С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 20 яну 2011, 16:18, 10168 прочитания

20 години стигат

Режисьорът на Tilt Виктор Чучков-син за времето на прехода и времето сега

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Веднага след като си разменяме по едно "здравейте", Виктор Чучков-син ме моли да седнем в близко заведение, за да обядва. Часът е 15.30. За два дни е успял да хапне само два сандвича. Времето му е отдадено на финални подробности около дебютния му игрален филм Tilt и всекидневни покани от различни медии за интервю. Чучков смята, че хората са истински жадни за добри български филми, и е сигурен, че филмът му ще спечели внимание.
В центъра на Tilt е любовна история. Филмът разказва за четирима приятели през 90-те години, които искат да спечелят бързи пари, но се забъркват в неприятности. Макар че емигрират в Германия, проблемите не изчезват. Когато след известно време се връщат в България и отварят бара Tilt (термин от покера – играчът губи реална преценка, става емоционално нестабилен; при игра с флипер – "наклон", когато машината блокира), животът им вече е различен...



Какво още търсите в миналото?

Именно това минало ни разгони фамилията и оформи бъдещето. За мен то е много по-важно и интересно, отколкото сегашните проблеми, резултат от петдесетте години комунизъм, унищожил нормалната психика на хората, съсипал гражданското общество. После дойде псевдопреходът. Никой не може да ме убеди, че той трябва да продължава вече 20 години, при положение че в Полша и Чехия всичко приключи за 10. Корените за случващото се сега са в първите години на демокрацията, когато ключови и съдбоносни неща повлякоха България и нейните граждани в негативна посока. Докато идвах за интервюто, си мислех, че май напоследък не ми се живее тук. Желая да живея в нормален чист град, с хора, които го създават и го искат. Щом можем да търпим 20 години всичко, цялата кал и мръсотия, значи не заслужаваме повече.


Едва сега ли ви минава през ума идеята за емиграция?
Доста пъти ми е идвало наум, но сега мисля, че е крайно време. В началото си казваш – нека минат няколко години, после 10... Като станеш към четиридесетте, осъзнаваш, че в най-добрия случай половината ти живот е минал. В момента поради някакви обстоятелства не съм готов да тръгна 100% , но желанието ми е в пъти по-голямо, отколкото в началото на прехода. Да, мога да кажа, че имам работа, от която не се оплаквам, че съм извадил късмет през годините, и въпреки това не искам моите деца да живеят в тази пълна с политически и медийни интриги държава, която не може да се грижи за здравето на хората си.

Същевременно с това в тийзъра на Tilt виждаме отново негативизъм – средни пръсти, неприлични думи, бой, кръв...
Предполагаме, че в тийзъра са извадени най-силните моменти, които искаме да въздействат. Филмът е изключително истински, актьорите играят истински и вярвам, че всеки, който го гледа, ще им повярва. За средните пръсти и боя мога да кажа, че това е част от реалността – такава, каквато ни заобикаля. Това в никакъв случай не е филм за прехода, фактът, че действието се развива тогава, не означава, че се занимава с политически теми, няма СДС, БСП и лагери.

Не закъсняхте ли обаче с тази идея – оттогава досега младите хора много се промениха?
Доскоро си мислех, че съм закъснял, защото става дума за поколение, което наблюдавах преди повече от 10 години. През 1996 – 1998 г. в България се произвеждаха 0 или 1 игрални филма на година и дори не съм си въобразявал, че мога да направя филм. Когато миналата година Tilt имаше прожекция на фестивала "Златна роза" във Варна, в залата присъстваха не повече от 30 киноспециалисти, а останалите 500 души бяха хора със средна възраст 25-28 години. Залата се пукаше по шевовете, зрителите реагираха на невероятни места, в първите 40 минути се скъсаха да се смеят, накрая някои се разплакаха и в крайна сметка усетиха и разбраха филма. Скоро го пуснах и на едно 20-годишно момче, студент в Лондон, което ми каза – ако сте искали да направите филм за млади хора, сте уцелили в десетката, независимо че действието се развива преди 20 години. Това е изключително комуникативна история със сегашните млади.



Които са какви?
С пъти по-добри, защото онези млади бяха невероятно объркани. Ако в сегашната ситуация има нещо позитивно, то е новото поколение – амбициозни хора в добрия смисъл, талантливи, много по-образовани, възприели, вероятно заради интернет, и някаква друга култура. Младите на 90-те не знаеха какво следва от промените, при тях се появиха най-негативните и пошлите неща от Запада, вършеха глупости, защото не бяха наясно какво е другото и какво изобщо трябва да се прави, искаха бързи пари веднага. Ето защо филмът се занимава с част от тези проблеми.

Разбрах, че голяма част историята е основана на реално съществуващи лица и места като софийския бар Tilt.
Историята не е съвсем реална. Да, съществуваше такъв бар на ъгъла на ул. "Карнеги" и "Раковски". Той събираше интересен микс от хора – и с криминално досие, и интелектуалци, хубави момичета, нормално – тогава почти нямаше заведения. Като цяло съм използвал историята на група скейтъри, които се събираха на паметника на Съветската армия и на "Червеното" – имитация на "Макдоналдс" през соца. Тези 18-годишни момчета емигрираха в Германия веднага след промените, бяха адски смели и имаха неистовото желание да опитат бързо от западната култура. Мислеха си, че навън ще се чувстват страхотно, но се оказа, че не е както го мислят – затвориха ги в малки градчета, почти като лагери, и те започнаха да правят лудории. След известно време се върнаха в България и отвориха бара Tilt. Идеята ми идва от тяхната история, но във филма няма истинска, реална съдба.

Как се чувствате като дебютант на почти 40 години?
Чувствам се тъпо, защото нормално по света режисьорите имат шанса да направят дебютите си на по 28-30 години. За всичко това с чисто сърце обвинявам въпросния гаден преход, обвинявам всички политици, с малки изключения. Чувствам се жестоко прецакан в работата си заради техните желания да играят и завладяват, да не мислят за бъдещето на младите, да не ги интересува културата. Но защо може в цяла Европа да се прави кино, а тук – не, защо трябва да сме по-различни от поляци, чехи, италианци?

Все пак успешно се справяте с телевизионна кариера като режисьор на различни предавания?
Да, така е и е добре. Дълго време след като завърших, нямаше как да се снимат филми в България и добре, че тогава се появиха предаванията "Джубокс", после "Стани богат", на които бях режисьор, снимал съм и реклами, музикални клипове. Благодарен съм, че имах такива ангажименти, макар и да са носили своя компромис, защото исках да снимам филми, но от тези форми научих много. Даже сега ми се снимат реклами.

Като вътрешен човек какво е мнението ви за медиите?
Имам силно желание да се качат критериите за предавания, теми, правене на сериали в телевизията. Вестници чета много рядко напоследък, преди го правех всеки ден. Често си пускам БНТ, за да гледам някой хубав филм и защото не желая някоя телевизия да ме кара да пускам sms-и, за да изгонва някого – това категорично го подчертавам – изключвам sms-и за болни хора. bTV и "Нова" са комерсиални телевизии, но комерсиален продукт не означава да направиш например филм, в който героя да спи с леля си, или да се принизим до някакви долни хора и да разчитаме, че зрителите ще им гледат сеира. Мисля си, че да изработиш комерсиален филм и продукт е нещо ценно и качествено, което трябва да направиш така, че обикновените хора да го харесат. Чарли Чаплин на въпроса кой е добрият филм и как можете да го определите отговаря – този филм, който обогатява максимално. Затова смятам, че всяко нещо, което се прави в сферата на киното и телевизията, трябва да обогатява, а не да прави хората по-негативни, злобни или глупави. Не уважавам онези продукти, които искат да изкопчат рейтинг чрез хората, за да се продават повече реклами, и използват долните страсти. За мое щастие мисля, че приключи една голяма ера – тази на безсмислените реалити шоутата, първата крачка я направи bTV, сега да видим коя ще е следващата телевизия. Затова сега с Борко Чучков, който е продуцентът на Tilt, се концентрираме в продуцирането на сериали. Kачествени сериали.

След почти 30 години, когато за първи път сте играл като дете пред камера в "Йо-хо-хо", и сега зад нея – какво научихте, с какви илюзии се разделихте?
Валери Петров има една гениална реплика в "Йо-хо-хо" - че човек е най-човек до 7-годишна възраст. После започва да се разваля. Смятам, че е валидно за всички. Сега не съм наивен като едно дете, понякога съм агресивно критичен, което не смятам, че е добре. До това ме докара действителността ни – да се ядосвам защо например полицаите спират коли в лентата за ускоряване и могат да предизвикат катастрофа. А не искам! Искам мозъкът ми е да е свободен от битовизми и да се занимава с неща, които да ме движат напред. Има ли друга държава, в която ако ти кажат, че от 50 лв. парното ти се качва на 200 лв., ти, вместо да излезеш на улицата, да кажеш – ами добре, аз тогава ще си спра радиаторите и ще стоя на студено. Такова мислене няма никъде. Всеки трябва самостоятелно да допринася за развитието, но не трябва да бъдем търпими към произволите на управляващите.

Звучите така, сякаш сте готов да тръгнете на война.
Или ще ходя на война, или ще се махна оттук.

Какво ви радва?
Радва ме, когато съм извън София, когато съм на море – обичам го адски силно. Децата ми. Когато в работата си успея да постигна нещо, то има успех и хората го оценят.

Как минава един ваш ден?
Мога да изброя нещата, които бих искал да правя, но не правя – бих искал веднъж седмично да ходя на театър и да прочитам по една нова книга. Всяка седмица да съм по три пъти на кино и по два пъти на класически концерт и на друг вид поп или рок концерт. Не го правя, защото от две години заниманията ми са свързани само с филма и ужасно многото работа покрай него. Вечер излизам по-рядко, иначе предпочитам да ходя в Blaze, откакто съществува този клуб. Обичам приятни ресторанти и да пътувам със самолет или кола. Мечтата ми е да имам два свободни месеца, в които да наема кола и да прекося Щатите – от най-южните до най-северните. Обичам да снимам и искам скоро да направя фотоизложба. Основното нещо, което желая, е да прекарвам повече време с децата си, защото ги лиших от присъствието си в последните години. Сега обаче веднага започнахме да работим и по други проекти, единият от който е романът на Захари Карабашлиев "18% сиво".

TILT е по кината от 11 февруари. www.tilt.bg

Анкета

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да бъдеш Дубравка Угрешич Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

8 ное 2019, 1540 прочитания

20 въпроса: Христо Христозов 20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

8 ное 2019, 3042 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Страхотни неща

Или историята на един блогър, срещнал Славата по пътя към Радостта

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10