С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 3 фев 2011, 15:38, 6592 прочитания

Pachanga si, trabajo no

Арабел Караян за новия албум с импровизации на нейната група Tripple A. И за живота.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Арабел Караян е родена в Швейцария, израснала в Австрия, учила в Америка, от близо дванадесет години живее в България. Дъщеря е на знаменития диригент Херберт фон Караян. Завършила е фотография в Ню Йорк и съвременна композиция в "Бъркли". Именно в колежа се запознава с българските музиканти Георги Дончев и Росен Захариев, които я канят у нас. Преди четири години заедно със Стоян Янкулов, Веселин Веселинов-Еко, Румен Тосков, Иван Лечев осъществява проекта си Please Shut up Band.

Трите А в групата Tripple A идват от малките имена на Арабел (вокали, перкусии, клавишни, продуцент на проекта), Александър Деянов-Skiller (бийтбокс, вокали и перкусии), Александър Евтимов-Шаманчето (вокали и перкусии), а името на дебютния им албум - Apple Tree, e просто игра с думите. Впоследствие към проекта се присъединяват и Георги Дончев (бас и кларинет) и Павел Терзийски (вокал и перкусии). Музиката, която създават, се ражда спонтанно, като импровизиран разговор между хора, които споделят своите емоции, настроение, енергия. Стилът е микс от хип-хоп, фънк, уърлд, джаз, рок, електро-дъб-хоп, или както казва Арабел: "Нямаме определен стил, това е нашият стил." Звученето е заредено с изключителна виталност. "Разтърсващо" го нарича Джон Астли  (работил с Led Zeppelin, ABBA, Eric Clapton, Judas Priest), в чието студио в Лондон е мастериран албумът.




Можете ли да обясните процеса на тотална импровизация?

Това е енергия, която протича между хората, които се разбират добре. Въобще не се планира, изключваш ума и го правиш. Музикантите, с които работя, са таланти готови да експериментират до краен предел. Има много искреност в една такава формация, в която всеки импровизира. Много е хубаво, защото е бягство от рутината. За мен музиката е свободна комуникация между отделните музиканти – като игра. Това е състояние на отвореност, когато правиш нещо с много любов и си вътре в него, тогава музиката идва от сърцето. И винаги е различно, не може да е същото, защото моментите са различни, настроението, нагласата ти, общуването с останалите. В музиката е много важно и много трудно хората да се слушат помежду си... Аз записвам всичко, когато свирим, целия процес, за да знам какво става – трябва повече да се слуша и да даваш място на другите и това е нещо, на което се уча, надявам се.
Създаването е абсолютна свобода, но за да има баланс, не трябва да забравяш другите. След записите доста работих, за да избирам най-доброто, а след миксирането, за да е по-чисто и хубаво, махнах гласа си от някои песни.

Пеете на английски, български, испански и думите ли се появяват на момента?
При всеки от нас е различно, но си имаме и любими фрази, каквато е Pachanga si, trabajo no! ("Купон да, работа не!"). Наистина много се забавляваме, използваме и думи, които нямат смисъл, или от различни срички си измисляме думички, както си играят децата. Случва се много естествено, като поток, от който изскачат и странни, и смешни неща – има парче, в което се пее за "военноморски репички" например. Аз пък много си обичам един израз: "Every drop of the water that I drink, I take a little time to think." Имам специално отношение към водата и съзнателно мисля, преди да пия. Аз й благодаря и тя става много по-вкусна. Ходя на Витоша и си наливам само от извори. Идеята за водата мога да използвам винаги.

Гласът ви е толкова богат на нюанси, как го упражнявате?
Много искам да го усъвършенствам, просто сядам на пианото и правя най-обикновените упражнения. Преди слушах опери и се опитвах да стигна тоновете на сопраните и на алтите, докъдето мога, а след това пробвах да пея партиите на баритоните и на тенорите – най-вече от любимите ми опери на Верди, най-много се упражнявах с "Дон Карлос".





Каква музика предпочитате да слушате?

За мен слушането на музика е физическо усещане, чувстваш движението, особено в този проект, защото работим много със субсаунд, ниски и дълбоки честоти. А музиката, която винаги мога да слушам, са творбите на Верди, от Вагнер, особено "Парсифал", Бах, Моцарт. Още от дете покрай баща ми съм приела класическата музика и за мен тя отваря врата, която те свързва с божественото, с друго измерение. Напоследък слушам и много салса във всякакви моменти и настроения, ако си тъжен, тъгата ти изчезва веднага – невероятно много те вдига нагоре. За мен всичките категоризации в музиката са много условни – независимо дали е рокендрол, джаз, поп, суинг за мен е важно, че въздействието, фийлингът е абсолютно един и същ. Чувствам еднаква емоция, вълнение и удоволствие, много groove.

Каква беше връзката между вас и баща ви, какво научихте от него?
Личности като него са колкото пръстите на едната ми ръка, в него имаше благодарност и скромност. Покрай баща ми можех да се срещам с много интересни хора, но арогантните и нахалните той не приемаше. Смяташе, че колкото и да си талантлив и успял, не трябва да вириш нос. Обратното – трябва всеки ден да благодариш, че правиш това, което искаш. Бях с него винаги след училище, почти на всички репетиции и концерти. За мен беше много важно да видя как работи, особено върху оперни постановки – как започва буквално от нищо, от една светлина на сцената и я довежда до голяма продукция - много време отделяше за репетиции. Така отстрани наблюдавах умението му да създава, а музиката и целият процес директно влизаше в душата ми. Тогава се опитах да свиря на пиано, но нещо не се получаваше и не съм учила специално нито пеене, нито пиано. Мислех, че няма да се занимавам с музика, защото ми липсва техника. Той ми каза така: "Ти винаги пееш правилно и вярно. Нямаш силен глас, но може да използваш микрофон." Друго много, много важно за мен, което той искаше и аз направих, беше, че няколко седмици поработих в една болница – "за да знаеш да цениш живота", бяха думите му; и също за една година да поработя, където искам, но да се науча да се оправям с парите. Отидох в Мадрид и работих в един музикален клуб. После постъпих в "Бъркли" и той абсолютно ме подкрепяше с разбирането си, че мога да избирам каквото искам, ако това ме прави щастлива. Човек е щастлив, ако прави нещо с любов и отдаденост.

Имате ли идеи за нови проекти?
Искам да правя точно това, което правя сега. И да продължавам да срещам такива чудесни музиканти – и тези от предишния албум, и момчетата, с които направихме Apple tree. Когато се събираме, идеите веднага изникват. Много искам да направя един диск с детски песни – и немски, и български, с много инструменти, с най-добрите музиканти, на които такъв проект им допада. И също да си измислим наши песни –има толкова забавни, невероятни и смешни неща, които казват децата понякога, ще ги записвам и ще ги включа в авторските парчета. В момента най-големият ми учител е дъщеря ми Калина.

На какво ви учи седемгодишната Калина?
На много неща. Последно ме научи въобще да не се сърдя, както правят хората често в България, и след това не само да не се сърдя, ами изобщо да не обръщам внимание, ако някой е негативен и нахален. Тя е като барометър. С нея чувствам живота си изпълнен.

Извън музиката кои неща ви зареждат?
Природата! И тук, и навсякъде. Преди година и половина бях в Непал, Мустанг и Бутан за две седмици, които не мога да забравя. Срещаш само усмихнати хора, просто невероятно. Бяхме с моя приятелка, водеше ни местен водач. Аз ходя добре, но за професионален трекинг не може да се говори и е трудно по 6-7 часа на ден. Имаше пътеки обаче, на които сякаш нещо те бута и летиш. Баща ми винаги е искал да отиде в Тибет и като бях малка ми разказваше, че има едно място на 4 хиляди метра височина, на което се чувстваш променен и извисен, настръхвам сега, като го казвам, защото той не успя да направи това пътуване. Мисля, че за себе си аз намерих това място, с което чувстваш много силна енергийна връзка и там преживях това негово желание. Беше край едно село в Мустанг. И тук на Витоша имам място, което ми въздейства по подобен начин.
Сега чета "Тибетска книга за живота и смъртта", страхотно истинска и помага. Винаги съм смятала, че църквата и политиката манипулират хората и ги карат да се чувстват малки, използват нещо толкова възвишено като вярата в Бога, за да контролират хората. Тази книга те събужда.
Занимавам се малко повече с тай чи, правя йога, ци гун. През годините минах през различни техники и сега си правя собствена импровизирана комбинация. Просто трябва баланс. По принцип аз още го търся в живота си.
 

Tripple A ще има концерти на 10 февруари в Radio Café в София и в клуб "Петното" в Пловдив на 28 февруари. Дискът се продава и в "Дюкян Меломан".

www.tripple-a.bg
www.meloman-bg.com>
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Не без сестра ми Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

13 дек 2019, 1045 прочитания

20 въпроса: Даниел Ненчев 20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

13 дек 2019, 853 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Метално сърце

Общото между магаретата и Hermes

Още от Капитал
Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10