ли две различни дефиниции на това какво е семейството – едната клони към социално-икономическо определение, а другата е свързана с емоционалното и личното преживяване.
Това е, защото самата институция брак идва да регулира социално-икономически отношения, но се оказва тясна за изискванията и потребностите на съвременните двойки. Първоначално бракът е форма, в която партньорите функционират комплементарно – частното пространство е където жената се изявява, грижи се за дома и децата, а публичното е където мъжът се изявява, пази границите и осъществява контакта с външния свят. Тази симбиоза е подчинена на това те да могат да отгледат и възпитат децата си и семейството да оцелее, което задоволява по-колективистични цели.
Докато в днешно време все по-важни стават индивидуалните ценности и интереси. Партньорите поставят на първа линия това да бъдат обичани, приети, разбрани и подкрепени. В днешно време често пъти мъжът и жената влизат в конкурентно взаимоотношение, следвайки свои собствени проекти и свои собствени версии на това какво е да си щастлив. Бракът се превръща в едно по-конфликтно пространство, което трябва да съвместява различни версии за щастие и удовлетвореност. Все по-малко двойки избират да следват стария кавър – останахме заедно заради семейството, децата, макар и нещастни.
Мисля си, че голяма част от двойките, които отказват да сключат брак, го правят като бунт срещу една подобна ограничаваща дефиниция на брака и семейството, особено когато са израснали в семейства, които са усещали като фалшиви, и са преживявали родителите си като нещастни заедно. От друга страна, хора, които имат личен опит с тежък развод – на родители, приятели или собствен, имат фантазията, че понеже няма брак, раздялата няма да е толкова тежка, което всъщност невинаги е така. Когато човек поеме риска да влезе в една връзка по честен и открит начин, когато поеме риска на интимността и свързването, на това да се нуждаеш и да си зависим от другия, тогава винаги раздялата е болезнена. Винаги има тъгуване, винаги има траур.


Мъжът в съвременното общество е като че ли детрониран от икономически и социално ръководната роля, отредена му в патриархалното битуване, много от тях са израснали в стария модел, но трябва да търсят щастие в новия. Как реагират и как се справят мъжете, какви са им вариантите да оцелеят емоционално и психически?
Мисля, че не само мъжете държат в представите си тези две версии за взаимоотношение и семейство. Патриархалната и модерната версия за партньорство е нещо, което съществува като полемика и в главите на жените. Има парадоксални явления, в които уж има равенство между половете, в смисъл че и двамата работят, имат свои лични проекти, но същевременно и съвсем необезпокоявано жената е отговорна и за домакинство, емоицонален климат и отглеждане на децата. И съответно обратният сценарий, в който, независимо че жената работи, основната тежест за финансова стабилност пада върху мъжа. Тези две версии комуникират по различен начин във всяка двойка. Различни семейни иделологии могат да изграждат и съвместяват по различен начин разпределението на йерархия, власт и ролеви модели.

Може ли да се говори, че в новите взаимоотношения отговорността е споделена, а свободата е предоговорена?
Отговорността винаги е следствие на повече свобода, която от своя страна се изживява като несигурност. Това се случва с онези двойки, които решават да не сключат брак. При тях истинският въпрос е колко несигурност могат да поемат и как е взето решението за подобна връзка. Когато дойде едно семейство при мен и каже, че са решили да не сключат брак, много често впоследствие се разбира, че това не е споделено, а е само официалната версия. В тези случаи проличава един маргинален глас, който има нужда от повече сигурност и предсказуемост във връзката, и друг, за който това е свързано с тревога от ограничения на личната му свобода и избор. Ако хората са достатъчно сигурни в себе си, могат да толерират по-голяма несигурност по отношение на тяхната връзка и да си дадат повече свобода да експериментират.
Такова решение понякога е псевдорешение– или е бунт срещу конвенцията, или срещу това, което са преживели, или е опит да докажат на родителите си, че техният избор е по-добър. Често това е бягство от интимността и отговорността, изкушени от идеята, че светът е пълен с потенциални партньори, които могат да бъдат сменени и пробвани като дрехите в един магазин, докато се намери този, който пасва най-добре.

Всъщност това е едно от големите предизвикателства на съвременния човек, който, от една страна, иска да има семейство, но в същото време има толкова възможности за нови и разнообразни срещи. Какво се случва всъщност, каква е динамиката, която води до толкова повече раздели?
Има бленуване по една романтична версия, че ще намерим половинката, която ще пасне на сърцето ни, а дотогава може да правим много проби също както в Пепеляшка, принцът пробва обувката на всички булки в царството, преди да се спре на единствената, която, забележете, е и последната. Получава се изместване в бъдеще време на срещата с перфектния партньор. Това в много случаи идва да предотврати влизането в интимна връзка, което се изживява като застрашаващо и потенциално нараняващо. Понякога мислим, че има начин да избираме и поръчваме като в супермаркет това, от което имаме нужда. Но това е едно илюзорно преживяване, неудовлетворително, в което близостта няма място да се случи. Подобен подход е много обвързан с консуматорския модел на съвременния живот, което отново успява да саботира създаването на интимност.
За да се развие истински, една връзка се нуждае от известна стабилност и предвидимост. Нуждае се от перспектива, която партньорите да могат да споделят. Дори тази перспектива да не е идеална, докато смъртта ни раздели, поне да бъде обозрима. Това важи с още по-голяма сила, когато има и деца, които най-много се нуждаят от устойчив контекст, в който да се разгърнат.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Мартин Михайлов 20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

22 май 2020, 2066 прочитания

Скокът на Бълхата 1 Скокът на Бълхата

Пътят на Фийби Уолър-Бридж от импровизираната сцена до подиума на "Златен глобус", наградите "Еми", Saturday Night Live и след това

15 май 2020, 2235 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Макморфов

Макмърфи от "Полет над кукувиче гнездо" е човек, който подстрекава към свобода. Александър Морфов, режисьорът на новия голям спектакъл в Народния театър, прави същото

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10