Да създаваш на инат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да създаваш на инат

Слав и Хубен

Да създаваш на инат

Няколко примера как в "годината на кризата" всичко е възможно, стига да избереш действието

8034 прочитания

Слав и Хубен

© Надежда Чипева


"Започнахме да си помагаме и да действаме", така един приятел, без да иска, стана автор на най-хубавата и точна реплика, с която да обобщим 2010 г.

Годината, в която сп. TIME определи за личност номер едно в света 26-годишния създател на Facebook Марк Зукърбърг, а не заплашителния Джулиан Асандж (WikiLeaks). Доброто и този път победи – гениално простата идея, с млад дух и положителен заряд. Ако трябва да посоча символ на 2010, ще го избера именно от жаргона на социалната мрежа – да речем, бутона Share. Или Like. Share позволява да споделите с всички ваши приятели онова, което намирате за интересно, важно или просто приятно. Когато си харесате в мрежата нещо, измислено или разпространено първо от друг, и го share-нете, появява се едно via – тоест ето от кого съм го взел, това е източникът, а аз го намирам за ценно, присъединявам се и предавам нататък.
Like е другият феномен – възможност да показвате одобрението си, от която Facebook общността се възползва неуморно. Тук бутон Dislike просто не съществува. Изборът е да харесваш, да споделяш или да генерираш собствено съдържание.

Общото между няколкото офлайн герои, за които избрахме да ви разкажем, е първо това, че са положителни. Някои от тях изгубиха работата си през тази година, други продължават на гол ентусиазм. По-важното е, че имат идеи, активни са и вместо да правят кампания за включването на Dislike бутон, действат и градят с това, с което разполагат. И то с нагласата, че никой не им дължи нищо освен шанса да стигнат дотам, докъдето техният талант и последователност им позволяват.

GIA

GIA е името на интернет списание за мода (www.giamagazine.com) с все още скромна, двубройна история. Зад създаването му стоят Хубен Хубенов, бивш моден редактор в месечно списание, и Слав, един от най-добрите гримьори у нас. "Една лятна вечер си говорехме колко е неприятно, че хората, които трябва да са креативни около нас, са забуксували, натиснати от работата за пари и са се ограничили в мисленето си", разказва Хубен. "Бяхме с една стилистка, бясна заради рекламодателите, които й скъсали нервите с глупави изисквания при затваряне на пореден брой и се запитахме защо трябва да е толкова трудно?! Защо не става като по света, където хората влагат идеите и концепциите си в продукт, за да ги радва." "Представяте ли си да има наистина нещо такова?!" е репликата, която си изважда от пространството на мечтите към действието. Идеята им започва да се изгражда като паралелна вселена на действителността, в която за модните хора няма ограничение в лична концепция, избор на модел, брой страници, продължения, повтаряне, т.е. свободни са да правят онова, които искат. Дотогава Хубен е на трудов договор и трябва да реши дали да го уволнят заради GIA след време, или каквото е тогавашното му ежедневие – да работи в офис без заплата. Логично избира, ако ще работи без пари, да го прави от вкъщи и за проекта, напуска списанието и се захваща с GIA. "Всички списания представляват едно и също – теми, пиари, дрехи, представени по моден, смилаем и красив начин. Истината е, че на комерсиалното няма алтернатива, няма друга гледна точка към красивото", споделя Слав. Той се грижи за външния вид на модния бранш от 12 години и казва, че начинът, по който е възпитан, че за да постигнеш нещо трябва много да се мъчиш, вече не работи. "Ако някой автор дойде при нас и е направил скандална и провокативна сесия, ние няма да му кажем – това не можем да го пуснем! Искаме да има неща, които виждаме в чужбина и да покажем, че можем да ги правим и тук."

В момента GIA не генерира никакви приходи. В него с чист ентусиазъм работят около 15 фотографи, стилисти, гримьори, фризьори и автори. "Голямото предизвикателство е да накараме този проект да изкарва пари", обяснява Хубен. "Мисля, че списанията трябва да имат възпитателна цел както към читателите си, така и към рекламодателите и ние трябва да успеем да убедим някакви хора, че това, което правим, е много добро и че не трябва да ни се месят в работата. Готови сме марка, която не одобряваме, да не присъства."

В началото списанието се мисли без версия на български език, защото хората, които се интересуват от материята, са адекватни да разберат съдържанието на английски. "Но аз се възпротивих, защото се ядосвам – разказва Слав. За мен има три изгубени поколения, откакто е започнала "чалгаризацията", съзнателни хора, които израснаха с нея, и малките, които си представям под въздействието й след 30 години. Няма да правим анализи защо е така, но имам чувството, че между тези хора съществуват и такива с потенциал, но нямат алтернатива. Версията на български е с чисто образователно-възпитателна цел."

Още в прохождаща възраст реакцията към GIA е силно положителна. Слав и Хубен твърдят, са получили много добри думи и предложения за сътрудничество без хонорар. За добро или лошо предимно от чужбина. Рекламата е им от блог на блог, Facebook, споделяне. След 6 месеца те двамата ще заминат да живеят в Лондон, защото според тях България не е това място по света, в което, щом работиш много, ще имаш възвращаемост, и защото искат да развиват списанието. "За да стане добър продукт, то не може да се прави от София, където има ограничен ресурс и достъп до модата, изчерпваш се. Ние ще продължим да го правим за тук, когато стигнем до истинската мода в чужбина и започнем да я показваме. Но ако искаш да помогнеш на България, трябва да го правиш отвън."

Подобно:

Boyscout Magazine (http://boyscoutmag.com) се появи в началото на септември и ни направи впечатление с адекватната си селекция. Определя се като интернет сайт за момчета, който публикува новини, ревюта и съвети за нещата, които вълнуват неговите автори – облекло, музика, кино, дизайн и други подобни. Прави се от четири момчета и едно момиче, като всеки един от тях има ежедневна работа – писане по списания, мода, графичен дизайн и масови комуникации. Занимават се със сайта в свободното си време независимо в коя част на денонощието.

Съдържанието на Boyscout Magazine е изцяло авторско, а фокусът е върху неща, които се случват в София и върху такива, които можеш да поръчаш бързо в интернет. Това е и основната идея му – "да е полезен, защото няма къде другаде да прочетем или да напишем за споменатите неща, защото ни е интересно и защото няма достатъчно добър и качествен негов аналог наоколо. Освен това ни беше скучно и искахме да се занимаваме с нещо различно."

Засега паричната инвестицията в сайта е малка. "Boyscout може да се превърне в бизнес проект догодина, когато имаме йерархия помежду си и решим, че трябва да работим с партньори и рекламодатели под някаква форма, така че, ако започнем сериозно работа с тях в някакъв момент, ще инвестираме в техника и в това страницата да става все по-добра", казват авторите му. Засега плановете им са да развият Boyscout, да направят още няколко подобни сайта и ако им потръгне, да работят и по други платформи за медии/мода/проекти/партита и да се забавляват.

Water

Средната възраст на участниците в късометражния филм Water, спечелил 1-во място на конкурса за млади кинаджии eDward The Young Filmmaker's Award, е 25 години.

Режисьорката Розалия Димитрова, операторът Добрин Кашавелов, сценаристът Даниел Ненчев и монтажистът Димитъл Лучев се събират почти случайно, за да осъществят една идея. Двигател е дамата в екипа, която разбира за конкурса на тема "Вода", споделя с Добри за нея, а той се обръща към Даниел, за да помисли върху сценарий. Веднага след като се спират на една от идеите, започват да мислят за реализацията й с нулев бюджет. Казват, че всичко е възможно и е въпрос на комбинация – единият мисли за локацията, другият за транспорта, третият - върху вариант за евтино осветление. Тъй като не могат да снимат с кинокамера, използват фотоапарат. За главен герой избират 5-годишния син на Ерол от група Wickeda, една риба и чаша вода. Трийсетсекундното клипче цели да пресъздаде метафорично конфликта на човека и природата, които се събират на една кръгла маса, за да решат как да поделят чаша вода. Снимайки и забавлявайки се с филмчето, не мислят за награда до 26 септември, когато на галацеремония във Франкфурт под аплодисментите на 900 гости – световни кинематографисти, представители на бизнеса и правителството на Германия, получават първото място на фестивала.

Месеци след събитието си говорим за това как се прави филм без бюджет, било то и няколкосекунден. Даниел обяснява, че това - да разчиташ основно на парите, означава да правиш парите по-важни, а най-важното е да правиш онова, което харесваш. Според Розалия основната идея е да си гъвкав, да мислиш варианти как да излезеш от ситуацията и да си въоръжен с търпение. "Сега всички гледаме от едната страна – че правителството ни тази година не дава пари. Но нека да не се фокусираме само в Европа, да гледаме света, който подпомага по всякакви начини. Появяват се спонсори, разпространители, които помагат, нека и мислим така."Това е начинът на мислене на по-възрастното поколение, допълва Даниел. -  Аз не ги упреквам, защото те са свикнали да мислят така от времето на социализма, когато държавата се е грижила за тях. Но ти трябва да си отворен към света, а не да си затворен тук! Ние разчитаме само на себе си, а не някой друг да ни свърши работата."

След наградата дебютантите в киното са окуражени и вдъхновени. С паричния фонд от фестивала си връщат заемите и са на скромен плюс. В края на декември им предстоят нови снимки. "Нито един от нас не знаеше дали ще успеем да осъществим замисленото, обобщава Добрин. Нашият филм за мен е като тази година – дали ще успееш да се адаптираш към средата и предизвикателство да бъдеш по-продуктивен, да продължиш, да направиш избор, какъвто е и сюжетът ни. Изборът е ясен – или да правиш, или да не правиш, дори и без пари."

Подобно:

Тенденцията, че е възможно клипове и филми да се снимат с минимален или нулев бюджет, се доказва и с филма на Димитър Коцев-Шошо "Лора от сутрин до вечер". Режисьорът работи на различни локации с около 200 човека екип, които са там заради ентусиазма и желанието да се развиват, а не заради заплащането. Снима без специално финансиране, с парите, които изкарва от работата си и дарения от приятели със суми от по 500 – 1000 лв.

PaperCake се намира на ъгъла на ул."Г.С.Раковски" и ул. "Хан Крум"
Фотограф: личен архив

PaperCake

Пламен Иванов, собственик на "Апартамента", ни казва, че по-различното да направиш място, в което да се събират хора през 2010 г., е, че хората нямат пари. Младите са маргинализирани, стоят вкъщи, във Facebook и излизат веднъж седмично.

През лятото напук на всичко той отваря PaperCake - "бавно пространство" за хората с вкус към книгите, топлите напитки и домашно приготвените торти. Мястото е направено с помощта на приятели – и финансово, и с практическа работа. Фирмата, която наема в началото, му казва откъде да си вземе материалите и да се оправя сам, когато вижда "какво е положението". Въпреки че част от собствената му къща изгаря и затъва в заеми, Пламен упорства с PaperCake, защото както и "Апартамента" и това място е направено по любов. "Ако има нещо положително от икономическата ситуация тази година, е това, че наемите паднаха и станаха по-логични, затова и е възможна появата на подобни места." Казва, че му е било много трудно и така ще бъде занапред, защото хората нямат вече същото отношение към книгите. "Нашият избор е отличен, но няма кой да го оцени. Дори на улица като "Раковска" я няма онази столица, която я има в Европа." Пламен обяснява, че е направил мястото, за да има приятно пространство, където да направиш добър избор, вместо да обикаляш по сергиите, и не е тайна, че от книги няма как да се прави бизнес, защото процентът надценка е много нисък. "Основната опора идва от чужденците и българите, живеещи навън, които се прибират за ваканциите. При нас идва Меглена Кунева и още няколко човека, които са обикаляли по света и знаят, че за да го има едно място, на което се кефиш, трябва и ти да го подкрепяш, като консумираш."

PaperCake е било на страниците на английското списание Monocle, а скоро ще излезе статия и в шанхайско списание с 2 милиона тираж. "Аз съм специалист по това да бъда известен някъде с нещата си навън, отколкото тук, казва Пламен. Но сега малко започвам да страдам от това, че идеите ми не са много комерсиални."

Подобно:

Radio Cafe под Моста на влюбените зад НДК отвари врати на 27 януари. За да се стигне до тази дата, собственичката му Аделина Евтимова гледа десетки помещения през последните седем години, дори нямайки пари за инвестиция. Когато вижда мястото за пръв път, е сигурна, че е намерила търсеното. Ремонтът започва веднага, продължава месец – къртене, боядисване, поставяне на контакти и всичко останало се прави с екипа на бара. Аделина е сигурна, че е постигнала максимум с минимум и е спестила доста, защото е го направила без помощта на фирми. "Финално се оказа, че уютът е по-евтин от лукса, което ме устройва напълно." През последните 10 години тя работи с голяма част от клубовете в страната и помага на банди за участия и организация, но никой от собствениците, за които работи, не разбират какво иска да постигне. С Radio Cafe изпълва мечтата си – да решава всичко сама и да рискува, без да убеждава някого в нещата, в които вярва. През годината при нея свирят на живо Monyx, "Остава", Airbag, Тони, Palma Minuta, Loco, Nasekomix и се провеждат много партита, премиери на клипове и книги.

Двайсет и девет годишната собственичка обяснява, че кризата за заведението й се изразява в ежедневното виждане на хора, които избират дали да дойдат в петък или в събота и дали да са тук през деня или вечерта. "Никой не се отпуска и не си позволява да прекарва времето си по барове. Наблюдавам и хора, които се запознават и сближават благодарение на ситуацията, в момента всички имаме едни и същи проблеми – финансови, това ни прави еднакви и никой не се срамува от положението си. Надявам се, че кризата кара хората да измислят по-креативни неща."

"Започнахме да си помагаме и да действаме", така един приятел, без да иска, стана автор на най-хубавата и точна реплика, с която да обобщим 2010 г.

Годината, в която сп. TIME определи за личност номер едно в света 26-годишния създател на Facebook Марк Зукърбърг, а не заплашителния Джулиан Асандж (WikiLeaks). Доброто и този път победи – гениално простата идея, с млад дух и положителен заряд.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 2
    sulio_parvi avatar :-|
    sulio_parvi

    Снимането на филми без пари преди 20 г. го наричахме "художествена самодейност" и имаше сериозен вододелител с професионалното кино, който съществува и днес.Така, че вместо за реклама, правенето на филми без бюджет си е за срам.защото филма ще го гледат той, някои от близките му роднини и феновете му , които се броят на пръстите на едната ръка на невнимателен стругар.А, в youtube винаги има идиоти да гледат каквото и да е, но това НЕ Е кино. Това няма да донесе и награди на СЕРИОЗЕН фестивал, така, че служи само за начесване на краста (каквато беше целта на художествената самодейност навремето).Пропагандирането на подобен художественосамодейски ентусиазъм е смешно и не говори добре за Капитал, които уж се позиционират в професионалния сектор.
    И не ми давайте примери на безбюджетни филми спечелили награди и/или зрители. Със сигурност не знаете цялата истина около тях , а тя не е такава каквато се представя в медиите.
    Накратко професионализма и безбюджетното правене на филми са различни работи и не е нужно да ги врете в лицето на хората и да ги пропагандирате (освен ако не ви е платено).

  • 3
    c0ng0 avatar :-|
    c0ng0

    До коментар [#2] от "sulio_parvi":

    Прав си, само че Капитал Light съществува за идеята "позитивно мислене" независимо колко е мислене, дали е перспективно и сериозно. Важно да е "позитивно", а описаното горе е такова. Аз мисля позитивно в дългосрочен план, а в ежедневието гледам по-скоро негативно с цел да изглаждам нещата които не са наред. Който вижда нещо правено-недоправено, мислено-недомислено и казва "ооо, супер" трябва да е или супер лицемер или пълен глупак.

  • 4
    mipmip avatar :-P
    mipmip

    "скоро ще излезе статия и в шанхайско списание с 2 милиона тираж" .. сигурно е вътрешно издание на някоя неголяма жилищна кооперация :) Това, разбира се, в рамките на шегата, а мястото (PaperCake) изглежда много приятно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK