С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

7 7 яну 2011, 14:57, 11595 прочитания

Хартиен човек

Емил Марков e дизайнер и пейпър инженер, който мисли с ножици

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Емил Марков e дизайнер и пейпър инженер. В Испания, където живее на приливи и отливи от началото на 90-те, има издадени 20 книги за изрязване и сглобяване на архитектурни и индустриални паметници ("катедрали, колизеуми, мостове, кораби, ролс-ройси, самолети... аз мисля с ножици!"), както и 25 pop-up книги – от онези, които при отваряне се надигат в триизмерни скулптури от хартия. Между 1993 и 1998 г. всеки месец в неделната детска притурка на най-големия испански вестник El País излизат две негови поредици: една с играчки за изрязване и друга с домашни научни експерименти. Втората се казва "Лабораторията на д-р Марков". Лъчезарен събеседник, постоянен извор на идеи, цар на игрите на думи между минимум три езика, стопанин на седем блога на различни теми, като се почне с любимото куче бигъл Клей Дот Гордън и се свърши с проект за паркова инсталация с формата на ламя: iximile.blogspot.com, 365trucos.blogspot.com, gordoblok.blogspot.com, lomonose.blogspot.com, tarasconiada.blogspot.com, popoops.blogspot.com, padownstairs.wordpress.com.

Друго определение за Емил Марков са трите му деца – 6-годишният Макси, вдъхновител на излезлия миналата година комикс "365 начина да оцелеем, без да звъннем на мама", 15-годишната Ива, ученичка в гимназията за приложни изкуства в София, и Аля, на 24, която съвсем в духа на баща си живее в Мадрид, рисува отлично и поддържа кулинарен блог в картинки (cartooncooking.blogspot.com).


Емил Марков е чер гологан – от онези личности, които не успяват да минат неусетно през живота, така че и животът на свой ред не минава неусетно през тях. Казва, че мемоарите му започват от централна автогара в София. Преди да се хвърли в испанския си период, е съавтор и арт директор на първата българска частна рекламна агенция АЯ ("Рекламата е война... А хубави войни няма."). Запитан кой е, отговаря: "Емил Марков е бургазлия, който ненавижда лятото, плажа, возенето с лодка дори при най-леко вълнение, карането на велосипед, близането на сладолед и комарите... Ползва, без да харесва нито една, три операционни системи. Архивът и библиотеката му са разпределени поравно между тъща 1.0 и тъща 2.0. От 1990 г. живее по пътища, автогари, летища и в полунелегалност. В промеждутъците създава и пресъздава студия за дизайн, анимация и приложения за интернет. Дълги години връзва възела на вратовръзките на надути клиенти по важни рекламни агенции. Изхранва се с книги за деца, черни комикси и шарени спомени. Продава по интернет дървени лъжици, изработени от други."

Коя беше първата книга, която илюстрирахте?

"Червеното пони" на Стайнбек, за издателство "Отечество". Под някои от тези илюстрации все още бих се подписал.



Откога датира страстта ви по рисуваните истории?

Аз завърших при Румен Скорчев, истински артист и много силен характер, който не обичаше "историите в картинки" – комиксът в академията негласно си беше забранен. Пък аз по майчина линия съм с македонски прадядо и гръцка прабаба и имам нещо от тях – изключително упорит съм, когато ме предизвикат негативно... По средата на академията и в нещо като кубистична фаза реших, че трябва да правя именно комикси. Навремето в България имаше само едно издателство за това, "Дъга" – всъщност подиздателство на "Септември". Там се бяха събрали двама-трима души, при това не от най-добрите български художници, в един техен си свят. Отидох при тях, направих проба, а те ме погледнаха много сериозно и ми казаха: "Виж сега, Емиле, ти ще станеш адски добър илюстратор. Но за комикси не ставаш." Защо – не обясниха. И аз се заинатих. Като дойде време да завършваме – всички тръгнаха да илюстрират Чехов, Бодлер и други хубави сериозни неща, а аз реших, че ще правя комикс. По една книжка, която от детството си дотогава бях чел 26 пъти (броил съм ги): "Боят настана", обработените спомени на Стою Неделчев-Чочоолу, един от най-известните партизански командири в България. Диверсант, хвърлен с парашут от СССР в България... Тотален екшън. Направих 4-5 големи страници проект. Беше 1988-а, мътни времена, на Румен Скорчев му се изправиха косите и само каза: "Емиле... дай нещо друго." И аз направих pop-up по приказката на една приятелка, Росица Нанкова.

Как ви хрумна да емигрирате?

Събудих се една зимна сутрин в България и установих, че – без преувеличение – всички са се изнесли в Канада. Всичките ми приятели, които имаха по някой лев, заминаха. Стана светкавично, в рамките на месец. И си казах: "Сега с кого ще живея?" Аз тогава бях в "АЯ", имахме работа, продължих. Но веднъж, случайно, на връщане от една софийска печатница – спомням си даже панталона, с който бях (беше ми го ушил Иво Кръчмарски, те заедно с един приятел правеха артистичните дрехи на братя Аргирови), сандалките, чантичката, – докато се качвах пеша по "Оборище", пред американското посолство видях безумна опашка, а пред испанското – никой. Вратите отворени. Влязох, попитах за условията. Подадох молба и взех виза без проблеми. Пристигнах тук сам без ясно намерение и без дума испански.

И минахте през класическата имигрантска фаза на "от нулата"?

Естествено. По едно време работех като разносвач на газ. Един от най-щастливите периоди в живота ми. Чувствах се реализиран. Правех нещо, което не изисква никаква квалификация, и ми плащаха точно според това, което върша, а и получавах бакшиш на всяка бутилка. Беше ми много добре. Няколко месеца де, защото после разбрах, че не е съвсем както си го представям. После станах помощник на помощник-готвача в един китайски ресторант. И също ми хареса.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Ралица Петрова 20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

13 сеп 2019, 1535 прочитания

Софийската Индиана Джоунс Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

13 сеп 2019, 2826 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Поразяващата усмивка на Пол Пот

Петер Идлинг, солидарността или какво търси един млад швед в Камбоджа

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател