Pachanga si, trabajo no

Арабел Караян е родена в Швейцария, израснала в Австрия, учила в Америка, от близо дванадесет години живее в България. Дъщеря е на знаменития диригент Херберт фон Караян. Завършила е фотография в Ню Йорк и съвременна композиция в "Бъркли". Именно в колежа се запознава с българските музиканти Георги Дончев и Росен Захариев, които я канят у нас. Преди четири години заедно със Стоян Янкулов, Веселин Веселинов-Еко, Румен Тосков, Иван Лечев осъществява проекта си Please Shut up Band.

Трите А в групата Tripple A идват от малките имена на Арабел (вокали, перкусии, клавишни, продуцент на проекта), Александър Деянов-Skiller (бийтбокс, вокали и перкусии), Александър Евтимов-Шаманчето (вокали и перкусии), а името на дебютния им албум - Apple Tree, e просто игра с думите. Впоследствие към проекта се присъединяват и Георги Дончев (бас и кларинет) и Павел Терзийски (вокал и перкусии). Музиката, която създават, се ражда спонтанно, като импровизиран разговор между хора, които споделят своите емоции, настроение, енергия. Стилът е микс от хип-хоп, фънк, уърлд, джаз, рок, електро-дъб-хоп, или както казва Арабел: "Нямаме определен стил, това е нашият стил." Звученето е заредено с изключителна виталност. "Разтърсващо" го нарича Джон Астли  (работил с Led Zeppelin, ABBA, Eric Clapton, Judas Priest), в чието студио в Лондон е мастериран албумът.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Можете ли да обясните процеса на тотална импровизация?
Това е енергия, която протича между хората, които се разбират добре. Въобще не се планира, изключваш ума и го правиш. Музикантите, с които работя, са таланти готови да експериментират до краен предел. Има много искреност в една такава формация, в която всеки импровизира. Много е хубаво, защото е бягство от рутината. За мен музиката е свободна комуникация между отделните музиканти – като игра. Това е състояние на отвореност, когато правиш нещо с много любов и си вътре в него, тогава музиката идва от сърцето. И винаги е различно, не може да е същото, защото моментите са различни, настроението, нагласата ти, общуването с останалите. В музиката е много важно и много трудно хората да се слушат помежду си... Аз записвам всичко, когато свирим, целия процес, за да знам какво става – трябва повече да се слуша и да даваш място на другите и това е нещо, на което се уча, надявам се.
Създаването е абсолютна свобода, но за да има баланс, не трябва да забравяш другите. След записите доста работих, за да избирам най-доброто, а след миксирането, за да е по-чисто и хубаво, махнах гласа си от някои песни.

Пеете на английски, български, испански и думите ли се появяват на момента?
При всеки от нас е различно, но си имаме и любими фрази, каквато е Pachanga si, trabajo no! ("Купон да, работа не!"). Наистина много се забавляваме, използваме и думи, които нямат смисъл, или от различни срички си измисляме думички, както си играят децата. Случва се много естествено, като поток, от който изскачат и странни, и смешни неща – има парче, в което се пее за "военноморски репички" например. Аз пък много си обичам един израз: "Every drop of the water that I drink, I take a little time to think." Имам специално отношение към водата и съзнателно мисля, преди да пия. Аз й благодаря и тя става много по-вкусна. Ходя на Витоша и си наливам само от извори. Идеята за водата мога да използвам винаги.

Гласът ви е толкова богат на нюанси, как го упражнявате?
Много искам да го усъвършенствам, просто сядам на пианото и правя най-обикновените упражнения. Преди слушах опери и се опитвах да стигна тоновете на сопраните и на алтите, докъдето мога, а след това пробвах да пея партиите на баритоните и на тенорите – най-вече от любимите ми опери на Верди, най-много се упражнявах с "Дон Карлос".




Каква музика предпочитате да слушате?
За мен слушането на музика е физическо усещане, чувстваш движението, особено в този проект, защото работим много със субсаунд, ниски и дълбоки честоти. А музиката, която винаги мога да слушам, са творбите на Верди, от Вагнер, особено "Парсифал", Бах, Моцарт. Още от дете покрай баща ми съм приела класическата музика и за мен тя отваря врата, която те свързва с божественото, с друго измерение. Напоследък слушам и много салса във всякакви моменти и настроения, ако си тъжен, тъгата ти изчезва веднага – невероятно много те вдига нагоре. За мен всичките категоризации в музиката са много условни – независимо дали е рокендрол, джаз, поп, суинг за мен е важно, че въздействието, фийлингът е абсолютно един и същ. Чувствам еднаква емоция, вълнение и удоволствие, много groove.

Каква беше връзката между вас и баща ви, какво научихте от него?
Личности като него са колкото пръстите на едната ми ръка, в него имаше благодарност и скромност. Покрай баща ми можех да се срещам с много интересни хора, но арогантните и нахалните той не приемаше. Смяташе, че колкото и да си талантлив и успял, не трябва да вириш нос. Обратното – трябва всеки ден да благодариш, че правиш това, което искаш. Бях с него винаги след училище, почти на всички репетиции и концерти. За мен беше много важно да видя как работи, особено върху оперни постановки – как започва буквално от нищо, от една светлина на сцената и я довежда до голяма продукция - много време отделяше за репетиции. Така отстрани наблюдавах умението му да създава, а музиката и целият процес директно влизаше в душата ми. Тогава се опитах да свиря на пиано, но нещо не се получаваше и не съм учила специално нито пеене, нито пиано. Мислех, че няма да се занимавам с музика, защото ми липсва техника. Той ми каза така: "Ти винаги пееш правилно и вярно. Нямаш силен глас, но може да използваш микрофон." Друго много, много важно за мен, което той искаше и аз направих, беше, че няколко седмици поработих в една болница – "за да знаеш да цениш живота", бяха думите му; и също за една година да поработя, където искам, но да се науча да се оправям с парите. Отидох в Мадрид и работих в един музикален клуб. После постъпих в "Бъркли" и той абсолютно ме подкрепяше с разбирането си, че мога да избирам каквото искам, ако това ме прави щастлива. Човек е щастлив, ако прави нещо с любов и отдаденост.

Имате ли идеи за нови проекти?
Искам да правя точно това, което правя сега. И да продължавам да срещам такива чудесни музиканти – и тези от предишния албум, и момчетата, с които направихме Apple tree. Когато се събираме, идеите веднага изникват. Много искам да направя един диск с детски песни – и немски, и български, с много инструменти, с най-добрите музиканти, на които такъв проект им допада. И също да си измислим наши песни –има толкова забавни, невероятни и смешни неща, които казват децата понякога, ще ги записвам и ще ги включа в авторските парчета. В момента най-големият ми учител е дъщеря ми Калина.

На какво ви учи седемгодишната Калина?
На много неща. Последно ме научи въобще да не се сърдя, както правят хората често в България, и след това не само да не се сърдя, ами изобщо да не обръщам внимание, ако някой е негативен и нахален. Тя е като барометър. С нея чувствам живота си изпълнен.

Извън музиката кои неща ви зареждат?
Природата! И тук, и навсякъде. Преди година и половина бях в Непал, Мустанг и Бутан за две седмици, които не мога да забравя. Срещаш само усмихнати хора, просто невероятно. Бяхме с моя приятелка, водеше ни местен водач. Аз ходя добре, но за професионален трекинг не може да се говори и е трудно по 6-7 часа на ден. Имаше пътеки обаче, на които сякаш нещо те бута и летиш. Баща ми винаги е искал да отиде в Тибет и като бях малка ми разказваше, че има едно място на 4 хиляди метра височина, на което се чувстваш променен и извисен, настръхвам сега, като го казвам, защото той не успя да направи това пътуване. Мисля, че за себе си аз намерих това място, с което чувстваш много силна енергийна връзка и там преживях това негово желание. Беше край едно село в Мустанг. И тук на Витоша имам място, което ми въздейства по подобен начин.
Сега чета "Тибетска книга за живота и смъртта", страхотно истинска и помага. Винаги съм смятала, че църквата и политиката манипулират хората и ги карат да се чувстват малки, използват нещо толкова възвишено като вярата в Бога, за да контролират хората. Тази книга те събужда.
Занимавам се малко повече с тай чи, правя йога, ци гун. През годините минах през различни техники и сега си правя собствена импровизирана комбинация. Просто трябва баланс. По принцип аз още го търся в живота си.
 

Tripple A ще има концерти на 10 февруари в Radio Café в София и в клуб "Петното" в Пловдив на 28 февруари. Дискът се продава и в "Дюкян Меломан".

www.tripple-a.bg
www.meloman-bg.com>