С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 3 фев 2011, 15:38, 6707 прочитания

Pachanga si, trabajo no

Арабел Караян за новия албум с импровизации на нейната група Tripple A. И за живота.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Арабел Караян е родена в Швейцария, израснала в Австрия, учила в Америка, от близо дванадесет години живее в България. Дъщеря е на знаменития диригент Херберт фон Караян. Завършила е фотография в Ню Йорк и съвременна композиция в "Бъркли". Именно в колежа се запознава с българските музиканти Георги Дончев и Росен Захариев, които я канят у нас. Преди четири години заедно със Стоян Янкулов, Веселин Веселинов-Еко, Румен Тосков, Иван Лечев осъществява проекта си Please Shut up Band.

Трите А в групата Tripple A идват от малките имена на Арабел (вокали, перкусии, клавишни, продуцент на проекта), Александър Деянов-Skiller (бийтбокс, вокали и перкусии), Александър Евтимов-Шаманчето (вокали и перкусии), а името на дебютния им албум - Apple Tree, e просто игра с думите. Впоследствие към проекта се присъединяват и Георги Дончев (бас и кларинет) и Павел Терзийски (вокал и перкусии). Музиката, която създават, се ражда спонтанно, като импровизиран разговор между хора, които споделят своите емоции, настроение, енергия. Стилът е микс от хип-хоп, фънк, уърлд, джаз, рок, електро-дъб-хоп, или както казва Арабел: "Нямаме определен стил, това е нашият стил." Звученето е заредено с изключителна виталност. "Разтърсващо" го нарича Джон Астли  (работил с Led Zeppelin, ABBA, Eric Clapton, Judas Priest), в чието студио в Лондон е мастериран албумът.




Можете ли да обясните процеса на тотална импровизация?

Това е енергия, която протича между хората, които се разбират добре. Въобще не се планира, изключваш ума и го правиш. Музикантите, с които работя, са таланти готови да експериментират до краен предел. Има много искреност в една такава формация, в която всеки импровизира. Много е хубаво, защото е бягство от рутината. За мен музиката е свободна комуникация между отделните музиканти – като игра. Това е състояние на отвореност, когато правиш нещо с много любов и си вътре в него, тогава музиката идва от сърцето. И винаги е различно, не може да е същото, защото моментите са различни, настроението, нагласата ти, общуването с останалите. В музиката е много важно и много трудно хората да се слушат помежду си... Аз записвам всичко, когато свирим, целия процес, за да знам какво става – трябва повече да се слуша и да даваш място на другите и това е нещо, на което се уча, надявам се.
Създаването е абсолютна свобода, но за да има баланс, не трябва да забравяш другите. След записите доста работих, за да избирам най-доброто, а след миксирането, за да е по-чисто и хубаво, махнах гласа си от някои песни.

Пеете на английски, български, испански и думите ли се появяват на момента?
При всеки от нас е различно, но си имаме и любими фрази, каквато е Pachanga si, trabajo no! ("Купон да, работа не!"). Наистина много се забавляваме, използваме и думи, които нямат смисъл, или от различни срички си измисляме думички, както си играят децата. Случва се много естествено, като поток, от който изскачат и странни, и смешни неща – има парче, в което се пее за "военноморски репички" например. Аз пък много си обичам един израз: "Every drop of the water that I drink, I take a little time to think." Имам специално отношение към водата и съзнателно мисля, преди да пия. Аз й благодаря и тя става много по-вкусна. Ходя на Витоша и си наливам само от извори. Идеята за водата мога да използвам винаги.

Гласът ви е толкова богат на нюанси, как го упражнявате?
Много искам да го усъвършенствам, просто сядам на пианото и правя най-обикновените упражнения. Преди слушах опери и се опитвах да стигна тоновете на сопраните и на алтите, докъдето мога, а след това пробвах да пея партиите на баритоните и на тенорите – най-вече от любимите ми опери на Верди, най-много се упражнявах с "Дон Карлос".





Каква музика предпочитате да слушате?

За мен слушането на музика е физическо усещане, чувстваш движението, особено в този проект, защото работим много със субсаунд, ниски и дълбоки честоти. А музиката, която винаги мога да слушам, са творбите на Верди, от Вагнер, особено "Парсифал", Бах, Моцарт. Още от дете покрай баща ми съм приела класическата музика и за мен тя отваря врата, която те свързва с божественото, с друго измерение. Напоследък слушам и много салса във всякакви моменти и настроения, ако си тъжен, тъгата ти изчезва веднага – невероятно много те вдига нагоре. За мен всичките категоризации в музиката са много условни – независимо дали е рокендрол, джаз, поп, суинг за мен е важно, че въздействието, фийлингът е абсолютно един и същ. Чувствам еднаква емоция, вълнение и удоволствие, много groove.

Каква беше връзката между вас и баща ви, какво научихте от него?
Личности като него са колкото пръстите на едната ми ръка, в него имаше благодарност и скромност. Покрай баща ми можех да се срещам с много интересни хора, но арогантните и нахалните той не приемаше. Смяташе, че колкото и да си талантлив и успял, не трябва да вириш нос. Обратното – трябва всеки ден да благодариш, че правиш това, което искаш. Бях с него винаги след училище, почти на всички репетиции и концерти. За мен беше много важно да видя как работи, особено върху оперни постановки – как започва буквално от нищо, от една светлина на сцената и я довежда до голяма продукция - много време отделяше за репетиции. Така отстрани наблюдавах умението му да създава, а музиката и целият процес директно влизаше в душата ми. Тогава се опитах да свиря на пиано, но нещо не се получаваше и не съм учила специално нито пеене, нито пиано. Мислех, че няма да се занимавам с музика, защото ми липсва техника. Той ми каза така: "Ти винаги пееш правилно и вярно. Нямаш силен глас, но може да използваш микрофон." Друго много, много важно за мен, което той искаше и аз направих, беше, че няколко седмици поработих в една болница – "за да знаеш да цениш живота", бяха думите му; и също за една година да поработя, където искам, но да се науча да се оправям с парите. Отидох в Мадрид и работих в един музикален клуб. После постъпих в "Бъркли" и той абсолютно ме подкрепяше с разбирането си, че мога да избирам каквото искам, ако това ме прави щастлива. Човек е щастлив, ако прави нещо с любов и отдаденост.

Имате ли идеи за нови проекти?
Искам да правя точно това, което правя сега. И да продължавам да срещам такива чудесни музиканти – и тези от предишния албум, и момчетата, с които направихме Apple tree. Когато се събираме, идеите веднага изникват. Много искам да направя един диск с детски песни – и немски, и български, с много инструменти, с най-добрите музиканти, на които такъв проект им допада. И също да си измислим наши песни –има толкова забавни, невероятни и смешни неща, които казват децата понякога, ще ги записвам и ще ги включа в авторските парчета. В момента най-големият ми учител е дъщеря ми Калина.

На какво ви учи седемгодишната Калина?
На много неща. Последно ме научи въобще да не се сърдя, както правят хората често в България, и след това не само да не се сърдя, ами изобщо да не обръщам внимание, ако някой е негативен и нахален. Тя е като барометър. С нея чувствам живота си изпълнен.

Извън музиката кои неща ви зареждат?
Природата! И тук, и навсякъде. Преди година и половина бях в Непал, Мустанг и Бутан за две седмици, които не мога да забравя. Срещаш само усмихнати хора, просто невероятно. Бяхме с моя приятелка, водеше ни местен водач. Аз ходя добре, но за професионален трекинг не може да се говори и е трудно по 6-7 часа на ден. Имаше пътеки обаче, на които сякаш нещо те бута и летиш. Баща ми винаги е искал да отиде в Тибет и като бях малка ми разказваше, че има едно място на 4 хиляди метра височина, на което се чувстваш променен и извисен, настръхвам сега, като го казвам, защото той не успя да направи това пътуване. Мисля, че за себе си аз намерих това място, с което чувстваш много силна енергийна връзка и там преживях това негово желание. Беше край едно село в Мустанг. И тук на Витоша имам място, което ми въздейства по подобен начин.
Сега чета "Тибетска книга за живота и смъртта", страхотно истинска и помага. Винаги съм смятала, че църквата и политиката манипулират хората и ги карат да се чувстват малки, използват нещо толкова възвишено като вярата в Бога, за да контролират хората. Тази книга те събужда.
Занимавам се малко повече с тай чи, правя йога, ци гун. През годините минах през различни техники и сега си правя собствена импровизирана комбинация. Просто трябва баланс. По принцип аз още го търся в живота си.
 

Tripple A ще има концерти на 10 февруари в Radio Café в София и в клуб "Петното" в Пловдив на 28 февруари. Дискът се продава и в "Дюкян Меломан".

www.tripple-a.bg
www.meloman-bg.com>
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: арх. Анета Василева 1 20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

17 яну 2020, 3286 прочитания

Всичко се връща, Руши също Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

17 яну 2020, 7415 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Метално сърце

Общото между магаретата и Hermes

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10